По делата ще ги познаете

Симеон Николов

Преди енергийните министри на страните от ЕС на 02 май да обсъждат действително спешните и сложни въпроси по заместване на газовите доставки от Русия, правителствените ръководители на нашите страни трябваше да се занимаят и с друг стратегически въпрос, който води до политически изводи и поуки.

Само преди три месеца САЩ оттеглиха подкрепата си за газопровода EastMed, за чието построяване бе подписан договор от Израел, Гърция и Кипър през януари 2020 г., с капацитет  20 милиарда кубически метра природен газ годишно за Европа и със срок за завършване 2025 г., подкрепян впрочем и от Египет, Йордания, Ливан и държавите от Персийския залив. Газопроводът трябваше да мине по дъното на Средиземно море. Турция обаче заплаши дори с военни действия, ако бъде заобиколена и изтъкна, че предлаганият вариант под водата е по–скъп. Очевидно е, че САЩ ухажват съюзника си Турция, въпреки влошените отношения след опита за преврат в Анкара през 2016 г., защото имаме променена ситуация, но с оттегляне на подкрепата си за газопровода те заплашват енергийната сигурност на Европа. Вашингтон изглежда не си дава сметка обаче, че Анкара отново ще се окаже само половинчат съюзник на Запада. Но освен жест към Турция, Байдън има и вътрешно политически причини за това решение.

Позицията на Турция пък по този газопровод и претенциите й към залежите в Средиземно море, също допринасят за усложняване решенията на ЕС по гарантиране сигурността на енергийните доставки. „Без тръбопровод  през Турция газът от Средиземно море не може да бъде докаран в Европа“, предупреди Ердоган още през януари тази година. И докато турското поведение беше предвидимо, то решението на президента Байдън бе не само огромна стратегическа грешка, а демаскира истинските замисли на част от американския естаблишмент, на който му е все едно каква ще е съдбата на Европа, стига да осигури печалби от доставките на американски втечнен газ за стария континент. Унизително мълчание от европейска страна, въпреки че именно проучване, финансирано от Европейския съюз  потвърди, че „проектът EastMed е технически осъществим, икономически жизнеспособен и търговско конкурентоспособен“.

Очевидно е, че решението на Байдън предотвратява диверсификацията на енергийните доставки за Европа и предупрежденията за това бяха направени непосредствено преди инвазията на Русия в Украйна.  Европейците не могат да не осъзнават, че САЩ в случая действат срещу европейските интереси, но ръководителите на ЕС нямат достойнството и смелостта да поискат открито от САЩ и Турция да не бъдат игнорирани. Липсата на лидерство е само върхът на айсберга, но същността е в начина на вземане на решения и прокарване на идеи от едни чиновници, които многократно са доказвали неспособността си за адекватни реакции и двойни стандарти при подходите си. Та кой ще се изправи сега и поиска от Байдън да отмени решението си? За пореден път ЕС не поиска да защити Гърция. С мълчанието си, Европа и България в частност създават нова зависимост– от Турция, ако тя осъществи докрай плановете си за енергиен хъб в региона и сложи ръка и на находищата в Средиземно море.

Вярно е, че България е малък потребител /3,5 млрд куб.м газ годишно/, но когато на пазара се появи недостиг и голям брой страни започнат да се оглеждат за доставки на газ, значение има всяка възможност, включително и тази на преминаващия през съседна Гърция EastMed.