Българско дипломатическо дружество

СВЕТЪТ НЕ СТАНА ПО–СИГУРЕН

Международната политика и българската дипломация

Годишен анализ – 2021 година

София, 2022

© Издателство „Изток-Запад“, 2022

Всички права запазени. Нито една част от книгата не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на издателство „Изток-Запад“.

© Бисерка Бенишева, Петър Воденски, Веселин Вълчев, Огнян Гърков, Любомир Денчев, Андрей Караславов, Любомир Кючуков, Симеон Николов, Павлина Попова, автори, 2022

© Българско дипломатическо дружество, 2022 ISBN 978-619-01-0990-7

БИСЕРКА БЕНИШЕВА ПЕТЪР ВОДЕНСКИ ВЕСЕЛИН ВЪЛЧЕВ ОГНЯН ГЪРКОВ ЛЮБОМИР ДЕНЧЕВ АНДРЕЙ КАРАСЛАВОВ ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ СИМЕОН НИКОЛОВ ПАВЛИНА ПОПОВА

Съдържание

РЕЗЮМЕ...................................................................................................7

ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА...............................................................21

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ –

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ТЕНДЕНЦИИ.................................................... 29

Пандемията Ковид-19.............................................................................29

Програма за възстановяване и устойчивост........................................... 30

Бежанци/миграция................................................................................. 36

Външни отношения на ЕС........................................................................40

Германия – година на избори и промени................................................ 50

БАЛКАНСКО-ЧЕРНОМОРСКИЯТ РЕГИОН

И БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ......................................................................55

Отношенията между България и

Република Северна Македония през 2021 г............................................. 58

Турция през 2021 година......................................................................... 61

Инициативата „Три морета“ –

прагматичен реализъм............................................................................ 68

ПРОБЛЕМИ НА

СИГУРНОСТТА И ОТБРАНАТА................................................................... 73

НАТО и ЕС за сигурност и отбрана в Европа..............................................73

Афганистан – исторически поврат?..........................................................101

ГЛОБАЛНИТЕ ИГРАЧИ

И ОТНОШЕНИЯТА ИМ С БЪЛГАРИЯ......................................................... 105

САЩ – (не)осъществена промяна............................................................ 105

Китайската динамика през 2021 г............................................................111

БЪЛГАРИЯ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ – КАНДИДАТУРАТА ЗА ЧЛЕНСТВО В ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ (ОИСР)       117

ЕНЕРГИЙНИ ПРОБЛЕМИ

И ЕНЕРГИЙНА ДИПЛОМАЦИЯ....................................................................119

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА

ДИПЛОМАЦИЯ ПРЕЗ 2021 ГОДИНА........................................................... 129

Резюме

Вече се превърна в традиция в края на всяка година Българско- то дипломатическо дружество да подготвя годишен анализ за тенденциите в международните отношения и състоянието на българската външна политика. Анализът се опитва да отбележи основните тенденции в развитието на процесите в света и тях- ното отражение върху българската външна политика. С цел да се даде възможност за сравнение и тук са представени основни- те теми и от предишните годишни анализи: Европейски съюз, Балканско-черноморски регион, проблеми на сигурността и от- браната, отношения с основните геополитически играчи, меж- дународни организации, енергийна политика, както и преглед на състоянието на българската дипломация. Специално внимание е отделено на някои от най-важните събития през 2021 г.: изтег- лянето на САЩ и НАТО от Афганистан, парламентарните из- бори в Германия, срещата на високо равнище на Инициативата „Три морета“ в България.

Анализът за 2021 г. е под общата редакция на Андрей Кара- славов, Любомир Кючуков и Симеон Николов, като в неговата подготовка взеха участие и следните членове на БДД: Бисерка Бенишева, Петър Воденски, Веселин Вълчев, Огнян Гърков, Лю- бомир Денчев, Павлина Попова. Анализът няма претенциите за всеобхватност, като сложността и многообразието на пози- циите, както и ограниченият обем на текста правят невъзможно отразяването на всички различни гледни точки по отделните въ- проси, включително в рамките на БДД.

Светът през 2021 година

И през изминалата 2021 г. продължи ясно очертаната тенденция на постепенна ерозия на следвоенния световен ред. Все по-очевид- но става несъответствието между съществуващата международ- на институционална и правна рамка и съвременните реалности. Същевременно нарастват опасенията, че това може да доведе до създаването на институционален и правен вакуум, когато сис- темата на ООН се подменя от коалиции на желаещите, базисни принципи на международните отношения се заобикалят, а меж- дународното право се пренебрегва.

Едно от най-съществените събития през годината бе завръ- щането на САЩ към мултилатерализма: възстановяване на участието в работата на редица структури на ООН, преразглеж- дане на отказа от участие в международни споразумения, реак- тивирането на трансатлантическото сътрудничество и сериозна промяна към позитивизъм в диалога в рамките на НАТО. Това в значителна степен забави процесите на ерозия на следвоенния световен ред, но не доведе до преобръщане на тенденцията.

През 2021 г. светът не стана по-сигурен. Войната като тема

(а и като допустим и морално оправдан инструмент за решаване на спорове) продължи да доминира международните отноше- ния, а мирът изчезна дори като понятие от дипломатическата лексика. Нововъзникналите рискове варират от конвенционал- ни заплахи, неефективен контрол над въоръженията и разпрос- транение на оръжия за масово унищожение, ненамаляващ риск от ядрените оръжия, изменение на климата, пандемии и терори- зъм до кибератаки, злонамерено използване на нововъзникващи и революционни технологии, променящ се световен баланс на силите.

Наблюдава се трансформация на линията на противостоя- ние в глобален мащаб. Свидетели сме на затихване или превръ- щане в по-периферни на част от регионалните конфликти (Аф- ганистан, Сирия, Либия) за сметка на изостряне на директната конфронтация между основните глобални сили. Това намира израз в ескалацията на конфронтацията на Русия със САЩ и НАТО по повод Украйна, както и натрупването на напрежение между САЩ и Китай в Южнокитайско море и около Тайван.

Пандемията от Ковид изигра ролята на катализатор за окон- чателното утвърждаване на новото основно международно про- тиворечие – борбата за глобално лидерство между САЩ и Китай. Определящо за цялостната динамика на международните отно- шения ще бъде дали тя ще се води под формата на съревнование, при съблюдаване на международните правила, или ще се сведе до нарастваща конфронтация при пренебрегване на междуна- родните норми, като се очертаха две важни характеристики: първо, противоборството вече е всеобхватно, в целия спектър на междудържавните отношения; второ, то ще е дългосрочно и очевидно ще определя динамиката на международните отноше- ния за поне няколко десетилетия.

Това от своя страна води към една вторична биполяризация на света – което пък противоречи на тенденцията към много- полюсност, доминираща световните процеси през последнитедве десетилетия. Като от страна на САЩ има стремеж към идео- логическото „опаковане“ на тази двуполюсност – по линията на противопоставянето между либералните демокрации и автори- тарните режими. Това практически изключва възможността от „неприсъединяване“, като същевременно оставя за ЕС и Русия поддържащи роли съответно на САЩ и на Китай. Тези проце- си започват да оформят характеристиките на нова Студена вой- на, която обаче на настоящия етап изглежда раздвоена: от една страна, на САЩ и НАТО с Русия, от друга – между САЩ и Ки- тай. И докато първата линия на конфронтация е много видима, то втората крие повече непредсказуемост и рисков потенциал.

Настоящата година ознаменува много съществена промяна в стратегическите приоритети на САЩ, преконфигуриращи до голяма степен цялостния облик на международните отношения. Става дума за постепенното дезангажиране на новата американ- ска администрация от Близкия изток и преместване на тежестта на американските приоритети към Индо-тихоокеанския регион, съпроводено с генерирането на съответния политически и военен потенциал. Съществена характеристика на този процес е и преформатирането на партньорствата – чрез интензивно структуриране на нови съюзи (АУКУС) и създаване на мрежа от политически съюзници в региона, на първо място Австралия, Япония, Индия. Друга важна особеност на този процес е прак- тическото отсъствие на Европа (включително и НАТО) от този процес – с изключение единствено на Великобритания.

Две са горещите точки в света, които имат потенциала да доведат до директен сблъсък между основни глобални играчи: конфронтацията около Украйна – като непосредствен риск, и напрежението около Тайван – като потенциална заплаха за в бъдеще.

Най-сериозното напрежение през годината бе свързано с ескалацията на конфронтацията между Русия и САЩ, НАТО, ЕС. Тук се наблюдава рязко втвърдяване на подхода от страна на Русия, съпроводено с реципрочна реакция от НАТО. Форму- лирани бяха и червените линии за всяка една от противостоя- щите страни. За НАТО – недопустимостта от въоръжена руска интервенция в Украйна (от ключово значение тук е заявлението на президента Байдън, че САЩ няма да се намесят с военна сила при евентуален конфликт, а ще противодействат чрез пакет от тежки санкции). За Русия – неприемането на по-нататъшно раз- ширяване на НАТО на изток. Показателно за осъзнаването на това високо ниво на опасност е провеждането на няколко разго- вора Байдън–Путин през годината, но динамиката и нивото на противопоставянето изведоха на преден план не договарянето на мерки за деескалация, а стремежа конфронтацията да не из- лезе изпод контрол.

Съсредоточаването на американските усилия преди всичко в противоборството с Китай, съчетано с въздържането от по-ди- ректно ангажиране на ЕС, създава условия за евентуално прео- формяне и на полетата на отговорност между САЩ и Европа, като за ЕС остане задачата за политическото сдържане и иконо- мическото неутрализиране на руското влияние при запазването за САЩ (и чрез НАТО) на контрола върху процесите в сферата на сигурността.

Всичко това накара НАТО да направи извода, че е възможно увеличаване на риска от конфликти до 2030 г., което пък доведе до лансирането на проекта за реформи на Алианса „НАТО 2030: Единни в една нова ера“. Целта е да се подготви Алиансът за бъде- щето, като: първо, се укрепи единството; второ, се разшири под- ходът на НАТО към сигурността; трето, Алиансът започне да иг- рае по-голяма роля в защитата на международния ред, основан на правила (а не на международното право). За първи път след края на Студената война бе приет комплексен план за възпиране и от- брана в евроатлантическата зона, съдържащ различни сценарии за водене на военни действия от Балтика до Черно море – както с въоръжени сили, така и при хибридни действия, кибератаки и ядрена война.

Излизането на САЩ и НАТО от Афганистан беше най-значимото събитие през годината, отбелязващо края на една епоха в международните отношения. След Ирак, Либия и Сирия може да се очаква, че то ще доведе до окончателно преосмисляне на интервенционистката политика, доминираща подходите през последните две десетилетия, и ще направи много по-трудно всяко ново директно военно ангажиране на Запада в Близкия изток. Потвърди се тезата, че пренареждането на света с воен- ни средства е неприемлив, погрешен подход: прогрес, свобода, демокрация и човешки права не могат да се налагат отвън. Предаването на властта на талибаните постави на изпитание парт- ньорските отношения както в НАТО, така и в региона.

За Европейския съюз 2021 г. бе година на преосмисляне на стратегическите цели и реализация на практически подходи за преодоляване на последствията от пандемията. И докато посте- пенно икономическото възстановяване започна да дава свои- те резултати, два ключови проблема тепърва ще търсят своето разрешаване: за единството на Съюза и за посоката на неговото развитие. Част от вътрешните разделителни линии в ЕС станаха още по-видими през изтеклата година – на първо място по отношение върховенството на закона (в Полша и Унгария). Ланси- раният проект за Пакт за миграция и убежище засега не намира обща подкрепа, което оставя висящ и този важен за единството на Съюза проблем. А дискусията в рамките на Конференцията за бъдещето на ЕС все още не дава основания да се счита, че се очертават контурите на решението по стратегическия въпрос: напред към задълбочаване и укрепване на интеграцията или стъпка назад към повече правомощия за националните държа- ви. Краят на „ерата Меркел“ в Германия и предстоящите избори във Франция ще покажат доколко процесите в ЕС ще получат нов импулс за развитие занапред.

В геополитически план ЕС продължава да търси балансите между амбицията да се утвърди като самостоятелен глобален играч (въплътена в концепцията за стратегическа автономност на Съюза и допълнена с френско-германския анонс за изграж- дане на европейски суверенитет) и трансатлантическото стра- тегическо партньорство. Като и в двата случая става дума за преосмисляне на отношенията ЕС–САЩ както през призмата на глобалните тенденции, така и с оглед интересите на всяка от двете страни.

Годината не донесе позитивна динамика за Балканите.

Изострянето на конфронтацията между глобалните играчи за- твърди тенденцията Балканите да се разглеждат като обект на противоборство и поле на борба за сфери на влияние – основ- но между ЕС, НАТО и САЩ, от една страна, и Русия, от друга. Като в съдържателен план то беше концентрирано в сферата на сигурността и взаимното възпиране. Основните точки на напре- жение в региона и през изтеклата година бяха концентрирани в района на Западните Балкани – някои от тях в резултат на въ- трешните политически процеси в отделните държави, други като следствие от съществуващите нерешени двустранни проблеми. През 2021 г. отсъстваше положителна динамика в отношенията между Сърбия и Косово. Съществени негативни промени през годината съпътстваха вътрешнополитическите процеси в Босна и Херцеговина, довели до гласуване от страна на босненските сърби на решение за отказ от националните институции, вклю- чително за евентуално оттегляне от босненската армия, служ- бите за сигурност, данъчната и съдебната система. На практика това бе най-сериозният трус, свързан със заплаха от разпад на държавността на Босна и Херцеговина за годините след подпис- ването на Дейтънското споразумение.

Българската външна политика през годината

Отстояването на националните интереси на България, защитата на професионализма в дипломацията, спазването на Закона за дипломатическата служба са били, са и ще бъдат обект на внима- нието на БДД.

През изминалата година, по време на двете служебни прави- телства, бяха направени определени опити външната политика на България отново да се прави в Министерството на външните работи и тя да бъде професионална, дългосрочна и предсказуема, а не персонална, хаотична и аматьорска. През годините на пре- дишното правителство външната политика на страната се осъ- ществяваше през кабинета на министър-председателя Борисов с всички произтичащи от това последствия. На практика МВнР от формиращо и провеждащо външната политика на държавата бе деградирано до обслужващо звено с подчертано консулски функции.

В съдържателен план най-осезателно това се почувства по най-актуалната тема за външната политика на страната през годината – отношенията с Република Северна Македония и на- чалото на нейните преговори за членство в ЕС. България пре- акцентира своите приоритети, извеждайки на преден план за- щитата правата на българските граждани и гражданите с българ- ско самосъзнание в РСМ. Същевременно страната се опита да излезе от позицията на кръгова отбрана и да заеме проактивна позиция, лансирайки подхода „5+1“ като рамка за постигане на двустранни договорености. Постепенно благодарение на този подход България се превърна от „обект на натиск“ в „субект“, който вече е поел инициатива и предлага пътища за решение на спорните въпроси.

Би било желателно да настъпи положителна промяна в до- сегашната пасивност във външнополитическата активност на страната ни и тя започне да внася и отстоява национални българ- ски позиции в общата външна политика и политика за сигурност в ЕС и НАТО, в ООН и международни организации. Проявата на политическа воля за осъществяване на собствена външнополи- тическа активност не само ще повдигне авторитета на страната ни, но ще отговаря и на националните ѝ интереси. Твърде дълго България не е издигала собствени инициативи за преодоляване на международната конфронтация и заплахите за сигурността, активизиране на регионалното сътрудничество, двустранните отношения на Балканите.

Това означава преди всичко България да участва активно в аргументиране на своите интереси и на общите позиции в рам- ките на ЕС. Политическата криза в страната забави представя- нето на националния проект за възстановяване и устойчивост в рамките на Програмата за възстановяване „Следващо поко- ление ЕС“. Критични области в българския проект се оказаха липсата на реформи, гарантиращи принципите на правовата държава, и липсата на национална стратегия за развитие на нис- ковъглеродна икономика в съответствие с приоритетите на Съ- юза. Реформите в правната система са пряко свързани с получа- ването на европейско финансиране предвид новия механизъм за защита на бюджета на Съюза, когато широкоразпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки засяга или има опасност да засегне финансовите инте- реси на Съюза.

България има необходимост от активна дипломатическа дейност във връзка с все по-нарастващото значение на енергети- ката като рисков елемент на националната ни сигурност. Зеле- ната сделка е огромна трансформация, а национална дискусия относно конкурентоспособността на икономиката все още не е проведена. За съжаление, и през изминалата 2021 г. не видяхме конкретен план на българското правителство как, от една стра- на, България ще изпълнява Зелената сделка, но с минимално вли- яние върху различни аспекти на социално-икономическия жи- вот – безработица, високи цени на енергията и т.н., и от друга, как точно ще я изпълнява, тоест какво ще бъде предприето, как ще бъде финансирано, в какви срокове.

България на практика отсъства и от основния дебат за бъ- дещето на ЕС, който тече в момента. Не на последно място, съ- ществува опасността България да се превърне в страна „с един- единствен проблем“ (този за отношенията с РСМ), което значи- телно да намали нейната тежест и възможности за намиране на подкрепа по други важни за страната ни въпроси.

Изострената конфронтация и новите рискове за сигурност- та изискват и далеч по-активно българско участие във формиране подходите на НАТО. Това предполага изработването на българ- ска позиция с шансове да повлияе на общото решение за смек- чаване на конфронтацията и приемане на конкретни предложе- ния като: преосмисляне на сигурността, обсъждане на идеята за нова архитектура за сигурност на Европа, призив за въздържане от всякаква военна ескалация, възобновяване на диалога между НАТО и Русия без предварителни условия, отчитане интереси- те на черноморските държави към недопускане милитаризиране на региона и създаване на условия за взаимноизгодно иконо- мическо сътрудничество. Това се отнася и до предложенията за поемането на повече ангажименти от България. Засега Бъл- гария е изразила желание да домакинства регионалния военно- морски компонент на Военноморското командване на НАТО (MARCOM) за региона на Черно море.

Приемането на домакинството на Инициативата „Три мо- рета“, активността на българската страна и нейните предложения беше заявка за това, че България иска да има своя външна политика в процеса на „свързаност“ със западноевропейските страни, която да води до конкретни резултати, и се превърна в най-значимото международно събитие у нас за годината. При- съствието на президента на Германия и участието на Гърция в срещата бяха насочени към промяна на геополитическата опти- ка на Инициативата, което бе в интерес на страната ни.

Подготовката за членство на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и непосред- ствената ни цел – започване на преговори за членство в най-ско- ро време – бе сред българските външнополитически приорите- ти и през 2021 година. Има достатъчно основания да се смята, че тези усилия на страната ще доведат до покана за започване на преговори през 2022 г.

И през 2021 г. пандемията продължи да оказва влияние вър- ху работата на Министерството и задграничните представител- ства. Както и през предишната година, те активно и успешно съ- действаха за прибирането на наши сънародници от други държа- ви. В тези условия значително се увеличи и усложни дейността на МВнР и неговия Ситуационен щаб, както и консулската дей- ност като цяло, която в голяма степен премина към електронно обслужване на преписките на гражданите.

Като цяло обаче следва да се отчете, че не бе завършена нито една от основните външнополитически цели, които предишни- те редовни правителства си поставяха (например членството в Шенген, безвизов режим със САЩ и т.н.), но същевременно в публикуваните отчети на МВнР отсъства критичност или пред- ложения за конкретни мерки за постигането на тези цели.

През годината служебното ръководство на МВнР направи усилия за укрепване на професионалното начало и стабилизиране на дипломатическата служба. През последните години и особе- но при управлението на ГЕРБ бе затвърдена традицията за ми- нистър на външните работи да бъдат назначавани лица, чужди на професията, без международен опит и с доста свободно тъл- куване към националните интереси на страната. Волунтаристко- то, недалновидно отношение на предходните правителства към българската дипломатическа служба нанесе силни удари върху професионализма и експертизата в Министерството.

Подготвеният от служебното ръководство на МВнР Стра- тегически преглед на българската дипломатическа служба може да бъде основа за задълбочен анализ и подобряване на нейната дейност. Създаване на „Фонд Стамболов“ за финансово осигу- ряване на българи е интересна идея и Министерството би мог- ло активно и успешно да се включи в неговата популяризация и реализиране, както и в дискусията за евентуалното трансфор- миране на Държавната агенция за българите в чужбина с оглед намиране на оптимални възможности за реорганизация и акти- визиране нейната дейност.

Положителен факт е, че правителството заяви намерение да ограничи т.нар. политически назначения в МВнР и ръководствата на задграничните мисии, което би могло да се приема като крач- ка към спазване на Закона за дипломатическата служба – проб- лем, многократно поставян от БДД. Въпреки това обаче, макар че служебното правителство и МВнР не „развиха“ практиката за назначение на ръководители на задгранични мисии в проти- воречие със ЗДСл и другите нормативни актове, те не успяха и съвсем да я прекратят.

На новото правителство и на МВнР предстои да намерят отговор на много от натрупаните въпроси в сферата на външ- ната политика. Дали предложените мерки за недопускане на диференцираната интеграция в ЕС „на две скорости“ и ускоря- ване на работата по приемането и прилагането на Плана за въз- становяване и устойчивост ще станат реалност? Ще поддържа ли България равноправни отношения не само с Русия, но и със САЩ – при задълбочаване на стратегическото сътрудничест- во – и взаимноизгодно сътрудничество с Китай, в синхрон с под- хода на ЕС? Ще продължи ли практиката нашите представители в ЕС, НАТО и другите международни организации не да отиват на техните форуми със своя позиция, а да носят оттам получена позиция? Ще успеем ли да си върнем от Русия архивите и да за- пазим добросъседските отношения с Турция, съхраняващи дос- тойнството на страната ни и при спазване на човешките права? Ще бъдат ли запазени правата на българите във Великобритания и на българската общност в Украйна? Ще бъде ли осъвременен съществуващият закон за българите в чужбина? Ще започне ли страната ни да провежда активна и балансирана външна полити- ка, дефинирайки и отстоявайки националните интереси, създа- вайки възможно най-добри условия за развитие на българската икономика и защита на своите граждани и сънародници в дру- гите страни?

Отговорите на тези и на много други конкретни въпроси ще оформят и оценките за българската външна политика през след- ващите години.

Геополитическа динамика

Основни геополитически противоречия и тяхното отражение върху международните отношения

И през изминалата 2021 г. продължи ясно очертаната тенден- ция на постепенна ерозия на следвоенния световен ред. Все по-очевидно става несъответствието между съществуващата международна институционална и правна рамка и съвремен- ните реалности. Същевременно нарастват опасенията, че това може да доведе до създаването на институционален и правен вакуум, когато системата на ООН се подменя от коалиции на желаещите, базисни принципи на международните отношения (националния суверенитет и териториалната цялост на държа- вите, ненамесата във вътрешните работи и т.н.) се заобикалят, а международното право (спазването на договорните ангажи- менти) се пренебрегва.

Едно от най-съществените събития през годината бе завръ- щането на САЩ към мултилатерализма: възстановяване на учас- тието в работата на редица структури на ООН, преразглеждане на отказа от участие в международни споразумения (повторно- то присъединяване към Парижкото споразумение за климата, възстановяване на преговорите по ядрената програма на Иран), реактивирането на трансатлантическото сътрудничество и се- риозна промяна към позитивизъм в диалога и сътрудничеството в рамките на НАТО. Това в значителна степен забави процесите на ерозия на следвоенния световен ред, но не доведе до прео- бръщане на тенденцията.

През 2021 г. светът не стана по-сигурен. Войната като тема (а и като допустим и морално оправдан инструмент за решаване на спорове) продължи да доминира международните отноше-ния, а мирът изчезна дори като понятие от дипломатическата лексика. Същевременно се наблюдава определена трансформа- ция по отношение на линията на противостояние в глобален мащаб. Свидетели сме на затихване или превръщане в по-пери- ферни на част от регионалните конфликти (Афганистан, Сирия, Либия) за сметка на изостряне на директната конфронтация между основните глобални сили. Това в известна степен намали непосредствения риск от пряк сблъсък между тях, но в дълго- срочен план прехвърля конфронтацията по-близо до зоната на пряко съприкосновение. Което намира израз в ескалацията на конфронтацията на Русия със САЩ и НАТО по повод Украй- на, както и натрупването на напрежение между САЩ и Китай в Южнокитайско море и около Тайван.

Пандемията от Ковид изигра ролята на катализатор за окон- чателното утвърждаване на новото основно международно противоречие – борбата за глобално лидерство между САЩ и Китай. Определящо за цялостната динамика на международ- ните отношения ще бъде дали тя ще се води под формата на съ- ревнование, при съблюдаване на международните правила, или ще се сведе до нарастваща конфронтация при пренебрегване на международните норми. Като се очертаха две важни характе- ристики: първо, противоборството вече е всеобхватно – не само в икономиката, търговията, инвестициите, но и в политиката, в сигурността, в международните организации, т.е. в целия спек- тър на междудържавните отношения; второ, то ще е дългосроч- но и очевидно ще определя динамиката на международните от- ношения за поне няколко десетилетия.

Това от своя страна води към една вторична биполяризация на света – което пък противоречи на тенденцията към многопо- люсност, доминираща световните процеси през последните две десетилетия. Като от страна на САЩ има стремеж към идеоло- гическото „опаковане“ на тази двуполюсност – по линията на противопоставянето между либералните демокрации и автори- тарните режими. Това практически изключва възможността от „неприсъединяване“, като същевременно оставя за ЕС и Руси поддържащи роли съответно на САЩ и на Китай. Този подход представлява и отказ от доктрината „Кисинджър“ за отношени- ята в триъгълника Пекин–Вашингтон–Москва, тласка Пекин и Москва един към друг. Тези процеси започват да оформят харак- теристиките на нова Студена война, която обаче на настоящия етап изглежда раздвоена: от една страна, на САЩ и НАТО с Ру- сия, от друга – между САЩ и Китай. И докато първата линия на конфронтация е много видима, то втората крие повече непред- сказуемост и рисков потенциал.

Настоящата година ознаменува много съществена промяна в стратегическите приоритети на САЩ, преконфигуриращи до голяма степен цялостния облик на международните отношения. Става дума за постепенното дезангажиране на новата американ- ска администрация от Близкия изток и преместване на тежестта на американските приоритети към Индо-тихоокеанския регион, съпроводено с генерирането на съответния политически и военен потенциал. Съществена характеристика на този процес е и пре- форматирането на партньорствата – основно чрез интензивно структуриране на нови съюзи (АУКУС) и създаване на мрежа от политически съюзници в региона сред страните, имащи притесне- ния от експанзионистичната политика на Китай – на първо място Австралия, Япония, Индия. Друга важна особеност на този про- цес е практическото отсъствие на Европа (включително и НАТО) от този процес – с изключение единствено на Великобритания.

Важна характеристика на изтеклата година бе ескалацията на конфронтацията между Русия и САЩ, НАТО, ЕС, която об- хвана практически всички сфери – от политиката, през икономи- ческите санкции и правата на човека до спорта. Като се дискре- дитира дори политическият диалог, който се трансформира от инструмент за търсене на решения в платформа за отправяне на взаимни обвинения. Показателно е, че престана да съществува голяма част от договорната база в областта на контрола върху въоръженията, а в областта на ядреното разоръжаване остана само един договор – продълженият в началото на годината нов СТАРТ между САЩ и Русия.

Украйна (като през годината към нея се добави и Беларус) продължи да бъде основното поле за противоборство. Тук се наблюдава рязко втвърдяване на подхода от страна на Русия, съ- проводено с реципрочна реакция от НАТО (и особено от стра- ни – членки на Алианса, като Полша, Румъния, прибалтийските държави). Формулирани бяха и червените линии за всяка една от противостоящите страни. За НАТО – недопустимостта от въ- оръжена руска интервенция в Украйна (от ключово значение тук е заявлението на президента Байдън, че САЩ няма да се намесят с военна сила при евентуален конфликт, а ще противодействат чрез пакет от тежки санкции). За Русия – неприемането на по- нататъшно разширяване на НАТО на изток. Показателно за осъзнаването на това високо ниво на опасност е провеждането на няколко разговора Байдън–Путин през годината, но динами- ката и нивото на противопоставянето изведоха на преден план не договарянето на мерки за деескалация, а стремежа конфрон- тацията да не излезе изпод контрол.

