Тероризъм след бежанската вълна и „по–малкото зло” в Афганистан

Симеон Николов

След множеството поуки от събитията в Афганистан след изтегляне на американските и съюзническите военни контингенти някои държави считат, че да заложат на талибаните е  неизбежното „по–малкото зло”. Но може ли да им се има доверие, когато  както пред САЩ, така и пред Русия поеха анжгажимент да не допуснат терористичните организации „Ал Кайда” и „Ислямска държава” да използват афганистанска територия?

Защото ако действията им по утвърждаване на „Ислямски емират на Афганистан” ще предизвика огромен бежански поток в съседни страни и към Турция и Европа, то толерирането на терористичните организации би съдействало за възраждането на „Ал Кайда” и „Ислямска държава”, би превърнало страната в техен плацдарм и също в заплаха и за европейския континент в дългосрочен план.

Тъй като някои автори подценяват този въпрос, нека да си спомним, че в послединя доклад на ООН по сигурността се потвърждава, че талибаните все още имат връзка с „Ал Кайда”. Нещо повече, успехите им във военно отношение са задълбочили връзките им с ислямистки движения в региона. Част от ръководството на „Ал Кайда” се намира в граничния регион на Афганистан и Пакистан, където е и лидерът на организацията Айман Мухаммед Раби ал–Зауахири. /Съобщението за смъртта му не беше потвърдено./

Центърът за връзки и сътрудничество с регионални чуждестранни групи и основно с „Ал Кайда” е  мрежата „Хакани”, най–боеспособната талибанска структура, ръководена от първия заместник лидер на талибаните и притежаваща специалисти по конструиране на самоделни взривни устройства и ракети. „Ал Кайда” е свела обаче до минимум откритите контакти с талибаните, защото стратегията й засега предвижда запазване на убежището й в Афганистан. Има отделни сведения на разузнавания на някои държави, че се осъществяватг редовни комуникации между талибаните и „Ал Кайда” по въпроси, свързани с мирния процес. Констатирано е обаче нещо по–тревожно: „Ал Кайда” често действа под шапката на талибаните от провинциите Кандахар, Хелманд и Нимруз.  Групировката се състои от афганистански и пакистански граждани, но има такива и от Бангадеш, Индия и Мианмар.
Присъствието на „Ал Кайда” в Афганистан е потвърдено и от нейните медийни и пропагандни структури: седмичният бюлетин „Thabat„  съобщава за операции на организацията на територията на Афганистан и дори изброява извършените нападения от 2020 г насам в 18 провинции.

„Ислямска държава” и „ал–Мухджир” също  поддържат връзки с талибанската мрежа „Хакани”. Бюрото на ал–Садике разположено заедно с „Ислямска държава–Хоросан” в Афганистан. Ако „Ислямска държава”, която от юли 2020 г. има амбициозен нов лидер, успее да вербува недоволни талибани и други бойци за да компенсира намаления си през последните 2 години капацитет, организацията ще продължи да представлява опасност.

Изводът е, че няма гаранции талибанските лидери да ограничат действията на  „Ал Кайда” и „Ислямснка държава” и техните терористични операции. Засега те ще се концентирарат предимно в мюсюлмански страни и райони. Заплахата от терористични атаки извън региона може да не са резултат от широкомащабни операции на този етап, но вписването на подготвени техни бойци с военен опит в мигрантските потоци може да има влияние върху движения и нападения навсякъде по света, включително и в Европа.

Тъй като настъплението на талибаните се развива изключително динамично, първоначалните прогнози за завземане на столицата Кабул до края на годината се оказаха погрешни и това ще се случи вероятно само след седмици. Талибаните разполагат с 60 000 до 100 000 въоръжени бойци. Афганистанската армия е добре въоръжена и подготвена, но силно деморализирана. Опълчението и частните армии избягват да влизат в сражение с талибаните. Това донякъде обяснява бързите им успехи. От това развитие ще зависи нарастването и на двете основни заплахи за Европа– бежанския поток в най–близък план и тероризма в дългосрочен план. Може ли да се очаква обаче относителна стабилност с изграждането на  „Ислямски емират на Афганистан”? Отговорът е по–скоро отрицателен.

Досегашните преговори с талибаните показаха, че те се опитват да повишат авторитета си и да спечелят влияние. В действителност обаче, между тях продължават да надделяват сериозни различия и интереси, било то по племенни, финансови, личностни или лидерски причини. Изключение прави сътрудничеството между двете големи крила, едното от които /Quetta Shura/ контолира 11 провинции, а другото /Пешеворска шура/ – 19 провинции. Има обаче отделни командири, които провеждат самостоятелни и несъгласувани операции. Всичко това, а особено предстоящото поделяне на зони на влияние, което е свързано и с финансови приходи, например от граничните котролно–пропусквателни пунктове или мини, т.е. разпределение на ресурси, предполага много вероятни разцепления и дори въоръжени сблъсъци.

Талибаните бяха предупредени, че ако завземат властта с военна сила, няма да бъдат международно признати и няма да получат помощи за възстановяване на страната. А и разговорите в представителството на талибаните в Доха /Катар/ бяха достатъчно авторитетни: само за три дни от 10 до 12 август бяха проведени срещи и разговори с представители на ООН, ЕС, Китай, САЩ, Русия, Пакистан, Германия, Норвегия, Великобритания, Организацията за ислямско сътрудничество и др.

Евакуирането на дипломатическия корпус от столицата, което вече стартираха САЩ и Великобритания, ще лиши страните от дипломатически контакти  и възможности. След темите „бежанска вълна” и „тероризъм”, на дневен ред ще бъдат драстичните нарушения на човешките права и  хуманитарната криза в „Ислямски емират на Афганистан”.

След поемане на управлението е голям рискът от продължителен период на нестабилност, трудни компромиси и възприемане на прагматични позиции. Това ще е следствие от 2 причини: сериозни различия и интереси на отделните групировки и командири и ролята на съседни държави, които се стремят да наложат своята роля и влияние в Афганистан. Влиянието на САЩ очевидно намалява, докато Русия и Китай имат все по–голяма роля в региона. Изключително важни са протичащите промени във външната политика на влиятелни регионални сили като Саудитска Арабия, Турция, Египет и Иран, изразяващи се в сближаване на позиции. Но дали те ще имат положително влияние за Близкия Изток като цяло или ще се стигне до изостряне на съпреничеството между тях е все още открит въпрос. Показателно е обаче, че в края на август Ирак ще бъде домакин на конференция за насърчаване на регионалното сътрудничество, намаляване на напрежението и насърчаване на мира. Поканени са Египет, Иран, Йордания, Кувейт, Катар, Турция, Саудитска Арабия и ОАЕ. Международната общност би следвало да поощри тенденцията към регионален диалог и регулиране на възникващи конфликти.

Двадесет годишната война в Афганистан и несполучливият опит  за изграждане на държава, пренебрегвайки истинските причини за нестабилност и екстремизъм с цената на стотици хиляди жертви и огромен финансов ресурс, изисква друг анализ. Но да градим оптимистични очаквания само от преговори на базата на сътвореното досега е рано и недалновидно. Освен ако някои стратези не виждат в това временно заменяне на познатата заплаха от „Ислямска държава” и „Ал Кайда” в глобален мащаб с една нова „Мека Ислямска държава” в регионален мащаб, което отново ни връща към неоснователното възприемане на талибаните като „по–малкото зло”.