България, бившият соцлагер в Европа и войната в Украйна Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 29 Август 2022 16:25

България, бившият соцлагер в Европа и войната в Украйна

д–р Огнян Гърков

Как реагира „евроатлантическият пролетариат” от София на внушенията от „Новите земи” + „Стара Европа”? Народна мъдрост: „Който върви след стадото, очите му виждат едно единствено нещо – задни...те (напр. крака) на другите овце”. С извинение!

От бившия соцлагер в „Нова Европа”, противовес на “Стара Европа”, причислявам България, Румъния, Полша, Чехия, Словакия,  Унгария, Литва,   Латвия,   Естония,  Словения, Хърватия, Черна гора, Албания, Повардарието. Като членки на НАТО и без последните 3 - на ЕС, държавите от бившия източен блок/ЦИЕ, осъдиха руското нахлуване и продължиха да подкрепят териториалната цялост на Украйна, в т.ч. с Крим, без да признават „Днепровската и Луганската народни републики”.

Абстрахирам се от териториално близките държави и държавоподобни образувания като Сърбия, БиХ, Косово, постсъветските зони на замразени конфликти.

Русия не бе допусната и не успя да обясни в „глобалните медии”  причините за започването на военни действия в Украйна, в т.ч. двеста годишните амбиции на англосаксонския свят срещу нейните размери и съществуване и губи информационната война извън своите предели и може би Африка. Полит-върхушките на Нова Европа (Н.Е.) като че ли не пожелаха да осъзнаят, че военните действия в Украйна са началото на битка за нов световен ред, в който засега само Русия открито воюва срещу статута на САЩ като световен хегемон. Налагащ интересите си по целия свят под обвивката на инструмент на националната си сигурност, изисквайки всеобща безпрекословност.

В позициите на „новоеврепейци” се проявиха национални нюанси, в зависимост от историческите и настоящи отношения с Русия и Украйна. Най-остри бяха реакциите спрямо руската инвазия на Полша, трите балтийски държави, Румъния и Чехия по познати исторически и геополитически причини. Всички „бивши соц” одобриха мнгократните санкции на САЩ,  Евросъюза и Украйна срещу Руската федерация. Заеха страна на Украйна, за победа. Предоставиха освен хуманитарна и пряка военна помощ с доставки на боеприпаси и оръжие на украинската армия (без Унгария), някои и бойци -доброволци. Приеха бегълци и бежанци от Украйна. Цифрите в милиони души за бежанци, бегълци и мигранти от Украйна са динамични, а и 100% от достоверността на хуманитарната помощ също спада към теорията на вероятностите. Ако повярваме на Медиапул.бг Унгария и България (?) били единствените членки (ДЧ) на ЕС и НАТО, не оказали директна военна помощ на Украйна чрез старо съветско въоръжение. Виктор  Орбан остава сред редките самотни птици национален реален политик. Умен и балансиран подход прояви и хърватският президент Зоран Миланович.

Полша от край време поддържа небезкористно евроатлантическата интеграция на Украйна и е доставчик № 2 след САЩ на оръжие за Киев. Варшава открито прави намеци за териториални претенции към западно-украинските земи, които преди десетилетия са били в пределите на Жечпосполита. Решението на Срещата на върха на Европейския съвет за предоставяне на статут на кандидат-членове на Европейския съюз на Украйна и Молдова предизвика небивала радост сред полските политици.

България няма никакъв държавен интерес от прокси-войната! Русия отстои на 300-километров отстрел с ракета до Варна. Нито от победа на Русия, която би задържала като минимум Донбас, Луганск, Крим естествено; нищо чудно и други сегашни украински територии. След „самоопределението” на Косово, непризнато от 5 ДЧ на ЕС, въпреки натиска от Вашингтон, при победа Русия би създала, след САЩ в Косово, нов, пореден прецедент в международните отношения, неизгоден за България – „самопределяне”, анексиране или окупиране на чужда съставна територия под предлог защита на гражданските и човешки права на диаспора на държавата-агресор. Още са живи спомените за подстрекателската дейност на турските спецслужби към български мюсюлмани да предявяват претенции за автономия и присъединяване към Турция на по-компактно заселени смесени райони, напр. в Лудогорието или в Родопите. И досега съм убеден, че тогавашното българско правителство на Станишев прояви слугинска слабохарактерност признавайки Косово, за разлика от защитниците на националните си интереси Испания, Румъния, Словакия, Гърция и Кипър – страни-не-по-малко-членки на Европейския съюз, отколкото България.