Съсредоточаването на американските усилия преди всичко в противоборството с Китай, съчетано с въздържането от по-ди- ректно ангажиране на ЕС, създава условия за евентуално прео- формяне и на полетата на отговорност между САЩ и Европа, като за ЕС остане задачата за политическото сдържане и иконо- мическото неутрализиране на руското влияние при запазването за САЩ (и чрез НАТО) на контрола върху процесите в сферата на сигурността.

За Европейския съюз 2021 г. бе година на преосмисляне на стратегическите цели и реализация на практически подходи за преодоляване на последствията от пандемията. И докато посте- пенно икономическото възстановяване започна да дава свои- те резултати, два ключови проблема тепърва ще търсят своето разрешаване: за единството на Съюза и за посоката на неговото развитие. Част от вътрешните разделителни линии в ЕС станаха още по-видими през изтеклата година – на първо място по отно- шение върховенството на закона (в Полша и Унгария), но и в по- широк план – между Изтока и Запада в ЕС като цяло. В същото време дискусията в рамките на Конференцията за бъдещето на ЕС все още не дава основания да се счита, че се очертават кон- турите на решението по стратегическия въпрос: напред към за- дълбочаване и укрепване на интеграцията или стъпка назад към повече правомощия за националните държави.

В геополитически план ЕС продължава да търси балансите между амбицията да се утвърди като самостоятелен глобален иг- рач (въплътена в концепцията за стратегическа автономия на Съ- юза и допълнена с френско-германския анонс за изграждане на европейски суверенитет) и трансатлантическото стратегическо партньорство. Като и в двата случая става дума за преосмисляне на отношенията ЕС–САЩ както през призмата на глобалните тенденции, така и с оглед интересите на всяка от двете страни.

Изминалата година бе белязана и с излизането на преден план на редица съдържателни проблеми, които ще оказват сери- озно влияние върху международната политика. На първо място тук следва да се спомене новият опит за постигане на общо съ- гласие и координация на дейността за борбата срещу климатич- ните промени, ознаменувана с връщането на САЩ към Париж- кото споразумение за климата и решенията на форума в Глазгоу. Борбата с пандемията (и с евентуални други глобални бедствия) тепърва предстои да намери своите по-конкретни измерения като сътрудничество и солидарност и своите по-ясни форми на правна регулация. От друга страна, възстановяването след кри- зата изведе отново във фокуса на вниманието цените на енерго- носителите, а в по-широк план – устойчивостта на световните производствени и снабдителни вериги и взаимната зависимост на държавите в рамките на системата на съвременните междуна- родни икономически отношения.

Основни международни конфликти и рискове за сигурността

Излизането на САЩ и НАТО от Афганистан беше най-значимо- то събитие през годината, свързано с развитието на международ ните конфликти. След Ирак, Либия и Сирия може да се очаква, че то ще доведе до окончателно преосмисляне на интервенцио- нистката политика, доминираща подходите през последните две десетилетия, и ще направи много по-трудно всяко ново директно военно ангажиране на Запада в Близкия изток. Предаването на властта на талибаните (защото преговорите се водеха от САЩ само с тях, без участието на тогавашното афганистанско прави- телство), както и липсата на своевременна информация към съ- юзниците поставиха на изпитание и партньорските отношения както в НАТО, така и в региона. Трансформацията на противо- поставянето в Афганистан от международно в национално обаче само по себе си не носи повече сигурност, като предизвикател- ствата са свързани както с утвърждаването на един фундамента- листки религиозен режим в страната, ограничаващ демократич- ните права на населението, така и с възможния експорт на ради- кален ислям – и като идеология, и като джихадистки бойци.

През годината постепенно затихнаха конфликтите в Сирия и Либия. Като и в двете страни обаче остава силен вътрешни- ят конфронтационен потенциал, периодично предизвикващ въоръжени сблъсъци. Още повече че и в Сирия, и в Либия пра- вителствата в Дамаск и Триполи не упражняват контрол върху цялата територия на държавите. И докато в Либия отсъства пря- ко чуждестранно военно ангажиране на терен, то в Сирия пара- лелно с контролирана от правителството с подкрепата на Русия територия са налице и зони, контролирани от Турция и САЩ (плюс окупираните от Израел Голански възвишения). Това пра- ви ситуацията в Либия относително по-нестабилна в краткосро- чен план, но разделението на Сирия крие много по-сериозни рискове в дългосрочна перспектива.

Изминалата година не даде надежди за затихване на граж- данската война и прекратяване на международното военно ан- гажиране в Йемен. Характерното за този конфликт е, че той е съпроводен с голям брой цивилни жертви, но остава извън меж- дународното внимание – респективно липсват целенасочени международни усилия за неговото разрешаване.

Две са горещите точки в света, които имат потенциала да доведат до директен сблъсък между основни глобални играчи: конфронтацията около Украйна – като непосредствен риск, и напрежението около Тайван – като потенциална заплаха за в бъ- деще.

Най-сериозната ескалация на напрежението през годината бе свързана с конфликта в Украйна. Струпването на войски и въ- оръжения във и около страната навлиза в спирала на надпревара във въоръжаването, като логиката на взаимното възпиране вече не води до повече сигурност, а увеличава риска от конфликт – включително и заради търсена провокация на терен или случа- ен инцидент. Същевременно след Нагорни Карабах набира по- пулярност тезата, че замразените конфликти в постсъветското пространство могат да бъдат решавани и по военен път. Това създава допълнителни опасения около възможното развитие на ситуацията в Украйна – включително и на фона на напрежение- то около Беларус, – което поставя под въпрос и способностите и желанието на НАТО и Русия да въздържат съюзниците си от по-нататъшно нагнетяване на напрежението в региона.

Южнокитайско море и Тайван се очертават като зоните на пряко противоборство между САЩ и Китай в борбата за гло- бално лидерство. Засега все още противопоставянето е на етап позиционно маневриране и генериране на ресурси: военни – от страна на Китай, съюзнически – от САЩ (най-видимо – чрез до- говора АУКУС с Австралия и Обединеното кралство и чрез че- тиристранния политически формат заедно с Япония, Австралия и Индия).

Годината отбеляза нова фаза от развитието на проблема с иранската ядрена програма. След като президентът Тръмп из- тегли САЩ от постигнатите договорености, новата американ- ска администрация даде тласък към подновяване на диалога. Преговорите сега обаче се сблъскват с нови трудности – както от гледна точка на възстановяването на доверието, че споразуме- нията ще бъдат спазвани, така и като резултат от факта, че Иран междувременно също спря да се съобразява с наложените ограничения и продължи да развива програмата си. Политическите промени в Техеран и идването на власт на по-твърдолинейно уп- равление също ще затруднят постигането на съгласие.

От своя страна развитието на ядрената програма на Север- на Корея бе изместено в периферията на международния инте- рес и годината не предложи нова динамика по този въпрос.

През 2021 г. бяха потвърдени два процеса, имащи отноше- ние към стабилността и сигурността в Африка: формирането на нови държави след гражданска (етническа и междуплеменна) война и навлизането на радикалния ислям в континента. След обособяването като независими държави на Еритрея и Южен Судан военните действия в Етиопия между правителството в Адис Абеба и северната провинция Тигре оформят поредната зона на високо напрежение с трудно предвидими последици за страната. А разширяването на влиянието на терористични фун- даменталистки ислямски групировки в държави от Субсахарска Африка (Нигерия, Мали, Чад) не само дестабилизира съответ- ните страни, но и създава рискове за целия регион.

В Латинска Америка, след като през предишната година пар- ламентарните избори в Боливия на практика позволиха да започ- не процес на политическо стабилизиране на страната, същото е на път постепенно да се случи и във Венецуела. Динамиката на политическите процеси в страната, включително разцеплението и дискредитацията на част от опозицията, както и проваленият опит за интервенция преди година, правят все по-трудно аргу- ментирането на евентуална външна намеса.

Европейският съюз – предизвикателства и тенденции

Пандемията Ковид-19

Пандемията от Ковид-19 продължава да бъде активен фактор за оценка на устойчивостта на ЕС на кризи. Извличайки поука от развитието досега, ЕС е изправен пред необходимостта от точ- на преценка на способността си за реакция към бъдещи кризи от различен характер, възникващи едновременно или с каскаден ефект, както и своята колективна подготвеност за посткризисно възстановяване.

Приетите на европейско ниво решения – кампания за вакси- ниране, дигитален сертификат, колективна покупка на ваксини – не произведоха очаквания максимален ефект на ограничаване разпространението на вируса. Регистрирането на новия вари- ант на вируса – Омикрон – засили тревогата за възстановяване на европейската икономика, в случай че отново се пристъпи към затваряне на границите по спешност, нарушаване на транспорт- ните връзки и веригите на доставки на глобално ниво, нарастване на риска от несигурност при снабдяване с храни. На национал- но ниво инструментариумът от мерки за справяне с пандемията варира от принудителна изолация, ограничения в образовател- ната и социалната сфера, временно затваряне на икономиката до мерки за диференцирано третиране на социални групи по кри- терия „зелен сертификат“, гранични мерки за влизане в страната, временно затваряне на националната икономика.

Пандемията подчерта спешната необходимост от решава- не на отдавна съществуващи проблеми, които засягат справедливостта в обществото. Това включва готовността и устойчи- востта на националните системи за здравеопазване и социална закрила, както и равен достъп до финансово достъпни и качест- вени здравни грижи, системи за дългосрочни грижи и грижи в детска възраст, демографски промени. Предизвикателствата, на които трябва да се отговори, обхващат области като заетостта, уменията, здравеопазването, образованието, по-специално за справяне с нарастващите неравенства и подкрепа за онези, кои- то са най-силно засегнати от кризата. Пандемията също показа необходимостта от създаване на по-справедлива и устойчива бизнес среда, от преосмисляне на условията на труд в много сек- тори, от преглед на силната зависимост от внос на ключови за европейската икономика продукти, суровини и материали.

Ограниченията, наложени от пандемията от различни меж- дународни партньори, доведоха до отмяна на визити на високо и най-високо ниво във външните отношения на Съюза и на държа- вите членки и ограничиха дипломатическия инструментариум за диалог с международните партньори.

Предизвикателствата пред институциите и държавите член- ки изискват координирани и пропорционални действия за овла- дяване на здравната криза, солидарност при справяне с последи- ците за европейската икономика, в това число социалната цена на зеления преход и дигиталната трансформация. Залогът е до- верието на гражданите.

Програма за възстановяване и устойчивост

Пандемията засегна всички държави членки, но мащабът на въздействието, както и темпът и силата на възстановяването варират значително в различните региони на Съюза. За прео- доляване щетите от здравната криза беше допусната временна (до 2022–2023 г.) гъвкавост при изпълнение целите на Пакта за стабилност и растеж (бюджетния дефицит) и при предоставянето на държавна помощ. Към инструментариума за защита на икономиката през 2021 г. се добави и широкомащабна финансо- ва подкрепа за публични инвестиции и реформи – Механизмът за възстановяване и устойчивост с цел по-добра подготвеност за бъдещето, както и Механизмът за справедлив преход.

Приетият план за възстановяване и устойчивост в размер на 672,5 млрд. евро (312,5 млрд. грант и 360 млрд. заем) е иконо- мическият стимул за преход към конкурентоспособна устойчи- вост. Предварително условие за достъп до договорения финан- сов ресурс е изготвяне на национален план, отразяващ както специфичните за всяка държава членка предизвикателства, така и съответствието с приоритетите на ЕС.

Мерките в националните планове следва да бъдат насочени към: „зелената“ и дигитална трансформация, устойчив растеж, социално и териториално сближаване, смекчаване на социални- те последици от прехода. Целта е да се адресира двойното пре- дизвикателство – възстановяване след пандемията и модерниза- ция и устойчивост на икономиката в отговор на технологичната революция и глобалната конкуренция. От лятото на 2021 г. до края на октомври 22 държави членки получиха одобрение на на- ционалните си планове и предварително финансиране в размер на 13% от финансовия пакет. По-нататъшното получаване на средства е в зависимост от положителна оценка за изпълнение- то на съответните национални планове.

България се забави с представянето на своя проект за въз- становяване и устойчивост на икономиката и след диалог с Ко- мисията и отразяване на препоръките може да очаква одобре- ние от партньорите в началото на следващата година. Критични области в българския проект се оказаха липсата на реформи, га- рантиращи принципите на правовата държава, и липсата на на- ционална стратегия за развитие на нисковъглеродна икономика в съответствие с приоритетите на Съюза. Реформите в правната система са пряко свързани с получаването на европейско фи- нансиране предвид новия механизъм за защита на бюджета на

Съюза, когато широкоразпространено незачитане на принци- пите на правовата държава в държавите членки засяга или има опасност да засегне финансовите интереси на Съюза. Зелената сделка е огромна трансформация, а национална дискусия относ- но конкурентоспособността на икономиката все още не е про- ведена.

Зелената сделка и енергийната заплаха

Общ кратък преглед

На 13 декември 2019 г. Европейската комисия приема Зеления пакт (наричан още и Зелена сделка), а на 15 януари 2020 г. Ев- ропейският парламент също гласува за него. Той е насочен към преодоляване на измененията в климата и влошаването на окол- ната среда. Обхващайки осем области на политиката – биораз- нообразие, устойчиви хранителни системи, устойчиво земеде- лие, чиста енергия, устойчива промишленост, строителство и обновяване, устойчива мобилност, елиминиране на замърсява- нето и действия в областта на климата, – сделката се определя като безпрецедентен опит да се променят държавните политики и да бъдат преразгледани повече от 50 европейски нормативни акта.

Зеленият пакт си поставя три основни цели:

• Първо, той се фокусира върху постигането на нулеви емисии чрез предлагане на стратегии, които могат да помогнат за огра- ничаване на емисиите във всички сектори със силен акцент върху енергетиката, която съставлява повече от 75% от общия обем на парниковите газове в ЕС-27. Целта е да се увеличи де- лът на възобновяемата енергия в енергийния микс на ЕС.
• Второ, той планира да отдели растежа от експлоатацията на ресурси. Макар че през последното десетилетие бе постигна- то намаляване на емисиите, Европа остава един от основните участници в потреблението на ресурси в света.

• Трето, това е необходимостта от насърчаване на приобщаващ зелен преход, като никоя държава не бива да изостава, пред- виждайки подкрепата на Механизма за справедлив преход, който ще осигури между 65 и 75 млрд. евро за периода 2021– 2027 г. за облекчаване на социално-икономическите последи- ци от този преход.

Реакция в държавите – членки на ЕС

Самото договаряне на т.нар. Зелена сделка премина през редица трудности. На теория всички държави – членки на ЕС, подкре- пят Зеления пакт. На практика обаче настроенията в различните страни са разнородни. Най-малко осем държави, сред които Ис- пания, Швеция и Латвия, искат ЕС да си постави дори още по- амбициозни цели до 2030 година. Други, като Полша, Унгария, а и България, пък мислят, че дори сегашните са твърде високи. По- бедните държави в Централна и Източна Европа се опасяват, че зеленият преход на техните ресурсоемки и енергоемки иконо- мики ще бъде твърде скъп, затова настояват да получат повече средства в сравнение с по-богатите държави с нисковъглеродни икономики, както и удължени срокове за преход.

Практически Зелената сделка изправя държавите – членки на ЕС, пред неравностойни начални условия. Например четири източноевропейски икономики трябва да постигнат нулеви въ- глеродни емисии, а в същото време са на първите места по ин- тензивност на въглеродни емисии (CO₂) в икономиките в Евро- па. Това са Естония, България, Чехия и Полша, като първите две държави имат по-големи въглеродни нива от средното за света.

Очевидно различните източноевропейски страни са на раз- лични етапи на тази крива. В България, Естония и Литва тех- нологичният ефект все още не е стартирал и емисиите растат с икономиката. В Чехия, Полша, Унгария и Словакия растежът не води до увеличаване на емисиите. Но почти всички източноев- ропейски страни ще се нуждаят от повече зелени инвестиции от по-заможните си съседи. Тези страни са жертвали до известна степен опазването на околната среда в надпреварата за дости- гане до западния жизнен стандарт и все още им предстои дълъг път. Затова и те изостават от по-богатите нации в класацията за зелени разходи.

Първоначално от Зелената сделка, освен въгледобивната промишленост, бе изключена и ядрената енергетика и природ- ният газ. В началото на декември 2021 г. зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс заяви, че те ще бъдат включени като опазващи околната среда и следователно ще бъдат финансира- ни. Това бе потвърдено и от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Едва на 1 януари 2022 г. ЕК обяви, че е изпратила проект за Делегиран акт, с който се включва ядрената енергия, а при- родният газ се включва само като преходно гориво.

Положително е, че в този решителен момент започна френ- ското председателство на ЕС, а както е известно, Франция е воде- щата страна в ЕС по използването на ядрената енергия и смята да запази позициите си. Президентът Макрон дори лансира идея за изграждане на нови реактори, така че председателството ще по- ложи всички усилия ядрената енергия да получи устойчив статут и така да бъде допусната до средствата за зеления преход. Това ще е добре дошло за България, която смята да заложи на АЕЦ, за да осигурява електричество, затваряйки въглищните централи.

Поети ангажименти от България и последици

Според различни проучвания над 70% от българите не знаят какво точно представлява Зелената сделка, а над 80% не знаят позицията на българското правителство.

У нас Зелената сделка обикновено се свързва със затваряне- то на Марица-изток – 1, 2 и 3 и оставането на хиляди българи без работа. Последната официална информация от българското правителство е, че определената от нас дата за затварянето им е 2038 г., но служебният премиер Янев заяви, че в преговорите България ще се опита да защитава и по-далечна година за затва- рянето на въглищните ТЕЦ-ове.

За съжаление обаче, и през изминалата 2021 г. не видяхме ясна концепция по предстоящите практически действия по Зе- лената сделка, което може да се обясни и с проведените едни след други избори. Не видяхме и конкретен план на българското правителство как, от една страна, България ще изпълнява Зеле- ната сделка, но с минимално влияние върху различни аспекти на социално-икономическия живот – безработица, високи цени на енергията и т.н., и от друга страна, как точно ще я изпълнява, то- ест какво ще бъде предприето, как ще бъде финансирано, в какви срокове.

Водените години наред в България спорове дали да се из- гражда АЕЦ „Белене“, или не, преустановяването на проекта „Южен поток“, както и на нефтопровода Бургас–Александрупо- лис сега най-вероятно ще поставят България в много трудна си- туация идните години. Много „анализатори“ се упражняваха и продължават да се упражняват по тази тема (макар и напоследък след енергийната криза в цяла Европа през тази година да не са толкова активни), и то главно с подигравка и присмех. Вадеха се аргументи как сме нямали нужда от АЕЦ „Белене“, защото сме нямали нужда от електроенергия; как Европейската комисия не ни дава да строим „Южен поток“, а Русия не искала да спазва европейските правила; Бургас–Александруполис не го искали гражданите и т.н. В действителност и трите големи енергийни проекта бяха спрени вследствие на политически натиск от раз- лични кръгове, и то по вина на шест правителства, в това число и служебните, от тройната коалиция насам по различни причи- ни. Нашите управляващи нямаха нито смелостта, нито знанията, нито визията да защитят националните интереси и развитието на България.

А пакетът от трите енергийни проекта бе най-доброто, кое- то България е постигала за последните 30 години. С изгражда- нето на трите проекта, които вече щяха да бъдат факт, България щеше да се превърне в енергиен център и конкретно в контекста на Зелената сделка тя просто нямаше да представлява толкова труден проблем за нас. Това щеше да превърне България в сериозен икономически и политически фактор не само в нашия реги- он, но и за цяла Европа.

За съжаление, може би и заради множеството избори през тази година експертният дебат остана встрани. Да се надяваме, че през 2022 г. България ще изработи цялостна енергийна стра- тегия, която да започне да се изпълнява в спешен порядък и да бъде следвана от всички бъдещи правителства, като водещо в нея да са националните ни интереси, а основната ѝ цел да е енер- гийна обезпеченост на страната с евтина електрическа енергия както за битовите потребители, така и за промишлеността.

Преговорите между държавите членки по законодателния пакет за изпълнение на поетите ангажименти за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. навлизат в решителна фаза през 2022 година и страната ни трябва спешно да определи своята прего- ворна позиция.

Бежанци/миграция

Общ преглед

Започналата през 2014 г. мигрантска и бежанска криза изправи Европа пред огромно предизвикателство. През последвалите го- дини и досега ЕС така и не успя да постигне съгласие между дър- жавите членки за одобряване на обща политика и подход по този проблем. И това е съвсем естествено, тъй като пред отделните държави членки стоят различни проблеми – някои са изправени пред предизвикателството да управляват външни граници, дру- ги трябва да се справят с масово пристигане по суша или море или пренаселени приемни центрове, а трети продължават да се сблъскват с огромен брой случаи на неразрешено движение на мигранти.

През годините така и не бе постигнато съгласие по измене- нието на т.нар. Дъблински регламент с основните документи от пакета – Регламентът за убежището и Квалификационната ди- ректива, т.е. кой ще има право да остава на територията на ЕС, както и по съответни изменения на Шенгенското споразумение. Именно необходимостта от нова, стабилна европейска нор- мативна база наложи ЕК да разработи и предложи през пролетта на 2021 г. нов Пакт за миграцията и убежището, който, от една страна, да даде на пристигащите в ЕС сигурност и достойни ус- ловия на живот, а от друга – да даде на европейците увереност, че миграцията се управлява ефективно и по хуманен начин. В него се предвижда всеобхватен подход, който обединява политиките в областите на миграцията, убежището, интеграцията и управле- нието на границите, и се признава, че цялостната ефективност зависи от напредъка на всички фронтове. Освен това новият пакт въвежда по-бързи и безпроблемни миграционни процеси и по- силно управление на политиките в сферата на миграцията и гра- ниците с помощта на съвременни ИТ системи и по-ефективни агенции. Проектът за този нов пакт гласи, че никоя държава член- ка не трябва да се натоварва с непропорционална отговорност и че всички държави членки следва да допринасят за солидарността постоянно.

Негова цел е да се намалят опасните и незаконни маршру- ти и да се насърчат устойчивите и безопасни законни пътища за нуждаещите се от международна закрила. Новият пакт отразява данните на ЕС, че повечето мигранти идват в Съюза по законни канали, и това следва да бъде по-добре съобразено с нуждите на пазара на труда.

Новият пакт ще е част от Многогодишната финансова рам- ка, която ще действа в периода от 2021 до 2027 г. Бюджетът, от- делен за миграция и граници, е в размер от близо 23 милиарда евро.

През юни 2021 г. на срещата на високо равнище на ЕС не бе постигнато съгласие по така предложения пакт и той бе оставен за последващо обсъждане през октомври 2021 г. На тази среща обаче лидерите на 27-те отново се разделиха, без да начертаят общ път. На нея непрекъснато звучеше едно изречение: да не се повтаря 2015 г., когато в Европа пристигнаха повече от милион кандидати за политическо убежище от Сирия.

Започващото от 1 януари френско председателство на ЕС обяви като една от своите основни теми миграцията. Като пря- ко потърпевша от мигрантската вълна, предстои да видим дали и какво ще постигне френското председателство в тази област. Франция възнамерява да извърши реформа на Шенгенското пространство, която да укрепи външните граници на ЕС. Тя се вижда като подобряване на обмена на информация между държавите за влизащите в Европа лица, тяхното придвижване във вътрешността и дейностите, с които се занимават, както и значително подобряване на граничния контрол, така че да е в състояние още на входа да идентифицира рисковете. Според Макрон това може да се получи, ако Шенген се облече в „по- литическа дреха“, каквато носи Еврозоната, заедно с редовните срещи и обсъждания на общите проблеми между вътрешните министри по подобие на ежемесечните срещи на техните фи- нансови колеги от Еврогрупата.

Това, от една страна, е добра новина за България като гра- нична държава, в близост до регион – постоянен източник на не- законна миграция и заплахи за сигурността на Европа, свързани с радикалния ислям и тероризма. Но от друга, тази реформа ни отдалечава от приемането ни в Шенген, тъй като според пре- зидента Макрон, докато тази реформа не бъде приключена, не бива да се върви към разширяване на Шенген и френското пред- седателство не възнамерява да поставя тази тема за обсъждане.

България и бежанската/мигрантската криза

Като цяло началото на бежанската/миграционната криза зава- ри България изцяло неподготвена. Със започване изграждане- то на оградата/защитното съоръжение тогавашното българско правителство (на Орешарски) очевидно осъзна, че за България е важно и самата тя да предприеме адекватни мерки за защита на границите си, тъй като е непосредствено заплашена страна.

Впоследствие обаче (от 2014 г.) политиката на правител- ството бе изцяло неясна, объркана и хаотична. В резултат от това в един момент се появи опасност да се превърнем в буферна/са- нитарна зона, за да облекчим натиска върху Гърция и Италия. Но най-големият ни проблем през цялото време бе, че разчитахме било то, че Турция няма да пусне мигрантския поток, било то, че ЕС ще ни защити. И правителството не предприе бързите и адекватни мерките, които трябваше, а именно: спешно изграж- дане на оградата/защитното съоръжение по българо-турската граница; предприемане на допълнителни мерки за охрана (ви- деонаблюдение, термонаблюдение и т.н.); предварителна подго- товка за евентуално включване на армията, при необходимост, в охраната на границата чрез сформиране и обучение на съвмест- ни екипи между гранична полиция и армията, използване на до- пълнителна военна техника и т.н.

През изминалата 2021 г. мигрантският натиск върху Бълга- рия не бе сериозен. Според правителството, макар и да има из- вестно увеличение в домовете за настаняване на бежанци, все още има достатъчен капацитет.

Оказа се обаче, че на много места изградената ограда е раз- рушена и през октомври 2021 г. започнаха ремонтно-възста- новителните работи по нея. Този път ремонтът бе възложен на военнослужещите и държавата пое изцяло отговорността по поддържането на оградата, за разлика от преди, когато отговор- ността бе носена от областните администрации на Бургас, Ям- бол и Хасково. Положително развитие е също така и решението за мобилизиране на 350 военнослужещи от Сухопътните войски с над 40 единици специализирана техника.

Заключение

Подходът на ЕС беше грешен още от самото начало – той беше резултат и от подценяване на проблемите, които могат да въз- никнат, както и от огромната разлика в интересите на отделните държави.

Най-важното и безспорно е, че трябва да се търси трайно решение, и то на място, в самите държави (Сирия, сега Афга- нистан) и региони, източник на миграция, като Близкия изток. Заявеният от президента Макрон приоритет във външната по- литика на френското председателство за тласък в отношенията с Африка също ще допринесе в тази посока. Докато ЕС не си даде ясна сметка, че за да няма бежанска и мигрантска вълна, е необходимо хората в тези страни да живеят в мир, икономиките им да се развиват и да има достатъчно работни места, да имат достъпно за всички образование и здравеопазване, миграцията (включително и нелегалната) няма да спре.

Затова и прозвучалите на срещата на високо равнище през ок- томври 2021 г. призиви за спешно разработване и изпълнение на цялостна програма за възстановяване на страните от Близкия изток и Северна Африка са изцяло адекватни, макар и доста закъснели. Свободните зони/бежанските лагери могат да бъдат само времен- ни мерки, а споразуменията за реадмисия – съвсем недостатъчни.

България би следвало да отстоява налагането именно на тази политика и най-вероятно ще намери съюзници за нея в лицето на Унгария, Австрия, Италия и други. Също така по примера на Гърция да търси по-активно сътрудничество с ФРОНТЕКС под формата на експертиза, средства, техника, обучение на кадри и логистика.

Външни отношения на ЕС

ЕС в променящата се глобална карта; стратегическа автономност; европейска армия

В заключение на дискусиите на декемврийския Европейски съ- вет държавите членки посочиха: „изправен пред нарастваща гло- бална нестабилност, нарастващо стратегическо съперничество и комплексни заплахи за сигурността, ЕС ще поеме повече отговорност за своята собствена сигурност в областта на отбраната, ще следва стратегическа посока на действие и ще увеличи капа- цитета си да действа автономно“, оставайки ангажиран с основа- ния на правила световен ред с център ООН.

Комбинацията от геополитически и икономически интере- си на други глобални играчи, стремящи се към влияние в света (протекционизъм, експортен контрол, субсидии, враждебно из- купуване на стратегически европейски производства и критич- на инфраструктура), отправи предизвикателство към икономи- ческия суверенитет на ЕС. Следвайки политическата амбиция за по-силен ЕС в света, за повече устойчивост и издръжливост, ЕС дефинира стратегическата автономност като необходимост от свой собствен избор в оформянето на света, избор, отразяващ неговите стратегически интереси, политически цели и ценнос- ти. Външната устойчивост на ЕС е под нарастващ натиск от на- ционални интереси, стесняващи пространството за постигане на съгласие и съвместни действия в отговор на глобалните пре- дизвикателства. В същото време относителният дял на ЕС в све- товното население и БВП намалява, което оказва влияние върху значимостта му в критични сфери.

