Дипломатическото решение е в интерес на България

Коментар на български дипломати от БДД– Деянов, Кючуков, Дюлгерова, Николов

Радослав Деянов

В обръщение си от 15.02.2022 г. от Белия дом към руските граждани президентът Джо Байдън подчерта, че САЩ и техните съюзници не са заплаха за тях, и че са налице много възможности за дипломация с Русия, за да се избегне конфликт в Европа.

Важни нови детайли в подхода на САЩ прозвучаха в позитивна перспектива на фона на съобщението от Москва, че руските войски, съсредоточени близо до украинската граница започват да се изтеглят в своите бази. Могат да се отбележат следните елементи:

1. "САЩ и НАТО не са заплаха нито за Русия, нито за Украйна. САЩ и НАТО нямат ракети в Украйна, нито имат планове да разполагат свои ракети там. Ние не се целим в народа на Русия, нито се стремим да дестабилизираме Русия. На руските граждани казваме: вие не сте наши врагове". Президентът също увери руснаците, че той не вярва те да искат да водят "кървава разрушителна война срещу Украйна, която е съседна страна на Русия с народ, с който имат дълбоки връзки чрез общата им семейна история и култура".

2. Джо Байдън прозвуча оптимистично, че дипломацията би могла да разреши възникналата криза след като Русия е предложила публично да продължат започнатите разговори. Президентът подчерта, че "трябва да дадем на дипломацията всякаква възможност да успее, а той самият вярвал, че са налице начини да бъдат разрешени съответните наши взаимни безпокойства за сигурността." В този контекст, САЩ „предлагат нови мерки за контрол на въоръженията, нови мерки за откритост и нови мерки за стратегическа стабилност", добавяйки, че „такива мерки биха били отнесени до всички страни – както до НАТО, така и до Русия."

3. Байдън уточни, че: "ние желаем да направим практически стъпки, ориентирани към конкретни резултати за подобряване на нашата обща сигурност“, но с това "ние не бихме искали да пожертваме основни принципи“. В такъв план той отбеляза, че «нациите имат право на соверенитет и териториална цялост. Те са свободни да определят своя собствен подход и да избират с кой да се асоциират. Това обаче все пак открива големи възможности за дипломация и за военна дескалация, което – според нас - е най-добрия път за всички страни“.

4. Дори тези елементи с ново звучене изглеждат достатъчни, поне на сегашния етап, за да се заключи, че и двете страни започват сериозно да се опитват, макар и вън от контекста на обичайните си взаимни (военни и икономически) пропагандни заплахи, да потърсят обща основа за двустранно дипломатическо развитие. Руският външен министър Сергей Лавров публично увери президента Владимир Путин, че дипломатическите подходи не са изчерпани, което бе прието от държавния глава. Той нееднократно заяви, че Русия няма планове да напада Украйна, стига руските граждани в източната й част да не пострадат от евентуални мерки на украинските власти да възстановят контрола си в самоопределилите се и обявилите се за независими Донбаска и Луганска републики.

5. Предвид на преживяните горчиви разочарования от времето на "разведряването" през 80-те и 90-те години на миналия век, руската страна винаги е настоявала да получи писмени гаранции от САЩ за своята външна сигурност. Снощната реч на Джо Байдън индиректно насочва към такова "писмено решение" в стила на ООН. Не е изненадващо като се знае богатият опит на Сергей Лавров в ООН! Доколкото Вашингтон не би включил своите "миролюбиви уверения" към Русия в двустранен договор, на сегашния етап вероятно би било достатъчно обещанията на Джо Байдън да бъдат отразени - като едностранни заявления на неговата администрация - в двустранна декларация от следващата среща на високо равнище между САЩ и Русия. Не би било проблем нещо подобно да се направи и в някоя от дългите политически декларации на НАТО, където има всичко мислимо. Може да се предвиди и включването им в подходяща декларация или резолюция на СС на ООН, приета в рамките на Глава VII от Устава на ООН, както неведнъж е правено с други важни въпроси за гарантиране на световния мир и сигурност.

Любомир Кючуков

Притеснително е, че войната започна да се разглежда като приемлив вариант за решаването на конфликта, като на този фон силно ерозираха механизмите за предотвратяване на война. За дипломация винаги има място и тя е за предпочитане. За съжаление диалогът се превърна в рутинно упражнение, при който се отправят упреци и заплахи, вместо да се търси решение. Единствените, които създват впечатление, че чрез дипломация търсят решение за избягване на военни действия, са Франция и Германия. Практиката е показала, че повече оръжия, не водят до повече сигурност.

Докато има шансове да се избегне военнен конфликт, те трябва да се използват.
Идеята да има победители в такава битка е немислима.

