САЩ да не твърдят, че само брутални тирани искат  да влияят на съседи, защото лъжат самите себе си

Урс П. Гаше

Американският професор по политика Питър Бейнарт казва: "Сферите на влияние на великите сили са реалност по целия свят."

САЩ не приемат, че Украйна е част от руската сфера на влияние. Държавният секретар на САЩ Антъни Джей Блинкен  заяви през декември 2021 г буквално:

"Никоя държава няма право да диктува на друга държава с кого да се съюзи. Никоя държава няма право на зона на влияние. Тази концепция трябва да бъде изхвърлена на бунището на историята... Ние се застъпваме за присъединяването на Украйна към НАТО."

Много медии безкритично разпространяват позицията на НАТО, че всички страни, включително Украйна и Грузия, имат право да се присъединят към НАТО. Първо, това е погрешно, тъй като за присъединяването се изисква единодушие на всичките тридесет държави от НАТО. Второ, зоните на влияние на великите сили са реалност и днес.

Да ги изхвърлим на бунището на историята е достойно за уважение желание, пише Питър Бейнарт във в. "Ню Йорк Таймс". Бинарт е професор по политически науки в Градския университет в Ню Йорк и редактор на лявото американско списание "Jewish Currents". Той се противопоставя на Blinken с реални факти:

"В собственото си полукълбо САЩ отстояват принципа на зоната на влияние от близо 200 години. Това е така още откакто през 1823 г. президентът Джеймс Монро заявява в послание до Конгреса на САЩ, че САЩ трябва да "разглеждат всеки опит на чужда сила да придобие влияние където и да било в нашето полукълбо като опасност за мира и сигурността".

Оттогава тази политика е известна като "доктрината Монро". Ако слушате държавния секретар Блинкен, може да си помислите, че САЩ са изоставили доктрината Монро, казва Бинарт. Това обаче не е така. Още през 2018 г. държавният секретар на президента Тръмп Рекс Тилърсън заяви, че доктрината "Монро" е "толкова актуална днес, колкото и когато беше обявена". Година по-късно съветникът на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън повтори: "Доктрината "Монро" продължава да съществува".

Куба като най-добър пример

Въпреки това САЩ вече няма да защитават с войници сферата си на влияние в Централна Америка и Карибския басейн, а ЦРУ няма просто да сваля леви правителства. През 1983 г. американски войски окупират карибския остров Гренада под слаб предлог, защото правителството на необвързаните страни там не е било съгласно. През 1989 г. САЩ нападат Панама с 24 000 войници и свалят президента Мануел Нориега.

Днес САЩ постигат целите си с икономическа принуда и бойкоти срещу правителства, които са в съюз с враждебни правителства - обяснява Бинарт. Той припомня десетилетното ембарго срещу Куба. Официално икономическият бойкот има за цел да принуди Куба да се демократизира, но дори и повечето демократични страни го смятат за политически тормоз.

Миналата година Общото събрание на ООН осъди ембаргото на САЩ срещу Куба със 184 гласа "за" и 2 "против". "Хюман райтс уоч" осъди ембаргото, защото то "налага произволни трудности на кубинския народ".

Администрацията на Байдън вече не споменаваше доктрината "Монро", но продължи да демонстрира мускули пред страните от Централна и Южна Америка. Ембаргото срещу Куба ще остане в сила, а на Венецуела, чието автократично правителство флиртува с враговете на САЩ, ще бъде забранена международната търговия. САЩ дори биха оставили венецуелския народ да гладува, стига да не свали правителството си.

Бейнарт цитира историчката Ерика Пани, която изучава отношенията на страната си със САЩ в Мексико:

"Правителствата на Мексико винаги са знаели, че не са свободни в международен план. Когато живееш в непосредствена близост до слон, знаеш, че е по-добре да не го провокираш."

По отношение на външната политика правителствата можеха да изразяват собствено мнение, но в никакъв случай не можеха да влизат във военен съюз с противник на САЩ. За Мексико би било немислимо да покани руски или китайски войски на своя територия.