Липсата на единство между държавите членки в някои спе- цифични сфери на общата външна политика и общата политика на сигурност и отбрана оказва влияние върху доверието в силата на ЕС. Глобалните размествания в средата за сигурност отправят предизвикателство към ЕС да определи ролята си в условията на стратегическо съперничество, конфликти и зони на нестабил- ност в непосредственото географско съседство. Пасивността води до риск от роля на наблюдател на световен ред, определян от други глобални играчи.

Изграждането на обща политика на сигурност и отбрана се оказа процес, стартирал с амбициозни цели и ниска реализация. Вече никой не говори за решенията от Хелзинки през 1999 г. (след конфликта в бивша Югославия) за изграждане на способности да се мобилизира 60 000 армия. Решенията за създаване на бойни групи от 1500 души също доведоха да разочароващи резултати.

Стратегическият дебат по нивото на амбиция в изграждане на стратегическа автономност в политиката на сигурност и от- брана стартира в началото на 2021 г., съответно в Съвет външ- ни работи и Европейския съвет. За някои от държавите членки дебатът за стратегическа автономност може да бъде погрешно интерпретиран и да доведе до антагонизъм в отношенията със САЩ. За други лидери стратегическата автономност е импера- тив, като се отчитат разногласията през последните четири го- дини с администрацията на президента Тръмп, който е показал, че европейските съюзници не трябва да разчитат на САЩ за га- ранции по сигурността. Въпреки публично изразените различия относно приоритети, степен на изравняване на тази политика с НАТО, степен на независимост на европейската сигурност от исторически най-близкия съюзник – САЩ, лидерите постигна- ха общо изявление, настоявайки ЕС да предприеме всички мер- ки в посока „повече отговорност за своята сигурност“. Обобща- вайки дискусията на лидерите, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел отбеляза, че „искаме повече стратегически действия в защита на нашите интереси и се нуждаем от увеличе- ни способности да действаме автономно и да укрепим сътрудни- чеството с нашите партньори“.

Отчитайки новите обстоятелства, ЕС предприе действия за стратегическа оценка на предизвикателствата и заплахите, и последиците за ЕС. В рамките на концепцията за стратегическа автономност стана ясно, че се нуждаем от засилена координи- раност в политиката за сигурност и отбрана и нов подход към ролята, която търсим като глобален играч. Създадените през по- следните години инструменти – PESCO и Европейският фонд за отбрана в размер на 500 млрд. евро – подкрепят, но не са достатъчни за трайно и устойчиво гарантиране на европейска- та сигурност. Извличайки поуките от процеса досега и оценя- вайки рисковете, държавите членки се ангажираха да направят колективна оценка на предизвикателствата и да дефинират ка- къв отговор дава ЕС при различни обстоятелства, тоест да вдиг- нат нивото на амбиция по сигурност и отбрана в дневния ред на Съюза. През ноември министрите на външните работи и на отбраната представиха националните първи реакции по проекта за стратегически компас, целящ да определи обща стратегическа визия за следващото десетилетие, като се мобилизира целият ин- струментариум на Съюза – граждански и отбранителен.

Замисълът е да се приеме наръчник за действие с конкретни мерки и времеви график. В практичен план „компасът“ следва да идентифицира предизвикателствата и да определи как да се ре- агира в отговор. За по-бързо и решително действие на Съюза в случай на кризи се предлага да се развие европейски капацитет за бързо реагиране (European Union Rapid Deployment Capacity) чрез изграждане на модули за реакция в зависимост от кон- кретна ситуация. По отношение на хибридните заплахи се предлага Съюзът да изгради свой инструментариум за реакция (Hybrid Toolbox) с цел координиран отговор на хибридни кампа- нии. По отношение на кибер пространството се предлага ЕС да развие своя политика за кибер отбрана с гражданско и военно измерение.

За да се укрепи капацитетът за действие, е нужно да се иден- тифицират тесните места в критични способности и да се на- правят инвестиции в технологични иновации, като се преодолее фрагментацията на европейския пазар на отбранителната ин- дустрия. Адресирайки потребността от гарантиране на своите глобални интереси, ЕС постигна политическа договореност на нови инструменти за устойчивост по отношение на рисковете и заплахите: Европейски фонд за отбрана – в размер на 7,953 млрд. евро в подкрепа на кооперирането в европейската отбранителна индустрия, за внедряване на най-модерни и конкурентоспособ- ни технологии; Европейска програма за развитие на отбранител- ната индустрия с цел осигуряване на европейска технологична база и изграждане на единен пазар на отбранителни съоръжения; Стратегия за технологичен суверенитет в отбраната и космиче- ското пространство – обявена в края на февруари 2021 г., стра- тегията цели да укрепи европейската конкурентоспособност в глобалната технологична надпревара и предвижда развитие на

програма за дронове, сателитна комуникационна система, рам- ка за управление на трафика и намаляване на риска от сблъсък в космическото пространство; Европейски инструмент за мир за финансиране на външно действие с военни или отбранителни последици с цел превенция на конфликти, опазване на мира и ук- репване на международната сигурност и стабилност.

По отношение на партньорствата Съюзът остава ангажи- ран с укрепване на стратегическото партньорство ЕС–НАТО предвид новите предизвикателства и заплахи в областта на си- гурността и отбраната. Разбирането е за по-силен и с увеличени способности Съюз, даващ положителен принос към глобалната и трансатлантическата сигурност.

Предстоящото френско председателство на Съвета на ЕС се очаква да материализира в конкретни европейски решения ви- зията на президента Макрон за Европа, която „се придържа към своите ценности, има всички способности да защитава своите интереси, своята сигурност и европейския начин на живот, ра- боти за постигане на стратегическа автономност при спазване на принципите на отворената икономика, има водеща роля в гло- бален мащаб по отношение на технологичната модернизация и борбата с климатичните промени“.

Тенденции в евроатлантическите отношения

Посланието, което отправи президентът Байдън при първата си европейска визита и срещата на най-високо ниво с европейски- те лидери (юни 2021 г.) за нов дневен ред в трансатлантическото партньорство, беше посрещнато с оптимизъм. Със съвместно- то си заявление лидерите от двете страни на Атлантика обяви- ха основните елементи на трансатлантическия дневен ред: (i) ангажимент за овладяване на пандемията Ковид-19, подготовка за предизвикателствата на евентуални глобални здравни кризи и насочване на устойчиво глобално възстановяване; (ii) защита на планетата и насърчаване на зеления растеж; (iii) укрепване на търговското, инвестиционно и технологично сътрудничество;

(iv) изграждане на по-демократичен, мирен и сигурен свят. Ан- гажимент за поддържане на основан на правила международен ред с център ООН, реформа на многостранните институции, където е необходимо и сътрудничество с всички, които споделят тези цели.

Въпреки оптимизма обаче и двете страни са наясно, че спра- вянето с предизвикателствата след мандата на президента Тръмп ще изисква време и активни усилия и преговори. Оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, от Договора за ракетите със среден обхват, от споразумението Открито небе и СЗО, атаките към Апелативния съд на СТО подкопаха доверие- то на европейците дали споделят общо разбиране с най-важния си стратегически съюзник. На изпитание беше поставено и дву- странното търговско сътрудничество с наложените през 2018 г. защитни мита по вноса от ЕС на стомана и алуминий и заплахата за въвеждане на мита по вноса на редица продукти, в това чис- ло автомобили и автомобилни части. Оттеглянето от ядреното споразумение с Иран и едностранното въвеждане на екстра- териториални санкции спрямо европейския бизнес усложниха партньорството и принудиха Съюза да търси алтернативен ин- струмент за гарантиране финансовите интереси на европейски- те компании.

Нетърпеливи да възстановят двустранното търговско съ- трудничество, веднага след встъпването в длъжност на прези- дента Байдън двете страни постигнаха договореност относно субсидиите, които Европа и Вашингтон предоставят на големи- те производители на самолети – „Еърбъс“ и „Боинг“. През юни председателят на ЕК обяви, че е постигнато споразумение за суспендиране за пет години на митата, които двете страни въ- ведоха по вноса на редица продукти, включително вино от ЕС и мотоциклети от САЩ. За Вашингтон сделката е възможност за по-тясно трансатлантическо партньорство срещу предизвика- телството на Китай в гражданската авиация. В тази връзка двете страни договориха съвместни действия в отговор на непазарни практики на трети страни, ощетяващи техните авиоиндустрии.

Не се оправдаха обаче надеждите на европейската диплома- ция да се постигне търговско споразумение по отмяна на въве- дените мита по вноса на стомана и алуминий от ЕС и насрещни- те тарифни мерки по вноса в ЕС на американски продукти.

Лансираният в края на месец септември в Питсбърг нов ди- пломатически формат на сътрудничество ЕС–САЩ – Търговски и Технологичен съвет – се очаква да сложи край на разногласията от времето на Тръмп и да насочи трансатлантическите отноше- ния към потенциала на сътрудничество в роботиката, микроелек- трониката, изкуствения интелект. Несъмнено икономическото, технологичното и енергийното сътрудничество ще бъдат в цен- търа на трансатлантическото партньорство, където ЕС има най- голям потенциал и настоява за равнопоставеност. Глобалните предизвикателства – икономически, климатични, здравни, бърза технологична промяна, по-голяма несигурност и интензивна гло- бална конкуренция – оформят по нов начин трансатлантическа- та връзка с цел изграждане на трансатлантическо технологично пространство.

В същото време внезапното изтегляне от Афганистан и споразумението АУКУС (Австралия, Обединеното кралство, САЩ) възпламениха европейската чувствителност по отстоява- не на собствените интереси и дебата по политиката за сигурност. Споразумението АУКУС предвижда засилване на сътрудничест- вото между Австралия, Обединеното кралство и САЩ в Индо- тихоокеанския регион чрез технологични трансфери, свързани с киберспособности, квантови технологии, изкуствен интелект и ядрени подводници. Обявяването на споразумението малко преди ЕС да обяви своята стратегия за сътрудничество с Индо- тихоокеанския регион, и липсата на предварителна комуника- ция относно прекратения договор между Франция и Австралия за доставка на подводници (двустранен въпрос, но с държава – членка на ЕС) бяха емоционално възприети като незачитане на съюзник. Извличайки поука от това развитие, държавите членки подновиха вътрешната дискусия относно европейската сигур- ност – дали ЕС следва да се фокусира върху собствени отбранителни способности, или следва да укрепи зависимостта си от САЩ и НАТО. В обобщение на тази дискусия председателят на Европейския съвет Шарл Мишел формулира: „ЕС ще продължи да напредва по съществуващите писти в областта на сигурност- та и отбраната и остава ангажиран да сътрудничи с партньорите си, по-специално САЩ и НАТО, които са крайъгълен камък на нашата сигурност. Отчитайки поуките от последните кризи, се ангажираме да консолидираме нашата устойчивост, като нама- лим критичните зависимости. За да бъде ефективен на междуна- родната сцена, ЕС трябва да увеличи капацитета си да действа автономно.“

Санкционни режими

ЕС прилага към трети страни санкции, въведени или с резолю- ция на СС на ООН, или автономно. Като инструмент на обща- та външна политика и политика на сигурност (ОВППС) ЕС оперира около 30 режима на ограничителни мерки (санкции) в изпълнение целите на ОВППС: за опазване на международния мир и сигурност, превенция на конфликти, в подкрепа на демо- крацията, върховенството на закона и човешките права, защита на принципите на международното право. Обхватът на санкции- те спрямо трети страни, като инструмент на външната политика на ЕС, се прилага само в рамките на европейската юрисдикция, т.е. те са обвързващи за европейските юридически и физически лица и за тези, които са регистрирани или имат бизнес на тери- торията на Съюза.През юни 2021 г. бяха въведени допълнителни икономиче- ски санкции спрямо Беларус след принудителното приземява- не на самолет и арестуване на политически опонент. Въведена беше забрана за беларуската авиация да ползва летища и въздуш- ното пространство на ЕС. Общо ограничителните мерки спря- мо Беларус от 2004 г. насам, освен списъците с представители на властта, попадащи под забрана за достъп до територията на ЕС, включват забрана на търговията с оръжие, стоки с възможна двойна употреба, съоръжения, технологии, предназначени за използване при мониторинг или прихващане на интернет и телефонни комуникации, рестрикции по търговията с петрол, поташ, ограничения в достъпа до капиталовия пазар на ЕС, за- брана за предоставяне на застраховки, както и на някои проек- ти на Европейската инвестиционна банка. Очаква се нов пакет санкции предвид предизвиканата от Беларус хуманитарна криза с мигранти (от Сирия, Ирак, Афганистан). През декември Ев- ропейският съвет отново призова Беларус за незабавно и без- условно освобождаване на всички политически затворници и прекратяване на репресиите към гражданското общество и не- зависимите медии.Съгласно решенията на Европейския съвет продължител- ността на санкциите спрямо Русия, въведени след анексията на Крим през 2014 г., са пряко свързани с пълното прилагане на Минските споразумения и се подновяват на всеки 6 месеца. След оценка на ситуацията през юли 2021 г. срокът на санкции- те беше удължен до края на януари 2022 г. Последните решения на Европейския съвет от декември 2021 г. призоваха Русия за спешна деескалация на напрежението, предизвикано от военни струпвания по границата с Украйна, и отправиха предупреж- дение, че военна агресия срещу суверенитета и териториална- та цялост на Украйна ще има последствия – масиран отговор и санкции, координирани с международните партньори на Съюза. В края на 2020 г. Съветът на ЕС прие Глобален санкционен режим за човешките права (EU Global Human Rights Sanctions Regime), позволяващ на Съюза да предприеме в световен мащаб ограничителни мерки спрямо физически и юридически лица (правителствени и неправителствени), отговорни или асоци- ирани с нарушения на човешките права. Санкционният режим обхваща мерки за забрана на пътуванията и замразяване на активи.На това основание в началото на 2021 г. беше приет първи- ят пакет санкции спрямо лица (15) и компании (4), отговорни за сериозни нарушения и злоупотреби с човешки права в няколко държави – Китай (произволни задържания на уйгурите), Северна Корея (репресии), Либия (извънсъдебни убийства и отвличания), Южен Судан и Еритрея (изтезания, произволни екзекуции). Списъците на засегнатите от санкциите са публи- кувани в Официален вестник на ЕС (22 март 2021 г.). Съгласно разпоредбите на Глобалния санкционен режим към тях се при- лага замразяване на активите и забрана за влизане на територия- та на Съюза. На европейски компании и лица се забранява да предоставят финансови ресурси както пряко, така и непряко. В началото на декември Съветът прие решение да удължи срока на санкциите за още една година, до 8 декември 2022 г. Приети с консенсус, санкционните режими и през 2021 г. се очертаха като основен инструмент на външната политика на Съюза.

Като цяло 2021 г. официално се отчита като успешна за ЕС. Но независимо от активността и огромната рутинна работа, извършена от различните институции на ЕС (генериране на ог- ромен финансов ресурс, осигуряване на достъпни ваксини), съ- ществен практически напредък не бе отбелязан, не се наблюдава повишаване на доверието в тези институции, а в някои области е налице застой или отстъпление (демокрацията – не само в Пол- ша и Унгария).

През изминалата година в ЕС демокрацията и правовата държава бяха подкопани както никога досега. Приматът на общ- ностното право бе поставен под въпрос, като в някои страни членки редица основни права бяха ограничени или преобразени до неузнаваемост, основно в името на опазване на здравето. В тази насока Комисията, ръководена от Фон дер Лайен, се оказа в значителна степен пасивна и зависима от държавите членки, предимно Германия и Франция, като нещата не се промениха дори след като Европарламентът повдигна жалба за бездействие срещу нея.

Освен вътрешно отслабен (след Брекзит и задълбочаващите се проблеми с Полша и Унгария), през 2021 г. ЕС не укрепи, а загуби позиции и на международната арена въпреки заявеното намерение да говори с „езика на силата“ и да развива и постигне „стратегическа автономност“. След претърпяното унижение при напускането на Афганистан, превърнало се в бягство, ЕС на практика се оказа изместен и без право на глас в политиката към Русия и украинския конфликт. От страна на Запада диалогът с Русия се води от САЩ и НАТО (Байдън и генералния секре- тар на НАТО Столтенберг) без участието на Борел или пред- седателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Дори и Германия и Франция, членове на „Нормандския формат“, са в ролята на странични наблюдатели на разговорите между САЩ и Русия. В този диалог по проблемите на европейската сигурност ЕС след- ва да си осигури участие наравно със САЩ и НАТО, за да отсто- ява своите интереси, защото при негативен сценарий ще понесе основните негативи. ЕС винаги е отстоявал необходимостта от диалог, преговори и сътрудничество като средство за решаване на конфликтите и гарантиране на мира.

Германия – година на избори и промени

На 26 септември бяха проведени поредните парламентарни из- бори в Германия – събитие, което в чужбина и особено в Брюк- сел се следеше с интерес, по-голям, отколкото в самата страна.

Техните резултати отразиха промените в политическия пейзаж на Германия и показаха тенденцията за укрепване на политическия център. Нито една партия не получи еднозначен правителствен мандат и никога досега победителят в парла- ментарните избори не е бил с толкова относително слаби по- зиции. Като изненада на тези избори може да се определи про- мяната в предпочитанията на избирателите през шестте ме- сеца, които ги предхождаха, и конкретно „възкръсването“ на ГСДП и провалът на ХДС/ХСС, които постигнаха най-ниския изборен резултат в своята история. Партията на Зелените по- стигна рекорден за себе си резултат, но значително по-нисък, отколкото разчиташе три месеца преди изборите. Свободната

демократическа партия се представи стабилно, но под възмож- ния си в сегашния момент потенциал. „Алтернатива за Герма- ния“ отстъпи от позициите си и вече няма да бъде основната опозиционна партия в парламента, но опроверга предсказва- нията за свое изчезване. Лявата партия, основно в резултат на вътрешната си разединеност, не успя да формулира ясна лява алтернатива и загуби позиции, но все пак успя да намери място в парламента.

На фона на разпределението на политическите сили в но- вия парламент и обществените нагласи в страната бе съставена трипартийна коалиция (за първи път в историята на Германия) в състав ГСДП, Зелените и Свободните демократи с Олаф Шолц (ГСДП) като федерален канцлер.

В коалиционния договор, сключен между участниците в коалицията в резултат на двумесечни преговори, са уточнени главните стратегии, политики и линии, които ще са в основата на дейността на новото германско правителство за следващите 4 години.

Освен амбициозните планове във вътрешната икономиче- ска и социална сфера, иновациите, технологическото развитие, опазването на климата и другите аспекти на „зелените полити- ки“, борбата с пандемията, дигиталното развитие и цялостната модернизация, през следващия период Германия ще се стреми да придаде нова енергия и импулси в развитието на ЕС.

По-конкретно интерес представляват насоките, в които ще се развива външната политика и политиката на сигурност на страната. Основният извод от записаното в Коалиционния договор дава основание да се заключи, че новото правителство няма да внесе рязка промяна във външната и европейската поли- тика на страната. Германия ще продължи съглашателското отно- шение на страната към проамериканските атлантически инсти- туции, които от създаването ѝ ръководят нейната политика.

Всички участници в евентуалното бъдещо германско коа- лиционно правителство са с ясна проевропейска ориентация. И след Меркел Германия ще има ръководна роля в ЕС, в изгражда-

нето на неговите стратегически позиции по глобалните въпроси, във външната политика и политиката на сигурност, институции и структури. Ръководството на ЕК безпроблемно ще намери мо- дус в сътрудничеството с новото германско правителство. Кол- кото до Европарламента, влиянието на Европейската народна партия ще намалее.

Правителствената коалиция заявява своята решимост да ра- боти за укрепване позициите, единството и активността на ЕС в международните отношения. Като стъпка в това отношение се заявява замяната на принципа на консенсус при гласуване на решенията в Съвета на министрите по въпросите на външната политика и политиката на сигурност с механизма на квалифи- цираното мнозинство. На малките страни членки, които се опа- сяват, че по такъв начин ще бъдат окончателно обезличени, ще бъде осигурена възможност за „адекватно участие“.

Като сравнително нов акцент се оценява въвеждането на термина „съревнование на системите“, без конкретна негова де- финиция, което отваря възможност за доста широко тълкуване, но със сигурност предполага наличието на две противоположни такива, а именно демократична и авторитарна, термин, утвърж- даващ се все повече в международната политическа лексика.

В политиката си за опазването на мира и защита на човеш- ките права Германия ще се ръководи от своите „ценности и ин- тереси“ (като може само да се предполага къде в случая остава международното право).

По традиция федералното министерство на външните ра- боти се оглавява от представител на втората по големина ко- алиционна партия, като се има предвид, че основните насоки на външната политика се определят от федералния канцлер, в случая Шолц от ГСДП. Той ще трябва да осигурява съответния баланс с другите коалиционни партньори – Зелените и СвДП, които от години настояват за по-твърдо отношение към Русия и Китай.

Независимо че санкциите срещу Русия и продължаващите препятствия, които се поставят пред въвеждането на „Северен поток-2“ в експлоатация, засягат икономическите интереси на Германия, от новото правителство едва ли следва да се очакват ходове в посока подобряване отношенията с Русия.

Антируските настроения доминират в Европа на сегашния етап. Влошаването на отношенията с Германия бе започнато от правителството на Меркел и при новото германско правител- ство, в чийто състав влизат Зелените и СвДП, има риск да се за- дълбочи още повече. Сегашната ГСДП се е разделила отдавна с политиката на разведряване, която провеждаше през 60-те и 70- те години на миналия век.

В текста на коалиционния договор е записано, че Русия е ва- жен международен партньор, стабилните отношения с когото са от значение, и се изразява готовност за конструктивен диалог. Прекратяването на санкциите срещу Русия зависи от цялост- ното изпълнение на договореностите от Минск и прекратяване анексията на Крим.

Новото германско правителство възнамерява да развива отношенията с Китай в сферите на партньорството, конкурен- цията и съперничеството на системите, като възнамерява да раз- работи всеобхватна „китайска стратегия“ за реализирането на тези отношения в съответствие със своите ценности и интереси. Същевременно ще се подкрепя участието на демократичен Тай- ван в международните организации на „делова основа“ (с което Германия се включва в кампанията на САЩ срещу резолюция 2758 ООН). Отношенията със страните от АСЕАН (Австра- лия, Япония, Нова Зеландия, Южна Корея) също следва да се активизират.

По отношение на Турция се настоява за замразяване на пре- говорите за членство в ЕС, а от друга страна, диалогът на ЕС с нея „да се напълни с живот“. Страната остана „важен съсед на ЕС и партньор в НАТО“.

Коалицията се изказва за продължаване на източното раз- ширяване на ЕС и НАТО, като Украйна, Молдова и Грузия след- ва да продължат сближаването чрез последователни реформи в сферата на правовата държава и пазарната икономика.

Германия подкрепя стремежа на гражданите на Беларус за нови избори, демокрация, свобода и правова държава. Настоява за освобождаване на политическите затворници и счита за не- приемлива руската намеса в полза на Лукашенко.

В коалиционния договор е записано, че е необходима нова офанзива в сферата на разоръжаването и че Германия ще се стре- ми да заеме ръководна позиция в международните усилия за разоръжаване и режимите на неразпространението на въоръже- нията. Исканото от НАТО увеличение на разходите за отбрана новото правителство обединява в общото перо „международна дейност“ – превенции на кризи, помощ за развитие, дипломация и отбрана, което възлиза на 3% от БВП.

Проведените на 26.09.2021 г. парламентарни избори в Гер- мания поставиха край не само на управлението на Меркел, което се определя – както в положителен, така и в отрицателен сми- съл – като ера в германската, а и европейската история. Нейните наследници ще са изправени пред огромни предизвикателства. Пред Европа продължават да стоят най-сериозни изпитания (енергийна, мигрантска, финансова криза, пандемия и т.нар. Зелена сделка). За тяхното решаване и при хармонизиране ин- тересите на отделните страни – членки на ЕС, ще е необходим приносът на Германия, икономическият двигател на Съюза.

Балканско-черноморският регион и българските интереси

Годината не донесе позитивна динамика за Балканите, а съще- временно бе белязана със сериозна ескалация на напрежението в Черноморския регион.

Изострянето на конфронтацията между глобалните играчи затвърди тенденцията Балканите да се разглеждат като обект на противоборство и поле на борба за сфери на влияние – основ- но между ЕС, НАТО и САЩ, от една страна, и Русия, от друга. Като в съдържателен план то беше концентрирано в сферата на сигурността и взаимното възпиране, като дори и концепцията за присъединяване на региона към ЕС беше де факто интегри- рана и получи допълнителен импулс през годината именно през тази призма. Парадоксът е, че извеждането на сигурността като основен мотив за международния интерес и ангажираност към Балканите не прави региона по-сигурен, а създава допълнител- но напрежение.

Основните точки на напрежение в региона и през изтеклата година бяха концентрирани в района на Западните Балкани – някои от тях в резултат на вътрешните политически процеси в отделните държави, други като следствие от съществуващите не- решени двустранни проблеми.

През 2021 г. отсъстваше положителна динамика в отноше- нията между Сърбия и Косово. По-скоро процесите сочеха об- ратна тенденция. От една страна, продължи периодичното рязко изостряне на напрежението между двете страни – включително до временно затваряне на границата и струпване на войски от двете ѝ страни през септември, предизвикано от кризата около изискването на сръбските автомобили, влизащи в Косово, да бъдат поставяни временни косовски номера. От друга – новото косовско правителство начело с Албин Курти официално заяви, че урегулирането на отношенията със Сърбия не е негов осно- вен приоритет, което предизвика очакваната обратна реакция и в Белград и на практика блокира съдържателния диалог меж- ду двете срани под егидата на ЕС. Няма основания да се очаква съществена промяна в ситуацията през следващите месеци, до- колкото и основният инструмент на ЕС за мотивиране на двете страни към постигане на решение – тяхната европейска перс- пектива, също е блокиран.

Напрежението между Косово и Сърбия има и своите по- широки регионални измерения, засягащи и съседни държави. То генерира процеси както в албанското, така и в сръбското етни- ческо пространство на полуострова. Периодичното извеждане на преден план на тезата за обединение на Албания и Косово от официални лица от двете страни предизвиква политически ре- акции не само в Сърбия, но и в РС Македония, и в Черна гора, подхранващи опасенията от огледален сръбски отговор, свързан на първо място с Република Сръбска в Босна и Херцеговина и със Северно Косово. За ескалиране на напрежението доприне- се и приписваната на словенския премиер Янез Янша (и то по време на словенското председателство на Съвета на ЕС) идея, свеждаща се на практика до промяна на границите в региона и формиране на етнически чисти държави.

Съществени негативни промени през годината съпътстваха вътрешнополитическите процеси в Босна и Херцеговина. Под- писаният от върховния представител на ЕС в страната Закон за геноцида, предвиждащ затвор за отричането на геноцида в Сребреница, доведе до гласуване от страна на босненските сър- би на решение за отказ от националните институции, включи- телно за евентуално оттегляне от босненската армия, службите за сигурност, данъчната и съдебната система. Всичко това на фона на призивите за отделяне и присъединяване към Сърбия. Това даде допълнителен стимул и на хърватското искане за обособяване на трети, равностоен на останалите, хърватски субект на конфедерацията. На практика това бе най-сериозният трус, свързан със заплаха от разпад на държавността на Босна и Хер- цеговина за годините след подписването на Дейтънското спора- зумение.

Политическа криза беляза 2021 г. и в Република Северна Македония, довела до падането на правителството на Зоран Заев в резултат на загубата на неговата партия на местните из- бори, като за неин фон послужи българската позиция за отлага- не началото на преговорите за присъединяване на страната към ЕС.

След сериозното изостряне на отношенията между Гърция и Турция, свързано с експлоатацията на енергоресурсите в Из- точното Средиземноморие и около Кипър, в което активно бе включена и Франция, към края на годината бе отбелязано посте- пенно намаляване на остротата на гръцко-турското противо- стояние.

