Другите за нас: „Традиционен партньор на Германия“

Правителствата на България, която е традиционен съюзник на Германия, отдавна са тясно свързани с германски партийни фондации - включително тази, която попречи на преговорите за присъединяване към ЕС със Северна Македония.

21 юли 2022 г. GFP

СОФИЯ/БЕРЛИН - Правителствата на България, страната, която доскоро възпрепятстваше започването на преговори за присъединяване към ЕС със Северна Македония, от години са тясно свързани с германски партийни фондации. Това важи с особена сила за бившата управляваща партия ГЕРБ, която с малки прекъсвания осигуряваше премиера в лицето на Бойко Борисов от 2009 до 2021 г. Българското вето върху преговорите за присъединяване на Северна Македония през ноември, което доведе до ожесточено напрежение в Югоизточна Европа, беше дело на Борисов. Наблюдателите се съмняват, че неотдавнашното вдигане на ветото може да доведе до реално решение на конфликта. България винаги е била тясно свързана с Германия в своята история: През Първата и Втората световна война тя се сражава на страната на Германската империя, което ѝ позволява да анексира части от днешна Северна Македония и Северна Гърция през Втората световна война. Сред политиците, които упражняват значително влияние в София от 90-те години насам, е потомък на германски аристократ, който - някога цар - е бил министър-председател през 2000-те години.

"Прусаците на Балканите

Първата трайна българска държава в модерните времена възниква след Берлинската конференция през 1878 г., на която тогавашният германски канцлер Ото фон Бисмарк настоява България да бъде разделена на три части; по този начин той иска да предотврати появата на силна славянска и проруска държава в Югоизточна Европа. Българското Народно събрание единодушно избира княз Александър Йозеф фон Батенберг за първи княз на България през 1879 г. След държавен преврат през 1886 г. последният заминава в изгнание, а българският парламент избира за негов наследник Фердинанд I Сакс-Кобург и Гота. Княз Фердинанд I успява да промени коренно представата за страната в чужбина: През десетилетията на неговия мандат германският образ на България претърпява сериозни промени; в германското възприятие българите се превръщат в "прусаците на Балканите".

Съюзник в световните войни

България влиза във войната на страната на Германия както в Първата, така и във Втората световна война. От 1915 г. страната участва в Първата световна война на страната на Централните сили. Когато Германия и нейните съюзници губят войната през 1918 г., Фердинанд I, който има титлата цар от 1908 г., заминава в изгнание в Кобург, Германия. Българският престол е поет от сина му Борис III, който на свой ред вкарва страната във Втората световна война на страната на фашистките сили от Оста. Когато Борис III умира при мистериозни обстоятелства през 1943 г., шестгодишният му син Симеон II официално поема поста на цар. През 1944 г. България преминава от силите на Оста към Съюзниците, а през 1946 г. става република. Симеон II заминава в изгнание във фашистка Испания през Египет. Там работи дълги години като представител на френската оръжейна компания Thomson (днес Thales Group).

Време на системната конфронтация

През периода на системна конфронтация ГДР поддържа близки отношения с тогавашната Народна република България. Тя е смятана за "нещо като модел за подражание" за България по отношение на политическата организация и икономическата структура. Историците твърдят, че между двете държави е съществувала "тясна мрежа от политически отношения". Народна република България обаче поддържа специални отношения не само с ГДР, но и с ФРГ: въпреки липсата на дипломатически отношения, правителството в София сключва през 1964 г. споразумение с ФРГ за откриване на търговско представителство. През 60-те години ФРГ се превръща в най-важния търговски партньор на България извън реалния социалистически блок. През 1973 г. двете страни установяват официални дипломатически отношения.

Първи свободни избори през 1990 г.

Първите парламентарни избори след края на реалния социализъм през юни 1990 г. завършват с изненада за много чуждестранни наблюдатели: при избирателна активност от над 90% повече от 47% гласуват за Българската социалистическа партия, която едва през април същата година изоставя старото си име (Българска комунистическа партия) и вече не се придържа към марксизма-ленинизма като идеология. След повече от четири десетилетия на реален социализъм мнозинството от избирателите гласуваха за превърналите се в комунисти, които след преименуването на партията си през 1990 г. първоначално успяха да продължат да управляват без прекъсване. Това отчасти се дължи на факта, че голяма част от българското общество смята индустриализацията през периода на реалния социализъм за успех.

Германският престолонаследник като съветник

През 1996 г. германското царско семейство от дома Сакс-Кобург и Гота се завръща в България от изгнание в Испания. След като буржоазните партии поемат управлението година по-късно, Кирил Сакс-Кобург и Гота, син на последния цар и понастоящем наследник на българския престол, работи като икономически съветник на българския президент Петър Стоянов, който е държавен глава на страната до 2002 г.

