Настоящата статия е показателна с това, че все още нито един от доводите на българската страна по казуса за започване на преговори за приемане на Северна Македония в ЕС, не е достигнал до автори като Рене Шлее. По–скоро обаче има основателна причина да предположим умишлено спестяване на истината и защитата на европейските ценности. Затова макар и разпространена от авторитетната информационна агенция ДПА,  е  по–справедливо статията да е озаглавена

„Северна Македония ли е изоставена или истината за нея?”

Изоставена

Рене Шлее, 09.11.2021

Тактиката на ЕС за протакане в Югоизточна Европа отслабва прогресивния лагер. От това се възползват националистическите и автократичните сили. И Русия.

DPA

На 31 октомври Зоран Заев изненадващо обяви оставката си като министър-председател на Северна Македония и лидер на социалдемократическата партия СДСМ. Поводът е вторият тур на местните избори, на който неговата партия претърпя значителни загуби и загуби повече от половината общини. Защо един министър-председател обвързва политическата си съдба с резултата от местни избори - по-точно с изборите за кмет на столицата Скопие? Последните избори са само повърхностен мотив за оставката. Всъщност обаче това е последният личен удар на Зоран Заев, който беше поставил политическата си работа в служба на европейската интеграция и беше горчиво разочарован.

С уреждането на продължилия десетилетия спор за името между Гърция и Северна Македония през 2019 г. Заев и гръцкият му колега Алексис Ципрас спечелиха международно признание. Но дори и три години след Преспанското споразумение, което положи основите на нормализирането на отношенията между Гърция и Северна Македония, правителството на Заев не успя да извлече плодовете от мащабните отстъпки, най-вече от промяната на името на страната. Обещаното начало на официалните преговори за присъединяване към ЕС е блокирано от България вече около година, без изгледи за бързо постигане на споразумение.

Ходът на Заев в крайна сметка е следствие от неуспешната тактика на протакане в Брюксел.

Със застоя в процеса на присъединяване към ЕС проевропейското правителство на Заев загуби важен политически капитал след политическата демонстрация на сила през последните години. Преговорите за присъединяване бяха формулирани от самото начало като ясен приоритет на прогресивното правителство и основна цел на неговата работа. Фактът, че много разочаровани от социалдемократите избиратели не се явиха на местните избори, до голяма степен е свързан и с липсата на резултати по основния въпрос за сближаването с ЕС. Остава впечатлението, че всъщност оставка е подал неправилният човек.

Ходът на Заев в крайна сметка е последица от неуспешна тактика на протакане в Брюксел, ефективна парализа на политиката на разширяване на ЕС в Югоизточна Европа, която продължава вече няколко години. Настоящата ситуация разкрива три проблема, до които доведе нерешителността на държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз.

ЕС има проблем с доверието.

Първо, ЕС има проблем с доверието. Обменът, на който се основава разширяването на ЕС, е прост: реформи за перспективата за присъединяване. Проблемът е, че ЕС вече не спазва своята част от споразумението. Както става ясно от примера на Северна Македония, консенсусът в ЕС вече не е достатъчен за изпитаната формула „напредък в присъединяването срещу реформи”. След като Франция, Холандия и Дания първоначално се обявиха против началото на официалните преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония, Заев насрочи нови избори в края на 2019 г., за да осигури политическия си мандат. Той го получи с близък резултат. Дори тогава всички замесени трябваше да осъзнаят колко крехка е политическата легитимност в Северна Македония за по-нататъшни реформи. Вето на Франция беше успешно договорено. Скоро след това дойде нова блокада - този път от България. Началото на преговорите за присъединяване не може да бъде допуснато, тъй като македонският национален език е само български диалект. От страните кандидатки за членство в ЕС се изискват много реформи, за да се съобразят с ценностите, законодателството и стандартите на ЕС. В случая със Северна Македония името на страната дори беше променено в хода на Преспанското споразумение. Заев беше яростно атакуван от опозиционната партия ВМРО заради споразумението. Той беше обвинен, че е направил съществени отстъпки и в крайна сметка ЕС ще го разочарова. ВМРО всъщност постигна големи успехи на местните избори. Резултатите са наказание на избирателите за продаването на националните интереси на Заев, казаха представители на ВМРО. Настоящите действия на ЕС засилват грешните.

Второ, това е повтарящ се модел в политиката на разширяване. Настоящият подход на ЕС укрепва грешните. Реформаторите не са признати и вместо това са подложени на натиск. За разлика от тях, режимите с все по-автократични черти, като Александър Вучич в Сърбия, са ухажвани от Макрон, Меркел и фон дер Лайен. Тази политика изтласква прогресивните сили на заден план и автократичните националисти поемат кормилото. Застой и липсата на перспективи засилват социалната поляризация и предлагат на демагогските политици възможност да мобилизират населението, като използват религиозни и етнически линии на конфликт като примери.

Трето, сегашните събития разкриват недостатъка в стратегическите изчисления в частност на западноевропейските страни членки на ЕС. Политиката на ЕС, възприемана като дълбоко несправедлива от населението на Балканите, стопява популярността на европейския проект. На този фон е лесно за Русия и други участници да се появят като алтернатива на европейската регулаторна власт, която осигурява бързо сътрудничество без дълги процеси на координация. Политиката за ваксинация миналата година е пример за това. Русия достави на Сърбия собствено разработената ваксина за Sputnik. Много северномакедонци използваха съоръжението за ваксинация в Сърбия чрез семейни връзки. Такива преживявания се отпечатват върху населението. В крайна сметка няма полза, ако европейските институции изготвят инфографика, която обяснява много подробно, че е предоставена много повече и съществена помощ, когато в крайна сметка тя не е налична. Правителствата и хората в Западните Балкани измерват ЕС чрез конкретни ангажименти към неговите основни проблеми. В Косово това е обещаната либерализация на визовия режим, в Албания и Северна Македония началото на официалните преговори за присъединяване. Всичко останало ще си остане утешителна награда.

Перспективата за интеграция в ЕС губи своето излъчване в региона: не защото репутацията на Москва звучи по-примамливо, а защото хората все повече смятат ЕС за недостъпен. Както в момента показва реториката за отделянето на президента Додик в Босна и Херцеговина с оглед на Република Сръбска: Тактиката за забавяне на Брюксел е опасна игра. Перспективата за интеграция в ЕС губи своето излъчване в региона: не защото репутацията на Москва звучи по-примамливо, а защото хората все повече смятат ЕС за недостъпен. Какви са последствията за европейския проект? По отношение на регулаторната политика Западните Балкани някога бяха нещо като витрина за ЕС. Конфликтите биха могли – ако не бъдат разрешени – поне да бъдат изместени на заден план с оглед на перспективата за общо, обещаващо бъдеще. Не се нуждае дори от промяна на стратегията, а само политическа воля за изпълнение на вече взети решения. За да се разреши бъркотията, първо трябва да се сложи край на българското вето. Тук не става въпрос за намиране на нови стимули за България или за отговор на легитимните опасения на София. Става дума за доверието в самия ЕС, за спазването на обещанията. Европейският съвет трябва да постигне споразумение между членовете. Сегашната политика не отговаря на претенциите за суверенна Европа, способна на действие, която действа независимо от други велики сили или регионални владетели. Никъде другаде подобна претенция не може да бъде постигната с толкова малка инвестиция на ресурси, както в Западните Балкани. Ако Европа продължи да избира пътя на нерешаване, този вакуум ще бъде запълнен. Време е за събуждане.