Изборната реформа с разделение на властите ще спаси Босна и Херцеговина

Иван Пепич, 11 август 2022 г.

Международното внимание отново е насочено към Босна и Херцеговина, тъй като агресията на Русия срещу Украйна породи опасения за стабилността на Западните Балкани. Масовото присъствие на незападни заинтересовани страни в региона бие тревога за потенциален конфликт (макар и по-ограничен, отколкото през 90-те години на ХХ век). Баронеса Хелич работи неуморно и с основание за повишаване на осведомеността относно влиянието на външните участници в Босна и Херцеговина и нейните вътрешнополитически конфликти.

В неотдавнашната си провокираща мисълта и навременна статия баронесата подчертава - отново основателно - че избирателната система на Босна и Херцеговина трябва да бъде променена. Тя обаче поставя под съмнение изтеклото предложение за изборна реформа, изготвено от Върховния представител за Босна и Херцеговина, който има международен мандат да следи за мира в страната и да взема обвързващи решения за улесняване на разрешаването на трудностите, "ако прецени, че е необходимо".

Баронесата твърди, че предложението, подкрепено от САЩ и Обединеното кралство, е "пародия", но подобни предположения заслужават повече внимание, тъй като в мозайката ѝ липсват много парченца.

Баронеса Хелич твърди, че САЩ и Обединеното кралство не успяват да насърчат "гражданската демокрация", "нормалното демократично устройство" и "модерното демократично уреждане". С други думи, Босна трябва да се превърне в мажоритарна демокрация от Уестминстърски тип.

Самонадеяно е от нейна страна да критикува Обединеното кралство - страната, която е инициатор на Белфасткото споразумение от 1998 г., одобрено от САЩ, с което се сложи край на конфликта в Северна Ирландия. Сега баронесата хвърля вината върху представителите на Обединеното кралство и САЩ, които просто са признали, че върховният представител е последната инстанция, когато става въпрос за поддържане на мира и подобряване на отношенията между основните групи от населението. Тези представители са разбрали, че ако бъдат запазени, последните остатъци от разпределението на властта - което от 1995 г. насам е силно заменено от промажоритарни правила, наложени от международната общност - могат да облекчат напрежението между общностите и да намалят политическите конфликти между основните национални групи.

В допълнение към споразуменията на Белгия, Южен Тирол, Швейцария и дори на самия ЕС, британско-ирландското споразумение се счита за едно от най-успешните споразумения за подялба на властта в историята. Нидерландия нямаше да успее да премине отвъд разделението на властите, ако не беше приложила система, която позволи на католици, протестанти, либерали и социалисти да си поделят властта в продължение на 50 години (1917-1967 г.). Трябва ли сега да бъдем убедени, че тези демокрации не представляват "нормални демократични уредби"? Брендън О'Лиъри би попитал: "Какво е нормална демокрация?

За да създадем нов обществен договор за Босна и Херцеговина през 21-ви век, трябва да започнем с преодоляването на всички недоволства, които продължават да измъчват националните групи и малцинствата в страната

Най-голямата тояга, с която баронеса Хелич атакува предложението, е аргументът за свръхпредставеност на основната босненска хърватска партия - HDZ. Тя се опитва да внуши това на читателите, като предлага цифри, които имат за цел да илюстрират, че хърватите в Босна и Херцеговина, които съставляват 15 % от населението, са правилно представени.

Баронесата обаче пропуска да спомене най-важния аспект. През 2016 г. Конституционният съд постанови, че действащият избирателен закон, който предписва избирането на делегати от фракциите на бошняците, хърватите, сърбите и "другите" в горната камара на федеративната единица, е противоконституционен.

Този противоконституционен закон позволява на бошняшкото мнозинство да избере шестима от 17-те делегати в хърватския фракция, което е достатъчно, за да се номинира правителството на федеративната единица без подкрепата на хърватското мнозинство и да се контролират делата на федерацията без хърватски представители, което се е случвало поне два пъти (2000-2003 г. и 2011-2014 г.). Горната камара на Федерацията има по-голямо политическо влияние в Босна и Херцеговина от споменатите от баронесата. Тя е създадена по силата на Вашингтонското споразумение от 1994 г., което е подписано от бошняшки и хърватски представители. В горната камара на държавата се избират представители на бошняшки и хърватски фракции, които имат ключово значение за приемането на законопроекти на държавно ниво.

Същото се отнася и за избора на фракцията "Други" (малцинства и лица, които отказват да се обявят за членове на някой от трите конституционни народа - бошняци, хървати или сърби). Представителят на босненските роми Дерво Сейдич, ищец, спечелил дело в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), твърди, че за да влязат в групата на "другите", "някои политици злоупотребяват с позиции, принадлежащи на национални малцинства (...) най-често тези злоупотреби идват от политици с бошняшка принадлежност [тъй като те са мнозинство], които се обявяват за мюсюлмани, бошняци, херцеговинци и т.н.".

