Неуспехът на мултилатерализма да се справи с най-големите ни предизвикателства ги задълбочава

Колективният ни неуспех да сложим край на пандемията сега ще доведе до още по-дълбоки и скъпоструващи проблеми в бъдеще

Дейвид МакНеър

На срещата на високо равнище за глобалното здраве през май 2021 г. лидерите на Г-20 заявиха, че пандемията "няма да приключи, докато всички страни не успеят да поставят болестта под контрол, и затова широкомащабната, глобална, безопасна, ефективна и справедлива ваксинация ... остава наш основен приоритет".

На участниците в кампаниите може да им бъде простено, че бяха оптимистично настроени, че на срещата на лидерите на Г-7 в Корнуол през юни или на срещата на финансовите министри на Г-20 във Венеция през юли ще бъдат предприети значими действия за справяне с неравнопоставеността при ваксините. Уви, те бяха силно разочаровани. Членовете на Г-7 обещаха да споделят само 870 милиона от своите 3 милиарда излишни дози до средата на 2022 г., което е нищожна сума в сравнение с 11-те милиарда дози, които са спешно необходими за постигане на глобален стаден имунитет. А Г-20 не постигна нищо повече от мъчително неясна "подкрепа за съвместни усилия" в областта на глобалното разпространение на ваксини. Междувременно, след тази голяма декларация през май, ковид-19 продължава да сее хаос по света: още 400 000 души са починали, а броят на смъртните случаи в световен мащаб надхвърли четири милиона. Африка се намира в плен на наистина опустошителна трета вълна от инфекции, като само 1,4 % от населението на континента е напълно ваксинирано.

Това бездействие ще има цена, която ще бъде платена дори извън неописуемите човешки жертви. Нашият колективен неуспех да сложим край на пандемията сега ще създаде и задълбочи още по-дълбоки и по-скъпи проблеми в бъдеще. Непосредствените последици, включително за Запада, ще бъдат сериозни. Но този исторически провал на мултилатерализма подкопава и доверието и стимулите, необходими за ефективно международно сътрудничество по другите екзистенциални предизвикателства на деня - най-вече изменението на климата.

В краткосрочен план, докато вирусът вилнее навсякъде по света, ще продължават да се появяват варианти, които имат потенциала да ни върнат всички в изходна позиция. Миналата седмица Световната здравна организация предупреди, че има "голяма вероятност" да се появят още по-опасни варианти, които могат да бъдат още по-трудни за контролиране, като подчерта, че "пандемията далеч не е приключила".

Вече сме свидетели на щетите, които могат да бъдат нанесени от такива варианти, дори в силно имунизирани страни. В Австралия се увеличават случаите сред напълно ваксинирани хора поради разпространението на силно трансмисивния вариант Делта. Обединеното кралство, което е ваксинирало 68 % от населението си, сега е изправено пред недостиг на работници, като в някои фирми до 20 % от работната сила се самоизолира. През юни епидемия от ковид-19 в китайското пристанище Янтян заплаши да спре 5 % от световния товарен капацитет. Тези смущения от своя страна допринасят за нарастващата инфлация поради повишените цени на суровините.

Но икономическото въздействие на "голямото разминаване" в глобалната реакция на пандемиите едва сега започва. Миналата година Международната търговска камара изчисли, че натрупването на ваксини от богатите страни може да струва на световната икономика 9 трилиона долара, половината от които ще бъдат поети от богатите страни, изправени пред прекъсване на веригата за доставки.

В средносрочен план ненужно удължената пандемия вероятно ще подкопае глобалната сигурност и стабилност. Социалните вълнения, предизвикани от пандемията, се увеличават по целия свят, включително в Африка. Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че разочарованието от справянето на правителствата с кризата, както и нарастващото неравенство и корупцията, могат да доведат до "нова вълна от вълнения", която да попречи на възстановяването от пандемията, особено в развиващите се страни.

И отново, вече виждаме как това се случва. Наскоро Нигерия съобщи, че пандемията е влошила ситуацията със сигурността в страната, тъй като 100 души са били убити по време на общонационалното блокиране. Нигерийският министър на вътрешните работи Рауф Арегбесола обясни убийствата с разочарованието, причинено от нарастващата безработица и ограниченията за придвижване. В Южна Африка повече от 70 души бяха убити, а над 1300 бяха арестувани в размирици, предизвикани от вкарването в затвора на бившия президент Джейкъб Зума. Министерството на здравеопазването предупреди, че въвеждането на ваксинации и други основни здравни услуги в страната са сериозно нарушени, а има и съобщения за предстоящ недостиг на храна. Европейската служба за подкрепа в областта на убежището предупреди, че рискът от разселване, свързано с конфликти, вероятно ще се увеличи поради пандемията - повдигайки призрака на бежанската криза от 2015 г., която доведе многостранните институции на ЕС до ръба на колапса.

