Турция между финансова криза, рискове за властта и геополитически амбиции
Симеон Николов за „Българска армия”, 07.01.2022
През последните 5 години турската лира отбеляза четирикратно обезценяване. Ако през средата на септември 2021 г. курсът бе 8,5 лири за 1 долар, то към 19. декември 2021 г. той достигна 17 лири за 1 долар. Спадът на лирата увеличава дълговете на компаниите и правителството.
В средата на 2021 г. задълженията на Турция в чужда валута възлязоха на 80% от БВП на страната или 576 милиарда долара. При отслабване на лирата обслужването на дълговете става значително по–трудно. А голяма част от тези дългове трябва да се изплатят в рамките на следващите 12 месеца. Само турските фирми имат 240 млрд дълг или 33,8% от БВП. Правителството пък е задлъжняло с 23% от БВП, като същото важи и за турските банки.
Проблемите на турските финанси се отразяват на световните пазари.
Тенденциите в световната икономика след март 2020 г. започнаха силно да се влошават, дълговото бреме никога не е било толкова високо, акциите в момента толкова скъпи, колкото никога досега през последните 150 години. Задава се финансова криза, която би могла да бъде значително по–силна отколкото тази от 2008 г. На този фон международните финансови експерти не изключват проблемите на турските финаси да предизвикат шок на пазарите на облигации и евентуална верижна реакция. Нека си спомним, че през 2008 г. Lehman имаше дълг от 613 милиарда долара и това бе достатъчно за да предизвика световна финансова криза. Затова сега експертите се питат, дали Турция няма да е първото домино, което ще падне, както Lehman през 2008 г. Необслужването на дълга от турските кредитори ще води до спад в цените на турските облигации, последван от страхове и бягство на инвеститорите, изтегляне на капитали от рискови страни и валутни сривове, като дори и длъжници в индустриални страни да пострадат. Загубата на доверие и страхът могат да предизвикат паника и да повлекат пазарите на акции надолу. Потенциалът за катастрофа на борсите, на пазара на недвижими имоти днес е значително по–голям, отколкото през 2008 г. Сривът може да бъде значително по–дълбок от финансовата криза 2007 –2009 г. Сривът на Турция поради инфлацията би влошил и енергийната криза в Европа.
Инфлацията през ноември 2021 г. достигна 21,3%, докато в началото на годината беше 14,97%. Анкета на Ройтерс от края на декември посочва стойности между 26,4 и 37,3%. Издръжката на живота в Истанбул само за една година е станала с 55% по–скъпа. Почти половината от турските работници са на минимална работна заплата, което означава, че милиони семейства трябва да живеят с 207 евро на месец. Днес един турски служител на минимално възнагрлаждение може да си позволи 64 малки кутии бира с месечната си заплата. Очаква се покачването на цените на хранителните продукти през 2022 г. да надхвърли 30%. Това е най–големия скок на цените от 1987 г. насам. В последния ден на 2021 г. президентът Ердоган призова турците да запазят спестяванията си в турски лири, подчертавайки, че „докато не използваме собствените си пари като еталон, сме обречени на гибел”. В началото на януари 2022 г. допълнителна вероятност за нарастване на инфлацията създаде резкият скок на цените на електроенергията /между 52 и 130%/ и на природния газ /с 25% за домакинствата и 50% за производствените фирми/. Не е изненадващо, че допитване на Gallup International от края на декември 2021 г. показва, че 72% от турците очакват икономически трудности през 2022 г. /За сравнение, според същото изследване българите са на трето място по песимизъм по отношение на икономическото си състояние през новата година след турците и бошняците с 64%./
Чуждите инвестиции показват трайна тенденция към намаляване, като се има предвид, че през 2015 г. бяха 19,3 млрд дол., а през 2020 г. се сринаха до 7,8 млрд дол. Главните инвеститори в Турция остават Нидерландия с дял от 17,1%, Катар– с 14,8%, Германия – с 9,5%. Сред доставчиците на стоки и услуги водещ е Китай с дял от 10,5%, следван от Германия с 9,9%, Русия – с 8,1», САЩ – с 5,3%.