Мексико е отделено от САЩ с много дълга граница, подобно на Украйна, отделена от Русия.

"Геополитиката е брутален факт".

Според него Украйна може да води независима външна политика, подобна на тази на Мексико. Но не бива да се предвиждат съюзи с противниците на Русия. Докато Русия не получи гаранции за това, поне мълчаливи, тя ще продължи да се опитва да дестабилизира Украйна. За една нестабилна Украйна е най-вероятно да обещае, че НАТО няма да приеме страната.

Политологът препоръчва на американското правителство да се погрижи Украйна да остане (или да стане) свободно общество във вътрешен план, но да се въздържа от приемане на Украйна във военния съюз на Запада. Правителството на САЩ трябва да признае "бруталния факт" на сферите на влияние. Вашингтон не може да продължава да твърди, че "само брутални тирани като Путин искат да влияят на съседните държави". Защото САЩ биха "излъгали себе си".

Само ако САЩ зачитат руската сфера на влияние, ще бъде гарантирано, че "руското влияние няма да унищожи Украйна и че Европа няма да бъде въвлечена във война".

"Страхът от обкръжаване е допринесъл за възникването на войни"

Под заглавие "Съществуват зони на влияние, които ограничават способността на държавите да създават съюзи" NZZ публикува голямо интервю с Херфрид Мюнлер, бивш професор по политически науки в Хумболтовия университет в Берлин. По отношение на Украйна Мюнлер заяви:

"Вижда се, че руснаците имат нещо като страх от обкръжение. Те винаги са играли важна роля за развитието на войните. Едно от средствата срещу това са буферните зони. Те служат за известна стабилност и създават гъвкавост в преговорите между великите сили."

Възможна е неутрална Украйна във външнополитически план, с гаранции за сигурност. Под заглавие "Неутралитетът като гарант на свободата и независимостта - Украйна може да се поучи от опита на Финландия" главният икономист на NZZ Петер А. Фишер пише на 22 януари 2022 г:

"Благодарение на строгия неутралитет и политиката на примирение на финландските президенти ... финландците успяха да продължат да живеят независимо и свободно според западните идеи и да се интегрират все по-силно икономически с останалата част от Запада ... Вместо да бъде направлявана от Москва или дори да бъде въвлечена във въоръжени конфликти, Финландия успя да се съсредоточи върху икономическото си догонване. Въпреки че в края на Втората световна война финландците са сред най-бедните в Европа, заедно с руснаците, поляците, португалците и испанците, благодарение на политиката си на неутралитет те се развиват толкова динамично, колкото и Германия след това."

Улрих Шмид, професор по руска култура и общество в университета в Санкт Гален, вижда нещата по друг начин: Моделът за подражание на Путин е Ото фон Бисмарк. Той иска да предефинира световния ред и да има право на глас навсякъде (интервю за Tages-Anzeiger от 16 януари 2022 г.).

А Кристоф Мюнгер, ръководител на външнополитическия отдел на вестник Tages-Anzeiger, възприема формулировката на НАТО в редакционна статия от 15 януари 2022 г.: "НАТО не трябва и няма да позволи да му се диктува кого да приеме и кого не... Путин не се страхува от НАТО, а от демокрацията."

Край на кубинската криза?

Ако обаче за великите сили вече не е проблем да разширяват военните си съюзи и военните си бази до границите на други велики сили, то сега Куба вероятно ще покани и Русия да разположи военна база с ракети в карибската държава и в същото време да получи още един голям източник на доходи. Ако САЩ наистина са захвърлили доктрината Монро на бунището на историята, те вече няма да се противопоставят на нея. През 1962 г. ситуацията беше различна: когато Фидел Кастро покани Съветския съюз да инсталира ракети със среден обсег в Куба, САЩ заплашиха с война и последва опасната Кубинска ракетна криза.