В Черноморския регион развитието на процесите се до- минираше почти изцяло от събитията във и около Украйна и съпътстващото ги значително изостряне на противопоставя- нето между Русия и „широкия Запад“. Кулминацията на тази негативна тенденция бе достигната в края на годината, когато рискът от нова гореща фаза в конфликта, включително с ан- гажирането на глобалните играчи, достигна изключително ви- соки нива. Логиката на взаимното възпиране чрез трупане на въоръжени сили и въоръжения от двете страни вкара процеси- те в ескалираща спирала, което засили опасността от възобно- вяване на военните действия – включително и поради случаен или целенасочено провокиран инцидент на терен. Основания за такива опасения дават и все по-често срещащите се публич- ни заявления на официални лица, базиращи се на прецедента с Нагорни Карабах, че замразените конфликти в постсъветско- то пространство могат да се решават от позиция на силата, с военни средства.

Отношенията между България и Република Северна Македония през 2021 г.

България винаги е била искрена в подкрепата си за Република Северна Македония. Страната ни първа в света призна незави- симостта на (тогава) Република Македония на 15 януари 1992 г. Ръката ни остана протегната през годините и в най-тежките мо- менти за нашите съседи.

С подписания през 2017 г. Договор за добросъседство, при- ятелство и сътрудничество беше зададена рамка за качествено нови отношения, основани на общото ни историческо минало и посветени на общото ни европейско бъдеще.

За съжаление, четири години по-късно Република Северна Македония продължава да не изпълнява поетите в Договора ан- гажименти. Съпротивата на Скопие срещу включване в прего- ворите с ЕС на гаранции за цялостно изпълнение на Договора за добросъседство потвърждава опасенията, че Република Северна Македония няма да прилага ключови клаузи от него. Сред тях са:

• даване на гаранции за спазване на правата на гражданите на РСМ, самоопределящи се като българи, и изпълнение на ис- канията им да бъдат включени в Конституцията на РСМ като държавотворен народ редом с албанци, сърби, бошняци, тур- ци, власи и роми;
• преустановяване на говора на омраза срещу гражданите на Ре- публика Северна Македония с българско самосъзнание и сре- щу България и нейните граждани;
• преустановяване на всички териториални претенции към Ре- публика България и идентичността на българския народ;
• стартиране на процес на реабилитация на жертвите на юго- славския комунизъм, репресирани заради българския им про- изход;
• прилагане на утвърдения в света научен подход в областта на историята и образованието, без фалшификации и тенденциоз- ни интерпретации с политическа цел;

• премахване на пречките пред българския бизнес в Република Северна Македония и реализиране на отлаганите с десетиле- тия проекти за транспортна свързаност.

За 7–8 месеца служебното правителство на премиера Сте- фан Янев работеше по проблемите ни с РС Македония в рамки- те на утвърдената позиция на правителството и на Декларацията на Народното събрание от октомври 2019 г., и на Договора от 2017 г.

Служебното ръководство на МВнР разнообрази инструмен- тите за постигане на целите от тази рамка, като пристъпи към т.нар. „подход на двойната писта“ – двустранни преговори със Скопие, паралелно с преговори с ЕК и партньорите от ЕС. Въз- приет бе т.нар. „Формат 5+1“, конкретизиращ нерешените досега въпроси от Договора за приятелство, включително пълно зачита- не правата на българите в РСМ, според критериите от Копенха- ген – право на самоопределение, равен достъп до държавна служ- ба и пр., както и записването им в конституцията на страната.

Може да се направи оценката, че служебното правителство постигна определени успехи в тази своя дейност – бяха прове- дени три кръга на експертни преговори, като от страна на Ско- пие бе възприет предложеният от България подход „5+1“, беше уточнена субстанцията на отделните съставляващи на „5+1“, българската страна връчи на своите колеги конкретни писмени текстове с оглед изготвянето на протокол, който да се подпише и да влезе като съставна част в бъдещите преговори за членство на РСМ в ЕС. Постепенно, благодарение на възприетия от служеб- ното правителство подход, България се превърна от „обект на натиск“ в „субект“, който вече е поел инициативата в свои ръце и очаква от другите отговори на предложените пътища за реше- ние на въпроса за започване на преговори на РСМ за членство в ЕС.

Продължи работата и по разясняване на българската пози- ция пред партньорите ни в ЕС и пред ЕК, където бе постигнат определен напредък – председателят на ЕК Урсула фон дер Лай-

ен заяви публично на срещата в Бърдо (Словения) подкрепа за възприетия подход на двустранно решаване на въпросите между София и Скопие.

Продължиха и двустранните срещи на Смесената комисия по исторически и образователни въпроси, където, за съжаление, пролича отново прилаганата от години тактика на македонската страна за протакане и избягване на съществени разговори.

През септември Скопие прекъсна двустранните преговори с България първоначално с извинението, че в РСМ предстоят избори, а след това – че служебното правителство в България не е „сериозен“ партньор, който може да взема решения (президен- тът Пендаровски заяви пред медиите, че няма за какво да прего- варя с българския посланик в Дания – има се предвид, че служеб- ният министър Светлан Стоев се очакваше след приключване на мандата си на министър да се завърне на поста си като посланик в Копенхаген). Повече от два месеца не бе даден писмен отговор на писмените ни предложения за текстове в Протокола „5+1“, за да могат да се съгласуват между експертите и да се подпишат от политиците. В същото време това не попречи да се искат от- стъпки от София и да се представя пред Брюксел и столиците на страните – членки на ЕС, позицията, че България е едва ли не виновна за „спъването“ на интеграцията на Западните Балкани. След загубата на изборите през ноември премиерът Заев подаде оставка. Опозиционният лидер Мицкоски заяви, че когато/ако дойде на власт, ще скъса Договора за добросъседство с България на централния площад в Скопие. Любопитен щрих за употребя- вания език на омразата срещу България по време на изборите бе, че премиерът Заев „обвини“ опозиционния кандидат за кмет на Скопие, че има български паспорт.

Натискът за отстъпки спрямо България от страна както на ЕК, така и на столиците на страните членки, се засили неимо- верно в последните три месеца от 2021 г. Същевременно бъл- гарската дипломация насочи усилията си за аргументиране пред партньорите, че те са загърбили принципа на солидарност в ЕС; че някои страни, които са против разширяването по свои причини, се крият зад гърба на България (напр. Косово не е призна- то от пет страни членки, но никой не поставя въпроса, че това е спънка за интеграцията на Западните Балкани); че започването на преговори за членство в ЕС не решава автоматично същест- вуващите спънки пред стабилността в Западните Балкани (напр. Сърбия и нейният ангажимент за решаване на въпроса с Косо- во); че влизането на РСМ в ЕС, без да скъса със зависимости от трети страни, би отслабило Съюза; че България е в правото си да търси двустранно решение на проблемите си с РСМ, но няма ло- ялен преговарящ срещу себе си на масата за преговори. Всичко това принуди Скопие да покаже по някакъв начин, че „се връща“ към двустранната писта, и да даде (след забавяне от няколко ме- сеца) писмен отговор на българските предложения за текстове по „5+1“.

Турция през 2021 година

Във вътрешен план през годината се наблюдаваше повишена ак- тивност на двете основни неформални политически коалиции в Турция и съставляващите ги партии. В рамките на управляваща- та неформална Коалиция на народа (КН) ръководствата на вли- защите в нейния състав Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и Партия на националистическото движение (ПНД) де- кларираха нееднократно единство и решимост за съвместно явя- ване и спечелване на следващите редовни президентски и пар- ламентарни избори, които следва да бъдат проведени през юни 2023 г. Електоралната подкрепа за посочените формации обаче отбелязва траен спад основно поради неблагоприятните проце- си в социално-икономически план – инфлация, висока безрабо- тица, обедняване на населението. Неуспешни са засега опитите на президента Реджеп Тайип Ердоган да привлече към КН част от идеологически близките до ПСР и/или до ПНД опозиционни формации: Добрата партия (ДбП – националистическа, производна на ПНД), Партията за демокрация и напредък (на отдели- лия се от ПСР бивш вицепремиер Али Бабаджан), Партията на бъдещето (на бившия външен министър и министър-председател на ПСР Ахмед Давутоглу), както и Партията на щастието (рели- гиозно-консервативна, свързана с движението Милли Гьорюш). Въпреки някои противоречия между ПСР и ПНД относно про- мени в изборното законодателство с цел облагодетелстване на изборите, бе постигнато съгласие между двете партии за пони- жаването на изборния праг от 10% на 7% (така ПНД би влязла в Меджлиса – сега нейната обществена подкрепа е около 8%).

Наблюдава се тенденция към засилване стабилността на идеологически разнородния опозиционен Алианс на нацията (АН). Двете най-значими формации в състава му – Народноре- публиканската партия (НРП) и Добрата партия – демонстрира- ха сближаване на позициите си по някои въпроси. НРП заяви готовност за диалог с парламентарното представителство на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), а М. Акшенер от ДбП принципно подкрепи тази позиция, но това привидно единомислие е крехко предвид традиционната чувст- вителност на националистическите кръгове по дори потенциал- но сътрудничество с кюрдите.

Темата за евентуално предсрочно провеждане на следва- щите парламентарни и президентски избори продължава да се експлоатира в публичното пространство основно от страна на опозиционни политически активисти и близки до опозицията средства за масово осведомяване. Това обаче засега е на чисто хипотетична основа, както и „разсъжденията в пространството“ за компрометираното здравословно състояние на президента Ердоган.

Ключов фактор, дефиниращ обществените нагласи, респ. вероятните резултати от предстоящите парламентарни и пре- зидентски избори (независимо дали редовни или предсрочни), ще бъде развитието на икономическата обстановка в Турция. От второто тримесечие на 2021 г. официалната статистика отчита значително и бързо възстановяване на националното стопан-

ство след пика на пандемията от Ковид-19 и рекордни стойно- сти в експорта. Фактор, оказващ силно позитивно въздействие върху експортноориентираните отрасли, е трайно девалвирала- та национална валута. Обезценяването на турската лира обаче катализира инфлационните процеси, което влияе негативно на общото благосъстояние на населението. Причина за запазване на тенденцията за обезценяване на лирата (респ. ръст на инфла- цията) е и водената от президента Ердоган парична политика, чийто основен приоритет е поддържането на ниски нива на основния лихвен процент независимо от нивата на инфлация. Опозицията критикува президента, че посочената политика се осъществява чрез натиск от страна на Ердоган върху ръковод- ството на Централната банка.

През 2021 г. се запази интензитетът на външнополитическа- та активност на Анкара по основните приоритетни направле- ния. Турция продължи да преследва целите си в Сирия, Либия, Кавказ, Централна и Южна Азия, Африка, Източното Среди- земноморие и Балканите, при което задълбочи сътрудничество- то си с някои регионални и световни сили и се отдалечи от стра- тегическото партньорство с други. Основен движещ фактор на външнополитическата активност на Анкара остана стремежът да се утвърди като регионална сила с претенции за влияние в световен мащаб. Същевременно правителството на Реджеп Ер- доган продължи да търси дипломатически успехи и признание и с цел повишаване във вътрешнополитически план на рейтинга си, пострадал от проблемите в турската икономика и понижава- нето на жизнения стандарт на населението. Търсенето на пазари за експортно насочената турска индустрия и на чуждестранни инвестиции и свежи капитали, които да подобрят финансовия баланс и да спомогнат за овладяване на инфлацията, продължи да бъде основна задача на турската дипломация.

Турция запази и разшири военното си присъствие в Сирия с основна цел неутрализиране на заплахата за турската нацио- нална сигурност, произтичаща според Анкара от Кюрдската работническа партия (ПКК) и Отрядите за народна защита в Сирия, подпомагани от САЩ, и сдържане на атаките срещу опозицията от страна на режима на Башар Асад, подкрепян от Москва и Техеран. Допълнителен мотив за активните действия на Турция по сирийското направление е необходимостта от създаване на условия в Сирия за сигурното завръщане в стра- ната на бежанците, пребиваващи на турска територия, предвид създалите се негативни настроения срещу тях в турското об- щество.

Отношенията със САЩ се базираха на стратегическо парт- ньорство, със своеобразни „приливи и отливи“. На срещата Бай- дън–Ердоган в Рим на 31 октомври (по време на форума на Г-20) бяха обсъдени различните въпроси между двете страни: правата на човека в Турция, платените от Турция суми за самолети Ф-35 да се използват за закупуване на Ф-16, сътрудничеството в Афга- нистан, помощта от САЩ за кюрдските бойни формирования в Сирия, придобиването от Турция на руските ракети С-400 и др. Решено е било да се създаде съвместен механизъм за укрепване и подобряване на двустранните връзки.

В НАТО Анкара се стремеше да се обособи като партньор със самостоятелна тежест и роля в политиките на Алианса.

По отношение на Русия се наблюдава тактическо съв- падение на интересите по някои въпроси и взаимноизгодно сътрудничество в области като икономиката, военното дело. Обявеното желание за закупуване на ракети С-400 доведе до реакция от американска страна (продължаване на санкциите с още една година). Сътрудничеството в сферата на енергети- ката и на ВПК и обстановката в Сирия бяха сред основните теми на срещата в Сочи между Владимир Путин и Реджеп Ер- доган, проведена на 29.09.2021 г., непосредствено след сесията на ООН. Независимо от демонстрираните отлични отноше- ния между двамата лидери, след срещата не беше обявено съ- ществено сближаване на вижданията им за решаване на редица проблеми, по които позициите на Анкара и Москва се разли- чават значително, като Сирия, Либия, Кавказ, Украйна, Крим и др. Въпреки това се запазва до момента успешният подход на Москва за поддържане на диалог и прагматично сътрудни- чество с Анкара, чрез който се цели постепенно Турция да се отдалечи от САЩ.

Поддържаната турска позиция за неделимостта на Крим от Украйна се приема хладно от Русия. Същевременно Москва се въздържа от остри реакции на постигнатата неотдавна договоре- ност за доставка на бойни летателни апарати (БЛА) от Турция за Украйна и за задълбочаване на сътрудничеството между двете страни във военнопромишлената сфера. Москва продължава да разчита на разнообразни тактически лостове от икономическо, военно и дипломатическо естество за сдържане на Турция при необходимост, но ползването им е подчинено на стратегическа- та цел за привличане на Турция в сферата на влияние на Русия и изолирането на Ердоган от Запада.

С цел компенсиране на спада в отношенията със САЩ и с някои западни и арабски страни Анкара предприе офанзива за подобряване на отношенията с Египет, ОАЕ и Израел и задълбо- чи стратегическото си сътрудничество с Катар, Азербайджан и Пакистан. Турция направи конкретни стъпки за възобновяване на диалога и търсене на допирни точки за сътрудничество, като представители на Кайро и Абу Даби проведоха консултации с турската страна, а Анкара предприе конкретни мерки по огра- ничаване на дейността на „Мюсюлмански братя“ на турска те- ритория.

Турция се опита да използва активно стратегическите си от- ношения с Катар и Пакистан, за да се позиционира като значим фактор пред новата власт в Кабул. Интензивните контакти на турското посолство в Доха с представители на талибаните бяха последвани от официално посещение на делегация на талибани- те в Анкара, при което основни теми на разговор бяха участието на Турция във възстановяването на Афганистан и ограничаване на нелегалната миграция. Сложната обстановка в Афганистан принуждава Анкара да заема умерени позиции по отношение на новата власт в Кабул. Същевременно възможностите за доходно участие в бъдещото възстановяване на страната предразполагат

Турция към поддържане на диалог с талибаните, в който Анкара разчита на допълнително предимство от партньорските си от- ношения с Доха и Исламабад, разполагащи със сериозни лосто- ве за влияние върху ситуацията в Афганистан.

Анкара продължи да се стреми към разширяване на достъпа си до ресурси и на жизненото си пространство пропорционално на нарасналата икономическа, политическа и военна мощ. Ам- бициите на Турция в Източното Средиземноморие, намерили израз в доктрината „Синя родина“ (Mavi Vatan), запазиха своя провокативен спрямо Гърция и Кипър характер, придружен с остра реторика и взаимни обвинения в нарушаване на междуна- родното право. Спорът между Атина и Анкара доведе до нетра- диционни ходове от двете страни. Атина подписа споразумения за сътрудничество в сферата на отбраната с Франция и САЩ, включително за доставка на въоръжение и разполагане на военни бази на гръцка територия, което накара Турция да постави въ- проса за насочеността на подобни договорености в светлината на партньорските отношения в рамките на НАТО, чиито членки са и четирите държави. Анкара от своя страна потвърди желание- то си за размразяване на диалога с Египет предвид интересите на Кайро в Източното Средиземноморие и значителния военен ка- пацитет на водещата в региона арабска държава. Анкара и Кайро проведоха няколко кръга на политически консултации, по време на които беше постигнат умерен прогрес в процеса на нормали- зация на отношенията. Теми като Либия, Сирия и разпределе- нието на ресурсите в Източното Средиземноморие продължават да са едновременно източник на съревнование между Турция и Египет, но успоредно с това – допирни точки за бъдещ диалог и сътрудничество.

Развитието на процесите в зоните с пряко турско участие в Сирия доведе до разнопосочни за Анкара резултати от глед- на точка на постигане на прогрес. В Сирия опитите на Турция за лавиране между Москва и Вашингтон постепенно изчерпват потенциала си и Анкара видимо губи инерция в подкрепата си за въоръжената опозиция, като в същото време продължава да търпи негативи от военното си присъствие в северната част на страната.

Безспорното затвърждаване на позициите на Анкара в Южен Кавказ потвърждава амбициите и потенциала на Турция за регионално лидерство, но и съдържа предпоставки за допъл- нително усложняване на отношенията с Русия и Иран.

Агресивните опити на Турция за налагане на ново разпре- деление на ресурсите и икономическите зони за влияние в Из- точното Средиземноморие към момента са блокирани от ди- пломатическите ходове на Атина, но военното преимущество на Анкара в региона ще продължи да внася дисбаланс и напре- жение.

Независимо от ангажирането на ресурсите на Анкара в по- сочените зони, дипломатическата активност на Турция на Бал- каните запази интензивността си, като по време на официални посещения на различни равнища в страни от региона беше под- чертавана ролята на Анкара като значим, влиятелен и незаобико- лим фактор за запазване на стабилността. Особено силно беше заявявана турската позиция за защита на правата на мюсюлма- ните и османското наследство на Балканския полуостров.

Що се касае до българо-турските отношения, те продъл- жават да са интензивни, като в същото време не престава и на- месата на Турция във вътрешните работи на България. Турция провежда политиката си за подкрепа на тюркския фактор в Бъл- гария, като използва инструментите на МИТ (разузнаване), Дианет (правителствената дирекция по вероизповеданията), ТИКА (турска агенция за подпомагане и развитие), културния институт „Юнус Емре“ и др. Особено настъпателна беше Анка- ра по време на президентските избори в България, когато бяха използвани различни ресурси и начини (включително органи- зациите на изселили се от България български турци), за да се пропагандира за гласуване за българската партия „Движение за права и свободи“ (ДПС) и издигнатия кандидат за президент Мустафа Карадайъ, а също да не се гласува за настоящия българ- ски президент Румен Радев. Лидерът на ДПС при посещение в Турция заяви пред медиите, че „Родината на българските турци е Турция“, с което даде знак за готовност да бъде поставен на риск етническият мир в България (впоследствие обяснено като терминологична грешка при превода).

Инициативата „Три морета“ – прагматичен реализъм

Приемането на домакинството на Инициативата „Три морета“ на 8–9 юли 2021 г., активността на българската страна и ней- ните предложения бяха заявка за това, че България иска да има своя външна политика в процеса на „свързаност“ със западно- европейските страни, която да води до конкретни резултати в развитието ни, и се превърна в най-значимото международно събитие у нас за годината. Разбира се, че страната ни не би мо- гла да остане изолирана от един толкова всеобхватен регионален проект, като се отчитат и ползите, които бихме могли да извле- чем от развитието на транспортната, енергийната и дигиталната инфраструктура. Като неинституционална платформа за диалог на ниво президенти за сътрудничество и регионално развитие, която обхваща 12 страни от Централна и Източна Европа и Ав- стрия, тя дава възможности за търсене на най-ефективни пътища за синергия, за сближаване на Западна и Източна Европа, която изостава в тези три сфери. Защото развитието на равнището и качеството на живот са правопропорционални на развитието на изградената инфраструктура, енергийната свързаност и диги- тализацията. Същевременно регионът на тези 12 държави има потенциал. Те заемат 28% от територията на ЕС и представляват 22% от неговото население, макар да създават само 10% от БВП. Но преди кризата имаха най-висок ръст – до 3,5%, което е далеч над средния за ЕС тогава – 2,1%.

Източна Европа има огромна нужда от инвестиции и актив- ният диалог на най-високо равнище е послание към бизнеса в тази насока. Проведеният паралелно на конференцията бизнес форум даде възможност на представители на българския бизнес да се срещнат със световни лидери в цифровите и енергийните пазари, което е начин на стимулиране и на българската IT индус- трия, дигитализацията и енергетиката, като създаде възможност за привличането на мащабни инвестиции. Срещата в България разшири обхвата и интереса за инвестиционно партньорство към „Три морета“ и от държави като Япония, Южна Корея, Ве- ликобритания, Катар. Европейската комисия и Германия са стратегически партньори на „Три морета“ и затова изключител- но важно беше присъствието на президента на Германия. По българска покана присъства като гост на форума и представител на Гърция, което кореспондираше с идеята и предложението на президента Румен Радев от последната среща в Естония за раз- ширяване обхвата на инициативата. Превръщането на „тримо- рието“ в „четириморие“ в значителна степен променя геополи- тическата оптика на Инициативата. Освен това интересът на България е към връзката с газовия интерконектор между Гърция и България, LNG терминала до Александруполис, в който участ- ваме финансово, важните транспортни коридори, магистрали, жп линии. Това означава изключителна интензификация на на- шата транспортна мрежа и обхват, енергийна, дигитална и т.н. По-висока свързаност в Източна Европа е немислима без усъ- вършенстването на транспортните коридори север–юг в Източ- на Европа. Затова плановете за строеж на нови мостове на река Дунав ще насърчат както икономическия обмен, така и туризма и транзита на стоки през страната ни, което ще създаде нова икономическа перспектива за Северна България. Еврокоридор № 4 София–Благоевград–Кулата е ключов и единствен, който минава само през държави – членки на ЕС.

Като домакин на срещата президентът Радев внесе втора своя инициатива, а именно за инвестиции и в научна и образова- телна свързаност като основен фактор за постигането на устой- чиво социално и икономическо сближаване в ЕС. Президентът припомни, че науката вече е водещ фактор в развитието на икономиката и затова следва да се утвърждава като приоритет и в регионалното партньорство в Източна Европа. Сключено беше споразумение за сътрудничество между научноизследователски центрове в 12-те държави участнички от Европейския съюз, кое- то да даде по-голяма перспектива на младите учени да търсят ин- телигентни решения в областта на свързаността.

В последната година преди провеждане на срещата в София имаше вече ускорено развитие на Инициативата, стартирала още през 2016 г., главно поради факта, че бе създаден Инвес- тиционен фонд на Инициативата „Три морета“, който заработи през 2020 г. и до юни 2021 г. разполагаше вече с 1 млрд. евро: 750 млн. от Полша, 200 млн. от Румъния, 23 млн. от Словения, по 20 млн. от Естония, България, Литва, Хърватия, както и 300 млн. от САЩ с обещание за 1 млрд. евро. Фондът има за цел да набере 5 млрд. евро. Общият брой на приетите като приоритетни про- екти беше 89. Въпреки това нуждите за реализиране на всички проекти са значително по-големи, поради което е необходимо привличането на частни инвеститори, използването на форми като публично-частно партньорство и т.н. Освен недостига на средства има и дисбаланс на проекти поне засега между трите основни стълба – инфраструктура, енергетика и дигитализация, като акцентът е върху първия стълб.

До провеждане на срещата в София България беше подала 4 проекта за финансиране от Инвестиционния фонд: Възста- новяване на проектните параметри на жп линията Русе–Варна; Изграждане на тунела под прохода „Петрохан“; Разширяване на газовото хранилище в с. Чирен и изграждане на магистрала „Черно море“ (Варна–Бургас). Три от тях бяха приети за прио- ритетни (Чирен, жп Русе–Варна и тунела „Петрохан“). Първата инвестиция на Фонда в България бе направена в най-големия со- ларен парк у нас: в с. Караджалово до Първомай с площ 1000 дка и инсталирана мощност от над 50 MW, собственост на австрий- ско дружество. За да привлече успешно финансови средства и по трите основни стълба (инфраструктурен, енергиен, дигитализа- ция), България трябва тепърва да приеме енергийна стратегия и да заложи ускорители на иновациите. Дългогодишното забавяне на изграждане на нова ядрена мощност, при положение че САЩ планират 4 нови такива в Румъния и Полша, а Турция – 3 ядрени централи, обрича България да стане зависима от външни достав- ки и да има неконкурентна икономика само след 15 години.

Ползите за България не са само в конкретните проекти, а в приноса към сближаване, консолидация и просперитет в ЕС. Преодоляване на изоставането на България от Централна Ев- ропа означава и избягване на различни скорости на развитие в ЕС. То дава шанс да реализираме предимствата на географското си положение, за да подобрим „свързаността и взаимодействие- то си както на Балканите, така и със страните от Черноморския регион“. Постигаме баланс, извеждащ на преден план регионал- ното сътрудничество. Ефектът от инвестирането върху брутния вътрешен продукт на една страна е до 2% в дългосрочен план. Създаването на мрежа от агенции в областта на иновациите и научните изследвания отговаря на интересите ни и на желание- то за повишаване на стандартите. Черно море е един минимодел на „Триморието“. Това е първият регион, започнал да сътруд- ничи по проблеми на моретата (Букурещка конвенция 1992 г.). Гражданската платформа за Черноморието трябва да бъде прив- несена и в „Триморието“. Препоръчително е да бъде привнесе- на и инициативата „Черно море – зона на мира“, защото само в мирно икономическо, социално, културно сътрудничество може и Инициативата да има успех.

За съжаление, още с поемането от България на домакин- ството на тази инициатива през есента на 2020 г. започнаха все- възможни спекулации. Като се започне от приписваната ѝ „връз- ка“ с концепцията на полския маршал Йозеф Пилсудски от нача- лото на миналия век, която е коренно различна в исторически и военен план, и се стигне до „подготовка за война срещу Русия“.

„Три морета“ не е нито съюз, нито е военен, нито е срещу Русия“, посочи президентът Румен Радев. Това наистина е прагматичен реализъм във време на конфронтация. И под панелите на солар- ния парк до Първомай няма да намерите ракети. „Три морета“ е инициатива, а не организация; в нея се участва, а не се членува; респективно няма правно ангажиращи задължения. „Тримори- ето“ не може да бъде вектор на противопоставянето между Из- тока и Запада, а трябва да е своеобразен медиатор. Разбира се, че САЩ преследват свои интереси, но и влизането на Германия в инициативата, и характерът и обхватът на проектите създават баланс. Важно е да влияеш върху решенията отвътре съобразно националните интереси, а не просто да критикуваш отвън. Про- веждането на срещата на върха на Инициативата „Три морета“ беше шанс за България и тя успешно се възползва от него.

Проблеми на сигурността и отбраната

НАТО и ЕС за сигурност и отбрана в Европа

Сложните и динамични промени към един многополюсен свят, борбите за влияние и ресурси и възникващи конфликти, проме- нящият се характер на заплахите и ерозията на доверие оказват въздействие върху стремежите към адаптиране на съществува- щите вече съюзи или създаване на нови такива, за да могат стра- ните да отговорят на безпрецедентните международни предиз- викателства. Европа в голяма степен е на кръстопът. Нововъз- никналите заплахи варират от конвенционални заплахи, неефек- тивен контрол над въоръженията и разпространение на оръжия за масово унищожение, ненамаляващ риск от ядрените оръжия, нестабилност в южното и източното съседство, изменение на климата, пандемии и тероризъм до кибератаки, злонамерено използване на нововъзникващи и революционни технологии, опасна миграция и променящ се световен баланс на силите.

Съюзниците в НАТО като цяло са съгласни по отношение на предизвикателствата и възможностите за сигурност, пред които е изправена организацията през следващото десетилетие, и независимо от някои различия в подхода или в определянето на националните приоритети предприемат активни действия, за да гарантират, че тя може да се справи с тях.

