България – Казахстан на фона на странните бунтове там през т.м. Печат
Автор Експерт   
Неделя, 16 Януари 2022 11:06

България – Казахстан на фона на странните бунтове там през т.м.

д-р Огнян Гърков

Като бивш „двустранен” дипломат на държава-неимперия оценявам важни международни „случки” и събития приоритетно от гледна точка на отражението им върху двустранните отношения на България със съответната или засегнатите страна/и.

Дали събитията  в Република Казахстан в началото на м. януари 2022 г. ще бъдат наречени политически безредици, метеж, полит-трус, или под. за несъседни страни като нашата, имат главно теоретично политологично, академично значение, без пряко актуално практическо приложение за България. Декларацията на Върховния представител на ЕС от името на Европейския съюз по ситуацията в Казахстан от 9.01.т.г. бе рутинна и балансирана.

Размириците почти съвпаднаха по време с 30-годишнината от признаването на независимостта на страната от България на 23.12.1991 г. и от установяването на дипломатически отношения на равнище посолства на 5.06.1992 г. За второто събитие има време поне за размяна на поздравителни писма между министрите на външните работи, но за първото нито ред публично отбелязване. Като бивш началник на управление „Източна Европа и страни от ОНД” (1992-96 г.) и водещ преговорите по основополагащия двустранните междудържавни отношения Договор за приятелски отношения и сътрудничество, подписан на 30 юли 1993 г. в Алмати от президентите д-р Ж. Желев и Н.Назърбаев, се замислям за равносметката от 30-годишния юбилей. Без оперативни данни! При последвали посещения на върха към Договора са добавени едноименни Декларация (през 1999 г. от елбаси = лидера на нацията, т.е. Назърбаев в София), Съвместно заявление за по-нататъшното развитие на отношенията (2003 г. на Г. Първанов в Астана) и Допълнителна рамка за развитие на отношенията от 21.12.2015 г., подписана най-вероятно по време на едно от 3-те посещения след 2012 г.на екс-вицепрезидента Маргарита Попова. Според дипломата-политик И.Генов „добрата фея на България в Казахстан”, лична приятелка на дъщерята на елбаси Дарига Назарбаева.

Също  знаем, че на 20 декември 2016 г. у нас бе ратифицирано Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между държавите-членки (ДЧ) на Европейския съюз и Република Казахстан.

Още през 1994 г. открихме посолство в Алмати на равнище временно управляващ и в сегашната столица Нур-Султан функционира българско посолство  на ниво посланик и почетно консулство в гр. Караганда. Със самочувствието, че „цял свят се бори за Казахстан“, защото там е „цялата Менделеева таблица и минават основни пътища“, няколко години те покриваха София от регионално посолство в Будапеща, но вече Република Казахстан има посолство у нас с посланик и още 4 дипломати  и две почетни консулства – в Благоевград и Варна. В списъка на българското посолство в Нур-Султан фигурират посланик + неакредитиран посланик като втори по ранг дипломат, още трима дипломати, административно-технически служител (АТС), командирован дългосрочно от България и трима местни служители. Тоест, ако приемем, че за интереса към България може да съдим по броя на дипломатите на изпращащите страни, в София по 5 дипломати както Казахстан са акредитирани в посолствата на Индия, Чехия, Израел, Египет, Палестина, Косово; по 6 - Полша, Сърбия, Индонезия; по 4 – Швейцария,  Словакия, Албания, Беларус, Азербайджан, Южна Корея; по  3-ма резиденти само у нас Нидерландия, Белгия, Португалия, СРМакедония (без посланик), Грузия, Армения, Молдова, Монголия; по 2-ма дипломати, в т.ч. посланика: Финландия, Ирландия, Хърватия, Словения и Кипър; Дания – 1; Австрия и по-големите ДЧ на ЕС – по над 7 души. Другата централно-азиатска държава, в която имаме 1 дипломат - временно управляващ посолство в Ташкент, Узбекистан, поддържа 5 дипломати, но „ни покрива” от  Турция.

Договорно-правната ни база с Казахстан и страните от региона бе новосъздадена до към 1995-96 г. във всички важни области на сътрудничество – търговия, икономика, енергетика, финанси и данъчно облагане, защита на инвестициите, транспорт, земеделие и гори, регионалното развитие и строителство, отдих и туризъм, правна помощ, образованието и науката, информационните и комуникационните технологии, спорта, здравеопазването и социалното развитие, визовия режим, реадмисия. Впоследствие е била актуализирана с цел насърчаване на сътрудничеството под егидата на МПК (Междуправителствената българо-казахстанска комисия за икономическо сътрудничество). За над четвърт век МПК проведе едва 4 заседания за активизиране на връзките между двете страни – последното IV-то (на  9-10 юни 2016 г., в Астана), а V-то, планирано за март 2020 г. бе отложено заради пандемията. Както и президентското посещение на Р.Радев, договаряно за април 2020 г.