Идеалната позиция на България би била ненамеса в конфликта, възможно по-широк неутралитет, с който да избегнем въвличането ни като сцена на военни действия срещу Русия. След нахлуването в Украйна със „спец-военна операция” думите на Путин добиват смисъл на постоянна военна закана и тревога за цяла Източна Европа.  Той повтори: „За какво ни е свят, ако в него я няма Русия?” А  по повод отказа на България, Черна гора и РСМ за разрешения за прелитане на самолета на Сергей Лавров на път за Белград, Рогозин от "Роскосмос" си позволи да публикува пост с гаменско съдържание и заплахи с руската ядрена ракета "Сармат". МВнР на РФ „оцени”, че европейците се опитали така с „пещерен метод” да демонстрират единство. Забраната на полета бе поредно „натегаческо” престараване „заради санкциите”. Но Москва ни обиди нагло плюс „извиването на ръце” с цените на и с газа.

Извън дързостта на двете свръхдържави към България по отношение на конфликта им на полу-чужд гръб знаем, че населението ни е все още раздвоено на традиционни русофили и на „€-$-ви солидаристи”. Въпреки че - за разлика от нас - другите „бивши соц” встъпиха в ЕС след всенародни референдуми. Последвали негласното, но императивно предшестващото условие – „членство в НАТО”. Така на практика  бяха приети чиновническите полит-администрации на България в НАТО и Евросъюза.

Знаем, че не сме геополитически фактор, най-малкото в териториално-политически  спорове и конфликти на голямата тройка империи САЩ-Русия-КНР + Турция.

Русия и Украйна превъзхождат многократно България по население, икономика, територия и географско положение, и по военен потенциал и няма защо „да мерим мегдан” с тях, да заемаме страна, или да посредничим. След като сме неприятелска страна за Русия в резултат на аматьорските действия на българското правителство. Евентуалната държавна еманципация на Украйна също не би навредила на България.

Българи, украинци, руси, беларуси са езиково, културно и по манталитет близки, а с южно- и средноевропейските славяни донякъде.  Въпреки, че като империя Москва не обича да признава, но Българиите (Волжските, до Аспарухова) се явяват историко-практически „прабаби/а” на Русиите и У/О/край/и/на за писмеността; проводник на религията от Константинопол, църковна и обща култура; редом с Византия и Златната орда 3-ти образец за „Киево-Московията” за държавно устройство на оседнали номади.

Отделна обстойна глава е бесарабският етнически принос на България към днешна Украйна и Молдова. За разлика от своите хомолози от Варшава, Будапеща, Букурещ, които при двустранни контакти с Киев или присъствие на международните украински конференции не само приподписват като нас декларации за солидарност, но и отстояват правата на своите диаспори да изучават и поддържат в Украйна с държавна помощ майчин език, култура, вяра и убеждения. Или системно противодействат на опити и действия на местните украински власти да асимилират чрез административни териториални „реформи” украинските граждани с чуждо етническо самоосъзнание.  Насочени основно към руснаците, но покрай сухото гори и суровото, т.е. (българи – 0,4% от населението на Украйна официално, румънци – 0,31%, унгарци – 0,32%, поляци – 0,29%). Асимилационните репресии в Украйна датират от съветско време.

А екс-служебният министър Заков „се пънеше”, че българи от диаспората ни в Украйна, като  украински граждани, се бият на фронта в редиците на украинската армия срещу агресора. Вместо да беше направил нещо пропорционално по-малко украински българи да се бият! Защото в „българските” села съществува подозрението, че от тях се набират повече призивни войници, отколкото от „украинско-украинските”. Също, българските политици забравиха за «разследване» на палежа на Всеукраинския български културен център в Одеса на 2 май 2014 г. и за смъртта на българи там; как националистите заляха с боя паметник на български опълченци в град Болград, Одеска област и написаха на него "чемодан - вокзал - София". А много от опълченците са били бесарабски българи!

Украйна не е представител, нито защитник на Запада (а кандидат-ползвател на благини, след като бъде доизцедена като други). От 1654 г. с договора между хетман Богдан Хмелницки и цар Алексей Романов до 1991 г. тя е съучастник на Русия в създаването и съществуването на империята. Нейните казаци формират сериозна част от имперската армия. Както е писал Збигнев Бжежински, без Украйна няма /Руска/ империя.