Според военни лидери от Алианса се допуска увеличението на риска от конфликти до 2030 година. Нещо повече, доклад на Министерството на отбраната на САЩ за ядрените операции прогнозира, че в няколко части на света се е увеличила вероятността от регионални конфликти, включващи ядрено въоръже- ни противници, както и шансовете ядрената ескалация да пре- расне в криза или конфликт. Британски военни експерти поста- вят на първо място вероятността от война между САЩ и Китай. Те посочиха общо шест места, където според наблюдатели може да започне третата световна война. Ако в началото на годината обаче за един от най-опасните потенциални военни конфликти се считаше, че може да е такъв между САЩ и Иран, с който да настъпи ескалация в целия Близък изток, то в края на годината се привеждаха аргументи за възможен военен сблъсък в Украйна. В следващия сценарий тогава се разглеждаше на пръв поглед напъл- но невъзможен конфликт между САЩ и Турция. Калининград- ската област отдавна е сериозна заплаха в очите на НАТО. Не се изключва, че в хода на конфронтацията с Руската федерация блокът може да извърши „обсада и физическа окупация“ на ре- гиона. Причина за конфликта може да станат балтийските стра- ни. Американски генерали допускат, че Черноморският регион е „по-вероятното огнище от Балтийския регион“, отбелязвайки силно присъствие в Черно море на Великобритания и Франция. А началникът на генералния щаб на британската армия заяви, че рискът от неочаквано избухване на война между Запада и Русия е по-голям откогато и да било от края на Студената война насам. Руски военни експерти посочват, че в бъдеще войните могат да започнат в космоса с унищожаването на орбиталната групиров- ка на противника. Президентът на САЩ Джо Байдън отбеляз- ва, че една истинска война с велика сила може да възникне като резултат от кибератаки с големи последствия и вероятността от такава расте експоненциално.

По-голямата непредвидимост на процесите в променящия се световен ред и състоянието на сигурността като цяло и в от- делни важни региони неизбежно водят до сътресения в същест- вуващите съюзи и възникване на нови такива. В някои случаи оба- че, като например създаването на новия военен алианс AUKUS, включващ Австралия, Великобритания и САЩ, се поставя под въпрос самата природа на днешните алианси и отношенията между съюзниците. Възникването му не беше само шок за Фран- ция, но и неуважение към европейците предвид и на факта, че в същия ден ЕС публикува стратегията си за сътрудничество в Индо-тихоокеанския регион. AUKUS ще промени правилата на геополитическата игра в този регион и извън него.

За нови военни проекти мислят и формиращи се междуна- родни инициативи. Така например на осмата среща на Тюрк- ския съвет, преименуван в Организация на тюркските държави, който утвърди концепция до 2040 г., председателят на турския парламент разви въпроса за „създаване на нова обща тюркска ар- мия“. Една страна – членка на НАТО (Унгария), е наблюдател в организацията, а Украйна иска да се присъедини към нея.

Продължи процесът на разширяване и задълбочаване на противоречията между отделни страни – членки на НАТО. Не- зависимо от различния характер в развитието на отношенията им в Алианса, те не са за пренебрегване. Турция ясно се очерта като „лабилен партньор“ в политиката по сигурност. Водещата страна в НАТО – САЩ, не покани нито Турция, нито Унгария на Срещата на високо равнище на демокрациите, в която участ- ваха 110 държави. Полша обаче беше поканена, въпреки че съз- дава проблеми по въпросите на правата на човека, но очевидно не може да се пренебрегне антируската ѝ ориентация. Франция категорично подкрепи Гърция в споровете ѝ с Турция, изпра- щайки дори демонстративно военни кораби в региона. Подпи- саното в Париж френско-гръцко споразумение предвижда не само военнотехническа помощ, а подкрепа в случай на нападе- ние от трета страна дори ако тя е сред техните съюзници (като например Турция). Увеличаването на военното присъствие на САЩ в Гърция влоши още повече отношенията между Анкара и Вашингтон. Френският министър на отбраната Флоранс Парли в реч в Сената отбеляза, че реформата на Алианса трябва да „ук- репи отбраната на Европа“ и „да изясни отношенията“ с отвъ- дморските съюзници, тъй като статутът на съюзник не задължа- ва държавата „да бъде заложник на интересите на друга държа- ва“. Не всички страни членки са съгласни и с някои политики на Алианса, като например да включи Китай в стратегическия до- кумент на „НАТО 2030: Единни в една нова ера“ като източник на заплаха, защото виждат Китай преди всичко като желан ико- номически партньор. Военната индустрия на САЩ фактически воюва с тази на Европа, отнемайки проекти за десетки милиарди от Франция (с Австралия) и Германия (с Гърция).

На фона на усложнената среда за сигурност в света още в началото на годината (17/18 февруари 2021 г.) министрите на отбраната на страните – членки на Алианса, за първи път обсъ- диха проекта за реформа „НАТО 2030: Единни в една нова ера“. Генералният секретар Столтенберг настоя за необходимостта от преосмисляне на настоящата стратегическа концепция на НАТО. Франция беше много критична към предложената фи- нансова реформа. Обсъждането на инициативата „НАТО 2030: Единни в една нова ера“ продължи на срещата на министрите на външните работи на 23/24 март 2021 г. с акцент върху бързо променящата се среда на сигурност, с нарастващи заплахи и сис- темна конкуренция, големи промени в глобалния баланс на си- лите и нарастващи предизвикателства пред международния ред. Целта на инициативата „НАТО 2030: Единни в една нова ера“ е да подготви Алианса за бъдещето, да се вземат амбициозни и перспективни решения, първо, да се укрепи единството; вто- ро, да се разшири подходът на НАТО към сигурността; трето, Алиансът да играе по-голяма роля в защитата на международния ред, основан на правила, да харчи повече, но заедно. Екипът на американския президент Байдън очакваше да успее да „прена- строи“ НАТО, като предложи помощ на Европа срещу Русия в замяна на дипломатическа и икономическа подкрепа за усилията на САЩ да сдържат Китай.

Срещата на НАТО на върха на 14.06.2021 г. в Брюксел имаше амбицията да обяви отварянето на „нова глава“ в транс- атлантическите отношения. Аналитичният доклад „НАТО 2030: Единни в една нова ера“, одобрен на срещата на върха, залегна в основата на новата Стратегическа концепция, която е в етап на подготовка и в която Пекин трябва да получи статут

на „системен враг“. Обсъдени бяха днешните и утрешните пре- дизвикателства, поведението на Русия, тероризмът, кибератаки- те, възходът на Китай, климатичните промени. Президентът на САЩ Джо Байдън подчерта, че „НАТО е от ключова важност за американските интереси“ и че той гледа на споделените га- ранции за отбрана като на „свещено задължение“. НАТО преду- преди, че все по-агресивното поведение на Китай, включително кибервойната и увеличаването на ядрените бойни глави, създава „системни предизвикателства“ за международното право и си- гурността“. Лидерите на страни от НАТО предупредиха Русия, че не може да има връщане към нормалните отношения между Москва и военния алианс, докато тя не започне да спазва между- народното право.

На 20.08.2021 г. се проведе спешна видеоконференция на външните министри на НАТО, на която бяха обсъдени ситуа- цията в Афганистан, координацията между страните членки и общият подход на НАТО. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг във видеоконференция призна за грешките, допус- нати от Алианса по време на 20-годишната намеса в Афганистан, и упрекна бившите лидери на Кабул за „липсата на политическо и военно ръководство“. „Каквото и да се случи в Афганистан, Ев- ропа и САЩ трябва да останат заедно. И това е ясно послание, с което всички съюзници са се съгласили на последните срещи. Целта беше да защитим САЩ от терористични атаки и това и направихме. Не става въпрос за защита на Афганистан.“ От екс- пертна и европейска гледна точка обаче основният извод от провала на САЩ и съюзниците в Афганистан е, че не се учим от досегашните си грешки. Пренареждането на света с военни средства е неприемлив, погрешен подход. Подлежи на преоцен- ка ролята на разузнавателните служби. В общественото прос- транство беше подменена целта на мисията, защото не борбата срещу тероризма и бъдещето на Афганистан, а други стратегически цели спрямо страни от региона (Русия, Иран, Китай) бяха водещи в плановете на САЩ и НАТО. А колкото до Европа, на нея очевидно ѝ липсваше стратегическа предвидливост.

На 21–22 октомври се проведе среща на министрите на от- браната на страните от НАТО, на която за първи път след края на Студената война бе приет комплексен план за възпиране и отбра- на в евроатлантическата зона, съдържащ различни сценарии за водене на военни действия от Балтика до Черно море както с въоръжени сили, така и при хибридни действия, кибератаки и ядрена война за срок от 4 години. „Продължаваме да укрепваме съюза си с по-добри и модернизирани планове“, заяви генерал- ният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след министерската среща. Залага се на значително подобряване на противоракет- ната отбрана, укрепване конвенционалните оръжейни способ- ности с изтребители от пето поколение, адаптиране на военни- те учения и разузнаване и увеличаване на готовност за ядрено сдържане. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг спомена, че Алиансът изгражда способността си за бързо раз- полагане на сили в региона на Черно море. Стратегията има за цел да се подготви за едновременни атаки от страна на Русия в региона на Балтийско и Черно море. Правителството в Москва отхвърли всички обвинения, че се държи агресивно, и от своя страна обвини НАТО, че със стратегическите си приготовления дестабилизира Европа.

Връзката между климат и сигурност за първи път влезе в концепцията на НАТО преди повече от 10 години, но от това не произтече нищо. Междувременно НАТО не може повече да игнорира потенциалните драматични последици за сигурността от промените в климата. Затова си поставя за цел да се превърне във водещата международна организация по въпросите на отра- жението на климатичните промени върху сигурността и необхо- димите мерки за приспособяване.

На срещата на върха на НАТО в Мадрид през юни 2022 го- дина ще бъде приета новата стратегическа концепция.

На 25 и 26 ноември 2021 г. в столицата на Румъния се про- веде срещата на министрите на отбраната във формат „Букурещка деветка“ (Б-9). Министрите на отбраната на България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия обсъдиха начините за постигане на по-цялостно коор- диниран подход към повишаване на сигурността в региона и в цялата евроатлантическа зона в контекста на решенията, взети на срещата на върха на НАТО през юни 2021 г. и на срещата на министрите на отбраната на страните – членки на Алианса, през октомври тази година. Бяха обсъдени и устойчивостта и военната мобилност, и ситуацията по границите на Беларус със съюзните държави Полша, Литва и Латвия. Българският минис- тър Панайотов изрази желанието и готовността на България да домакинства регионалния военноморски компонент на Воен- номорското командване на НАТО (MARCOM) за региона на Черно море.

Ситуацията в Западните Балкани бе център на отделна дис- кусия, проведена на срещата на външните министри на НАТО на 01.12.2021 г. в Рига. Алиансът отчете, че тя е тревожна. Гене- ралният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отбеляза, че „ре- гионът на Западните Балкани е от голямо значение за нас. На- блюдаваме тревожно развитие на ситуацията, чуваме опасна ре- торика в Босна и Херцеговина, има напрежение между Белград и Прищина, реформите са в застой, а чуждестранните участ- ници увеличават интензивността на злонамерените си действия в региона“.

По отношение на поемането на повече ангажименти Бълга- рия ще се окаже под натиска не само от САЩ, но и от съседни страни, предвид оценките и предложенията на румънския вън-

шен министър, че „американското военно присъствие в реги- она – както на войски, така и на военна техника, трябва да се уве- личи не само в Румъния, но и в южната част на източния фланг на НАТО“, тоест България. Опасенията, че освен от Румъния и от България може да се поиска военноморска база, могат и да не се сбъднат, защото дори генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посочи, че Алиансът изгражда способности за бър- зо разполагане на сили в региона, и изтъкна необходимостта от значително модернизиране на летищата в Полша и Румъния, а американски военни експерти считат, че черноморските пристанища не биха били толкова полезни поради силата на руския военноморски флот. Отдавна е известно обаче, че в три източ- ноевропейски страни, между които и България, се предлага из- граждане на складове за бойна техника, предназначена за лич- ния състав на бригадите от САЩ и Западна Европа, за да не се губи време в случай на необходимост от бързо реагиране. Ос- тава в сила предложението на България да приеме регионалния военноморски компонент на Военноморското командване на НАТО (MARCOM) за региона на Черно море, но това тепър- ва предстои да се реши. Обещаните от президента Байдън след 08.12.2021 г. помощи за Литва, Латвия, Естония, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България в случай на руска инва- зия в Украйна също тепърва ще трябва да бъдат конкретизирани в какви военни способности ще бъдат вложени.

Позициите на НАТО към конфликтите очаквано бяха и тест за неговата политика и способности. Конфликтът в Украйна, който през последните месеци придоби особена острота, трябва да се разглежда в много по-широкия аспект на геополитическо противоборство в света за място в глобалната политика, изво- юване на хегемония от една или друга велика сила и достъп до ресурси и влияние. Според коментари на американски експерти нямаше да е достатъчно предизвикване на руско-украински сблъ- сък. Но ако след преврат в Минск и неизбежна гражданска война Русия би била принудена да разкрие втори фронт в помощ на съ- седа си, щяха да се създадат предпоставки за въвличане и на други европейски страни (Полша, Прибалтика, Грузия) и убеждаване на Западна Европа в „агресивните“ действия на Москва и тога- ва разривът между стара Европа и Русия щеше да бъде завинаги. Инсценираната ескалация на напрежение в края на 2021 г. беше продиктувана от интересите и на двете страни: американо-укра- инска и руска. Русия не може да не е наясно, че появата на западна военна структура в Украйна е само въпрос на време (изгражда- нето на две нови военни бази, една от тях от Великобритания). Това обаче става крайно неприемливо за стратегическите инте- реси и сигурност на Русия и напомня в известен смисъл много на ситуацията, предшестваща събитията около Крим (подготовката от САЩ за изграждане на военна база на украинския черномор- ски бряг), когато Русия се видя принудена да спасява бъдещото си присъствие в Черно море, подхода към Москва и излаза към Средиземно море. В сегашната подобна ситуация отново би било неприемливо и за двете страни да влизат във военна конфронта- ция. Несъстоятелните упреци, че Русия подготвя военна инва- зия, не издържат и на най-елементарната логика. Войната може да се превърне в продължителна и трайна конфронтация, което ще струва скъпо на изтощената руска икономика. Конфликтът ще свали задръжките и на други държави да доставят всички най-мо- дерни оръжия на Украйна. САЩ няма да влязат в открита военна конфронтация, но Русия ще изпадне в пълна изолация, което ще навреди силно на външната ѝ политика. Тя не би могла да защити една открита война, за разлика от един граждански конфликт в Донбас и Крим отпреди 7 години. Завладяването на територии няма да реши нито един от проблемите. Санкциите, които ще последват от Запада, ще бъдат на съвсем друго ниво – освен из- ключването на Русия от световната финансова система, ограни- чаването на вноса и износа на горива ще предизвика огромни по мащаб щети за руската икономика. Войната ще бъде свързана и с дестабилизация в самата Русия.

Демонстрирането на военна мощ от Русия не е по-различно от това, което правят НАТО и Украйна. От това война няма да избухне, но щетите върху взаимното доверие между народите са големи.

От всичко това става ясно, че сценарият да се внуши или предизвика руската страна към военни действия цели да се кон- солидира Украйна на антируска основа, да се разшири западна- та военна помощ и да се оправдае същата. Заплахата от война е от полза и за Русия. Тя демонстрира, че е готова за радикален сценарий и за защита на т.нар. „червени линии“. Дългосрочният интерес на Русия е не една окупирана, а една федерализирана Украйна, част от която да бъде под неин контрол, никога да не допусне американски или други военни бази в близост до руската граница и разбира се, да запази военноморското си надмощие в Черно море, което е ключово за нея. В по-тесен, тактически план Русия вероятно е целяла да принуди САЩ да признаят, че няма да се намесят военно, а Украйна да разбере, че няма друг изход освен спазването на Минските споразумения. От гледна точка на баланса на ползите и загубите нито една от страните не се интересува от истинска война. Следователно бяхме свиде- тели на практическото значение на инструментите на информа- ционната война и политическите послания.

Същевременно обаче не бива да се премълчава, че и гръм- ките заявления от страна на НАТО за „твърд отговор на руската агресия“ не почиват на реални основания. НАТО не е в състоя- ние да създаде и прехвърли военна групировка, необходима за успешно водене на бойни действия срещу Русия. Дори Украйна да бъде приета в НАТО, което на този етап и в Брюксел смятат за „изключено“, за нейната отбрана според военни експерти от САЩ биха били необходими най-малко три бригади от Алиан- са, които да са постоянно дислоцирани в страната, като една от тях е американска, а две европейски, и съответно група за про- тивовъздушна отбрана, въздушно крило и др. Цената на това би възлязла еднократно на 32,6 млрд. долара и ежегодно – на 13 млрд. долара, като американците заплатят съответно 27 млрд. и 11 млрд. от двете суми, а европейците съответно 5,6 и 2 млрд. долара. В случай на възникване на необходимост от поддържа- не на умиротворителна операция в Украйна като начало ще са необходими мироопазващи сили от 130 000 души и разходи от 98 до 520 млрд. долара. За структурите на силите и разходите по тях ще е от значение и решението дали ще се защитава цялата територия на „новата“ държава членка или части от нея. Интере- сен е фактът, че въпреки стремежа на Киев към максимално об- вързване с НАТО, според социологически проучвания само 25% от украинците подкрепят наличието на чужди сили на тяхна те- ритория. Невъзможността да се постигне победа в класически военен сблъсък логично води до друг акцент, посочен впрочем и от генералния секретар Столтенберг на срещата на НАТО на 21/22 октомври – хибридни действия и кибератаки, залегнали в 4-годишния комплексен план за възпиране и отбрана в евро- атлантическата зона. По-голямата стратегическа цел на САЩ и НАТО е блокиране излаза на руския военноморски флот в Сре- диземно море и проектиране на влияние и сила в прилежащи- те региони (Сирия, Либия). Изводът се налага от само себе си. НАТО не може да си позволи на този етап да приеме Украйна за пълноправен член. От друга страна, не може и да води война с Русия заради Украйна.

За да не се допусне неизбежно влошаване на отношенията НАТО–Русия, както и твърде скъпите разходи при едно разши- ряване на Алианса с Украйна, усилията се насочват към увели- чаване на военната помощ за тази страна, военно-политически демонстрации в Черно море и отлагане на обещанията за член- ство в бъдеще. САЩ предоставиха на Украйна допълнителна военна помощ в размер на 60 милиона долара, в резултат на кое- то общата помощ през 2021 г. надхвърли 400 милиона долара. Особено активна в последно време е Великобритания, която ще предостави на Украйна своите ракети „земя–земя“ и ракети за бойните самолети. Обединеното кралство може също да снабди украинския флот с два миночистача и осем ракетни катера, но обсъжда и възможността за доставка на ракети „въздух–земя“„Бримстоун“. Агенцията на НАТО NSPA пък ще достави сис- тема за защита от дронове. Тоест тече дълбока интеграция без формално членство. Този подход обаче превръща Украйна в „буре с барут“.

Реакцията на НАТО на публикуваните на 17.12.2021 г. про- ектоспоразумения между Русия и САЩ и Алианса за прекратява- не на по-нататъшното разширяване на НАТО и присъединяване на Украйна, както и отказ от военна дейност извън своите грани- ци и разполагане на допълнителни и нови военни контингенти в източноевропейските страни, акцентираше върху солидарност с Украйна и правото ѝ сама да решава относно принадлежността си към съответен военнополитически съюз. Бързото съгласие за възобновяване работата на Съвета НАТО–Русия, обявено от генералния секретар Йенс Столтенберг, както и насрочени- те други срещи, включително и на ОССЕ, бяха един положи- телен знак. САЩ на практика приеха за обсъждане и деклари- раха готовността си да изразят своите опасения. Следващите стъпки ще бъдат направени през януари 2022 г., когато първо ще се проведат руско-американски преговори, а след това Русия и САЩ ще ги обсъдят с целия съюз на НАТО. Така след теле- фонните разговори между Байдън и Путин САЩ отново имат пряка водеща роля в преговорите за разрешаване на конфликта в Украйна, която би им дала възможност да управляват и ако е необходимо, да деескалират напрежението в Европа, за да се посветят изцяло на борбата за власт срещу Китай без нежелано разсейване на силите на „източния фронт“. Евентуален провал на преговорите обаче ще се разглежда като допълнително дока- зателство за слабостта на САЩ. Очаква се и риск от подкопава- не на европейското единство поради категоричното несъгласие на някои източноевропейски страни като Полша и балтийските републики на евентуални отстъпки пред Русия. Някои мнения на висши представители на НАТО обаче дават основание за по- соката на възможни предложения, като например изразената от Андерс Фрог Расмусен идея: „Ако е необходимо, можем да из- пълним обещанието си към Украйна и Грузия с уговорката, че член 5-и на НАТО обхваща само териториите под контрола на Киев и Тбилиси“. Очевидно е, че същевременно се работи и за разширяване на единството сред европейските страни, за кое- то свидетелства изявлението на президента на Финландия Ни- инисто, съдържащо контрапредложението: „Ако Русия атакува Украйна, то Швеция, Финландия, Австрия, Ирландия, Малта и Кипър да се присъединят към НАТО.“ ЕС също не иска да бъде „неангажиран зрител, над чиято глава се вземат решения“, както се изрази върховният представител по външна политика и си- гурност Жозеп Борел. От Европейския парламент също са на мнение, че „ЕС трябва да седне на масата за преговори за бъде- щата архитектура на сигурността на Европа като една от основ- ните заинтересовани страни“.

От направеното през изминалата година и поуките от кризата около Украйна и изтеглянето от Афганистан може да се направи изводът, че вместо да изостря напрежението с де- монстративни операции и да допуска несъгласуваност между съюзниците, особено в трансатлантическата връзка, НАТО би трябвало да инвестира в повече дългосрочна и предсказу- ема устойчивост. Политиките, подчертаващи устойчивостта, трябва основно да имат за цел да минимизират щетите, да въз- становят бързо стабилността и да генерират подобрени стра- тегии за подобни проблеми. За тази цел НАТО може да пред- приеме няколко стъпки за изграждане на превантивен, базиран на устойчивост подход към възникващите глобални предизви- кателства. Член 3 от Северноатлантическия договор включва устойчивостта като критичен елемент от мисията си за пости- гане на колективна отбрана, а Алиансът подкрепя множество програми за изграждане на устойчивост срещу нетрадиционни заплахи.

Някои реакции в България в края на годината на изразеното от министъра на отбраната Стефан Янев мнение, преекспони- рано от медиите, бяха неуместни, защото ставаше дума само за предложението на един американски генерал (Тод Уолтърс) за разполагане на допълнителни въоръжени сили в Румъния и Бълга- рия, което би могло да се разгледа едва на срещата на върха на НАТО в Мадрид в края на юни 2022 г., а дотогава ще има яс- нота по руско-американските преговори. Междувременно да се разположат такива войски би навредило значително и това се отчита в Брюксел. Затова министърът бе прав, че обстоятелства- та не налагат разполагане на допълнителни въоръжени сили на българска територия. Излишни емоции в коментарите можеха да се спестят, ако някой бе разяснил, че съгласно Договора за военно сътрудничество между САЩ и България, чиято 10-го- дишна валидност изтече през 2016 г. и бе автоматически про- дължен, американските военни могат да ползват постоянно, но на ротационен принцип, 3 български военни бази, за да водят своята военна подготовка и да бъдат на разположение за бъдещи действия в Близкия изток и други близко разположени региони. Броят им от 1500 души в определени случаи при необходимост може да нарасне до 5000 души, също на ротационен принцип. Тогава акцентът на коментарите щеше да придобие съвсем друга насока, включително и по въпроса защо война за Украйна не е възможна и няма да има.

На срещата на министър-председателя Кирил Петков в Брюксел с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг по- следният отправи призив страната ни да продължи да инвестира във военно оборудване и изрази задоволство от решението на нашата страна да купи нови изтребители, както и друго оборуд- ване за въоръжените сили, но подчерта, че не се наблюдава пряка заплаха срещу някоя от страните в Алианса. Премиерът Петков добави в отговора си, че „разбира се, дипломатическият начин за решаването на проблемите би бил най-добрият“.

По-същественият въпрос би трябвало да бъде изработване- то на българска позиция с шансове да повлияе на общото реше- ние за смекчаване на конфронтацията и приемане на конкретни предложения като: преосмисляне на сигурността, обсъждане на идеята за нова архитектура за сигурност на Европа, призив за въздържане от всякаква военна ескалация, докато трае предла- ганата конференция (вероятно около 2 години), възобновяване на диалога между НАТО и Русия без предварителни условия, от- читане интересите на черноморските държави към недопускане милитаризиране на региона и създаване на условия за взаимно- изгодно икономическо сътрудничество.

Спорни въпроси в НАТО

Промяната на американската политика на ядрено възпиране, която президентът на САЩ иска да предприеме, като намали ролята на ядрените оръжия чрез декларация за „единствена цел“ (SP), според която единствената цел на ядрените оръжия на САЩ би била да възпират ядрени атаки и ако е необходи- мо, да реагират на тях, но никога да не използват ядрени оръ-жия срещу конвенционална агресия, предизвиква загриженост в част от съюзниците в Европа. През юли 2021 г. администра- цията на Байдън започна прегледа на ядрената позиция (NPR), който е задължителен за новите правителства на САЩ. Очаква се процесът да приключи в началото на 2022 г. Това, че САЩ ще се откажат от досегашната политика и обявят, че техните ядрени оръжия са само средство за противодействие на ядре- ната агресия, вече влезе в последните дебати в НАТО и внася сериозна доза противоречивост. Ядрените държави Франция и Великобритания, както и други съюзници, географски по-бли- зо до Русия, критикуват плановете на SP. Според тях SP прави конвенционалните войни в Европа отново осъществими. От политическа гледна точка, предвид нарастващия брой скеп- тични гласове към САЩ в Европа, SP може да се тълкува като допълнително доказателство за намаляващата надеждност на САЩ. От военна гледна точка може да се предположи, че ня- кои съюзници ще настояват за компенсация за възприеманата пропаст в сигурността. Фокусът ще бъде върху това дали и как празнината, създадена от SP в презастраховането – и в очите на европейците също и при възпирането, – може да бъде запълне- на по конвенционален начин.

В Германия, предвид и на изборната обстановка, отново се разрасна спорът за това да продължи ли страната да участва в ядреното възпиране със свои сили и средства, което предизви- ка предупреждението от генералния секретар на НАТО, че в та- къв случай ще се наложи ядрените средства и носители да бъдат предислоцирани в източноевропейски страни. В постигнатото коалиционно споразумение за бъдещо управление между трите партии, спечелили изборите в Германия, обаче бе записано, че ще бъдат придобити въздушните платформи – носители на яд- рените средства, и въоръжени дронове за Бундесвера. По вре- ме на посещението си в Германия и разговорите си с канцлера Ангела Меркел на 19.11.2021 г. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова бъдещото федерално правителство да осигури ядреното участие на Германия и да допринесе за общата сигурност на Алианса със значително по-високи разходи за отбрана.

Френско-германските различия в отбранителната сфера правят неясни перспективите за истинско сближаване. Липсва обща визия за бъдещето на европейската сигурност. Ключови- ят фокус на Франция върху заплахите, идващи от юг, остава не- променен, както и ключовата роля на Германия да държи евро- пейците заедно чрез насърчаване на консенсуса и компромиса. Следователно приоритетите на Берлин не само се разминават с тези на Париж, но Берлин също така не оценява пристрастие- то на Макрон към „разрушителни“ действия и призиви. Непо- средствено преди срещата на Г-7 френският президент заяви, че НАТО трябвало да си изясни кои са враговете му и къде се намират. НАТО все още не е изяснил приоритетите си, нито е изградил стратегия спрямо Москва. Във френското издание „Le Figaro“ намериха израз засилващите се искания за излизане на Франция от НАТО. Група експерти вече работела по въпроса за оттеглянето на Франция от Съвместното командване на силите на НАТО и всеки път стигала до извода, че точно тази стъпка ще позволи на Париж да си върне суверенитета и независимостта, които се основават на френското ядрено оръжие.

Франция отхвърля идеята на генералния секретар на НАТО Столтенберг да се вложат около 20 милиарда долара в общи бю- джети за 10 години – за да се даде на НАТО по-голяма гъвкавост при посрещането на военни заплахи, изменението на климата и възхода на Китай.

Финансиране и реформи

Въпреки икономическото въздействие на Ковид-19 съюзниците от НАТО продължават да инвестират в отбрана. Те увеличиха реално разходите си за отбрана с 3,9%. Разходите на страните членки възлизат общо на 1,107 трилиона долара (926,996 млрд. евро), което е ръст от 76,162 млрд. долара (63,742 млрд. евро). Единадесет държави изпълняват изискването за минимум 2% военни разходи от БВП: Естония, Франция, Гърция, Латвия, Литва, Норвегия, Полша, Румъния, Словакия, Великобритания и САЩ. България е на 16-о място с 1,6%.