По лични впечатления казахите ни възприемат като родственици от далечното минало и близки по съдба в миналото. Въпреки административното надграждане на отношенията и взаимната добронамереност те не придобиха максимален развой. Далеч преди епидемията последни двустранни посещения и срещи са били в Ню Йорк по време на сесиите на Общото събрание на ООН през 2017 г. между външните министри и през 2019 г. между Р.Радев и Касъм-Жомарт Токаев, и през 2018 г. между казахстанския министър на външните работи и наша зам.-министърка на друг международен форум в Милано. За чисто протоколно-отчетническия характер на срещата Радев-Токаев (2019 г.) свидетелства изявлението, че „знак за интереса на Казахстан към нова динамика в търговските връзки и задълбочаване на диалога с България е и повишаването на ранга на дипломатическата мисия на Казахстан у нас и решението да бъде (най-сетне! О.Г.) акредитиран извънреден и пълномощен посланик”.

За разгръщането на двустранния политически диалог не допринасят изказвания като това на екс-президента Росен Плевнелиев на рождения ден на столицата на Казахстан, че ние, българите нямаме какво да правим в казахските степи. А според Иван Генов те са много важни за тази страна, наричат ги „великата степ“.

През 1992-2000 г.„Главболгарстрой“ изгради “под ключ“ многофункционален болничен комплекс в гр. Къзълорда, включващ всички подразделения на първокласна болница с обща площ – 89 281 кв.м. С 3 - и 5–етажни корпуси, стационар с легла за 660 пациента и пансионат за 230 пациенти.

При взаимен стокообмен от 126,5 млн. щ.$ през 2011 г. (31 млн. наш износ; 95,4 млн. внос) той ежегодно намалява, докато през деветмесечието на м.г. се срива на 27 млн., от които 2 млн. внос. Казахстан има 14 по-сериозни външнотърговски партньори, като стокообменът му с Русия и Китай заема 40 % от общия. Данните са относителни, но ние, като ДЧ на ЕС, нямаме солидни експортни позиции и производство: 22,9% от износа ни за там са медикаменти, 13,8% - табла, пана, конзоли,  пултове, шкафове  и други подобни; 10,8% предавателни апарати за радиотелефония, радиотелеграфия, радиоразпръскване или телевизия. В износа от Казахстан за България преобладават с 63,8 % рафинирана мед и медни сплави в необработен вид. Нефтеният газ и други газообразни въглеводороди заемат едва 13,7%. Следват ремаркета и полуремаркета за всякакви превозни средства (10,9 %) и пр. За сравнение, с втория по значение в Централна Азия за България партньор Узбекистан стокообменът за деветмесечието на м.г. възлезе на 22, 6 щ. $ при + салдо от 10, 6 млн., но през 2011 г. взаимният оборот е бил 16,2 млн. при + салдо от 6.6 млн., т.е. спадът е доста по-плавен и нисък.

През 2020 г. България е посетена от 1445 граждани на Казахстан. Спадът по известни причини е предшестван от 7 288 посещения през 2012 г. и по 9 627 – 10 880 хиляди годишно през 2014-2019 г.

През последното десетилетие Казахстан се превърна в Мека на българското футболно гурбетчийство. За най-големия български футболен контингент през 2012 г. „проби” Калоян Петков, който пое женския националния отбор по футбол (професионалистки). Сред известните мъжки треньори бяха Станимир Стоилов (Мъри), Димитър Димитров (Херо), Никола Спасов (Адмирала), Цанко Цветанов, Георги Дерменджиев, Стойчо Младенов, Анатоли Нанков + 22-ма футболисти, играли там.

Посланикът ни, с кариера на „евроинтегратор” и заместникът му могат да бъдат полезни на казахстанската страна за засиленото партньорство и сътрудничество с ЕС, но не е ясно, с богатите залежи на уран, въглеводороди и пр., „до каква дълбочина в Нур-Султан са готови да нагазят в евро-реката” на чиновничките в Брюксел.

