Ще се срещнем ли по пътя на разума или по пътя на войната?

Симеон Николов

Няма съмнение, че по време на война обективната информация достига в незадоволителен обем до нас, а целенасочената дезинформация и психологическа обработка правят своето. Но от друга страна неумението да се анализира случващото се и да се извличат полезни изводи, може да се окаже съдбоносно при вземане на решения за страната ни.

Учудващо повърхностно бе отразено посещението на министъра на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба в България и неговите истински цели и задачи.

Първо, то се проведе след телефонен разговор между президента на Украйна Зеленски и министър–председателя на България Кирил Петков. Тоест, той бе изпратен, препоръчан, но за какво? Събитието се случва точно 7 дни след като върховният представител на ЕС по външна политика и сигурност Жозеп Борел заяви, че такива „войни се печелят  или губят на бойното поле“ , което бе оценено от  министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров като "много сериозен обрат в политиката на ЕС и Запада като цяло, начело със САЩ.“ Посещенията на европейски лидери в Киев предизвикаха бодряшки изказвания, че победа над Русия е възможна и подмятания от рода „ще видите най–скоро“.

Второ, да обосноваваш в пресата причината за посещението с това, че министърът искал да ни благодари или да ни убеждава да предоставим военна помощ е повече от наивно. В Киев прекрасно знаят, с какво разполагаме, какво можем и какво не, и че поне заводите ни могат да предоставят най–вече боеприпаси, но за това не е необходимо да изпращат външния си министър. Още повече, че има вече и работна група, разположена в Щутгарт, Германия, в която са представени 14 държави, получава заявки от Киев и организира доставките на оръжие и боеприпаси.

Трето, да отсъстваш от страната си повече от 4 дни, когато тя е във война, когато всички държавни органи работят на високи обороти, четат се по няколко пъти на ден разузнавателни сводки и доклади, провеждат се спешни заседания, координира се работата със задграничните представителства, със страни партньори  и т.н, е меко казано странно.

Четвърто, по време на посещението на Кулеба в България пристига  председателят на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер, провежда срещи с министъра на отбраната Драгомир Заков и с началника на отбраната адмирал Емил Евтимов. Обсъдени са въпроси по усилване на отбраната на югоизточния фланг на НАТО и Черно море. Бауер и Евтимов са адмирали и плуват в свои води. Но е странно, ако не се е срещнал с министър Кулеба, когато Украйна е в центъра на вниманието на САЩ, НАТО и Европа.

Пето, на третия ден от пребиваването на украинския министър в България, премиерът на Украйна е във Вашингтон на среща с   министъра на отбраната на САЩ Лойд Дж. Остин, а само два дни след като Кулеба е в България, министърът на отбраната на САЩ Лойд Аустин и външният министър Антони Блинкен и министърът на външните работи се срещат с президента Зеленски в Киев, но едва  след като напускат страната, светът узнава за това.

Шесто, на следващия ден министърът на отбраната на Турция Улуси Акар заявява във вестник „Хюриет“, че е предупредил България и Румъния да не действат прибързано, напомняйки за несъгласието на Турция с плановете на САЩ за дислоциране на сили на НАТО в Черно море. Макар тези планове да не са новост, Акар предупреждава: „Ако балансите се нарушат, има вероятност събитията да излязат извън контрол.“

Седмо, българският премиер подготвя посещение на водена от него делегация в Киев. За да предаде каски и бронежилетки и да се запознае с действителната ситуация. Отново нелогични и неубедителни обяснения.

Очевидно, че се подготвя нещо много по–голямо, значимо и в широк мащаб, свързано или с дислоциране на сили на НАТО в Черно море или с възпрепятстване на следващата фаза от действията на руските въоръжени сили за евентуално откъсване достъпа на Украйна до Черно море, или прехвърляне на тежко въоръжение от страните–членки на НАТО. Във всички случаи сме пред важна стъпка към продължаване на войната, а не към прекратяването й, както и  към още по–голям риск от пряк сблъсък между НАТО и Русия, чието следствие ще е Трета световна война. Въвличането на България в нея  като член на НАТО изглежда неизбежно. Европейските политици забравиха думите „мир“, „преговори“, „споразумение“. Дипломацията им убягва. Сякаш е невъзможно да се срещнат по пътя на разума.