Мандатът на германския цар

Само единадесет седмици преди парламентарните избори през 2001 г. Симеон Сакскобургготски, завърнал се от изгнание в Испания, основава собствена партия - Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Либералната икономическа формация веднага получава финансова подкрепа от фондация "Фридрих Науман", която е тясно свързана със СвДП, и печели убедително изборите през лятото на 2001 г. При управлението на бившия цар, който по това време се нарича Симеон Сакскобургготски, страната участва в незаконното нахлуване в Ирак през 2003 г., присъединява се към НАТО през 2004 г., а министър-председателят Сакскобургготски подписва Договора за присъединяване към Европейския съюз през 2005 г. По време на мандата си като ръководител на правителството Сакскобургготски настоява за реституция на имуществото на бившия цар, което включва замъци и имоти на стойност стотици милиони щатски долари.

От FDP към партньорска партия на CDU/CSU

В края на 2006 г. партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) се отдели от НДСВ. Основателят на партия ГЕРБ Бойко Борисов заяви тогава пред германската  телевизия "Дойче веле", че е "вдъхновен от баварския ХСС" и вижда в Германия "модел за подражание: по отношение на манталитет, точност, дисциплина, ред, отговорност - във всичко". Близката до ХСС фондация "Ханс Зайдел" (HSS) помага на Борисов да изгради свои партийни структури. ръководителят на офиса на ХСС в София още преди няколко години изисква: "Трябва да го спечелим"; той кани Борисов, който тогава е главен секретар в Министерството на вътрешните работи, в Мюнхен и го увлича. Голяма част от партийната програма на ГЕРБ е буквален превод на програмата на ХСС. Когато през 2007 г. възниква спор между ГЕРБ, изградена с помощта на фондация "Ханс Зайдел", и дясноцентристката партия СДС, която по това време вече е утвърдена от десетилетие и половина, свързаната с ХДС фондация "Конрад Аденауер" оттегля средствата за подкрепа на СДС. Под влиянието на Федералната република по този начин се преструктурира целият дясноцентристки спектър на малката югоизточноевропейска страна.

Твърдо на страната на Германия

През 2007 г. България се присъединява към Европейския съюз. От този момент нататък германските компании имат още по-лесен достъп до българския пазар. Една година след присъединяването към ЕС Norddeutsche Affinerie AG придобива белгийската Cumerio Group, която е собственик на медната рафинерия в Пирдоп в България. Обединената група, наречена Aurubis AG, сега е най-големият производител на мед в Европа. От няколко години медта - ключов ресурс за бавно развиващата се индустрия за електрически автомобили - е най-важната експортна стока на България; страната е четвъртият по големина износител на мед в Европа. Партията на Борисов управлява само с няколко прекъсвания от лятото на 2009 г. до пролетта на 2021 г. В този процес партия ГЕРБ и ръководеното от Борисов правителство подкрепиха, както твърдят наблюдателите, "германските консерватори [...] във всички дебати в ЕС" и най-вече осигуриха "идеална инвестиционна среда за германския капитал".

Конфликти в Югоизточна Европа

През последните две години обаче дългогодишните протежета на Берлин влязоха в конфликт с германското правителство: през ноември 2020 г. тогавашното българско правителство под ръководството на Бойко Борисов наложи вето на присъединяването към ЕС на страната, която съвсем наскоро бе преименувана от Македония на Северна Македония. По това време Борисов управляваше с партийната коалиция "Обединени патриоти", която включваше националисти и откровени фашисти. [Политически силно дясното българско правителство не признава македонския език като език, различен от българския]. Наскоро временното правителство, което в момента е на власт в София, отмени ветото, след като правителството на Северна Македония заяви, че е готово да направи мащабни отстъпки; например, то е готово да предостави на сравнително малкото българоезично малцинство в страната конституционен статут. Не е ясно обаче дали всички споразумения ще могат да бъдат изпълнени в Скопие и дали конфликтът със София няма да се разгори отново.

Държавни институции

Независимо от това, България продължава да бъде неизменна отправна точка в политиката на Германия за Югоизточна Европа. Още през 1989 г. в София е открит Гьоте-институт.

През 1993 г. към мястото за срещи в Саксония-Анхалт е добавено и мястото за срещи в Пловдив, втория по големина град в България. Освен това през 2008 г. е открито и Немското училище в София. Понастоящем Федерална република Германия е "най-важният икономически партньор на България", както съобщава Федералното министерство на външните работи в Берлин на своята интернет страница. Германия играе водеща роля в преките чуждестранни инвестиции, а Германо-българската индустриално-търговска камара е най-голямата чуждестранна бизнес камара в страната.