Български дипломати за събитията в Афганистан

Симеон Николов, Любомир Кючуков, Радослав Деянов

Дванадесет  поуки от провала в Афганистан – Симеон Николов

Основният извод от провала на САЩ и съюзниците в Афганистан е, че не се учим от досегашните си грешки. Защото, ако прочетем 11–те причини поради които борбата срещу Северен Виетнам и Виетконг изобщо не е трябвало да започва, от книгата на Робърт Макнамара „Трагедията и поуките от Виетнам” ще видим, че повечето от тях са абсолютно валидни и за 20 годишната война в Афганистан.

САЩ подцениха не само културните и религиозни различия и особености, както и готовността и волята  за отстояване на национални каузи, но и желанието за свобода и демокрация, както ги възприемаме ние в Европа. Неумението  да се  спечелят сърцата и умовете на хората с напълно различна култура и да се намери подкрепа сред населението водят логично до този резултат.

На второ място трябва да признаем, че пренареждането на света с военни средства е неприемлив, погрешен подход. При овладяването на съвременните конфликти едва до 25% е необходима военна сила, след което се прилагат други политически, правни и икономически инструменти. А в случая след първата фаза на войната се продължи отново с фокус върху въоръжените сили, тяхната подготовка и т.н. САЩ не отчетоха нарастващия скептицизъм към чуждите мисии и техните цели, откъснати от местните проблеми и от нуждите на населението.

На трето място подлежи на преоценка ролята на разузнавателните служби, в чиито доклади очевидно  е надделявала информацията, която политиците искат да чуят, а не обективната и особено прогнозната такава. Защото талибаните бяха силно подценени, а  разложението на местната власт и корупцията включително и в армията и отклоняването на огромни средства на американските и европейски данъкоплатци, не може да не са били известни на службите.

В общественото пространство беше подменена  целта на мисията, защото не борбата срещу тероризма и бъдещето на Афганистан, а други стратегически цели спрямо страни от региона /Русия, Иран, Китай/  бяха водещи в плановете на САЩ и НАТО.

На следващо място трябва да отбележим, че на Запад не се признава в достатъчна степен собствената  роля в създаването на конфликти. Това е очевидно в Либия, Сирия, кризата в Украйна, а също и в анализа на ситуацията в Афганистан, където подкрепата за джихадистите стратегически започна още преди нахлуването на съветската армия. Ако толерираме това, което причиняваме на другите, не трябва да се изненадваме, че ще получим съответните отговори.

Войната в Афганистан учи, че не трябва да се оставяме да  бъдем въвличани в такива унищожителни начинания с чужди за европейската сигурност цели и интереси. Необходимо е по–рано, своевременно, да си даваме сметка за последствията /между 49 и 60 милиона бежанци са били прогонени от войните, водени от САЩ след 9/11, някои от които  платиха и с живота си/. Там загинаха и европейски военни, а европейските държави плащат за приемане на бежанците от Близкия Изток.

Събитията в Афганистан принудиха европейските страни да погледнат отново към необходимостта от по–голяма самостоятелност при справяне с кризи  без участието на САЩ, т.е. ЕС да придобие възможности за колективно и автономно проектиране на сила.

Победата на талибаните, активизирането на „Ал Кайда” и „Ислямска държава” вдъхновяват радикални сили и в други части на света, което пробужда отново опасенията  от тероризъм и в европейските страни.

Светът не стана по–сигурен, както ни обещаваха в началото на войната. В много страни политическите приоритети се промениха в хода на "войната срещу тероризма", като сигурността взе превес над гражданските свободи. Интерес към продължаване на войната имаха оръжейните фирми  и частните военни и охранителни армии. Пропускът да анализираме връзката между оръжейната индустрия и политиката ще има като следствие нови конфликти по света.

Международните организации се нуждаят от укрепване и много по–голяма ефективност. Пропуснат беше момента за мироопазваща операция на ООН в Афганистан.

В международната политика би трябвало да има и повече морал. Когато си опропастил една страна, а отказваш помощ за възстановяването й или когато десетки хиляди афганистанци са работили за теб, а  се пазариш, дали да ги евакуираш, такова поведение е несъответстващо на ценностната ни система на представители на демократични държави. А колкото по–дълбоко се спускаме в океана на моралната кал, толкова по–леко върви по–нататъшното потапяне.