Ердоган не предприе нищо за да спре негативната тенденция във финансовата и икономическа политика, напротив, той упорито държеше на избрания курс, обяснявайки, че този модел на икономическа и парична политика бил близък с китайския, който е успешен. Действително, една слаба валута прави изгоден, тоест по–атрактивен собствения износ, но китайският юан не е напълно свободен, а е държан в определени граници от националната банка.
Според Ердоган, основополагащото на новата икономическа политика трябвало да бъдат ниските лихви. За този курс има подкрепата на коалиционната партия на Девлет Бахчели. Философията му се заключава в това: «Ние намаляваме производствените разходи за да се увеличи износът, а възнагражденията и без това се стопяват от курса. Износът носи валута, а това увеличава растежа.» Турция обаче изостава в квалифицирането на кадрите си и не разполага с професионална база, която да направи продукцията по–иновативна.
Тази фиксация върху ниските лихви даде повод на западни журналисти да я нарекат «мания». Затова и мнението им е, че това може да бъде неговия провал. Едва на 27. декември 2021 г. президентът обяви план на финансовото министерство и Централната банка за компенсация на загубите по депозитите в чуждестранна валута, но това не решава цялостно проблема. Централната банка би трябвало да е независима. Лирата би могла да се стабилизира , ако правителството и Централната банка предприемат контрамерки: консолидиране на държавния бюджет, увеличаване на основната лихва и намаляване на инфлационната цел. Изострянето на кризата ще доведе до намаляване на икономическия ръст.
За да се избегне сриването на доверието в стабилността на лирата и за да може банките да се доберат отново до превърнатите в злато и валута спестявнания, бе направен опит да се лансират обещания, че държавата ще компенсира всички валутни загуби за депозити в лири. След кратко успокояване на лирата от 18,4 на 11 лири за долар, тя отново достигна стойности от 13,4 за долар.
Както в близкото минало Турция разчиташе на финансови инжекции от Катар, така и сега своевременно бе постигната стратегическа инвестиция от Обединените арабски емирства на стойност 10 милиарда долара, предвидена за сектори като информационните технологии, енергетиката, хранителната промишленост и здравеопазването. Очакват се финансови сделки с Китай, Катар и Азербайджан. При такива сделки в трудни за една страна моменти много е вероятно те да имат и друга, политическа цена, за която ще научим в бъдеще.
Безспорно, че Ердоган е опитен и ловък политик. От известно време в речника му се повтарят мобилизиращи думи и изрази, като «освободителна война»: «Така както се наложихме срещу господството на военните, както победихме тероризма и предотвратихме преврата, така с алах и нацията ще спечелим и тази икономическа война!»
Във вътрешнополитически план обаче, икономическите сътресения и нарастващата тревога на обществеността го поставят в една от най-несигурните ситуации от последните 18 г. Растящото недоволство и протести, както и загуба на привърженвици, могат да попречат на Ердоган да спечели следващите президентски и парламентарни избори през 2023 г. Лидерът на най–голямата опозиционна партия /НРП/ Кемал Кълъчдароглу още през ноември 2021 г. поиска президентът Ердоган да вземе решение за предсрочни избори. 59,6% от турските граждани искат такива. В края на годината подкрепата за управляващата Партия на справедливостта се сви до 26,2%. Опозиционните НРП, прокюрдската НДП и новата «Добрата партия» преговарят за национален алианс и привличат вече повече гласове от управляващите. Двамата кандидати за президент– кметът на Анкара Мансур Яваш и кметът на Истанбул Екрем Имамоглу водят съответно с 54,4 и 32,9%.
Ердоган използва всички възможни средства за да избегне негативния ефект от кризите върху собствения си имич. На фона на катастрофалния спад на лирата той чертае образа на «външния враг», който искал да разруши Турция – Запада и социалните мрежи.
Истината обаче е, че и военното присъствие и ангажименти в региона, които Ердоган осъществяваше в период на властови вакуум вследствие изтеглянето на САЩ от Сирия и Ирак струваха пари, с каквито Турция не разполагаше.
