Три сценария за оцеляване, ако планираме след 2100 година

„expert-bdd.com”, 29.10.2021

Мащабът на климатичните промени и техните последствия за оцеляване на човечеството като че ли са оставали винаги встрани от осъзнаването им в българското обществено пространство много преди да се заговори за Плана за възстановяване и устойчивост и необходимостта от спиране на въглищните ТЕЦ, още преди да обясняваме, че причините за миграцията не са само войните и преди да спорим с редактори за термините относно температурната поносимост на човешкия организъм в в раздела „Глобални заплахи” на книгата на БДД „Накъде отива светът”, обосновавайки, защо една пета от земното кълбо ще стане необитаема до края на това столетие.

Тези дни обаче, се появи ново изследване, което не само че подкрепя нашите твърдения, но предлага методология за прогнозиране на промените на климата и последствията от тях до 2500 година, както и препоръки към политиците.

До 2100 г. Земята ще се промени драстично, ако продължаваме да се отнасяме към нея по същия начин. Но какво всъщност ще се случи след това? Досегашните мерки за опазване на климата, като например тези от Парижкото споразумение, показаха само недостатъчен или незадоволителен ефект. Концентрацията на опасния парников газ в атмосферата продължава да се увеличава, така че произтичащите от това промени ще се усещат векове след 2100 г. Ето защо е "недалновидно" да се гледа само до тази референтна стойност, поради което изследователски екип ръководени от Кристофър Лайън, Ерин Е. Соуп и сътрудници от университета Макгил в Квебек е моделирал изменението на климата до 2500 г. при различни сценарии за емисиите.

Резултатите от изследванията на трите работни групи на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (МГИК) от 1990 г. насам редовно се публикуват в така наречените доклади за оценка. Те вече няколко пъти показаха, че дори незабавното спиране на всички емисии няма да доведе до незабавно спиране на изменението на климата и климатичната катастрофа е неизбежна. Изменението на климата може да бъде намалено само с преосмисляне и със значителни разходи за икономиката, политиката и обществото. Изследователите използват специален модел на атмосферата и океана, за да покажат какво ще се случи, ако човечеството продължи да отделя вредни емисии в голям мащаб.

Този модел, наречен HadCM3, е разгледан при три сценария за емисиите, "представляващи силна, умерена и слаба глобална политика в областта на климата". Целта на изследването е да се представят препоръки за политики, в които се предлагат мерки, вариращи от селското стопанство до социално-икономическите сектори. По този начин ще бъде възможно да се планира времето след 2100 г. и да се управлява под знака на дългосрочната динамика на климата. Учените искат да установят "необходимостта от по-нататъшна работа в тази област".

Резултатите от различните сценарии са изключително тревожни. При всички тях средната глобална температура се повишава след 2100 г., като изключение прави само сценарият с ниски емисии. Глобалното затопляне, което вече се забелязва днес, няма да бъде равномерно разпределено; земната повърхност и полярните региони ще се затоплят повече. Докладът ясно показва, че намаляването на емисиите е от жизненоважно значение. Сценариите с по-високи емисии изглеждат особено драматични и "водят до дълбоко преструктуриране на световните биоми до 2500 г.".

Според доклада се очаква горите на Амазонка да изчезнат сериозно, тъй като температурите и валежите се променят толкова драстично, че животът в тях вече е почти невъзможен. "Климатичните условия, отмирането на горите и положителните обратни връзки ще превърнат по-голямата част от басейна на Амазонка в безплоден и пуст пейзаж".

Единствената надежда е сценарият с ниски емисии: Очаква се глобалното затопляне да достигне своя връх още през този век, след което Земята може да се възстанови донякъде. Въпреки това морското равнище се покачва и тук, така че крайбрежията и цели държави могат да бъдат унищожени от бурите. Причината за това е "бавното продължаващо смесване на топлина в морските дълбини".

Изследователите смятат, че така нареченият "топлинен стрес" е много проблематичен. Дори най-силните от физиологична гледна точка хора трудно биха могли да понесат постоянни температури над 35 °C, а смъртността би се повишила значително. Но не само здравето ще бъде увредено, а и важни инфраструктури, без които хората не могат да се справят, буквално ще се стопят. Електричеството, транспортът и селското стопанство ще се борят с горещината, а в райони като Индия, Африка, Арабия и Югоизточна Азия ще стане толкова горещо, че животът там ще бъде невъзможен.

"Нашите прогнози за света след 2100 г. показват, че без бързо и значително намаляване на емисиите на парникови газове обширни райони на Земята ще се променят по такъв начин, че вече няма да са подходящи за обитаване от човека", казват учените. Храната ще бъде оскъдна, а обработваемите площи ще намалеят драстично.

В доклада си учените се обръщат към хората с призив: "Трябва да помислим в какъв свят ще живеят нашите деца и внуци в бъдеще и какво можем да направим сега, за да запазим Земята годна за живот и за тях". До 2100 г. човечеството няма да има много време, за да спре ефективно изменението на климата. "Прозорецът от възможности за намаляване на емисиите в съответствие с Парижкото споразумение бързо се затваря", казват Лион и колегите му.

Ако парниковите газове не бъдат намалени скоро, големи части от планетата може да не бъдат обитаеми след 2100 г. Ето защо трябва да разберем тези промени след следващите 80 години", за да "подготвим почвата за мирна и обитаема Земя през следващите десетилетия и векове", се казва в доклада.

Затова мнозинството  призовава за по-строги мерки за опазване на планетата. ООН също вижда голяма разлика между стремежите и реалността в областта на опазването на климата.