Последните 4 изяви на сайта на посолството ни касаят периода 29.03 - 12.12.2021 г. и изключително контактите с българската диаспора, етнокултурните центрове (БКЦ) „Злата” в Павлодар, гр. Талдикорган, Алматинска област по повод официални български празници и 114-ата годишнина от преселването на българите в Казахстан, както и паметна вечер за 75-та годишнина от рождението на етническия българин Олег Димов - обществен деец и първи председател на сдружението „БКЦ на Казахстан“.

***

Меродавни  и поучителни са публичните коментари и изказвания по темата за размириците и събитията на проф. Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател на студенти и докторанти, живяла и още в контакти с Казахстан. Особено тезите й за корупцията, икономическите и социално-психологическите мотиви на недоволството. Появиха се публикации за политическия трус от проф. Боян Чуков, проф. Дарина Григорова, Панко Анчев, от дежурните русофоби и русофили, привърженици на щатския атлантизъм и опоненти, соросоиди,  либерални глобалисти и тем подобни.

Феодално-племенните порядки на двувластие при предаване на властта в Азия а ла Дън Сяопин имаха традиции и преди алматинската версия Нурсултан Абишевич – Токаев в схемата Динмухамед Кунаев – Колбин – Назърбаев (1986-1993 г.).

През февруари 2020 г в Източен Казахстан имаше етнически погроми срещу китайските мюсюлмани дунгани. С изгорени къщи и коли, пребити хора с нетипично за степните казахи-номади неуважение към живота. Следствие и на това, и като жест пред Китай бе арестът на шефа на Комитета за национална сигурност Масимов и уволнението на 2-ма негови заместници.  Коментаторите бяха разделени относно истинската причина за сегашните вълнения: свръхзабогатяването на кланове, свързани с елбаси, контролиращи възловите печеливши домашни индустрии, чиновническото високомерие при удвояването на цените на пропан-бутана (списание Fortune и по казионна информация).  Детонаторите на мирните първоначално протести са били използвани за активизиране на криминални структури, част от които имат боен опит от различни ислямистки терористични групировки!? Твърди се, че през последния месец в страната навлезли над 20 хил. ислямски джихадисти. Токаев отричал това.

Проф. Григорова счита, че в случая мишената е Русия, а Украйна, Беларус, Казахстан, Южен Кавказ са само подстъпите към  руската крепост! Назърбаев наистина наложи  многовекторна политика на равноотдалеченост от голямата имперска тройка САЩ, Китай, Русия; от Турция и Обединеното кралство, но предостави природните богатства порционирано на Chevron и ЕxxonMobile и Shell. Косвено можем да съдим, че след началото на масовите безредици множество НПО, финансирани от Запада, излязоха с редица политически искания, а не от социално-икономически характер. Публичният взрив бе насочен срещу властите и загрижената единствено за собственото си добруване олигархия около клана на елбаси, но се промъкнаха и съмнения да не би считаният за управляем президент не затвърди своите позиции, детронирайки приближени на Назърбаев с помощта на Русия и корпуса на ОДКС? Като дипломат със завидна международна кариера Касъм-Жомарт Токаев, подкрепяна от елбаси, нямаше как да е бил силно кланово обвързан с феодалната власт. Познавачи напомнят, че на последните избори Нур-Отан  (= Светло отечество) партията на Назърбаев победи, но загуби 1 млн. гласа. И че младшият жуз в Източен Казахстан е по-бедният. Там, където се случиха бунтовете. Тезата, че Западът поискал Казахстан само за себе си и чрез вълненията създавал огнище на нестабилност близо до границите на Русия и Китай и засягал интересите на тези две страни ми се струва съмнителен. Защото този път, за разлика от Киевския майдан, събитията в Киргизстан, Планински Карабах, Беларус и под. нежелани „предизвикателства” за Кремъл и Москва и Пекин „бяха в час” и отиграха точно.

Изхождайки от опит в постсоциалистически региони и райони все пак останаха подозрения за некадърна намеса отвън. Казахите са умерени постсъветски сунити, стимулирани последователно от елбаси към национализъм. А как да си обясним тогава обезглавените, според медиите, военни и охранители? А безпрепятственото превземане от въоръжени протестери на стратегически обекти дали би било възможно без да са били прикривани от СС (=спецслужбите) ?  При това се въздържам от разсъждения по шаблона „тюркоазено-жълта революция” в духа на еднообразните рецепти на нежни, кадифени и тем подобни революции, пролети и майдани около очертанията на бившите СССР и източен блок, „Третия свят” и границите на Руската федерация.

Важното в случая е мнението и отношението на местната българска диаспора.

16 януари 2022 г.