Проучвания на общественото мнение показват, че тази по- литика на НАТО се подкрепя: 62% от гражданите на страните – членки на НАТО, биха гласували за това нацията им да остане член на Алианса, а 79% смятат, че сътрудничеството между Се- верна Америка и Европа по въпросите на сигурността е важно.

Военните разходи в света са се увеличили с 2,6% и са достиг- нали 1981 млрд. долара. САЩ имат в тях дял от 39%, а Китай – 13%. Следващите страни с най-високи военни разходи са Индия, Русия и Великобритания.

Съединените щати намаляват бюджета си за отбрана (от 176,6 милиарда на 173 милиарда), но губят търпение към неус- пеха на европейските съюзници да поемат своя дял от тежестта. Същевременно обаче поискаха от Конгреса близо 28 милиарда долара за модернизиране на ядрените си арсенали. САЩ започ- ват да гледат на НАТО не като на фактор за увеличаване на си- лата на американското влияние и интереси, а по-скоро като на бреме и ограничение. В документа „Междинни стратегически насоки за националната сигурност“, публикуван на 03.03.2021 г. от Белия дом, се подчертава, че „САЩ не трябва и няма да участ- ват във „вечни войни“, че възнамеряват да „изместят фокуса от ненужните остарели платформи и оръжейни системи, за да освободят ресурси за инвестиции в модерни технологии и въз- можности“, че ще превърнат киберсигурността в свой основен приоритет.

Въпреки че Министерството на отбраната на Германия досега настояваше бюджетът му в периода 2022–2025 г. да бъде увеличен от 53,1 на 61,5 милиарда евро, новият канцлер и бивш министър на финансите Олаф Шолц при първото си посещение в НАТО по- твърди за ръст по принцип, но се въздържа от коментар на изис- кването за 2% от БВП. На своето последно заседание преди лятна- та ваканция Бюджетната комисия в Бундестага одобри финансови средства за 27 оръжейни проекта, възлизащи на почти 20 млрд.евро. На страната обаче ѝ липсва стратегия за въоръжаване. Про- ектите се бавят. Основна слабост е финансирането. Възникват ог- ромни пробойни преди всичко по големите проекти. Необходимо е дългосрочно планиране на финансовите разходи, политическо координиране и смислен парламентарен контрол. „Бундесверът на бъдещето“ трябва да стане по-модерен и по-дигитален, смята генералният инспектор генерал Еберхард Цорн.

Великобритания посочи, че като част от реорганизацията на армията нейната численост ще бъде намалена от 82 000 на 73 000 войници. Акцентът в новите външнополитически насоки на британското правителство, изложени в документ от 100 стра- ници, който е най-големият след Студената война, е поставен върху утвърждаването на Великобритания като глобална морска сила. За първи път от десетилетия се поставя целта за увелича- ване на ядрените бойни глави от 180 на 260 под предлог възпи- рането на агресивната руска политика. На 25.11.2021 г. Минис- терството на отбраната на Великобритания публикува план за модернизация на сухопътните войски на Кралските въоръжени сили под заглавие „Войникът на бъдещето“. Командни центрове извън Великобритания ще има в Германия, Кения и Оман.

Франция актуализира през пролетта на 2021 г. своята Стратегия за сигурност, която се отличава частично от подобни доку- менти на другите европейски страни по две неща: в приоритети- те, преди всичко срещу ислямския тероризъм, и в общите изводи за следваната политика. Обща стратегическа култура в Европа би могла да се постигне едва средносрочно. Предполагаемите противници са неназовани, но анализаторите посочват не само Русия, но и Турция или северноафриканска държава. Френските генерали смятат, че имат около десетилетие да се подготвят за такъв конфликт. От януари десет работни групи разглеждат го- товността на страната и планират война с висока интензивност. Франция възнамерява да поеме категорично своите междуна- родни отговорности в Индо-тихоокеанския регион.

Полша значително ще промени отбранителната система и организацията на военната служба със закона „За отбраната на Отечеството“ (Ustawa o Obronie Ojczyzny), обявен на 26.10.2021 г. Гарантират се допълнителни средства за въоръже- ние и се въвежда увеличаване на числения състав на армията, както и система за поощряване на службата. Целта е постигане на 250 000 души личен състав и 50 000 души на силите за терито- риална отбрана. Сегашният състав на армията е 110 000. Ще се въведе доброволна едногодишна военна служба.

Военни учения

Военната подготовка на въоръжените сили на страните – член- ки на НАТО, намира израз в проведените през 2021 г. военни учения, чиито брой, обхват и отработени сценарии определено бележат ръст.

Най-значимото от тях бе серията от многонационални во- енни учения Defender Europe-21, проведени през май и юни 2021 г. с участието на 21 страни – членки на НАТО, и 5 страни от региона – Босна и Херцеговина, Косово, Молдова, Украйна и Грузия, с численост от 28 000 военни на територията на 12 от страните.

Най-мащабното след 1997 г. беше проведеното през юни во- енно учение „Морски бриз“ с участието на 32 държави от всички континенти, 5000 военнослужещи, 32 бойни кораба, 40 самоле- та, 18 подразделения „Специални сили“. Това е едно от ученията, които повишават риска от случайни инциденти и поощряват ми- литаристките настроения в Киев.

През август 2021 г. се проведоха поне четири големи воен- ни учения с мащаб и честота, които рядко се наблюдават през последните четири десетилетия след края на Студената война. Първите две са: учението 2021 (LSE2021), организирано от Пети флот и Втори флот на ВМС на САЩ в близост до Европа в Средиземно море и Черно море между 3 и 15 август 2021 г., и мащабното глобално учение 21, водено от САЩ и съюзнически- те им сили с фокус върху Индо-тихоокеанския регион между 2 и 27 август 2021 г.

През октомври и ноември се проведоха ежегодните ядрени учения Steadfast Noon с участието на 14 страни от НАТО. От- работено беше получаването и транспортирането на американ- ските ядрени бомби В61 и тяхното условно използване.

Военни учения бяха използвани и като средство за полити- чески натиск. През април 2021 г., след като Пентагонът демон- стративно изпрати самолети – носители на ядрено оръжие, от две бази в Германия и Великобритания на учение в Полша, гене- ралният щаб на РФ два дни по-късно прекрати военните учения на руската армия в близост до границата с Русия.

Военни способности и нови технологии

През 2021 г. продължи усилената надпревара в развитието на нови технологии за военни цели като гаранция за оцеляване, во- енна мощ и стратегически предимства. В неотдавнашния доклад на Комисията за национална сигурност за изкуствен интелект, или NSCAI, се казва: „Тази нова ера на конкуренция обещава да промени света, в който живеем, и начина, по който живеем в него. Можем или да оформим предстоящата промяна, или да бъдем пометени от нея.“

Хиперзвуковите оръжия се превръщат в нов кошмар за страте- гическа стабилност и трябва да бъдат включени в бъдещите спора- зумения за контрол на въоръженията, за да се ограничи тяхното разпространение. Инвестициите на САЩ в тях скочиха от 800 млн. през 2017 г. до огромните 3,8 милиарда долара за 2022 г. за- ради необходимостта от догонване на Руската федерация в тази област. Счита се, че американците ще наваксат изоставането си до две години. Хиперзвуковите оръжия представляват най-значител- ния напредък в ракетната технология след междуконтинентални- те балистични ракети (ICBM). Новите хиперзвукови системи на великите сили създават допълнителни рискове. Тези системи са изключително бързи, неудържими и ще променят правилата на играта в сблъсъка между Америка, Китай и Русия. Често обаче се пренебрегват важни недостатъци. Оказва се, че това е една надценена технология. Дори висш служител от НАТО разкритикува тези ракети, които „създават повишен риск от ескалация и грешка в преценките“, като увери, че Атлантическият алианс „няма да пос- ледва примера на Русия“.

Политиката по киберсигурност зае централно място в меж- дународната политика, а в страните – членки на НАТО, про- дължава развръщането на киберкомандвания. Доминирането в киберпространството е стратегическа цел на САЩ. Към юли 2021 г. на първо ниво по киберна мощ са САЩ, на второ ниво – Великобритания, Израел, Франция, Канада и Русия, на трето ниво – Малайзия, Иран, Япония, Индия и Северна Корея.

Решаващ за развитието на бъдещите способности на въоръ- жените сили е изкуственият интелект. По време на учредител- ното заседание на Съвета за търговия и технологии САЩ–ЕС през октомври 2021 г. бе обърнато внимание, че новият начин за възпиране ще бъде по-малко за платформи като самолетоноса- чи, бомбардировачи или подводници, а много повече за силата, скоростта и устойчивостта на софтуера. Генерал Чарлс Браун, началник на щаба на ВВС на САЩ, и генерал Дейвид Бъргър от морската пехота на САЩ например, фокусирайки се върху ускоряването на инвестиции в способности, настояват за дис- танционно управляван самолет с възможност за изкуствен ин- телект; способности за далечни проникващи удари; съвместно управление и контрол на всички домейни; безпилотни наземни и въздушни превозни средства; подвижни платформи на ракети с наземно базиране с голям обсег на действие и по-добре интег- рирана противовъздушна и противоракетна отбрана. Заместник генералният секретар на НАТО Мирча Джеоана заяви в свое из- казване на конференция на 27.09.2021 г., че Алиансът е решен да установи стандарт за етично използване на нововъзникващите и разрушителни технологии.

След успешното използване на безпилотни летателни сред- ства във войната в Кавказкия регион, но и множеството цивил- ни жертви в Близкия изток и особено след първата операция на украинските ВС с турски дронове в района на Донбас, възникнаха критични въпроси не само от военнотехнически, но и от политически характер. Военни експерти считат, че европейски- те страни не са подготвени за новите възможности на бойните дронове, които променят начина на водене на бойните действия. Очертаващият се следващ етап в тенденцията към автономно управляваните въоръжения се превръща в критичен сектор за цялостната национална сигурност, но предвещава и редица проблеми в международноправен аспект. Европейският парла- мент призовава за забрана на смъртоносни автономни оръжей- ни системи (LAWS) и за запазване на човешкия контрол.

Военновъздушните сили и Сухопътните войски на САЩ бързо напредват в разширяването на разработката на оръжия с насочена енергия отвъд високоприоритетната мисия за борба с дронове, за което свидетелства нов документ на Изследовател- ската лаборатория на ВВС, публикуван на 16.07.2021 г. В него се виждат перспективи за широк спектър от бъдещи мисии – от лазерни системи, управлявани от изкуствен интелект, които да позволят създаването на вериги за унищожаване на безпилотни летателни апарати с машинна скорост, до космически базирани противоракетни отбранителни системи.

Отбранителна индустрия – преход към нови поколения платформи

Сътрудничеството в областта на въоръженията придобива все по-голямо значение в световен мащаб. В Европа продължава раз- витието на два отделни проекта за изтребител шесто поколение: бойна въздушна система на бъдещето (FCAS) на Франция, Гер- мания и Испания, както и на Великобритания и Италия (вероят- но и Швеция) в консорциум „Tempest“ за свой собствен проект за изтребител. Това са обаче два различни и конкуриращи се мо- дела. Първият е консолидиран от страна на търсенето и предла- гането и набира скорост след Брекзит, особено във Франция и Германия. Вторият модел е на гъвкава мрежа, който е по-близък до предишния ad-hoc режим на сътрудничество в областта на въоръженията. Тук е желателна междуправителствена интеграция и моделът е добре приет във Великобритания, Италия и Швеция. И в двата случая три основни критерия играят роля за предпо- читане на блоковия или мрежовия модел на отделните държави: военните цели, политическите подходи и националните индус- триални мощности.

Въпреки различните си стратегии за сигурност тези дър- жави, изглежда, намират достатъчно припокривания, свързани със сътрудничеството в тази технологична област. По отноше- ние на нов основен боен танк също става въпрос за извършва- не на преход към платформи от ново поколение през 30-те го- дини. Тук също се оформят два отделни проекта за развитие: Германия и Франция, от една страна, по проекта Main Ground Combat System (MGCS) и Полша и Италия, от друга, в същата технологична област. Но последните трудно ще постигнат по- задълбочено индустриално участие. За Полша танковете са сред най-важните оръжейни системи във военно отношение. За Италия, от друга страна, бойните танкове нямат централно военно значение.

Развитието на два различно действащи модела на сътрудни- чество означава, че някои европейски потенциали за синергия в сектора на въоръженията продължават да остават неизползвани. Трудностите при разширяването на сътрудничеството в област- та на оръжията в цяла Европа се дължат преди всичко на струк- турните различия между държавите. Ако обаче интеграцията трябва да се задълбочи в бъдеще, политически необвързващият мрежов модел вероятно ще бъде по-подходящата референтна рамка за страна клиент и доставчик.

На 31-вата годишна среща на върха, проведена на 14 юни в Брюксел, членовете на Алианса се договориха да стартират нова инициатива, наречена Ускорител на отбранителните иновации в Северния Атлантик (Defence Innovation Accelerator of the North Atlantic, DIANA), която има за цел да ускори трансатлан- тическото сътрудничество в областта на критичните технологии и да помогне на НАТО да работи в по-тясно сътрудничество със структури от частния сектор, академичните среди и други не- правителствени организации.

Членовете на Алианса също така се договориха за първи път да изградят фонд за рисков капитал в подкрепа на компании, разработващи технологии с двойна употреба и ключови тех- нологии, които биха могли да бъдат полезни за НАТО, в който страните членки ще могат да участват по избор. Иновационният фонд на НАТО, както е наречен, ще има срок на действие около 15 години, за да започне, и ще бъде гарантиран с около 70 млн. евро (около 83 млн. долара) годишно.

По отношение на военноикономическото сътрудничество в рамките на ЕС беше отчетено, че Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) досега не е повишило европейските отбранителни способности. Причините са в недостатъчни про- екти и липса на политическа воля у някои страни членки.

Сътрудничеството НАТО–ЕС и стремежът към „стратегическата автономност“ на Европа

След възхода на Китай, консолидирането на Русия като велика сила и възникналите проблеми в трансатлантическите отноше- ния в Брюксел възникнаха опасения от това ЕС да загуби вся- какви сериозни перспективи в геополитиката. Тази тревога се засили особено много след изтеглянето на военния контингент на САЩ от Афганистан. Стана ясно, че ЕС нито е в състояние да преследва независима стратегическа визия, нито да гарантира самостоятелно своите мисии във военнотехнологично отноше- ние. В декларациите от Брюксел зачестиха изрази като „страте- гическа автономия“, съответно „стратегически суверенитет“. Но темата не е нова. Истината обаче е, че ролята на ЕС в глобален план остава ограничена, докато не инструментализира иконо- мическия си и технологичен потенциал в защита на геополити- ческите си интереси и придобие способности за военно разгръ- щане, не само в ролята на подкрепящ една антируска външна политика. Втората пречка е в нужните финансови разходи, а те биха възлезли на около 818 милиарда долара годишно, а бюдже- тът на ЕС за сигурност и отбрана за 2021–2027 г. е само 13 ми- лиарда евро. На трето място, за да постигне истинска „стратеги- ческа автономия“, Съюзът ще трябва да има много повече поли- тическа воля през следващите години. И тук основната пречка е в липсата на единство по въпроса, като възраженията идват от източноевропейските страни, които се опасяват от загуба на подкрепата от САЩ. Липсват лидери, които да инициират про- цеси, да убеждават обществото. Стратегическата автономност на ЕС предполага не само развитие на отбранителни способнос- ти, основани на силна и независима европейска отбранителна технологична и индустриална база, но и институционален капа- цитет, който да дава възможност на ЕС да действа съвместно с партньорите. Истинската стратегическа автономия остава реа- листична дългосрочна цел, но не и краткосрочна такава.

На 26.02.2021 г. генералният секретар на НАТО Йенс Стол- тенберг се обърна към лидерите в Европейския съюз с аргументи за по-нататъшно укрепване на сътрудничеството между НАТО и ЕС и инициативата „НАТО 2030: Единни в една нова ера“. Днеш- ните предизвикателства са твърде сериозни, за да може всяка държава или континент да се справят сами, и изискват Европа и Северна Америка да работят още по-тясно. НАТО и ЕС трябва да надграждат и без това силното сътрудничество, за да повишат устойчивостта на нашите общества, да инвестират в нови техно- логии, да се борят срещу климатични промени. През следващите месеци обаче принципното разбиране, че САЩ са на разполо- жение във всеки един момент като сила, готова да защити Ев- ропа и вътрешното единство на ЕС, вече не беше валидно поне за централноевропейските страни. Разделителните линии меж- ду САЩ и ЕС през последните години станаха все по-видими. Присъединяването към санкционна политика под натиск, че в противен случай съюзникът или партньорът ще бъде наказан от Вашингтон, бе почувствано от Европа като изнудване. От това се поражда обезпокоителният извод, че значението на предиз- викателствата може би значително се подценява. Очевидно е необходимо ново разбиране на това какво трябва да постигне външната политика.

На 19.05.2021 г. в Брюксел се проведе първото заседание на Военния комитет на ЕС на равнище началници на отбраната за 2021 г. Заседанието беше открито от върховния представител Жозеп Борел, който подчерта значението на стратегическата автономност и инициативите на ЕС в областта на отбраната, по-специално ролята на бойните групи на ЕС (Battlegroups) да действат като първи използвани сили в ситуации на бързо реа- гиране. Генерал Клаудио Грациано отбеляза, че обновената кон- цепция за бойните групи на ЕС би могла да представлява добра възможност за подготвеността на ЕС и възпиращата му роля при справянето с кризи чрез обучение, учения и впоследствие реал- но разгръщане.

На 02.06.2021 г. Европейският парламент прие резолюция по представения Доклад относно сътрудничеството между ЕС и НАТО в контекста на трансатлантическите отношения, в която подчерта, че текущата и бъдещата паралелна работа по Стратегическия компас на ЕС и актуализация на стратегическата концеп- ция на НАТО представлява уникална възможност за установява- не на ясни приоритети и допълнителни полезни взаимодействия с цел засилване на трансатлантическата връзка и по-нататъшно сътрудничество между ЕС и НАТО. Стратегическият компас ще задълбочи солидарността на ЕС и ще допринесе за напредъка към обща стратегическа култура сред държавите членки.

На 02.09.2021 г. в Словения се проведе среща на министри- те на отбраната на страните от ЕС. Дискутирани бяха опера- тивните ангажименти на Съюза в Сахел, Либия, Западните Бал- кани и Мозамбик, както и ситуацията в Афганистан. Група дър- жави отправиха предложение за съветническа мисия в Украйна.

„Афганистан ни показа, че за съжаление, в момента ЕС няма капацитет за операции при изключителни обстоятелства“, ко- ментира военният министър на Словения Матей Тонин. Според първия дипломат на ЕС Жозеп Борел идеалният вариант е да се сформират сили от 5000 военнослужещи под егидата на ЕС. Министърът на отбраната на Германия отбеляза, че е много важно това да се направи не като алтернатива на НАТО и САЩ, а за ускоряване на операциите. Използването на член 44 от договора на ЕС позволявало да се възложи на група желаещи държави да изпълнят мисията. Борел напомни обаче, че „не всички страни членки трябва да участват, но всички трябва да гласуват“. Отно- во бе развита идеята дали за целта да не се използват бойните групи на ЕС (Battlegroups), които от 2007 г. дават 6-месечни де- журства, но никога досега не са използвани. „Стратегическият компас“, който бе един от поводите за тази дискусия, бе приет на 16 ноември 2021 г.

През септември Европейският парламент прие резолюция, в която подчертава: „ЕС трябва да инвестира във военна осве- доменост, наблюдение, разузнаване и стратегически въздушни превози.“ В нея се критикува американското изтегляне от Аф- ганистан едностранно и без достатъчна координация със съюз- ниците от НАТО. Хаотичното изтегляне се определя като ко- лективен провал на западната външна политика и политика за сигурност, който в краткосрочен план уврежда доверието в За- пада. Като втора причина за приемането на резолюцията се при- ема обявяването на Съюза АУКУС между Вашингтон, Лондон и Канбера, който е насочен срещу Китай. Не е имало проведени консултации с Брюксел, а също така това ще настрои Пекин не само срещу трите англосаксонски държави, но и срещу Европа като цяло. „Това отново ни принуждава – и сега е подходящият момент да повдигнем въпроса за стратегическата автономия на ЕС. Това е още едно доказателство, че трябва да съществуваме самостоятелно“, заяви Жозеп Борел.

Впрочем Жозеп Борел работи над година и половина над новата концепция за отбранителна политика на ЕС, представи я на правителствените ръководители през декември и се очаква тя да бъде окончателно приета до март 2022 г. В увода си Жозеп Борел подчерта предупреждението „Европа е в опасност“. Кла- сическото разграничаване между война и мир става все по-труд- но. Дори и меката сила се превръща в оръжие. А Европа като мека сила без по-големи военни способности едва ли би могла да защитава своите интереси.

В годишната си реч за състоянието на ЕС, изнесена пред Ев- ропейския парламент, президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен също подчерта необходимостта от „скок напред“ в милитаризи- рането на ЕС, защото влизаме в „нова ера на засилена конкурен- ция“. Според нея трябва да се погрижим за стабилност в близ- кото съседство и по-далеч, защото е необходимо да се стремим към „европейски отбранителен съюз“. Тя предложи да се ускори изграждането на самостоятелна оръжейна индустрия на ЕС. Не е достатъчно само формирането на европейски бойни групи, би трябвало най-после да създадем „основа за наше общо намиране на решения“. След изявленията на френския президент Макрон през декември 2021 г. за преосмисляне отбраната на Съюза оба- че не закъсня резкият отговор на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че „Европа няма нужда от нови структури. Това, от което се нуждаем, са нови способности“.

В стратегически документ от 13 октомври 2021 г. ЕС отбе- ляза една нова насока в политиката си по сигурност и отбрана, посочвайки интереса си към суровините на Арктика и желание- то на ЕС преди всичко да намали зависимостта си от китайските суровини (98% от редките метали и 93% от магнезия), добавяй- ки нов раздел относно военнополитическите предизвикател- ства, при което изрично бяха споменати Русия и Китай.

Европейската комисия представи нова стратегия за Индо- тихоокеанския регион и стремежа си за по-широко военно при- съствие на страните членки в него. Те трябва да изграждат не само икономическите си отношения с региона, а да провеждат повече учения с прилежащите държави, включително военни. Това звучи твърде нереалистично, приема се като подкрепа на американските усилия срещу Китай, но е разбираемо предвид на желанието за развитието на ЕС като един от глобалните актьори в света.

Сигурността на Европа изисква повече дебат за ролята ѝ в света, за необходимостта от широк консенсус в международната политика. Важното е новото противопоставяне да не предизви- ка фалшиви очаквания, подчертавайки по-силно определен нара- тив, което ще доведе неминуемо до разочарование.

Афганистан – исторически поврат?

Годината бележи края на окупацията на Афганистан от САЩ – събитие, което не без основание бележи края на една епоха в международните отношения.

Събитието е уникално дори само от неговата фактическа страна.

В течение на 20 години най-могъщата в икономическо и военно отношение суперсила държа под окупация страната, която след нейното изтегляне за дни капитулира пред талиба- ните. Пред очите на света организирани на полупартизански принцип бойци и местни милиции, въоръжени с калашници и ползващи единствено мотопеди, пикапи и мобилни телефони, фактически унижиха по безподобен начин една армия, обо- рудвана и въоръжена на най-високо технологично ниво – със сателитни комуникации, най-модерни видове оръжие от вся- какъв вид, пълно господство във въздуха с авиация и дронове, крилати ракети и т.н.

В редица отношения поражението в Афганистан надминава това от Виетнам преди 50 години. Тогава на практика се водеше война между основните сили от времето на Студената война – СССР и САЩ, докато сега целият Запад претърпя поражение. Войната в Афганистан бе колективна операция на единствения случай на прилагане на самия пети член от Хартата на НАТО.

САЩ, НАТО и Западът като цяло загубиха тази война и все още не могат да дадат отговор на въпроса защо.

Според оповестените данни войната е струвала на САЩ над 2 трилиона долара (ежедневно по 300 млн. долара в продъл- жение на 20 години). Според Watson Institutes една трета от тези

средства е пряко „усвоена“ от сектора на военната индустрия. От 2002 г. насам ежегодно ЕС е подпомагал развитието на Афганис- тан с 4 млрд. евро – пари, които сега на практика са се изпарили. В течение на две десетилетия САЩ и Западът водеха една ненужна война с неосъществими цели. Намеренията да се съз- даде централизирана държава по западен образец свидетелстват за пълното непознаване на реалностите на ситуацията на терен, историята, културата, религията и традициите на народа. Про- валът на тази, а и на други либерални интервенции не е резул- тат от погрешни решения или недостатъчно планиране. Той е предопределен от същността на самия проект: функциониращо държавно управление не може да бъде наложено отвън. За по- реден път практикуваният от Запада износ на ценности, демо- крация и сигурност с крайна цел смяна на режима се провали. Прогрес, свобода, демокрация и човешки права не могат да се налагат с военна сила. Това е сигурният начин държави и тех- ният социален ред да бъдат разрушени (Ирак, Либия, Сирия). В крайна сметка в един момент интервениращите се оттеглят, самото население остава и именно неговите социални и полити- чески сили на място ще вземат решение какъв ред ще бъде уста- новен. Афганистанската трагедия няма край. В продължение на 42 години в страната се води война. Сменят се само участващите страни – като окупатори и защитници. Последната 20-годишна война и окупация доведоха до смъртта на почти четвърт милион човека и външна и вътрешна имиграция на почти 6 милиона.

Днес е повече от ясно, че ролята на САЩ не само в Афга- нистан, но и в целия Близък изток е катастрофална. Както т.нар. цветни революции в арабския свят, войните в Ирак, Сирия, Ли- бия, така и в Афганистан, тази намеса хвърли страната и народа в нищета и само укрепи позициите на ислямистите.

Западът изостави страната сама на себе си в една фаза, чиито проблеми тя не е дорасла да реши.

Двадесетгодишната окупация срина афганистанската ико- номика и прекратяването на западните финансови инжекции вещаят нейния колапс.

Според Световната банка средствата за хуманитарна по- мощ, помощ за развитие и за поддържане на афганистанските въоръжени сили съставляват 80% от държавните разходи и 43% от БВП на страната. Спиране притока на тези средства и наложе- ните от САЩ санкции, застрашаващи и хуманитарната помощ, окончателно сриват икономиката. За това допринася и фактът, че американските банки блокират 9,5 млрд. долара от валутните резерви на Афганистан, а МВФ и Банката за международни раз- плащания блокират валутните авоари на страната и достъпа ѝ до възможно финансиране.

Международните икономически връзки на контролираното от талибаните правителство в Кабул са прекъснати и страната се намира в дълбока финансова криза, а основните публични ус- луги, в т.ч. и здравеопазването, са в колапс. Според официални оценки на ООН 97% от населението в най-близко време ще из- падне в крайна бедност.

Победата на талибаните в Афганистан демонстрира липсата на стратегическа далновидност на Европа и опасната ѝ зависи- мост от САЩ. Ръководните фактори на ЕС до последния мо- мент се провалиха в своите оценки за ситуацията в тази страна. И до момента липсва ясна позиция и оценка на ситуацията в Аф- ганистан и още повече за многоспектърните последици от нея – за самата страна, за региона, за геополитическата обстановка, за мигрантската криза, за терористичните заплахи, а така също за самия ЕС конкретно.

Досегашните действия на всяка отделна страна членка свиде- телстват, че в момент на криза ЕС няма на практика единна полити- ка на сигурност дори в аспект спасяването на собствените си граж- дани в екстремни ситуации, а и единно мнение как да се процедира с бежанците от тази страна и очакващата се мигрантска вълна.

Под въпрос е дали ЕС ще бъде в състояние да си направи стратегически изводи от провала в Афганистан и какви са него- вите последствия за световната геополитика.

Успехът на талибаните без съмнение ще подхрани ислямиз- ма навсякъде по света. Ислямистките режими – преди всичко Турция, Иран, Пакистан – осъзнават отслабването на Запада и еднополюсната система като цяло, което им отваря пътя да про- веждат все по-независима политика от Запада.