Бежанците са тук, защото ние бяхме там –  Любомир Кючуков

Няма успешна военна интервенция през последните десетилетия. Най-изненадващото е, че имаше изненадани от случващото се в Афганистан и бързата победа на талибаните.  Това бе ясно от момента, в който САЩ обявиха оттеглянето си: Афганистанското правителство нямаше никакъв шанс да спре талибаните, защото то се асоциира с чуждестранното присъствие. Тактиката на талибаните този път е различна - първо установиха контрол върху границите на страната, завзеха областните градове и накрая Кабул.  За голяма част от населението на страната битката бе и национална кауза, т.е. битката е за вярата - за исляма, и против чужденците. Упреците от страна на САЩ и НАТО към доскорошните власти в Кабул, че не са се справили с настъплението на талибаните, звучат некоректно, мека казано.

В Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, а преди това и в Сомалия не победи демокрацията, а почти всички те са с разпаднала се държавност.

Най-вероятно е овладяване и пълен контрол от талибаните, управление на страната по законите на шериата. Това ще засили ролята на основния съюзник на САЩ - Пакистан, и основния им противник – Иран.

Дали ще има диалог между ЕС и талибаните? Това е неминуемо. При условие, че властта премине изцяло в талибаните, то тогава ЕС трябва да осъществи диалог по хуманитарните проблеми. Талибаните вече поставиха рамка на бъдещите отношения - те казаха: Да, при условие, че обезщетите афганистанската държава за своята военната интервенция. Всички интервенции там са завършвали по един и същи начин, много по- лесно е там да се влезе, отколкото да се излезе.

Има парадокс в това, че Европа сега разчита на талибаните, за да я спасят от бежанския поток. Те (бежанците - б.р.) са тук, защото ние бяхме там.

България е заинтересова от общоевропейско решение за разпределяне на бежанците от Афганистан. Тя е транзитна страна, но това носи и задължения.
Това, което Турция показа - тя като цяло се придържаше към поетите ангажименти. Дали ще се засили натискът към Европа, зависи от няколко събития - разчитаме, че няма да има репресии и че ще опазят границите си. Ако има репресии, натискът ще се засили. Въздушният трафик не е към България, но това летище скоро ще бъде затворено и тогава ще има натиск. Тези, които ще се насочат към Иран през Турция, ще минат през България. Кризата беше предизвикана от интервенция на НАТО, така че ЕС им ангажимент поне към тези, които са работили там.

Предложението на ЕС за предоставяне на средства на други страни да се справят с бежанците е начин да се прехвърли отговорността. Това е натоварване на страни, които също са уязвими, затова подобна практика може да има само по взаимно съгласие, както с Турция.

На практика тя /бежанската вълна/ е предизвикана от нашата провалена военна интервенция. Хуманитарната криза там е налице, има стотици хиляди, които искат да избягат и много от тях успяват.

Отрезвяващ удар върху съюзническите отношения със САЩ – Радослав Деянов

Започна търсенето на рационални опции за нова, политически смислена политика на Вашингтон спрямо Афганистан в светлината на неочаквано бързото влошаване на стратегическата обстановка в тази страна след военното фиаско на САЩ в "сърцето на международния тероризъм". За кой ли път САЩ показват, че оставянето на важни глобални задачи главно на военните неизбежно води до геополитическа катастрофа. Достатъчни са примерите за проваалите им във Виетнам (1975 г.) и сега в Афганистан (2021 г.). Нанесен е още един отрезвяващ удар върху валидността на концепцията за поддържане на ефективни военно-съюзни отношения от САЩ с други страни, които всъщност не могат да бъдат реализирани - по чисто егоистични национални съобръжения. Това подронва сериозно доверието в американските гаранции за взаимна сигурност както на двустранна, така и на многостранна (напр. НАТО) основа. Това засяга и бъдещето на България, но съвсем не означава излизането ни от тези съюзи, особено от ЕС, а по-скоро активната ни намеса - заедно с други страни-членки - за тяхното вътрешно трансформиране в по-реалистична и взаимно-изгодна плоскост. Падането на Афганистан на талибаните поставя липсата на стратегическа предвидливост на Европа и опасна зависимост от САЩ. ЕС трябва да отговори на своите недостатъци или да рискува да загуби способността си да защитава своите ценности и интереси.