Иначе „харвардците” се разходиха до Буча и на поклонение при президента Зеленски и като професионални „кап-комсомолци на власт” си приписаха несъществуващ принос за освобождаване на блокираните моряци на кораба „Царевна” в порт Мариупол.

За противодействие на руската пропаганда ЕС въведе цензура на руски канали чрез регламент на Съвета на ЕС с привкуса на сталино-гьобелсовата контра-пропаганда посредством заглушаване. Сега просто е „приложен  демократично” – с отстраняване на политнекоректни източници.

„Цирковото шоу Persona non grata” започна след „референдума за анексията на Крим”, с аферата Скрипал (със 125 експулсирани служители от руските посолства на Запад) и с кампании за  потъпкването на правата на човека в Русия. Инициативата за експулсации на персонал  започна от „разширения Запад”, изкопирана от „бившите соц”. Изглежда, че журналистите масово не правят разлика между нежелано (персона нон грата) и неприемливо лице. Последното може да бъде само член на административно-техническия или обслужващ и нает от приемащата страна местен персонал на задграничното представителство (ЗП), т.е. на недипломатическия персонал (АТОП). И често беше сливан броят на експулсираните дипломати с членове на АТОП.  Изглежда, че прокуждането на дипломати и посолски служители през последните няколко години, както и налагането на икономически санкции, на територията на Атлантико-Европа се формализира, обюрократизира и е в инфлационна криза.  Злоупотребяваше се с обстоятелството, че експулсиращата страна не е длъжна да предоставя доказателства за неприятелска дейност в нарушение на Виенската конвенция за дипломатически отношения (ВКДО). Мярката е лесно безпрекословно приложима, при потулваното в миналото публично оповестяване придоби главно пропагандно-демонстративна стойност. Няма лична отрицателна кариерна цена за експулсираните. Те биват изпращани обикновено за компенсация в друга страна, а засегнатата от експулсация държава отговаря при пропорционална възможност с реципрочни демарши по бройки. Най-често.

Според в-к „Дневник”/29.06.т.г. само от началото на нахлуването в Украйна по света са експулсирани над 520 руски дипломати и АТОП, а от САЩ и Европа–НАТО/ЕС  450, според Георги Кадиев през август т.г. От тях 70 са от България само за последния път!!

Чехия надмина всички от Н.Е., НАТО и ЕС година преди инвазията...Тя единствена към момента почти успя да постигне реципрочност в персонала на посолствата с Русия. по 7 дипломати и 25 души АТОП. Официалната причина за историческата свада бе обвинението че ГРУ е взривило през 2014 г. военни складове в с.Върбетице (ЧР), наети от „земляка ни”оръжейник Е.Гебрев. Загинали са двама чешки охранители. Последваха през м.г. - последно 63:110 чешко-руски експулсации. През април т.г. № 2 по бройки станаха полско-руските, последваха Литва, Румъния ...и реципрочни или асиметрични реакции на Москва.

В експулсирането на руски посолски персонал участваха дори Черна гора и Скопие.

На 18 март т.г. България експулсира 10 руски дипломати, още един през април, 6 през м.г. Премиерският екип или съветничка подведе К.Петков да отзове нашия посланик от Москва за консултации, разчитайки „проф-любителски”, че и Москва ще отзове г-жа Митрофанова заради хашлашките й подмятания по адрес на управляващите в София: „евроатлантически подлоги, слуги на чужди господари”. „Империята отвърна на удара реципрочно + 2 бройки” след месец. Ние имахме в Москва 13 дипломати с посланика, в т.ч. според мен с „1/2-курортистки бройки”. Руснаците  - освен 44 притежатели на диппаспорти в София, 4 в ГК-Варна и 3 в Русе.  Summa summarum  51 руски : 18 български ДП с 5 от ГК-Санкт Петербург и консулството в Екатеринбург. Точната бройка на реално експулсираните руски и български ЗП – служители бе публично засекретена. Кабинетът на Петков млъкна по темата, която и без това не разбираше.