САЩ очевидно прегрупират своите интереси, респ. и сили, в съответствие с новите си стратегически приоритети, като съ- кращават военното си присъствие в редица арабски държави (Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Йордания) и ги пренасочват към Тихоокеанския регион и Русия.

САЩ могат да се изтеглят от политика си на военни интер- венции в Централна Азия, но тяхното влияние ще продължи да съществува. Те продължават да присъстват в 150 държави в света с 800 бази и над 200 000 души военен персонал.

Може да се очаква, че след окончателното изтегляне от Аф- ганистан темата, с изключение на нейния бежански аспект, ще напусне първите места в новините, подобно на събитията в Ми- анмар, Източна Украйна, Беларус.

А бежанската криза от тази 40-милионна страна тепърва започва и по преценка на Центъра за стратегически и междуна- родни изследвания може да надмине бежанската криза от 2015 г. Очевидно България ще плати за пореден път цена за „съюз- ническата ни солидарност“ за участие в политики, които не са в неин интерес и в чието формиране не е участвала. Последстви- ята за страната ни от предстоящата бежанска криза тепърва ще се очакват.

Афганистан следва да бъде още един повод да се осъзнае, че при формирането на политиката и позициите на ЕС и НАТО страната ни не трябва само да се съгласява и подкрепя безу- словно и да бъде част от всякакви „коалиции на желаещите“, а да участва в тяхното формиране в съответствие със своите интереси (ако успее да ги идентифицира).

Глобалните играчи

и отношенията им с България

САЩ – (не)осъществена промяна

Изборът на Байдън за президент на САЩ беше посрещнат с на- дежда в повечето страни. Голяма част от партньорите решиха, че отново светът се завръща към познатата и предвидима ситуа- ция преди управлението на Тръмп. Тази постановка беше осно- вен акцент в предизборната кампания на Джо Байдън, както и в първите месеци от мандата му. Президентът не пропусна въз- можността да демонстрира, че е предвидим, защото има солиден опит и дълго политическо минало. По повод първите 100 дни от управлението на новата администрация президентът направи обръщение към нацията пред двете камари на Конгреса. Речта бе едновременно равносметка и очертаване на следващите стъп- ки, както и призив към американските граждани за „смели дейст- вия за консолидиране на нацията, укрепване на демокрацията и спечелване на битката за бъдещето на САЩ“. Сред ключовите послания бе обещанието, че САЩ са готови „да водят света на- пред“. Джо Байдън заяви рестарт на американската дипломация и завръщане в зоните на интерес, в които е допуснато влиянието на Китай и Русия. Във всички негови изказвания звучат два ос- новни лайтмотива – връщане на Америка в институциите и по- литиките, от които излезе през годините на президентството на Тръмп, и възприемане отново на ръководната роля в геополити- ческите процеси. Светът очакваше сериозни промени във външ- ната политика на Байдън, най-вече връщане към традиционно познатата роля на САЩ – интересите ѝ да се защитават вътре в международните институции, основани след Втората световна война, прекратяване на изолационната политика на предишния президент и фокусиране върху международните съюзи отново. И наистина, страната се върна в Парижкото споразумение за климата, тушира обтегнатите отношения с ЕС и НАТО, отново динамизира отношенията с повечето европейски страни на дву- странна основа.

Същевременно предприетите действия от администрация- та на Байдън спрямо Китай, Русия, Афганистан, Йемен, митата, които наложи Тръмп върху европейска стомана и алуминий, след смяната на властта не са отменени. Доверието на съюзниците към САЩ изглежда трайно намаляло. Германия открито говори, че вече не може да разчита на САЩ като гарант за сигурността си, както е свикнала да го прави в миналото. Франция, която нас- коро при създаването на англосаксонския военен съюз AUKUS със съдействието на Байдън бе отстранена от сделка за доставка на подводници на стойност до над 50 млрд. долара, стана ярос- тен поддръжник на европейския суверенитет. Голяма част от международните наблюдатели считат, че все повече външната политика на Байдън не може да бъде противопоставяна и не се отличава от модела на Тръмп. „Америка – велика и лидер на све- та“ е мотото и на двамата президенти, които с различни методи и механизми преследват една и съща стратегическа цел. „Голяма- та промяна“, изглежда, не се състоя!

В първия ден от управлението си президентът Байдън под- писа заповед за прекратяване нареждането на бившия президент Доналд Тръмп за изтегляне от Парижкото споразумение за кли- мата. На 19 февруари държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен публикува изявление, че същия ден страната се е върна- ла официално в споразумението. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш приветства това и подчерта, че връщането на САЩ прави споразумението „отново цяло“. Това беше и общото мнение на международната общност. В последващата конференция за климата в Глазгоу администрацията на президента трябваше да утвърди лидерството на САЩ в разрешаването на екзистенциалния в световен мащаб проблем. Провалът на зако- нопроекта на Байдън на стойност 2 трлн. долара, който включва около 500 млрд. долара под формата на климатични мерки, зада- де минорен тон на европейската му визита, а заедно с това по- мрачи изгледите останалите големи замърсители да предприемат по-сериозни мерки за достигане на климатична неутралност.

Не бива да забравяме, че външната политика е отражение на вътрешното състояние на държавата. Американският президент повтаря непрекъснато, че за него няма червени и сини щати, а Съединени американски щати. И че ще бъде президент, който няма да разделя, а ще обединява. Същевременно Байдън встъпи в длъжност в страната, раздирана от противопоставяне, непре- одолими противоречия, включително и старателно скрити под повърхността на обществото напрежения и конфликти от расов характер. Годината започна с щурма на Конгреса във Вашинг- тон на 6 януари, който ще влезе в историята на САЩ като ден на позора. Шокиращите сцени от вандалщината на сградата на Капитолия, съпроводена с човешки жертви, предизвикаха въз- мущение по целия свят. Ескалацията на расовото противопос- тавяне, насилието, вандализмът в повечето щати след смъртта на Джордж Флойд и кулминацията с щурма на Капитолия поставят въпроса за криза на идентичността на САЩ.

Опитният политик Байдън, който над 44 години е във външната политика на САЩ, започва да пренасочва военните си ре- сурси от Близкия изток към Индо-тихоокеанския регион. Ло- гично е да очакваме дългосрочно противопоставяне с Китай. Ви- деосрещата на върха с китайския лидер Си Дзинпин остана без особени резултати. По призивите на Байдън за защита на амери- канската промишленост и търговия от неприемливи практики на Китай няма видими споразумения. Въпреки това президентът продължава да нарича сдържането на Китай външна политика в интерес на средната класа. За да я базира на ценности, Байдън издигна в държавна политика противоречието и борбата на де- мокрацията и демократичните ценности срещу авторитарното управление. За целта президентът организира на 9 и 10 декември виртуална „Среща на върха за демокрация“ със „селектирано“ участие на държавни глави, гражданско общество, филантропи и частен сектор. Китай и Русия, както и Унгария и Турция, които са съюзници на САЩ в НАТО, и др. не бяха поканени на сре- щата, а поканата към Тайван още повече изостря отношенията Пекин–Вашингтон. Разделянето на страните на демократични и не такива, или автократични според Джо Байдън, дефинира ново идеологическо разделяне на света през принципите на демокраци- ята.

Матрицата на кризисните отношения между двете държави допълва решението на САЩ за дипломатически бойкот на Зимните олимпийски игри през 2022 г., за да протестират срещу нарушенията на човешките права в Китай, по-специално онова, което те определят като геноцид срещу уйгурското мюсюлман- ско малцинство. Австралия, Обединеното кралство и Канада се присъединиха към дипломатическия бойкот.

Динамиката на отношенията САЩ–Русия през година- та може да бъде окачествена като изключително тревожна. За първи път противопоставянето на големи армейски части по границата с Украйна са на крачка от casus belli. За съжаление, последните години показаха, че голяма част от съществуващите досега канали и инструменти за деескалация на рискови ситуа- ции вече не работят. Класическата дипломация остана настра- на, ескалацията на напрежението между Москва и Вашингтон беше увертюра за надмощие преди срещите. В дипломатичес- кия речник вече липсват класически понятия като разведряване, надпревара във въоръжаването, колективна сигурност и даже мир!

Двамата държавни глави, откакто Байдън встъпи в длъжност

като американски президент, проведоха шест двустранни раз- говора. Лидерите разговаряха по телефона пет пъти, а в средата на юни проведоха среща tête-à-tête в Женева, която беше първа- та среща от 2018 г. насам. В Женева разговорът между Путин и Байдън продължи почти два часа и според двете страни беше конструктивен. Списъкът с темите за разговор беше достатъчно дълъг: разоръжаването, конфликтът в Украйна, Сирия, иранска- та ядрена програма, Либия, Афганистан. Към това трябва да до- бавим и темата за нарушенията на човешките права, потискане- то на свободната преса и на опозицията в Русия.

Последната видеосреща за годината се проведе в началото на декември. В продължилия над два часа разговор президентът Байдън изрази дълбоката загриженост на САЩ и европейските съюзници относно ескалацията на руските сили около Украйна и даде ясно да се разбере, че САЩ и съюзниците ще отговорят със силни икономически и други мерки в случай на „военна ескала- ция“, се казва в изявление на Белия дом след края на видеокон- ференцията. Байдън е подчертал „подкрепата за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и призова за деескалация и връщане към дипломацията“. Двамата президенти са разпоре- дили на своите екипи да работят за развитието на обсъждани- те теми. Обсъдени са двустранният диалог по стратегическата стабилност, темата за киберсигурността и компютърните атаки, както и съвместната работа по регионални въпроси като Иран. Необходимо е да подчертаем, че квинтесенцията на разговора беше искането на Путин да придобие правно фиксирани гаран- ции, които изключват източното разширяване на НАТО и раз- витието на офанзивни ударни системи в съседните на Руската федерация страни, както и позицията на Байдън, че в случай на инвазия ще изпрати американски войски в страните от Буку- рещката деветка, включително и България. Русия предупреди, че страните от Алианса трябва да приемат сериозно предложе- нията за гаранции за сигурност, или ще трябва да се справят с военнотехническа алтернатива. Тази размяна на позиции изцяло променя оттук нататък геостратегическата игра. Последва предаване от РФ на два проектодоговора за гаранции за сигур- ност към САЩ и НАТО, решение на натрупаните проблеми, включително тези, които възникнаха след оттеглянето на САЩ от Договора за премахване на ракетите със среден и малък обсег, както и проблемите с поетапното разширяване на НАТО и нови- те намерения на Северноатлантическия алианс. В последния ден на годината се проведе разговор по телефона, в който лидерите обсъдиха дневния ред както на двустранните преговори между Руската федерация и САЩ, насрочени за 10–13 януари 2022 г., така и на контактите на Москва с НАТО и ОССЕ.

Има всички основания да се счита, че военни действия меж- ду Русия и САЩ, респективно НАТО, не се очакват. Логично е да очакваме, че Москва ще се съсредоточи върху това, което наистина има значение от геоикономическа и геополитическа гледна точка: укрепването на Евразийския икономически съюз и Голямото евразийско партньорство.

САЩ–България

Към настоящия момент отношенията между България и САЩ са на най-високо ниво. Непрекъснато през последните години надграждаме и задълбочаваме взаимодействието на двустранни- те контакти не само пряко, но и в рамките на НАТО и сътрудни- чеството ЕС–САЩ. Може да се обобщи, че в двустранен план и през цялата година продължи динамиката на отношенията на България със САЩ. За съжаление, казусът, който силно интере- сува българските граждани – включването на България в Про- грамата на САЩ за безвизово пътуване, остава открит. Остава отворен и въпросът с членството на РС Македония в ЕС. Имаме всички основания да считаме, че натискът към България в тази насока ще продължи да се засилва. Заместник-помощникът на държавния секретар на САЩ по европейските и евразийски- те въпроси и специален представител за Западните Балкани Габриел Ескобар при посещението си в РСМ открито заяви, че „членството на Северна Македония и Албания за САЩ има ед- на-единствена цел – да спре злонамереното влияние на Русия и Китай, които работят срещу разширяването на ЕС със Западни- те Балкани“.

САЩ е партньор на Инициативата „Три морета“ (ИТМ). През юли в България се състоя Шестата среща на върха, в която взе участие чрез видеоконферентна връзка Джо Байдън. „Има невероятен потенциал – заяви президентът на САЩ, – за да се подобри просперитетът на този регион. Ангажираме се да се подобрят връзките с институциите във вашия регион, за да може Европа да изпълни отколешната си цел да е обединена, да работи и да живее в мир.“ САЩ се ангажира да преведе 1 млрд. долара във Фонда на ИТМ. Ангажиментът на Байдън към Ини- циативата демонстрира промяна в американското отношение спрямо региона и желание за повишаване на устойчивостта на държавите от него в противовес на опасността от политическо и икономическо проникване и нарастване на влиянието на Ру- сия и Китай. За целта Вашингтон е готов отново да се ангажира геополитически и геоикономически чрез подкрепа на американ- ски компании, финансиране на инфраструктурни проекти и за- силване на публичната дипломация.

Китайската динамика през 2021 г.

През 2021 г. доминацията на Ковид-19 в глобалния дневен ред не прави изключение и за Китай. Страната продължи да живее в строги рестрикции, подчинени на концепцията за елимини- ране на всякакви възможности за пренос и разпространение на инфекцията и недопускане на смъртни случаи при заболелите. Засиленият граничен санитарен контрол продължава да затруд- нява комуникацията, включително инвестиционните и логис- тичните проекти на международния бизнес в Китай. Делта и Омикрон ще направят малко вероятно дългоочакваното отваря- не и през 2022 г. На преден план стои домакинството на Зимни- те олимпийски игри и усилията ще бъдат насочени към тяхното безупречно провеждане, докато във втората половина на идната година предстои организирането на конгреса на управляващата партия.

Изминалата година бе белязана от навършването на стого- дишнината на Китайската комунистическа партия. Проведената през есента XVI Пленарна сесия на Централния комитет на ККП работеше по прегледа на постигнатото развитие на стра- ната. Текстът на заключенията от пленума препотвърждава ос- новните цели пред водещото политическо формирование, сред тях борбата с корупцията, противопоставянето на външни на страната и на идеологията влияния, в това число ролята на но- вите технологии и интернет като мощен фактор, определянето на Тайван като неделима част от Китай. Основните вътрешно- политически събития гарантираха ръководството и лидерската позиция на Си Дзинпин. Настоящият китайски държавен глава получи признанието на партията за неговите инициативи за раз- витие на КНР и място в официалната ѝ история.

На фона на юбилейните събития убеждението на китайско- то ръководство, че пред страната стоят нарастващи сериозни за- плахи за националната сигурност предимно с външен характер, привлича вниманието на външнополитическите наблюдатели. От разменените „горещи“ реплики в студена Аляска, през вирту- алните уверения в значимостта на двете най-големи икономики на Йелън и Лиу, до 3,5-часовия диалог на двамата президенти Си и Байдън, двустранните отношения Китай–САЩ всъщност от- давна са обсебили международната общност. Докато лидери от Г-7 и НАТО отправят критични послания по отношение на пра- вата на човека, международната търговия, световното здравео- пазване и военната сигурност, вземайки под прицел китайски политики, формирани по време на управлението на Си Дзин- пин, ръководството на ККП е категорично против промяна в тона на острото противопоставяне на всеки упрек. Зададените от Политбюро насоки включват разширяване на приятелския кръг на Китай, повдигане на международното му звучене като рефлексия на нарасналите национална мощ и глобален статус. Китай „достоверен, обичан и уважаван“ е концепцията на новия международен образ, подпечатана лично от Си.

Междувременно Китай продължава да бъде критично важен участник в световната верига на доставки за високотехнологич- ните индустрии. Международният бизнес не е намалил интереса си към китайския пазар, но в политическия ландшафт, въпреки изразеното желание между финансовите министри на САЩ и Китай да поддържат комуникацията си, отчитаме призиви за обединяване на усилията на САЩ и ЕС срещу определени ки- тайски пазарни регулации. Последователни остават законода- телните практики на администрацията на САЩ за ограничаване на достъпа на китайски компании до американския финансов пазар. В този момент Русия избра да задълбочи повишеното до- верие в отношенията си с КНР, като в навечерието на юбилея на ККП двете страни обявиха удължаването с нови пет години на двадесетгодишния Договор за добросъседство, дружба и съ- трудничество.

С първата си фаза, обхващаща над 140 млн. потребители, 2021 г. се превърна и в годината на цифровизация на китайската парична система. Дигиталният юан, изцяло обезпечен от китай- ската централна банка, няма общо с криптовалутите, а представ- лява стъпка към реформирането на монетарната система. Китай постигна успешно обем от 312 млн. долара в експериментална дигитална трансгранична система на разплащания в сътрудни- чество с Хонконг, Тайланд и ОАЕ. Първият екипаж от астронав- ти на Китай, който ще живее и работи в орбита по изграждане- то на собствена космическа станция, е още една илюстрация на амбициите в космическото пространство, включващи изследване на астероиди, на Луната, взимане на проби от Марс в кратък пе- риод. Китайският език вече се изучава от над 25 млн. студенти извън границите на страната. Министерството на образованието си поставя за цел статутът му на официален или работен език в повече международни организации, след като през 2021 г. беше включен в списъка на официалните езици на Световната органи- зация по туризъм към ООН. Годината беше успешна за много- странната дипломация на страната с постигането на консенсус от над 100 страни, участвали в Конференцията по биоразнообразие (СОР15), и приетата Декларация от Кунмин за изготвянето на амбициозен и реформаторски план за защита на биовидовете от изчезване.

Пред прага на нов етап в развитието на Китай наблюдаваме форсирането на държавната машина към лидерство на междуна- родната сцена, инструментализиране на процесите на политиче- ска централизация, мобилизация и разширяване на регулациите в икономическия сектор, дигитално администриране, приори- тизиране на националната сигурност.

Китайската дипломация засили вниманието си през годината и към регионалното сътрудничество, като акцент беше поставен върху активното участие, при пълно спазване на карантинните мерки, върху диалога с АСЕАН, Централна Азия, ШОС с ини- циатива на държавния секретар и външен министър Уан. В този аспект на засилен фокус върху регионалните формати трябва да се обърне внимание на личната ангажираност на президента Си към Иницативата за сътрудничество с ЦИЕ, където с нов подход отложената от 2020 г. среща на върха беше домакинствана във виртуален формат от държавния глава на Китай. На сигнала за повдигнатото ниво на най-високия форум от Инициативата се отзоваха президенти и премиери от страните участници. Резо- нен стои въпросът кое наложи България да сведе своето офици- ално представяне на срещата до нивото на заместник министър председател.

Българското участие в Инициативата се характеризира с дълъг и активен период на подкрепа на различните секторни дейности, като важен елемент е българското домакинство на Центъра за сътрудничество в земеделието, както и на Глобал- ния център за партньорство. Българският бизнес продължава да работи активно с Китай, както сочат данните за нарастващите обеми на износа и вноса и запазването на съотношенията в тър- говското салдо. През 2021 г. към българския списък на стоки, разрешени за износ в Китай, бе добавен и тютюнът. Активност- та на двустранните ни отношения, макар и силно редуцирана от епидемичната обстановка, поддържа ниво на диалога в дистан- ционен формат, като важно значение има установената по-ра- но връзка между двамата президенти. През 2021 г. България и Китай подновиха рамката за сътрудничество в областта на културата. Висшето ни образование чрез българските ВУЗ продъл- жава да представя възможностите за обучение пред китайските студенти. От друга страна, продължава тенденцията на заобика- ляне на логистичните канали, идващи от Китай, по отношение на страната ни. През последната година станахме свидетели на композирането на контейнерни влакове от Истанбул до Сиан, от Ууейнан до Тбилиси. Инфраструктурните проекти на Азиат- ската банка за развитие увеличиха географския си периметър до континенталната част на Турция. Регионалният преглед, който включва товаропотока през пристанищата на Пирея, Истанбул и Констанца, не оправдава пасивността на едно изчаквателно поведение. По подобен начин стои въпросът с инвестиционните инициативи, където липсва конкретно изявена позиция от бъл- гарската страна, детайлен диалог и ясна концепция на ангажира- не. Необективно би било да се твърди липсата на заявен китай- ски интерес, също и в консорциуми с наши компании, за който има достатъчно примери вече.

За 2022 година остават открити някои от въпросите, които не намериха своето решение дотук или носят последствията на конкретни действия от по-рано. Такива са забавянето на номи- нация на нов български посланик в Китай, комуникацията на присъединяването на страната ни към изявленията в Женева и Ню Йорк по положението на човешките права в Синдзян.

България в международните организации – кандидатурата за членство в организацията за

икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

Подготовката за членство на Република България в Организа- цията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и непосредствената ни цел – започване на преговори за членство в най-скоро време – бе сред българските външнополитически приоритети и през 2021 година. Предвид пандемията, избора на нов генерален секретар на ОИСР, встъпването в длъжност на новия президент и администрация на САЩ обаче разширяване- то на Организацията не бе високо в дневния ред на ОИСР през годината. Към това следва да се добави политическата нестабил- ност в България, която възпрепятстваше приемането на реше- ния, присъединяването към нови правни инструменти и органи на ОИСР, по-активното и видимо участие на нашата страна в работата на съответните комитети, работни групи и форуми.

Въпреки тези обективни обстоятелства България направи важни стъпки през годината за изпълнението на критериите и стандартите на ОИСР. Достатъчно е да се спомене, че Минис- терският съвет прие нова Пътна карта за действията ни по при- съединяването към Организацията до 2023 година. От 1 януа- ри 2021 г. България е пълноправен член на Агенцията за атомна енергия към ОИСР. В началото на годината ОИСР представи Икономически преглед на България – първи от 20 години насам. През лятото на тази година България се присъедини към Комитета по екологията (EPOC). В края на септември 2021 г. България получи покана да се присъедини към Комитета по финансовите пазари на ОИСР и Консултативната работна група по кодексите за либерализация на ОИСР. Проведени бяха два семинара по изкуствения интелект, организирани от Дипломатическия ин- ститут към МВнР, дирекция ВИО-МВнР и неправителствената Digital National Alliance, с участието на ОИСР. И други.

За втори път в историята на ОИСР България бе поканена да участва в годишната министерска среща на Съвета, втората част на която се проведе в началото на октомври 2021 г. Българската делегация бе водена от министъра на външните работи Светлан Стоев. В нея участваха вицепремиерът Пеканов, министърът на финансите Белчев и др. Участниците в срещата обсъдиха сътруд- ничество в развитието и разпространяването на ваксини, размя- на на информация относно мерките срещу пандемията от Ко- вид-19, разработване и прилагане на планове за възстановяване и изграждане на по-добра икономика (build-back-better), насър- чаване на политиките за справяне с климатичните промени и други екологични предизвикателства, насърчаване на изгражда- нето на по-екологична и приобщаваща икономика. Българските участници информираха за българската позиция по темите от дневния ред на срещата и отново подчертаха приоритетния за нас въпрос – започване на преговори за членство.

Важно е да се отбележи, че по време на тази среща се появи- ха индикации за смекчаване на позицията на САЩ против раз- ширяването на ОИСР. Генералният секретар Матиас Корман, както и някои от участниците в заседанието допуснаха пости- гане на консенсус относно формулата 3+3 (България, Румъния, Хърватия плюс Аржентина, Бразилия и Перу) за едновременно започване на преговори за членство в ОИСР. Дискусии в тази посока започнаха в рамките на Съвета на ОИСР (посланици). Това допълнително следва да стимулира България за ускоряване на дейността по изпълнение на стандартите, присъединяването към правни инструменти и работни органи на ОИСР през 2022 година.

Енергийни проблеми

и енергийна дипломация

Енергетиката на България – поглед отвътре Как енергетиката на България се превърна от

позитивен фактор за стабилно социално-икономическо развитие в проблем за националната сигурност

Електроенергийната система на България – от планово развитие към хаотичен рисков преход 1992–2021 г.

За да се разбере защо в последните години в публичното прос- транство у нас се заговори за енергийна сигурност, а от средата на 2021 г. и за това, че тя е съществен елемент от националната ни сигурност (сред експертите тези теми винаги са били актуал- ни), трябва да се върнем към началото на прехода от социалис- тическа към либерална демокрация.

Бавно, но сигурно за 30 години превърнахме модерно раз- витата българска енергетика докъм 1992 г. (със завършването на ПАВЕЦ „Чаира“) от предимство в сфера с редица проблеми. Важно е да се знае, че почти всички развити западни държави, включително САЩ и Германия, нямаха единни електроенергий- ни системи към онзи момент.

Мантрата „приватизация на всичко“ се превърна в „привати- зация на всяка цена“ и от съмнителната идеологема за по-ефек- тивно функциониране на икономиката и справедливо разпреде- ление на собствеността – в пагубна за страната ни идея някои да спечелят за себе си милиони, като съсипят държавни активи, струващи милиарди. Привидно железният забранителен списък за приватизация изглеждаше надеждна преграда за нездрави апетити. На практика „свръхекспертите“ от Запада и „училите на Запад“ наши юристи намериха различни начини за приватиза- ция на основни репери в националната електроенергийна систе- ма като ТЕЦ-овете „Марица-изток“ 1 и 3, „Варна“, „Русе“, „Бобов дол“, електроразпределителните дружества и всички топлофика- ционни дружества (без софийското засега, към което не липсват частни интереси).

Сривът в икономиката и закриването на почти всички ин- дустриални мощности, заедно с обедняването на населението, предопредели и срива в потреблението на електроенергия. Така се оказахме с „излишни“ мощности в електроенергетиката и с невъзможност за икономически ефективното им функцио- ниране.

Липсата не само на стратегия, но дори на визия в управле- нието на държавата (с изключение на насочващите конкретни мерки и срокове регламенти и директиви на ЕС, несъобразени с реалностите у нас) с оглед на посоката и пътищата за социално- икономическото развитие на страната предопределиха и неус- пешните опити за разработването и изпълнението на адекватна енергийна стратегия.

Не напразно нито едно правителство, някак случайно, не на- прави опит за анализ на изпълнението на енергийните стратегии от 1996, 2002 и 2011 г. въпреки законовото изискване за такъв.

Защо тези приватизационни сделки (реално „пладнешки грабежи“) в енергийния сектор създадоха проблеми в енергий- ната сигурност? Българската електроенергийна система в пе- риода 1947–1990 г. е проектирана и изграждана планово с хо- ризонт до 2010 г. (разработка на НИППИЕС „Енергопроект“) както като генериращи мощности, така и като балансирано те- риториално позициониране.

Нейният капацитет и териториалното разположение на ос- новните енергийни мощности отговаряха на потреблението не само в количествено, но и в качествено отношение. Отпадането или рязкото намаляване на капацитета на основни мощности вследствие на приватизацията доведоха до проблеми с напреже- нието в съответните райони на страната с тежки икономически последици, основно за бита – електроуредите масово изгарят.

Самото управление на системата от страна на Електроенер- гийния системен оператор също беше затруднено.

Гаражната разпродажба на електроразпределителните дру- жества с нелепото обяснение, че държавата няма ресурси за под- държане на мрежите, доведе до рязкото намаляване на парични- те приходи в държавната енергетика. Абсурдно е да продадеш това, което всички грамотни мениджъри знаят, че се нарича

„Златната последна миля“. До прескрипцията на ЕК за разработ- ване и предлагане на План за възстановяване и развитие българ- ската изпълнителна власт в лицето на МЕ вървеше по линията

„Yes, Sir“, съчетана с неприемлива мудност, водеща до санкции срещу България, и с неглижиране на нарастващата опасност от катастрофа на българската електроенергийна система.

Това беше демонстрирано през зимата на 2017 г., когато при включени всички налични ресурси, достигайки 7500 МВт в товаровия трафик, ЕСО беше на „ръба“ на възможностите за задоволяване на електропотреблението и в готовност да започ- не постепенно планово аварийно изключване на потребители- те. Стана очевидна истината, че нито „излишните“ мощности“, включително „бумът“ на соларни системи и ветрогенератори през 2012 г., нито надеждите за помощ от съседните страни сра- ботиха. Оказа се, че системата на практика няма разполагаемите „на хартия“ резервни мощности.

С оглед на явната необходимост от такива базови мощности, както и поради реалната липса на възможности за внос (в доклад на Световната банка, както и в доклад на БАН ясно се откроява изводът, че с хоризонт 2040 г. в региона на Югоизточна Евро- па ще има липса на електроенергийни мощности в порядъка на 100 000 МВт!) се „реанимира“ проектът АЕЦ „Белене“. Геопо- литически интереси, хитростите на последното правителство на ГЕРБ и политическата криза в последната почти година у нас отново спряха проекта. В резултат на целия процес преходът пре- върна българската електроенергетика от предимство в проблем и от проблеми в енергийната сигурност – в проблем на нацио- налната сигурност.