Прекомерните геополитически амбиции на Ердоган, илюстрирани последно на срещата на високо равнище на тюркските държави, на която бе приет план до 2040 г., не кореспондират с реалното положение и възможности на Турция. Ако е верен принципът, че правителства притиснати вътрешнополитически до стената лесно се изкушават от външни военно–политически инициативи, не можем да изключим през 2022 г. Турция да предприеме военни действия в региона.
Въпреки кризата турската оръжейна промишленост бележи невиждан разцвет. 1500 турски оръжейни фирми изнасят продукцията си в 138 страни в света, а прогнозите за следващите 10 г. са увеличаване на обема на износа с 400%.
Въпреки силните критики и съкращаване на бюджета на проекта за Истанбулски канал, паралелен на Босфора, считан за стратегически, работите по него не само продължават, но и се ускоряват. Има идея да се привлекат международни инвесетиции /вероятно китайски и арабски/, с надежда да се съживи влошаващата се икономика.
Турция не възнамерява да спира сондажите за природен газ в Средиземно море, въпреки възникващите конфликти със страни от ЕС. Новооткритото газово находище в Черно море, което е с обем 135 млрд куб. м. и добивът от него ще започне още през 2023 г., също дава основание на Анкара за продължаване на досегашните усилия.
Финансовата криза в Турция не е основание за намаляване или промяна на инвестииците й на Балканите, защото тази «мека сила» е основана на координация на различни сфери – от културна до икономическа и дипломатическа и финансирането на проектите не е централизирано, а чрез мрежова структура. Това важи особено за Босна и Херцеговина, Албания, Косово и Македония. През 2021 г. Анкара «пожертва» 1,3 млн.евро за военни нужди на Косово. Стокообменът й със Сърбия през последните 10 г. надхвърли 3,3 млрд евро.
Геополитическите амбиции на Турция, които безспорно са водещи и устойчиви през годините, макар и често преекспонирани, предвид реалните тежест и възможности на Турция, винаги включват икономическите й интереси.
Утвърдената Концепция за развитие до 2040 г.на осмата среща на Тюркския съвет в края на 2021 г., на която същият бе преименуван в «Организация на тюркските държави» предвижда активизиране на икономическото сътрудничество чрез увеличаване на стокообмена и взаимните инвестиции, създаване на общ пазар и др. Тя не е само инструмент за укрепване хегемонията на Турция, а и за навлизане на по–широки пазари, включително в Централна Азия. Част от страните с тюркско население /около 300 млн души/ са разположени по маршрута на Пътя на коприната и ще отворят пред тюркския свят големи възможности, особено предвид преместването на световния икономически център в Азия. Тоест, Организацията на тюркските държави се готви да бъде важен играч в световната икономика и геополитика и нов глобален играч в Евразия.
В инициираната от Анкара т.н. Кавказка платформа «3 плюс 3» /Русия–Турция–Иран и Азербайджан–Армения–Грузия/, чието следващо заседание ще се проведе в Турция, се очертават «отлични възможности страните да се възползват от създадената ситуация в региона от което следва обсъждане на инфраструктури, енергетика, търговия, икономически и други проекти», както отбеляза представител на Грузия, чрез която Западът ще търси създаване на условия за маневриране на Анкара, докато налага санкции на Москва и Техеран.
Оптимизмът на президента Ердоган, който стъпва на подвижни пясъци вътре, а очаква стратегически успехи навън, е неубедителен. Турският президент се самомаврерира в ситуация, в която е по–скоро жертва на собствените си погрешни оценки поне в две направления: крайно лошо управление на икономиката и самонадеян подход към геополитическите предизвикателства, който не отговаря на реалната политическа и военна мощ на Турция. Съвсем очевидно е, че в резултат на това са налице крайно негативни последствия за турската икономика и за международната репутация и дори изолация на страната. Във вътрешен план икономическите сътресения накланят везните към загуба на властта. Във външен план въпреки геополитическата важност на страната и тезата на Ердоган за стремеж към «многовекторност» на външната му политика, тя трудно би била успешна с присъщата му безкомпромисност и несъобразяване с международното право. Във всички случай обаче, Турция я очаква един турболентен период.
|