На 28 юни с.г.последва залп с отзоваването на 70 служители на дипломатическите ЗП-та на Русия у нас „за шпионаж”, от които 37 дипломати. Руското ГК в Русе прекрати дейността си, а на 28 юли МС реши временно да закрие консулството ни в Екатеринбург. Предвид горивно-икономическите зависимости на България мащабът на действието на „Дондуков-1” бе по детински непремерено и сервилно изпълнение на външнополитическа поръчка;  флагрантно нарушение на международните обичаи за поведение спрямо страна-членка на Съвета за сигурност на ООН и геополитически фактор за нас. Поне правителството не се поддаде на наивния ултиматум-провокация на Митрофанова! Въпреки критичната констатация на екс-министър Т. Генчовска по повод Повардарието, че имаме 2 външни политики, с нотата за искане на паритет в бройките на дипломатическите ЗП на 2-те страни, МВнР прояви непрофесионализъм и неграмотност по международно право. Не бяха прочели, че по темата уравняване на състава може да се търси решение само след предварително споразумение съгласно нашите от 1968 г. и руските Резерви преди ратифицирането на ВКДО по член 11, ал. 1. С по-общи релевантни текстове руската страна „се бе подсигурила” и в Консулската конвенция, и в Договора за приятелски отношения и сътрудничество на РФ с нас.

На 5 август последва асиметричен демарш и 14 служители на българските ЗП в Русия, в т.ч. 4 дипломати, бяха обявени за персона нон грата.  Но без да следва 5-та пауза в дипломатическите отношения с Русия след 1879 г.! След експулсациите нашето посолство остава с 8-9 служители и с надеждата да се справи с изборите на 2.10.

Според родните атлантици, МВнР и ДАНС изглежда в България работят само руските спецслужби; никакви от съседни, съюзнически, партньорски и по-далечни държави!?

Министър Н.Милков изрази убеждение, че една по-голяма въздържаност няма да навреди, и дипломацията да се върне към корените си, без големи и гръмки изказвания.

Рушенето и повреждането на съветски и руски военни паметници е друга форма на протест срещу политиката на Путин и руската „военна операция” в Украйна. Рушене се практикува в Украйна, Полша, вероятно в други страни-„ястреби против путинизма” (балтийските и Румъния). Оскверняване и преместване на паметник/ци се прилага в тях същите, в Чехия. В България отдавна има привърженици и на разрушаване или преместване на големите няколко паметници на съветската армия. В Чехия е обяснимо с „Пражката пролет” през 1968 г. и окупацията на ЧССР. В Словакия, където жертвите на окупацията са значително по-малко, отколкото в чешките земи, антируският натиск на обществеността „отдолу” е значително по-балансиран.

Враждебното за Москва наименоване на част от улици, площадчета, градинки в близост с руското посолство започнало през 2018 г. във Вашингтон, бе подето от Прага, а след 24.02.т.г. от София. Българските русофили се подиграват с  прекопирването на чешкия опит от найо-тициновци и актьори като Калановски – със съдействието на  Софийския общински съвет - с пубертетски преименования на измислени алеи, градинки (на името на Борис Немцов, руски опозиционен политик, убит през 2014 г., или „Героите на Украйна”), храстчета, лехички и тротоари пред руското посолство, ползвани предимно за облекчаване на махаленските кучета. Това дори е обидно за Киев! Но империите не прощават! Нима СОС и безотговорниците актьори и полит-аматьори, които вероятно не могат да заковат една табелка, ще компенсират на данъкоплатеца повишените цени на газа и нефта от Русия докато нямаме още достатъчно алтернативни енерго-източници ?

На 31.08. т.г. министрите на външните работи на ДЧ на ЕС ще обсъдят на неформална среща под Чешкото председателство на Съвета на ЕС предложения за промени в Шенгенския визов кодекс, за да се ограничи издаването на визи на руски граждани. МВнР, София обяви, че е против предложението. Засега ...?