Аргументът на Сейдич се подкрепя от факта, че през последните 20 години само един ром е бил избран в групата "Други" в Камарата на народите на Федерацията, докато други национални малцинства - като евреи, албанци, чехи и италианци - никога не са били избирани, въпреки че тези места са запазени за техни представители.

Този път баронеса Хелич несправедливо избягва да се занимава с тази дискриминационна практика. Обратно, тя подчертава, че законът, изтекъл от Върховния представител, не се занимава с дискриминацията срещу евреите, ромите и други "неконституирани народи" - но отново пропуска два важни момента.

Първо, решенията на ЕСПЧ очевидно изискват ограничена конституционна реформа, която не може да бъде наложена от върховния представител.

Второ, което е по-важно, разговорите за изборна реформа и конституционни изменения се провалиха. Една от основните причини е, че основната бошняшка партия, Партията на демократичното действие (ПДД), бойкотира компромисното решение, като нейният лидер призна, че е преговарял недобросъвестно с хърватските партии: "като се обърна, той намери начин да накара времето да изтече".

Една истинска избирателна система за разделение на властите, основана на опита на европейските федерации, е от изключителна важност за функционирането на Босна и Херцеговина и нейната гражданска демокрация

Друг неубедителен аргумент се отнася до избора на Желко Комшич за член на тристранното председателство на държавата. Баронесата го описва като "умерен", който "печели подкрепа отвъд етническите различия", и твърди, че той "се опитва да привлече вниманието на всички етнически групи".

Комшич нито е водил кампания, нито е спечелил междуетническа подкрепа - т.е. подкрепа както от бошняшки, така и от хърватски избиратели. Той получи подкрепа само от един сегмент - бошняците. През 2018 г., когато беше избран за трети път, Комшич спечели 91,2 % от гласовете си от общини с бошняшко мнозинство, в които почти нямаше хърватско население. Казано по-просто, колкото по-голям е процентът на бошняците в дадена община, толкова по-голям е броят на гласовете, спечелени от Комшич. Например в родния град на баронеса Хелич, Грачаница, бошняците съставляват 97% от населението (44 000), а хърватите - 0,2% (72), а през 2010 г. Комшич печели 11 600 гласа и е на първо място.

В сравнение с Комшич други умерени кандидати водят кампания в райони с хърватско мнозинство, като например Бориша Фалатар от Наша Странка. Противно на това, че е "умерен", Комшич всъщност е бошняшки "символичен" кандидат, който дори не претендира да търси подкрепата на хърватските или сръбските избиратели. По-скоро Комшич е избрал да си сътрудничи с хардлайнерите само от една от трите национални групи и тяхната основна партия, СДП - чийто електорат споделя. Така например Шефик Джаферович от СДА и Комшич бяха най-яростните противници на хърватския мост Пелешац, който беше открит през юли въпреки техните политически и правни усилия да блокират изграждането му. За изграждането му Европейската комисия отпусна 357 млн. евро от фондовете на Кохезионната политика.

Баронесата обвинява Хърватия в "предателство", забравяйки, че Загреб е подписал Дейтънското споразумение от 1995 г. и има право да изисква спазването и да насърчава изпълнението на ангажиментите, поети в приложение 4 към него (конституцията на Босна и Херцеговина). Хърватия, която е на границата на ЕС, неведнъж е подчертавала, че нейният интерес е стабилна и функционираща Босна и Херцеговина, като е имала предвид най-вече новите събития, които се появиха след присъединяването ѝ към ЕС (като бежанската криза и въпросите на сигурността). Хърватия може да реши да преустанови действието на Дейтънското споразумение съгласно международното право в резултат на нарушения на споразумението от страна на Босна и Херцеговина;

Дейтънското споразумение потвърждава пълното равенство на правата на трите съставни народа заедно с всички останали граждани, а през 2000 г. Конституционният съд постановява, че конституцията забранява "всякакви специални привилегии" и "всякакво господство в правителствените структури" на един от трите съставни народа. Ако най-голямата група, водена от политическите си лидери, продължи да доминира над по-малобройната група, Загреб ще бъде задължен, както вече беше посочено, да реагира в съответствие с международното право.

Повтаряйки думите на баронеса Хелич, за да създадем нов обществен договор за Босна и Херцеговина през 21-ви век, трябва да започнем с преодоляването на всички оплаквания, които продължават да измъчват националните групи и малцинствата в страната. Една истинска избирателна система за разпределение на властта, основана на опита на европейските федерации - система, която гарантира пълно равенство на всички основни национални групи и малцинства и която се основава на зачитането на правата на човека - е от първостепенно значение за функционирането на Босна и Херцеговина и нейната гражданска демокрация.