Разбира се, най-голямата заплаха за глобалната стабилност е изменението на климата. Съществуват депресиращи паралели между международните реакции на пандемията от ковид-19 и изменението на климата. Подобно на климатичната криза, пандемията разкрива много за нашата неспособност да действаме в собствен просветен интерес, когато сме изправени пред спешна и очевидна заплаха, и предоставя неопровержими доказателства за хуманитарната и икономическата цена на бездействието. Както красноречиво твърди Мартин Улф от "Файненшъл таймс", "дори срещу такава очевидна глобална заплаха, при която разходите са огромни и непосредствени, ние изглежда не сме в състояние да действаме с необходимата спешност" и следователно, когато става въпрос за климата, "е невъзможно да си представим, че ще направим нещо повече от това да се бавим, докато планетата гори". Излишно е да казваме, че е необходимо истинско глобално сътрудничество, за да се справим ефективно с климатичната криза, която вероятно е още по-сложен и дълбок проблем от ковид-19. Но доверието и добрата воля, които изискват такова сътрудничество, са унищожени от недалновидния национализъм на Запада в лицето на пандемията. Трудно е да се преувеличи гневът, който предизвика неравнопоставеността по отношение на ваксините в Африка, където на 100 души се падат едва 4,3 ваксини (в сравнение със 77 на 100 в Северна Америка и 75 на 100 в Европа).

Разполагаме с ресурсите и възможностите да сложим край на пандемията навсякъде; въпросът е само на политическа воля.

Стрийв Масийва, пратеник по ваксините към Африканския съюз, обясни миналия месец стъпките, които е предприел, за да закупи ваксини от фармацевтични компании, само за да установи, че доставките за 2021 г. са изкупени от държавите от Г7: "хората, които купиха тези ваксини, и хората, които им продадоха тези ваксини, знаеха, че за нас няма да има нищо", каза той пред Института Милкен. "Изненадан ли съм? Не, по време на кризата със СПИН бяха нужни осем години, за да може лечението да се предлага в богатите страни и да се предлага в Африка. Това е отново старият филм."

Африканските държави с най-високи нива на ваксинация - Египет, Мароко и Сейшелските острови - разчитат в голяма степен на китайски ваксини. Предвижда се тази година Китай да произведе толкова дози, колкото Индия, САЩ и Европа, взети заедно. Но дори и тогава Африка е получила само 26% от глобалните дарения на Китай, а Китай е продал само 5,6% от доставките си на ваксини за Африка. Някои видни африкански бизнес лидери и филантропи вече са стигнали до извода, че не могат повече да разчитат на другите. Сега те се съсредоточават върху производството на ваксини на континента. Един от тези лидери ми каза частно: "Никога повече не искаме да разчитаме на Запада".

Човек може само да се чуди, с нарастващ песимизъм, за последиците от всичко това за бъдещото международно сътрудничество.

- Каква е вероятността на срещата на върха COP26 през ноември да бъдат предприети значими действия по отношение на климата?

- Какви са шансовете за напредък на знаковата среща на върха ЕС-Африкански съюз, която несъмнено ще бъде белязана от неравнопоставеност на ваксините?

Въпреки доста мрачните перспективи пред световните дела, ковид-19 е проблем, който може да бъде решен. Разполагаме с ресурсите и възможностите да сложим край на пандемията навсякъде, просто е въпрос на политическа воля. Световните лидери трябва да предприемат редица спешни действия, за да се справят със ситуацията.

На първо място, САЩ и европейските държави трябва да споделят неизползваните си дози - като започнат от днес. Анализът на данните от Airfinity, направен от моята организация ONE Campaign, показва, че със забавянето на разпространението на ваксините САЩ ще произвеждат между 55 и 110 млн. ваксини повече, отколкото могат да прилагат всеки месец до края на годината, като дотогава страната ще е натрупала до 400 млн. излишни дози. ЕС, чието население е 450 млн. души, а процентът на ваксинираните е 79 на 100 души, се очаква да произведе над 1,4 млрд. дози до края на годината.

Второ, Г-20 следва да подкрепи и изцяло да финансира план за постигане на глобален стаден имунитет чрез увеличаване на доставките и разпространението на ваксини, като целта е да се обхванат 40 % от населението на света през тази година и 60 % до средата на 2022 г. МВФ, Световната банка, Световната търговска организация и Световната здравна организация подкрепиха план за постигане на тази цел на стойност 50 млрд. долара. Но нито една държава не се е ангажирала да го подкрепи. Част от този план следва да включва повече действия за намаляване на свързаните с търговията пречки пред увеличаването на производството на ваксини чрез премахване на ограниченията за износ на ваксини и суровини, както и чрез преодоляване на ограниченията, свързани с интелектуалната собственост.

На трето място, споразумението за създаване на специални права на тираж в размер на 650 млрд. долара, което сега се движи из бюрокрацията на МВФ, следва да бъде придружено от план за развитите икономики да прехвърлят всички отпуснати средства на бедните страни. Понастоящем богатите страни ще получат 400 млрд. долара по споразумението - нито една от тези суми не им е необходима. Няма надеждна икономическа, епидемиологична или стратегическа причина тези мерки да не бъдат предприети сега. Единственото обяснение може да бъде липсата на политическа далновидност и смелост.

Превод: С.Н.