Достигна ли войната до дипломатическа фаза?
Георги Готев, 27.06.2022, euroactiv.com
Тази седмица бележи подем в международната дипломатическа дейност на Владимир Путин. Логичният въпрос е дали това е сигнал за воля за намиране на дипломатическо решение на войната, която той започна в Украйна.
Путин ще посети две малки бивши съветски държави в Централна Азия, Туркменистан и Таджикистан. Това е неговото първо пътуване в чужбина след като нареди на войската си да нахлуе в Украйна. Той ще се срещне и с индонезийския президент Джоко Видодо за разговори в Москва. Индонезия е председател на Г-20 и нейният президент ще посети също Киев, за да търси мирно разрешаване на конфликта.
Путин има голям интерес да сложи край на войната, която започна.
Но това твърдение не означава много. Всички анализатори, които правеха прогнози основани на предполагаемите интереси на Путин и на Русия, се провалиха.
Чрез подновяване на посещенията в чужбина и срещи на живо с гостуващи лидери, Путин показва, че не е международен парий, че здравето му не е толкова влошено, колкото някои смятат, и че не е станал хипохондрик, с препратка към дългата маса, която помним от посещението в Москва на Макрон.
Путин също така би искал да тества някои от своите политически идеи – като създаване на антизападна коалиция, замяна на долара и системата SWIFT с нещо друго и намиране на пазари, където Русия би могла да изнася ресурсите си, които Западът вече не иска да купува.
И ако е възможно, да заобикаля западните санкции чрез приятелски режими.
Нашето предположение е, че Путин не търси посредници на този етап. Но може би му се иска да има готови пионки за всеки случай.
Има две причини да се предположи, че войната в Украйна ще продължи дълго, както предупреди НАТО.
Първата е, че Русия вярва, че дълга война е в неин интерес. За тези, които си спомнят уроците от Втората световна война, нейното начало беше много неуспешно за Съветския съюз, но в дългосрочен план страната мобилизира всичките си ресурси и Червената армия щеше да марширува из цяла Европа до Лисабон, ако западните съюзници не бяха открили втори фронт в Нормандия.
Кремъл може би (все още) вярва, че войната ще отслаби единството на Запада, особено след тежка зима, през която не всички страни от ЕС ще разполагат с достатъчно газ.
Путин предполага, че нашите общества са по-уязвими при тежки изпитания, отколкото Русия. Може и да е прав.
Втората причина е, че Съединените щати изглежда също вярват, че дългата война е полезна за техните интереси, защото вярват (и може би грешат), че заради санкциите Русия няма да може да произвежда всички оръжия, от които се нуждае, и че психологическото напрежение ще доведе до смяна на режима.
Може да звучи цинично, но тъй като американски войници не загиват, на Вашингтон е удобен сценарият на дългата война.
Европейският подход би бил различен – ако имаше такъв.
Ако и Русия, и САЩ са за дълга война, и докато Украйна продължава да вярва в победата (в смисъл, че руската армия ще бъде изгонена от украинска територия), точно това ще се случи – войната ще е продължителна.
Ако във войната (която навлиза във фаза с ниска интензивност) загиват по 200 военнослужещи на ден и от двете страни, това дава предимство на Русия, която има по-голямо население. Но, разбира се, мотивацията на украинците, които защитават страната си от агресор, е много по-голяма.
Могат ли обществата в Русия и Украйна да приемат всяка от тях да губи по 73 000 млади мъже годишно? Или по 219 000 за три години?
Между другото, военните специалисти използват съотношение едно към три, за да изчислят броя на военнослужещите, осакатени по време на война. 219 000 убити военнослужещи означават още 657 000 осакатени.
Човешките жертви досега не са били препятствие нито за Русия, нито за Украйна. Но Украйна се стреми да принадлежи на нашата цивилизация, която поставя човешкия живот на върха на ценностите. Не е така в Русия (нито при царизма, нито в Съветския съюз и нито при Путин), където най-важен е интересът на лидера.
Дипломацията може да спаси много животи. Европейската дипломация трябва да играе важна роля. За съжаление на този етап това остават пожелания.
|