Дипломатическо решение на конфликта в Украйна е в интерес на България. Важна е позицията, която България ще заеме по решаването на конфликта. Страната ни огромен интерес да търси решаването на конфликта по дипломатичен път.

Професор Нина Дюлгерова

Светът е поставен в парадоксалната ситуация - всички наоколо казват, че ще има военен конфликт, а двете страни, които са свързани в контекста на тази заплаха, заявяват, че няма да има подобно нещо. Предложението на Руската държавна дума за признаване на украинските области Донецк и Луганск за независими републики  е много силен инструмент, който президентът Владимир Путин може да използва, когато е необходимо. Те са непризнати, но са се самопровъзгласили, което означава, че вече топката е в украинското игрище. В един момент те могат да решат, че от тяхна страна може да има някакъв вариант за запазване на интегритета и независимостта им. Ключова е фразата, изречена от германския канцлер Олаф Шолц, а след това и от Владимир Путин, че трябва да се спазват Минските споразумения. Сценариите за развитие на кризата около Украйна могат да бъдат само два: Дипломация и преговори или някаква ескалация.

Симеон Николов:

Четири са основните причини, които в началната фаза на конфликта не позволиха да се постигнат реални резултати: В разговорите между страните преобладаваха заплахите и очертаване на твърди позиции и червени линии. На второ място безкомпромисността на заявленията и от двете страни обричаше на неуспех поставените на дискусия проблеми. Нежеланието да се признае, че в течение на времето от страна на НАТО бяха пренебрегнати всички задължения, произтичащи от основополагащия акт на Алианса, е третата причина. Научни среди едва последните дни припомниха на управляващите в западноевропейските държави ангажиментите, които бяха поети през май 1997 г. за засилване на сътрудничеството в сигурността, укрепване на ОССЕ и адаптиране на ДОВСЕ, след което Русия се съгласи с първото разширение на НАТО. Т.е. от една страна бе проявена неспособност да се отчете факта, че разширението на НАТО в един момент излезе извън рамките на способностите му да контролира непосредственото си съседство, а в сегашната ситуация неспособността  да се прозре  какво тревожи притивниковата страна за да се пристъпи към деескалация на напрежението.  Разликата в подходите на отделните страни, най–вече Франция и Германия, за разлика от САЩ и  войнстващата Великобритания, помогна за да се разчупят поне малко ледовете. Украйна бе последната, която заяви, че няма да използва сила за завземане на Донецк и Луганск.

За европейските страни ситуацията представляваше сериозен тест за това, как съюзниците възприемат вероятността все пак да се стигне до война, способни ли сме да бъдем диалогични, готови ли сме на компромиси в името на мира. Ситуацията беше тест и за българските политици, като при някои пролича неспособността да оценят лансираната от ЦРУ фалшива новина, че Русия щяла да  нахлуе в Украйна на 16. февруари, отсъствието на експертиза за да преценят, че нито Русия нито НАТО нямаха нито способностите нито интереса да разпалят мащабна война, липса на политическа зрялост за да твърдят, че имало опасност за териториалната цялост на България и т.н.

Оттук нататък най–вероятният сценарий е деескалация и продължаване на трудни и дълги преговори. Путин може да не утвърди изпратеното му предложение на Думата за признаване на двете републики Донецк и Луганск за независими. Той може да използва този лост за натиск в предстоящите преговори. Ако обаче го одобри, може да възникнат протести и провокации от крайно–десните националистически  групировки, които да доведат до ограничени военни сблъсъци. Трети, но най–малко вероятен сценарий може да възникне при по–мащабна и режисирана от Киев провокация, която ще доведе до влизане на руски войски в двете републики и бойни действия, които да гарантират сухопътен мост до Крим. Ще последват мащабни санкции срещу Русия и разбира се провал на планираните преговори.

Оттеглянето на руските ВС от районите на военни учения ще бъде представено вероятно като слабост и победа на политическия натиск на Запада. Украинският президет Зеленски ще може да се похвали, че е спасил страната си от война. Джо Байдън ще изтъкне постигната «солидарност», защитения суверенитет на Украйна,  предоставената военна помощ и най–вече укрепения Източен фланг на НАТО. Путин ще бъде донякъде успокоен, че Украйна няма да влезе в НАТО в обозримо бъдеще, а преговорите по стратегическите въпроси като контрола на въоръженията ще бъдат възобновени.  И така ще излезе, ече всички ще спечелят. По–важно е обаче, какви ще са поуките от случилото си и дали символичният часовник на учените ще прподължи да показва 100 секунди преди 12.00 часа, т.е. до момента на евентуална ядрена катастрофа.