По санкциите в енергетиката и внасяните въглеводороди К.Петков подхождаше клиширано идеологически, a не прагматично. В резултат на демагогията на икономическите санкции страните от Нова Европа се оказаха между газовия шантаж на Москва – с първоначално засегнати Дания, Финландия, Словения, България и ястребите от Полша, прибалтийците и чехите - и „доларовия” на англо-саксите, след изключването  на Русия от системата на международни разплащания SWIFT. Да плащат за газ по «руската схема» в рубли тутакси се съгласиха Германия, Франция, Италия, Австрия, Унгария и Словакия + РСМ. Сред тях изцяло зависими от внос на руски газ са Австрия и Словакия, а в голяма степен Унгария и Германия. Поколебаха се Румъния, Гърция, Швейцария, Хърватия, Белгия. Норвегия, Нидерландия и Румъния изненадващо (нима?) загърбиха европейската солидарност и предпочетоха да си използват запасите за собствени нужди - напук на отчаяните призиви на фон дер Лайен. Според Cargopedia към 15.08. т.г. по-ниски са цените на газта от България в: РФ, Украйна, Беларус, СРМ, Малта, Молдова, Турция, Сърбия, Словения, Нидерландия; малко-по-високи в Чехия, Словакия, Франция, Германия, Хърватия, Кипър, Босна и Херцеговина.

В хибридното фило-фобско промиване на мозъци и разпореждана пропагандно-дезинформационна война, според критиците, правителството на Петков прекъсна договора с „Газпром”, обричайки държавата на космически цени на синьото гориво. Оказва се, че газът, който получаваме отново е руски, замаскиран като азерски, казахстански, пакистански. И е доставян чрез алчни фирми-посредници, или суапова сделка по „Турски поток”. Ярък пример за евроатлантическа лоялност!? В резултат - 300% поскъпване вместо обещания 4 пъти по-евтин газ. Според К. Кеворкян поради налудната русофобия на „харвардците” губим всеки месец по 125 млн. лв., заради тарикатлъци с руския газ”. Делян Добрев от ГЕРБ доказваше с фактури от ТВ-екрана, че през последните 3 месеца посредниците на К.Петков са прибрали 200 млн. € от „Газпром”. A според Т.Германов (20.08.т.г.) плащаме засега по 180 €, докато от „Газпром” щеше да бъде по 130 €, а Унгария и Сърбия плащат по около 50 €, защото са управлявани от държавници. Вероятно ще трябва да платим и неустойки за невзети количества от „Газпром” по договорната клауза „Вземи или плати”.  Но според Радан Кънев нямало повод  за опасения от арбитража, защото България не е въвела нито забрана, нито забава върху доставките на газ. Същевременно според експерта Иван Хиновски в Турция има много газ. И руски, и египетски. Но нямаме дипломатически политическия документ – договор за междусистемна свързаност на газопреносните системи на двете страни. И нямаме правно основание да купуваме оттам газ. А наследниците на бившият ни поробител и на Освободителя имат договор да не се конкурира руският газ в България? Т.е., те са се разбрали зад гърба ни и „Газпром” разчита да е единственият доставчик за България. На кого от двамата бивши да разчитаме? Или на българската дипломация + АТОП, представена само в в 4-те ни ЗП в Турция с 53 бройки валутни хрантутници от държавния ни бюджет ?

За далеч по-същественото петролно ембарго на ЕС спрямо пространството на ЕС и НАТО се говори доста по-ограничено, освен че България получава отсрочка до 2024 г.

Евролидерите обвиняват Путин, че използва газа като оръжие и ги превръща в заложници. Да, така е! Но той не ги е заставил да построят цялата си икономика върху природния газ. Нито е внедрявал "зелени политики", след като в света има запаси от въглища за 1000 години напред и че това гориво е практически неизчерпаемо.

НАТО искало да ни защитава от Русия, но не компенсира тежките икономически щети, които търпим в резултат на солидарността с англосаксонската геостратегия. Светът вече не е еднополярен. Той не се регламентира от набор правила, актуализирани и наложени през 90-те години на м.в. от САЩ. Нито е триполярен (САЩ, КНР, РФ). Съществуват форматите БРИКС и ШОС, и в тях други амбициозни държави като Индия и Бразилия. За всички останали „второстепенни“ страни обаче, влизат в сила някакви, незнайно от кого измислени „правила“ на ЕС, които, според Орбан, са насочени към унищожаване на икономиките им (ни).

 

България и Черноморието са курортен район. Прокси-войната ни е противопоказна. „Искам в Черно море да виждам  платноходи,  яхти, мир и любов”, бе заявил екс- премиерът Бойко Борисов. „България няма да участва в общ флот с Турция, Румъния и Украйна ...” Черно море – зона на мира!” Остава моя и на мнозина мечта.