Бъдещето – зелено или проблематично

Безумна ли е Зелената сделка, която предвижда нулеви въглерод- ни емисии в ЕС към 2050 г.? Не и да!

Като подход към почти неоспоримите доказателства за ро- лята на човешката дейност за проблеми с климатичните проме- ни (виж трите доклада на Междуправителствения панел за кли- матичните промени на ООН) Зелената сделка на ЕС е в унисон с Парижкото споразумение за климата. До известна степен тя отговаря и на целите на Дневния ред 2050 на ООН (въпреки че на практика ще създаде проблеми по изпълнението на Цел

№7 „Гарантиране на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички“).

В ЕС за кратък период бяха приети редица работни доку- менти за реализирането на Зелената сделка.

Като практически План, детайлизиран за кратко време в ре- дица елементи на енергийната политика на ЕС, Зелената сделка създава повече проблеми, отколкото дава възможности за ра- ционални решения. От древността е известно, че в зависимост от дозата почти всяко лекарство се превръща в отрова! От клю- чово значение за постигане на основната цел – въглеродна неу- тралност в 2050 г. (а не нулеви емисии на въглероден диоксид, което е не по-малко вредно за природата), е съобразяването с реалностите във всяка една страна – членка на ЕС, необходими- те ресурси (далеч не само финансови, както е утвърждаваното от администрацията на ЕК мнение) и определянето на адекват- ни времеви репери за изпълнението на конкретните многопо- сочни и взаимосвързани мерки.

Вместо това ЕК се опитва да оказва силен натиск върху стра- ните, които обръщат внимание на нереалните междинни и крайни срокове на някои от мерките, определени за националните им икономики.

В ЕК под влиянието най-вече на Германия си „затварят очи- те“, че дори не всички страни, подписали Парижкото споразуме- ние, са предприели мерки за изпълнението му (не става дума за политически декларации). Нещо повече, едни от най-големите излъчващи въглеродни емисии държави като Китай, САЩ, Ин- дия, Русия, Австралия, Турция, обратно – планират и изграждат нови енергийни мощности, генериращи въглероден диоксид. Нито една от тези страни не е член на ЕС и за тях Зелената сделка не означава нищо обвързващо. Срещата в Глазгоу през ноември не реши, а задълбочи съмненията за изпълнението на Парижко- то споразумение. Това означава на практика, че предполагаеми- ят ефект от мерките на ЕК в най-добрия случай е минимален за промените в климата на Земята.

Изводи за енергийната и националната ни сигурност

С оглед на последствията за България, които логично следват от налагането на Зелената сделка по начин и срокове за изпъл- нението ѝ, енергийната ѝ сигурност по отношение на възмож- ностите на електроенергийната ни система е поставена в усло- вията на повишен риск.

Срокът 2025 г. (за забрана на държавната помощ за енерге- тиката) може да се окаже година на затварянето на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ по икономически причини, тъй като цената на квотите за емисиите е всичко друго, но не и пазарна! Няма огласено решение на собствениците на другите две частни централи, чиито договори за закупуване на електроенергия от НЕК изтичат съответно през 2023 и 2025 г. Странно е, но няма държавна институция, която да е отправила официално запит- ване за намеренията им. Общата мощност на трите централи е 3000 МВт и произвеждат около 40% от електроенергията у нас. Няма как за 3 години в България да се изгради заместваща базо- ва мощност!

Това е непосредственият проблем за енергийната ни сигур- ност. Това ще ни постави в зависимост от евентуален внос на електроенергия от съседни страни, което пряко засяга нацио- налната ни сигурност. Проблемът става още по-сериозен с оглед на реалностите в региона на Югоизточна Европа – никой няма, нито планира резервни мощности в размер, който би ни дал въз- можност за непрекъснат и достатъчен внос.

Енергийната дипломация на България

Реалностите с факти

Въпреки че доста политици у нас и досега говорят за членството ни в ЕС като начало на истинско благоденствие, тази мантра в енергийния ни сектор е, най-меко казано, фалшива.

Самото влизане на страната в ЕС беше белязано с фалстарт в енергийния сектор. Приехме безгрижно затварянето на малките 4 блока на АЕЦ „Козлодуй“ въпреки многократно проверявана- та им и доказана надеждност.

ЕК в периода 1996–2019 г. прие 4 енергийни пакета (ре- гламенти и директиви). България няма никакво участие нито в идеята за тях, нито в разработването, нито в приемането им. Третият пакет създаде сериозни проблеми с изкуственото раз- деляне в различни нови търговски дружества на структури на НЕК и „Булгаргаз“ ЕАД. Резултатът беше раздута и дублираща се администрация, нарушена координация и финансови пробле- ми. Кабинетната идея, родена в нечии глави от администрацията в Брюксел, за противодействие на монополите не работи ефек- тивно в сферата на естествените монополи. На запад симули- раха промени в големите енергийни компании, за нас останаха проблемите.

Четвъртият пакет предизвика нови проблеми – наруши тех- нологично системата на работа с резервни мощности и „роди“ процедурата за „механизъм за капацитет“, която по навик про- спахме.

Списъкът на всички регламенти, директиви, решения, пре- поръки, становища, делегирани актове, актове за изпълнение на ЕК, засягащи енергетиката, е доста дълъг. В момента се разра- ботва пакет „Готовност 55“. С изключение на последните 8 месе- ца, България няма официална позиция по тях поради липсата на ясно дефиниран национален интерес.

Нашата „активност“ по темата се ограничава до реактивни действия на администрацията, което представлява формално (винаги с голямо закъснение, а понякога без реакция, което ни е осигурило не една и две наказателни процедури) изпълнение на задълженията ни като член на ЕС.

Къде в системата на ЕС, във връзка с енергийния сектор, има българско участие с енергийни експерти:

В Европейския парламент:

• Комисия по „Промишленост, изследвания и енергетика“: 152 членове, България 4 (Иво Христов – юрист, журналист; Ева Майдел – бакалавър по МО и бизнес администрация; Искра Михайлова – магистър по библиотечно дело; Цветелина Пен- кова – магистър по финанси);
• Вътрешен пазар: 88 членове, България 1 (Андрей Ковачев – доктор на природните науки). Това е най-активната комисия, от която се инициират енергийните регламенти и директи- ви;
• Околна среда: 158 членове, България 3 (Андрей Слабаков – НАТФИЗ, Петър Витанов – магистър МО и финанси, Радан Кънев – юрист);
• Правни въпроси: 49 членове, България 2 (Емил Радев – юрист, Илхан Кючюк – юрист).

Това е резултатът от избора на политическите партии, излъ- чили евродепутатите ни по принципите „Кой е наш“ и „Кого да устроим“, а не кой в какво има експертиза.

В Европейската комисия:

• Генерална дирекция „Енергетика“: 51 служители (3 вакантни длъжности). Нямаме представител!

В Съвета на Европа:

• Работна група „Енергетика“. Нямаме представител!

Някои предложения

Посланиците нямат задачи, свързани с енергетиката?!

България има необходимост от активна дипломатическа дейност във връзка с все по-нарастващото значение на енерге- тиката като рисков елемент на националната ни сигурност. Тази активност трябва да се развива и във вътрешен, и в междунаро- ден план.

По отношение на координацията между МВнР и Министер- ството на енергетиката:

През 2007 г. беше направена положителна стъпка. На пря- ко подчинение на министъра на външните работи беше открита длъжност с ранг посланик. Това обаче не доведе практически до нищо съществено. Липсва както нормативна уредба за коор- динация на двете министерства, така и на съответна структура в МВнР. На практика това беше импровизация на основата на добрата воля между министъра на външните работи и ръковод- ството на „Булгаргаз холдинг“ ЕАД.

Специфичните геополитически интереси към България в областта на енергетиката изтласкаха вземането на решения от МЕ към Министерски съвет. С оглед системното разработване, прилагане и правилно комуникиране на енергийната ни полити- ка е необходимо нормативно регламентиране на координацията между МС, МЕ, МВнР и Министерството на икономиката. (Към него са търговските ни представители зад граница. Дали мястото им е в МИ? Въпросът е най-малкото дискусионен.) Тя трябва да създаде основа за системна, целенасочена работа на българските посолства за детайлно и навременно информиране и първичен анализ на развитието на енергетиката в интересуващите ни дър- жави и техните институции, така както са посочени в очертаните по-долу четири направления. Тази дейност трябва да изпълнява целите на актуална българска енергийна стратегия (каквато в мо- мента няма!).

По отношение на външното измерение на тази политика България има интерес да участва с енергийни експерти и опитни в енергийната дипломация задгранични служители в поне чети- ри направления:

• в съответните структури на ЕС (включително в представител- ството в Брюксел);
• в международни организации като ООН, МААЕ, МАЕ (когато ни приемат в ОИСР);
• в страните, от които внасяме енергоносители, включително в потенциалните такива;
• в съседните ни страни.

Към момента единствено новопостъпилите служители на МВнР преминават през кратък курс по енергийната тематика, който се осигурява от Дипломатическия институт. Това обуче- ние обаче запознава само с енергийната политика на ЕС, без да включва по никакъв начин българския национален интерес!

Енергийната тематика следва да се включи в плановете за подготовка преди заминаване в дългосрочна командировка на всички дипломатически служители – от стажант-аташетата до посланиците.

Задължително е да бъде намерено решение не само за ста- жантите и младите служители от специализираната администра- ция на МВнР, а и за тези на най-високо административно ниво, включително посланиците, да бъдат периодично запознавани с основните задачи и проблеми на българската енергетика, както и с нейната значимост за националния ни интерес с неговата спе- цифика в съответните международни организации и в държави- те от Източна Европа, Черноморския регион и Близкия изток.

Състояние на българската дипломация през 2021 година

Вече над две десетилетия Българското дипломатическо дру- жество (БДД) отстоява авторитета и професионализма на българската дипломатическа служба (БДС) в проявленията на външната политика на страната. Като независима неправител- ствена организация БДД анализира, с препоръки, външнополи- тическата дейност, особено тази на МВнР.

През годините в свои монографии, годишни анализи, много- бройни и различни по форма документи Дружеството и отдел- ни негови членове, освен с компетентни коментари по междуна- родните отношения, са вземали отношение и давали гласност по редица аспекти на външната политика на страната и състояние- то на нейната дипломатическа служба.

Отстояването на националните интереси на България, за- щитата на професионализма в дипломацията, спазването на За- кона за дипломатическата служба са били, са и ще бъдат обект на вниманието на БДД. Това са „червените линии“, които не бива да се прекрачват под мъгляви формулировки за политическа ко- ректност, евроатлантическа ценностна система и участие в по- редни „коалиции на желаещи“.

През последните години и особено при управлението на ГЕРБ бе затвърдена традицията за министър на външните ра- боти да бъдат назначавани лица, чужди на професията, без меж- дународен опит, със странно отношение към националните ин- тереси на страната, но с безупречна евроатлантическа ориента- ция и доста свободно тълкуване към националните интереси на страната.

БДД многократно е подчертавало, че за успешна диплома- ция и международна дейност са необходими както визия за ця- лостното развитие на страната и външнополитическа доктрина, така и високопрофесионални кадри, които да я провеждат и отстояват. Волунтаристкото, недалновидно отношение на пред- ходните правителства към българската дипломатическа служба може да се приравни към реално унищожаване. Подмладяване- то на личния състав на Министерството е безспорно позитивно явление, но този процес не се осъществяваше през годините по естествен за професията начин, а чрез системно и поетапно „ос- вобождаване“ на „неподходящи“ кадри от средните и висшите етажи на кариерата основно по политически причини въпреки утвърдената деполитизация на службата. Този подход дава свои- те „резултати“. Министерството се оказва с необходимите брой- ки служители, но не и кадри, които да отговарят дори отчасти на изискванията да ръководят отделните звена в системата. Такива постове не могат или поне не би следвало да се заемат от кадри, привнесени отвън, издигнати кариерно по „бързи писти“ или с мимолетна подготовка на курсове в Дипломатическия институт. И през 2021 г. пандемията продължи да оказва влияние върху работата на Министерството и задграничните предста- вителства. Както и през предишната година, МВнР с неговия Ситуационен щаб активно и успешно съдействаха за прибира- нето на наши сънародници от други държави. В новите условия значително се увеличи и усложни консулската дейност, която в голяма степен премина към електронно обслужване на препи- ските на гражданите. Новата обстановка на работа в пандемия обективно намали, но понякога бе и алиби за минимизиране на контактите и на работата с българите в чужбина и „облекчаване“на дейността на задграничните представителства като цяло.

В публикуваните отчети на МВнР отсъства всякаква кри- тичност, да не говорим за споменаване на очевидни провали, за които БДД е вземало отношение в миналото. Продължава да отсъства дори намек за съдбата на важната за нашата икономика Транспортна директива, за дублирането на съществуващия европейски мониторинг с нов, валиден за всички страни – членки на ЕС, за кадровото, финансовото състояние и професионално- то ниво на службата.

Не може да се отчете като успешно завършена нито една от основните външнополитически цели, които предишните редов- ни правителства си поставяха след 2009 г., като например член- ството в Шенген или безвизов режим със САЩ (по отношение на балканската и енергийната политика в анализа има отделни раздели). На практика освен формална отчетност не могат да се видят реални практически резултати от многобройните ди- рективни документи с впечатляващи заглавия като: актуализи- раната „Стратегия за национална сигурност“, „Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света“, „Националната програма за развитие 2030“,

„Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитар- на помощ за периода 2020–24 г.“, актуализираната „Стратегия за развитие на електронното управление 2019–25 г.“ и др.

Формите на поддържане на двустранните дипломатически отношения са различни и зависят както от тяхното ниво, така и от заинтересоваността и възможностите на всяка една от стра- ните. В някои случаи отношенията продължават да се поддържат де юре на най-високо ниво, но де факто някои посолства се за- криват или техният ранг се снижава, връзките се поддържат чрез генерални консулства, консулства, търговски представителства или почетни консулства, като в някои случаи едно представител- ство „покрива“ няколко държави или акредитираният посланик е със седалище в собствената си столица.

През последните години двустранните контакти на Бълга- рия в значителна степен преминаха на втори план и България ликвидира своите дипломатически представителства в редица държави. Тежестта на международната активност на страната бе прехвърлена към централите на организациите и съюзите, в които членува – ЕС и НАТО. Този факт, както и намаляването на икономическата привлекателност, ролята на страната в региона, вътрешнополитическата нестабилност и дефицитите във върховенството на закона се отразиха както върху притока на чуждес- транни инвестиции, така и върху нейния международен автори- тет. Някои държави, в т.ч. и наши партньори в ЕС и НАТО, за- криха своите дипломатически представителства в София съвсем не поради липса на средства и се представляват или от свои по- солства в съседни страни, или чрез посолствата на трети държа- ви. Други значително намалиха своя дипломатически персонал. България обаче продължава да поддържа посолства в редица от тях, което не съответства на реципрочността, един от основни- те принципи в дипломацията.

През годините, особено в началото на прехода, освободе- ните имоти на МВнР в чужбина на практика се разпродаваха набързо и неизгодно, вместо да им се намери друга форма на приложение (макар и с плащане на местни данъци) и с перспек- тива в бъдеще да бъдат отново използвани от Министерството, вместо тогава да се търсят нови възможности при нови финан- сови условия. Въпросът за имотите зад граница би следвало да се вземе на сериозен отчет, а не да се използват за сделки, чийто бенефициент невинаги е държавата.

От 12 май до 13 декември 2021 г. страната се управляваше от две последователни служебни правителства. В условията на съ- ществуващото напрежение в международните отношения, про- дължаващите и нововъзникващи кризи от различен характер, в т.ч. и в района на Балканите, във външната политика на страна не настъпиха сериозни промени или сътресения в дипломатиче- ската служба. Това се дължи на факта, че служебното правител- ство имаше ограничени и ясно дефинирани задачи, както и на обстоятелството, че за министър на външните работи бе назна- чен професионалист, преминал нормалното кариерно развитие и познаващ дипломатическата служба.

Като основни приоритети на МВнР служебният министър Светлан Стоев обяви: (i) възстановяването на доверието и акти- визирането на диалога с Република Северна Македония (РСМ), както и (ii) организирането на изборите на 11 юли 2021 г. зад граница (последваха и тези на 14 ноември с.г.). По-късно като такива бяха добавени стабилността и сигурността в региона на Източното съседство и други текущи направления и сектори на българската външна политика.

При служебното правителство, за разлика от предишното, се постави начало на по-активно разясняване у нас и в чужбина на българската официална позиция за спора с РСМ – Рамкова позиция на МС от 09.10.2019 г. и Декларацията на Народното събрание от 10.10.2019 г., приета с поддръжката на всички по- литически сили, представени в 44-тия парламент. По този начин, макар късно и трудно, бе започната работа българската позиция да получи поне отчасти „чуваемост“ сред партньорските държа- ви. Не на последно място, трябва да се отдаде заслуженото на МВнР и неговото служебно ръководство за успешното органи- зирането на изборите на 4.4, 11.7 и 14.11 от МВнР зад граница. Лично служебният министър и бившият главен секретар имаха богат предварителен организационно-технически опит, което допринесе за успешното изпълнение на този с този технически въпрос.

Макар и да не „развиха“, служебното правителство и МВнР не успяха да прекратят съвсем практиката за назначение на ръ- ководители на задгранични мисии в несъответствие със ЗДСл и другите нормативни актове. Правителството и Министерството не счетоха за свой приоритет да намалят процента на т.нар. по- литически назначения, да върнат в страната посланици с втори и дори трети посланически мандат поред без прекъсване или такива, които сменяха последователно постовете на посланик, генерален консул, търговски представител или обратно. После- ден пример бе бързото преназначаване на Р. Влайков от Белград в Букурещ.

През годините на предишното правителство външната по- литика на страната се осъществяваше през кабинета на минис- тър-председателя Борисов с известните маниери и похвати и с всички произтичащи от това последствия. На практика МВнР от формиращо и провеждащо външната политика на държава- та бе деградирано до обслужващо звено с подчертано консулски функции. Противно на международната практика, министрите на външните работи през тези години рядко, ако въобще, при- състваха на международните прояви, в които участваше преми- ерът, или негови визити в чужбина.

Резултатите от изборите на 4 април дадоха възможност на президента Радев да се включи пълноценно във външнополити- ческата активност на страната, от която той бе почти изолиран за 4 години от предишното правителство.

Наред с двустранните контакти, Румен Радев участва в сре- щата на върха на НАТО в Брюксел на 14 юни 2021 г., в заседания- та на Европейския съвет (юни и октомври) и като домакин откри конференцията „Три морета“ – единство, иновации, свързаност“ и съпътстващия Бизнес форум, проведени на 8–9 юли 2021 г. в София, в които взеха участие президенти и висши представите- ли на 12-те държави участнички и страни партньори. По време на различните свои срещи в страната (с министър-председателя на РСМ З. Заев), както и по време на участието си в международ- ни форуми (на среща на върха между лидерите на държавите от Европейския съюз и държавите от Западните Балкани в Слове- ния), президентът излагаше и защитаваше българската позиция по въпроса относно условията, които Скопие следва да изпълни, за да получи съгласието на България за начало на преговорите на Р Северна Македония за членство в Европейския съюз.

Служебното правителство, макар и с ограничен мандат и функции, би следвало да държи повече на авторитета на стра- ната, както и на дипломатическия протокол и традиции. Още в първите дни след назначаването му посланикът на САЩ, Н.П. Херо Мустафа, направи демонстративна обиколка на целия състав на Министерския съвет, започвайки от министър-пред- седателя, като в някои случаи срещите бяха с по двама минист- ри едновременно. Действително, макар и не често, съществува практика посланици да бъдат поканени да придружат минис- тър в страната на пребиваването си при някои мероприятия или визити, но България определено даде принос в протоколна- та практика, като неин министър придружаваше посланик при негово посещение (министър А. Василев и Н.П. Х. Мустафа в НАП).

Този факт може да е повод отново да се обърне внимание на съществуващата практика наши висши държавни ръководители да приемат не само посланици, но и всякакви други външни еми- сари от различно ниво при първото поискване от тяхна страна, чийто партньор би трябвало да бъде основно Министерството на външните работи. Това, освен че не е прието в протоколна- та практика, е израз и на ниско национално самочувствие. Една уважаваща себе си държава спазва протоколната йерархия при международни контакти и в международното право, двете сил- ни оръжия на по-малките страни в международното общуване и особено при домакинство.

Остана без отговор дали МВнР, чието задължение е да за- щитава правата на всички наши сънародници по света, получи информация от властите на САЩ във връзка със санкциите по отношение на български граждани по силата на закона „Магнит- ски“ – правен акт, който, както бе потвърдено и от ЕС, е част от националното законодателство на САЩ. Същото се отнася и до случая със съдия Миталов, на когото е наложена забрана да по- сещава САЩ.

Макар и непряка отговорност, то поне отношение би след- вало да се очаква от МВнР и по други събития през годината, свързани с международно участие, като реакция по инцидента с действията на участващи в съвместно учение американски воен- ни в производствения цех в Чешнегирово, последствие от което бе и смъртта на ст.лт. Т. Манчев, засягащо националното ни дос- тойнство.

Стара слабост, която не успя за краткото си съществува- не да преодолее МВнР, бе да организира адекватна реакция на прояви, които засягат нашата история и национално само- чувствие. В случая може да се спомене филмът „Една вяра, един език“ на режисьора Елена Мироненко, който направи премие- рата си в северномакедонската столица на 23 декември (в кон- кретния случай последва реакция на МВнР, макар и с известно закъснение), което би могло да бъде и реакция на руската стра- на на редица наши „недружелюбни действия“ през последните години (масово гонене на руски дипломати, изявления на по- литици по повод ролята на Русия, тогава СССР, във Втората световна война). Същото се отнася и за твърденията на чешки учени преди месеци за „разкрития“, че славяните преди глаго- лицата са си служили с немски руни, и пр. Такива прояви, ма- кар и да представляват авторски виждания по тематиката, би следвало да се следят от Министерството и ако не пряко, то чрез наличните български културни институти в съответните столици, българските училища и дружества за приятелство с публикации и пр. да се дава подходящ отговор и разяснява бъл- гарската позиция.

На новото правителство и на МВнР предстои да намерят от- говор на много от натрупаните въпроси в сферата на външната политика. Дали предложените мерки за недопускане на дифе- ренцираната интеграция в ЕС „на две скорости“ и ускоряване на работата по приемането и прилагането на Плана за възстано- вяване и устойчивост ще станат реалност? Каква ще бъде поли- тиката на страната ни в процеса на осъществяване на Зелената сделка? Ще поддържа ли България равноправни отношения не само с Русия, но и със САЩ – при задълбочаване на стратеги- ческото сътрудничество, – и взаимноизгодно сътрудничество с Китай, в синхрон с подхода на ЕС? Ще успеем ли да си върнем от Русия архивите и да запазим добросъседските отношения с Тур- ция, съхраняващи достойнството на страната ни и при спазване на човешките права? Ще бъдат ли запазени правата на българите във Великобритания и на българската общност в Украйна? Ще бъде ли осъвременен съществуващият закон за българите в чуж- бина? Ще започне ли страната ни да провежда активна и балан- сирана външна политика, дефинирайки и отстоявайки нацио- налните интереси, създавайки възможно най-добри условия за развитие на българската икономика и защита на своите гражда- ни и сънародници в другите страни? Ще продължи ли практика- та нашите представители в ЕС, НАТО и другите международни организации не да отиват на техните форуми със своя позиция, а да носят оттам получена позиция?

В областта на външната политика новото правителство ще бъде изправено пред някои съвсем конкретни предизвикател- ства, при които, наред със съобразяването със съюзническата солидарност и единна политика, в чието формулиране тя трябва активно да участва, е необходимо да формулира ясно и отстоя- ва своите национални интереси. Сред тях са: под каква форма и до каква степен България ще се ангажира с планове на САЩ и НАТО за засилване на военното присъствие на въоръжени сили и изграждането на нови бази и военна инфраструктура в Източ- на Европа и Черноморския регион; реализирането на различни- те аспекти на Зелената сделка; изработването и провеждането на мигрантската политика на ЕС; отстояване на национално- отговорна позиция по отношение перспективите за започване на преговори с РСМ за членство в ЕС; активна подготовка на национална позиция на България в контекста на европейската конференция за бъдещето на ЕС и пр.

Би било повече от желателно, ако настъпи положителна про- мяна в досегашната пасивност във външнополитическата актив- ност на страната ни и тя започне да внася и отстоява национал- ни български позиции в общата външна политика и политика за сигурност в ЕС и НАТО, в ООН и международни организации. Проявата на политическа воля за осъществяване на собствена външнополитическа активност не само ще повдигне авторитета на страната ни, но ще отговаря и на националните ѝ интереси. Твърде дълго България не е издигала собствени инициативи за преодоляване на международната конфронтация и заплахите за сигурността, активизиране на регионалното сътрудничество, двустранните отношения на Балканите.

Силно впечатление в тази връзка направи изказването на министъра на отбраната Янев, който по повод съобщенията за планирано разширяване на военното присъствие на НАТО от прибалтийските републики и Полша към България и Румъния заради нарастващото мобилизиране на армейски части от Русия по границата с Украйна заяви, че „не счита, че са налице необ- ходимите обстоятелства, които могат да аргументират решение, свързано с разполагане на допълнителни войски на наша тери- тория“... и че „такова решение не би кореспондирало нито със съюзните интереси, нито с националния интерес на Република България“. Това заявление, впоследствие обявено като лично, издържано като анализ и израз на национална позиция, получи широк положителен отзвук, но и критика от родни атлантици и приближени до тях медии.

Подготвеният от служебното ръководство на МВнР Стра- тегически преглед на БДС може да бъде основа за задълбочен анализ и подобряване на нейната дейност. Създаване на „Фонд Стамболов“ за финансово осигуряване на българи е интересна идея и Министерството би могло активно и успешно да се вклю- чи в неговата популяризация и реализиране, както и в дискуси- ята за евентуалното трансформиране на Държавната агенция за българите в чужбина с оглед намиране на оптимални възмож- ности за реорганизация и активизиране на нейната дейност.

Положителен факт е, че правителството заяви намерение да ограничи т.нар. политически назначения в МВнР и ръководства- та на задграничните мисии, което би могло да се приема като крачка към спазване на Закона за дипломатическата служба – проблем, многократно поставян от БДД.

Всяко ново правителство е в правото си да извършва свои назначения, но тези назначения, за да имат резултат и да утвърж- дават неговия авторитет, трябва да са с кадри, които имат поне минимална професионална квалификация в дадената област и особено в такава важна сфера като дипломацията, която е про- фесия, придобивана освен със съответно образование и с дъл- гогодишен опит. Същевременно някои решения в институции- те, имащи отношение към формирането и осъществяването на външната политика на страната, дават, меко казано, основание за безпокойство. Остава впечатлението, че направените избори и назначения (председател на Комисията по външна политика към НС, а новоназначените зам.-министри на външните работи – лица, професионално безкрайно далеч от дипломацията и международните отношения) отразяват значението, което но- вото правителство отдава на външната политика на страната. Дават се и противоречиви сигнали дали външната политика на страната ще се води, както преди, от МВнР или от кабинета на министър-председателя.

От МВнР следва да се очаква да прилага стриктно ЗДСл, да бъде самостоятелно в професионалния избор, да присъства по- осезаемо в нашето и международното публично пространство, по-смело и мащабно да прилага практиката на публичната ди- пломация, да открие виртуални посолства по целесъобразност или там, където бяха закрити.

Новият министър на външните работи, вероятно под впе- чатлението, че ще може да управлява самостоятелно и ще носи отговорността за Министерството, обяви намерението си да назначи в своя съветнически екип няколко опитни старши ди- пломати, някои от които признати експерти в своите области, в т.ч. и най-важната за страната ни – Балканите. За съжаление обаче, отново се оказа, че защитаването на интересите и сигур- ността на страната и доказаната професионална експертиза те- жат по-малко от едно „картонче“. Така МВнР се лиши и от мал- кото останали компетентни кадри, и то в този важен за страната ни момент. Натрапва се впечатлението, че Министерството не разполага вече с подходящо образовани и достатъчно опитни дипломати със специализация и в мандатните области на между- народните организации, които да могат да се конкурират успеш- но и за важни политикоопределящи позиции на международни служители.