Мнения на български дипломати по казуса „Република Северна Македония“

Любомир Кючуков, Бисерка Бенишева, Димитър Гърдев, Жоржета Пехливанова, Симеон Николов ⁎/

Любомир Кючуков

Всяко време е време за преговори и те трябва да се осъществят и финализират. Българското правителство вървеше в правилната посока по грешен начин, защото търсейки споразумение /между България и Северна Македония/, а двустранните проблеми могат да бъдат решени единствено и само в споразумение, то го правеше без дори да търси подкрепата на собствената си управляваща коалиция, а камо ли да ангажира общественото мнение и да получи политическа и обществена подкрепа.

Т.нар. Френско предложение, нито е френско, нито е предложение. "Това е отговор на българските искания спрямо ЕС. Отговор именно на Европейския съюз, даден от името на председателстващата в момента държава - Франция. Това отразява всичко или почти всичко, което България настояваше да получи от ЕС като гаранции за това че проблемите, които тя поставя, ще бъдат решавани. Друг е въпросът, че ЕС е само едната страна".

Реално българо-северномакедонските проблеми трябва да се решават в диалог между двете страни - между София и Скопие. Те не могат да бъдат решени от Брюксел. Неслучайно се споменава необходимостта от двустранна договореност. Дали това ще бъде протокол или друг тип споразумение, но то трябва да бъде правно ангажиращо, да съдържа пътна карта с ясно разписани срокове за изпълнение на ангажиментите. Те трябва да бъдат свързани, не с конкретни дати с председателства, както беше до сега, защото това се оказва контрапродуктивно, а с процеси, с изпълнение на ангажименти и да бъдат инкорпорирани в преговорната рамка на ЕС с Република Северна Македония. Точно това е, което френското предложeние дава.

Бисерка Бенишева

Би следвало позиция на правителството да постъпи в Народното събрание за одобрение, за да приключи националната процедура. В момента сме в ситуация, в която 26 държави членки на ЕС и две страни кандидати за членство очакват решението на България. От присъединяването ни към Европейския съюз през 2007 г. вече 15 години не сме били в такава ситуация да е толкова важно нашето решение.

Преговорната рамка , това е мандата за преговори на ЕС. Т.е. без одборен единодушно мандат за преговор, не мога да започнат. Този мандат за преговори визира, какво ще отстоява ЕС в преговорите, какви изисквания ще поставеь какви ангажименти страната–кандидат трябва да поеме. Това е всъщност документът, който ние блокирахме 2020 г. И в момента френското прдседателство предлага ревизиран вариант на този документ за да се удовлетворят исканията на България.

Това е пакет, който се предлага и част от този пакет е Двустранния протокол, където двете страни трябва да се проведат преговорите. Що се касае до европейския контрол върху изпълнението на ангажиментите Преговарната рамка предвижда конкретен механизъм, тотално разписан: в случай на потоянно неизпълнение на ангажиментите преговорите може да бъдат суспендирани или напълно прекратени. В хода на самите преговори страната–кандидат трябва да представи пътна карта, план за действие  как ще изпълнява ангжиментите. ЕС контролира, как това се случва. В този процес няма автоматизъм, започнали преговорите и край. Този принцип е напълно изключен след като се прие новата технология, много по–сложна от рамката при която ние преговаряхме.

Самото изречение, че преговорите ще започнат след промяна на Конституцията на СРМ не е достатъчно ясно. В самата преговорна рамка обаче, в раздела, съдържащ критериите за кандидатстване, изискванията към всички реформи, там е записано, че РСМ трябва да представи План за действие за гарантиране правата на гражданите принадлежащи към малцинствени и общностни групи, трябва да предприеме мерки за недискриминация, за елиминиране езика на омраза. И когато представи своите Планове за действие, трябва да се одобрят от всички държави–членки, включително България, показател за да може да се отворят преговорите. Технологичното време от датата на откриване на преговорите до този първи преговорен раздел е повече от 2 години, защото страната–кандидат трябва да представи всички мерки , всичко онова, което планира да свърши и ние да го одобрим. Така че не е еднократен акт промяната на конституцията.

Димитър Гърдев

Във френското предложение, което е работен документ, са взети под внимание различни предложения. Върху това предложение обаче трябва да се работи и е изключително важно да бъде разгледано в НС и МС.
Предложението е добро, ако бъде отработено. Да бъде разгледано във външна комисия и да бъде представено в парламента.
Има неща, по които има забележки - и към езика и към това, че се използва терминът "малцинство", но те могат да бъдат изработени с позицията на България. Много е важно обаче какво представлява двустранният протокол между България и Северна Македония.

