"Това е нашият заден двор!"

ECFR , 19 11 2021

Според наблюдателите влиянието на ЕС в страните от Югоизточна Европа, които не са членки на ЕС, намалява. Базиран в Берлин мозъчен тръст предлага санкции за "клептокрация" срещу държавите в него.

ЕС трябва да разшири режима си на санкции, като включи в него същността на нарушението  "клептокрация" и го използва, за да си осигури по-голямо влияние в страните от Югоизточна Европа, които не са членки на ЕС. Това е предложението на Европейския съвет за външна политика (ECFR), мозъчен тръст със седалище в Берлин. Предисторията е, че ЕС губи влиянието си в Югоизточна Европа. Наблюдателите например оценяват неотдавнашната оставка на министър-председателя на Северна Македония Зоран Заев като сериозен провал за Брюксел: Заев направи значителни отстъпки, за да постигне започване на преговори за присъединяване към ЕС, но ЕС се отказа от тях. Наблюдателите прогнозират по-нататъшни неуспехи в Босна и Херцеговина, където политикът от ХСС Кристиан Шмидт понастоящем разполага с всеобхватни правомощия като върховен представител, който не е избран по демократичен път, и в Сърбия, където проучванията показват, че населението подкрепя с огромно мнозинство тясното сътрудничество с Русия и Китай. Това върви ръка за ръка с много критично отношение към ЕС.

Изоставена

Оставката на ръководителя на правителството на Северна Македония Зоран Заев първоначално се възприема като сериозен провал за ЕС в страните от Югоизточна Европа, които не са членки на ЕС.

Наблюдателите обясняват тежкото поражение на партията на Заев на последните местни избори до голяма степен с факта, че той беше подведен от ЕС, т.е. не успя да се справи с основната си политическа задача. Оставката на Заев след изборното поражение на партията му се разглежда като важен сигнал. Не само че "всеки бъдещ правителствен ръководител в Скопие ще се замисли два и три пъти дали има смисъл да се вслушва в исканията и очакванията за реформи на ЕС, чиито обещания за членство са станали кухи", преценява кореспондент. Заев може би е бил "за дълго време последният правителствен ръководител в региона, който е бил готов" да поеме "значителни политически рискове за ЕС".

Не са избрани демократично

ЕС е изправен пред неуспехи и в Босна и Херцеговина.

В Съвета за сигурност на ООН Русия все по-често не желае да се съгласи с мандата за "Алтея", като изтъква по-специално, че не е приемливо да се позволи Босна и Херцеговина да бъде постоянно контролирана от недемократично избран представител на чужди сили. Политическите и икономическите условия са опустошителни; корупцията и бедността предизвикват нарастващо недоволство. По-специално босненските сърби все по-често поставят под въпрос статуквото; наблюдателите отдавна предупреждават за опити за отделяне. В тази ситуация предшественикът на Шмидт на поста, Валентин Инцко, използва правомощията си през юли 2021 г., за да наложи закон, който превръща отричането на клането в Сребреница в наказуемо престъпление. По този начин той още повече засили напрежението. Милорад Додик, може би най-влиятелният босненски сръбски политик, наскоро обяви връщането на правомощията от Сараево на Република Сръбска.Наблюдателите се опасяват от ескалация.

Съюзници на Сърбия

За други неуспехи се съобщава от Сърбия. Там подкрепата, оказана от Русия и Китай в борбата с пандемията Covid 19 - особено с доставката на ваксини  - доведе до още по-висока положителна оценка на двете страни. Например в проучване, проведено от Европейския съвет за външна политика (ECFR) през лятото, чийто фон отчасти беше опитът от съответната борба с пандемията, 72% от анкетираните сърби заявиха, че политическата система в Китай функционира "добре" или дори "много добре". По отношение на Русия това твърдят 64%, по отношение на ЕС - само 46%, а по отношение на САЩ - само 36%.54% смятат, че Русия и 47% - Китай са истински "съюзници" на тяхната страна, докато само 11% смятат, че ЕС и само 6% - САЩ. Ако към тях се прибавят и тези, които определят Русия и Китай като "необходим партньор", се получава огромно мнозинство от съответно 95 и 91%.

"Антизападни разкази"

ECFR, мозъчен тръст, ориентиран към ЕС, със седалище в Берлин, отбелязва със загриженост, че Сърбия се опитва да разшири влиянието си в Югоизточна Европа. Според доклада това отчасти става с помощта на сръбскоезичните малцинства в съседните държави, където Белград има силно влияние. През юли сръбският министър на вътрешните работи Александър Вулин е цитиран да казва: "Задачата на това поколение политици е да създадат сръбски свят, т.е. да обединят сърбите, където и да живеят." Това включва по-специално сръбскоезичните малцинства в Босна и Херцеговина и Косово. Същевременно според ECFR сръбското правителство използва сръбските медии, за да упражнява влияние в съседните държави. Telekom Srbija например наскоро си осигури правата за излъчване на популярната английска Висша лига и иска да излъчва мачовете ѝ по своя регионален канал Arena Sport, който може да се приема във всички страни от Югоизточна Европа, които не са членки на ЕС. Критиците виждат зад това политическа стратегия: правителството в Белград иска да разшири влиянието на сръбските радио- и телевизионни оператори в съседните страни, за да разпространява своите "антизападни разкази".Това върви ръка за ръка с нарастващото влияние на Русия и Китай.

Фактът  "клептокрация”

За да се предотврати по-нататъшната загуба на влияние на ЕС в шестте страни от Югоизточна Европа, които не са членки на ЕС, ECFR предлага различни мерки в неотдавнашен документ. В него се посочва, че ЕС би могъл да предложи на страните "достъп до вътрешния пазар"; това би ги интегрирало окончателно икономически в Съюза, без, разбира се, да им дава право на политически глас. По-нататък се посочва, че страните от Югоизточна Европа биха могли да бъдат интегрирани във военната политика на ЕС и за тази цел да им бъде позволено да участват в проектите на ПЕСКО; в крайна сметка това би означавало да се използват техните въоръжени сили за военни мисии на ЕС. Освен това ECFR се застъпва за това Европейската прокуратура да провежда трансгранични разследвания заедно с органите от Югоизточна Европа и да изпрати Европейската служба за борба с измамите (OLAF) в тези страни. Не на последно място, мозъчният тръст предлага да се разшири режимът на санкции на ЕС, приет преди почти една година ("Европейски закон Магнитски"), като се включи престъплението "клептокрация" и се приложат съответните санкции в Югоизточна Европа. Това ще позволи на ЕС да разшири значително влиянието си в региона. За това призова неотдавна министър-председателят на Латвия Кришянис Кариниш, като заяви: "Това е нашият заден двор"

Превод: СН