Според проф. Боян Чуков/24.07.2022 г., Поглед. инфо: „ ... всеки що годе приличен експерт знае, че стремежът от 200 години на англосаксонското цивилизационно ядро е да овладее и контролира акваторията на Черно море. Постоянно повтаряната мантра за „руска заплаха“ в Черно море през последните години на практика обслужвала  200-годишната цел на англосаксонците да контролират черноморската акватория… «Днес е очевидно, че глобалните и регионални държави, които са членки на ЕС и НАТО, имат разнопосочни, че даже и антагонистични национални интереси, които „не съвпадат до голяма степен“ с тези на останалите по-малки държави”.

Явно империите са  свикнали да „пускат демокрация” от бомбардировачи и ракети дори на хиляди километри или мили дистанции от своите територии.

САЩ е велика държава, НАТО и ЕС – уважавани съюзници и партньори. Но прокси-войната не е повод да цитираме сервилности като: «Българските политици трябва да си направят много ясен извод, че ЕС тръгва в посока, в която интересите и ценностите ще са ръка в ръка през цялото време. Ние няма да можем да избираме само неща, от които имаме интерес. Ще трябва да споделяме и ценностите” (В.Чернева, 09.06.21 г., Медиапул). НИМА? ВИНАГИ ГОТОВИ, като наемници на чужди воли ? Както в нощта на 20/21 август 1968 г. с окупацията на ЧССР от ОВД заради „Пражката пролет” ?

Риторичен въпрос: А какво се случи с игнорантите да участват в окупацията ?

Реален отговор: Инкасираха уважение за проявената национална суверенност лидерите на Румъния, Албания, екс-СФРЮ. Защото Букурещ на Николае Чаушеску фактически замрази членството си в ОВД (=Варшавския договор) и обяви неутралитет, Тирана бе вече напуснала ОВД през 50-те години на м.в., повлияна от КНР, а Белград се бе разграничил от Кремъл по-рано. Еврокомунистите-председатели на партии Енрико Берлингуер (ИтКП), Жорж Марше (ФрКП), Сантяго Карильо (ИспКП) също се разочароваха от „доктрината Брежнев” и постепенно се разграничиха от Москва.

Историята винаги заслужава внимание. Може би също и идеята на проф. Б.Чуков, лансирана на конференция в УНСС през юли т.г. за: „Иницииране на стъпки за напускане на военната организация на НАТО по формулата на Шарл дьо Гол. И оставане само в политическата структура на Североатлантическия съюз”.

А защо? От изявление на посланика ни във Вашингтон можем да се опасяваме, че Черноморският регион ще бъде превърнат в нова зона на потенциален военен конфликт САЩ-Русия по нова бъдеща до 1-3 години „Доктрина за черноморската сигурност” на Вашингтон. Засега несъгласувана дори с членките на НАТО – крайбрежни държави. Оказва се, че и в  Черно море интересите на Щатите са застрашени ?!?

От бъдещата щатска доктрина можем да очакваме пълна милитаризация на Черноморието и по-нататъшна изолация на Русия. С българско папагалско участие!?

В тази връзка поне на първо време ДОКУМЕНТАЛНО ни е необходима истинска, патриотична Национална доктрина, включваща наша Стратегия за мир и сигурност в района на Черно море и българската част на Дунавското крайбрежие.

Интерес представлява прогнозният коментар на общественика Георги Марков, FB, /12.08.22/: « Победа на Тръмп на 8 ноември 2022 г. означава разследване на Байдън - баща и син и на Зеленски. "Светът след 8 ноември и САЩ ще бъдат други. Нещата силно наподобяват 1989 година и разпада на комунистическия режим. Тия шашкъни (Г.М.) ликвидираха християнството, традиционния брак, разпалиха войни, ислямизираха Европа. Това ли са евроатлантическите ценности? Обрекоха на гибел Европа, за да обслужват администрацията на Байдън. Това ли е Европа през 2022 година? На некъпане. На спиране на фонтаните. На зъзнене и на студ. Самоубийствена работа. Вместо да накажеш руснаците, наказваш европейските граждани. Няма да се къпем! Чрез въшлясване към демокрация". ДАЛИ ?

И накрая: Бих си позволил да напомня, че между двата Диомидови острова в Беринговия пролив, срещу Чукотка и Аляска, Щатите и РФ имат обща водна граница. Там биха могли да разрешат спорът кой е по-велик. Или в Космоса, ако пожелаят ?!

29 август 2022 г.                                         д-р Огнян Гърков