Изключително странна беше решението този документ да бъде изпратен директно в комисията по външна политика без да бъде обсъден в кабинета.

България не може да бъде остане в този момент без да разгледа нещо от изключителна важност. След отминалия  Съветът на ЕС, следва конференцията Западни Балкани-ЕС, а след нея –Европейски съвет, където ще бъде поставено това и ще се иска мнението на България", каза той.

Функцията на президента е да бъде равноотдалечен и от политическите процеси и партии, но да бъде основно ангажиран с две неща - външната политика и политиката по сигурност и отбрана, и той е ангажиран точно по тези въпроси".

Жоржета Пехливанова

Моето лично мнение по казуса РСМ: Не биваше да се приема въобще Френско вмешателство чрез предложение.
Този въпрос е между две суверенни съседни държави, където българският народ е държавно-творчески в РСМ, което подчертавам дебело.
Франция не играе никаква роля, освен че председателства Евросъюза до края на юни 2022г. Как би се чувствала Франция ако България направи българско предложение за решаване на споровете й с Испания за Страната на баските или за Каталуния?
Така се чувствам като българка за решаването на двустранния казус свързан с българите в РСМ.
Как така споровете между Гърция и СРМ траяха години наред, но се решиха без участие на трети страни, а само между двете съседни държави?
Тази интервенция на французите е недопустима.
България и РСМ имат подписан двустранен договор от 2017г., който следва да се изпълнява член по член и който е залегнал в държавните ни отношения. Неизпълнението на този договор от страна на РСМ води до санкции. Това е. Топката е в Скопие. Точка.

Симеон Николов

Ситуацията е донякъде сходна с тази, при която в кратък срок трябваше да изготвим Договора от 2017 г. след натиск от Брюксел и Вашингтон. В резултат на това бързане имаме един договор, изготвен на базата на една декларация, затова и без особена конкретика. Този факт благоприятстваше пасивността както на македонската, така и на българската страна през следващите години.

Ако сега отново под натиск прибързано дадем ход на процеса, може би ще сгрешим. Не защото предложението на френското председателство не е добро, напротив, взети са превид почти всички наши условия, но текстът трябва да се доработи. Фактът, на който обръщахме внимание в нашите анализи и коментари досега, проблемите да се пренесат в преговорната ос между ЕС и СРМ, защото става дума за приемане на основополагащи принципи в ЕС, а не за прищявки в двустранните отношения, вече присъства в предложението на френското председателство и това е най–важното за нас.  Условието за промяна в конституцията на СРМ /прибавянето на българите като „държавотворен народ“/, обаче не бива да е основното. Впрочем и този въпрос не е ясен, защото в текста присъства понятието „малцинствени общности“, забележете– в множествено число. Положително е обаче, че първата конференция ще се проведе след като бъде изпълнено условието за вписване на българите като „държавотворен народ“. Можем да бъдем удовлетворени от това, че е вписано изискването за „преследване езика на омразата“, но реално няма създадени условия и как ще се преодолее това. Решението с двустранни декларации по македонския език пък, поражда съмнение, че ще гарантира траен резултат. Двустранният протокол е изключително важен, но е изготвен набързо и е под въпрос, дали македонската страна ще се съгласи с всичко, изложено в него.

Съществен проблем  от българска страна е, че заради вътрешнополитически противоречия, може да пропуснем шанса да решим по един цивилизован начин проблемите със РСМ. Защото, ако се приеме предложението в ЕС за отмяна на гласуването с абсолютно болшенство, ще бъде заобиколена българската позиция. Това се отчита и от македонска страна и затова тя съвсем не бърза да се съгласи с предложението на френското председателство, а напротив, до края на днешния ден Скопие може да отхвърли офииално предложението на френското председателство.  Едва ли чехското председателство обаче, ще снеме от дневния ред подготвеното от френското председателство предложение, затова няма риск за нас, ако отложим вдигането на "ветото" до доуточняване на някои текстове.

И накрая, нека да имаме предвид, че се очакват „от всички страни“ мнения и предложения. Тоест, въпросът не се изчерпва с нашето „да“ или „не“, а тепърва нашите посланици и дипломати от МВнР ще трябва да отстояват българските позиции. Трябва да се вземат предвид и съображенията на Брюксел, произтичащи от геополитическата ситуация, които са сред причините за оказвания ни натиск, но не на цената на националните интереси на България.

⁎/ Авторите са дългогодишни членове на Българско дипломатическо дружество с богат практически опит в системата на МВнР