За новата книга на Щефан Барон "Ami go home!"

Щефан Барон (бивш главен редактор на WirtschaftsWoche) анализира хегемонистичната борба на САЩ срещу Китай.

"Ami go home?" Това не е заглавието, което бихме очаквали от книга на автор като Щефан Барон. Барон, икономист по образование, който в професионалната си кариера е работил като финансов кореспондент на Der Spiegel, главен редактор на WirtschaftsWoche и напоследък като глобален ръководител на комуникациите в Deutsche Bank, не желае книгата му да бъде разбирана като "антиамериканска". Публицистът, който дълги години е бил член на настоятелството на Американския институт за съвременни германистични изследвания и все още поддържа добри отношения със САЩ, разглежда в работата си големите исторически промени в световния баланс на силите, които определят настоящето, възхода на Китай и усилията на САЩ да задържат Народната република, за да запазят глобалното си господство. Последицата е опасна ескалация на конфликта, чието прерастване в Трета световна война, както заявява Барон, трябва да бъде спешно предотвратено. Тази загриженост го кара да критикува остро сегашното състояние на Съединените щати и да предлага начини за предотвратяване на ескалацията на транстихоокеанската борба за власт.

В трезва оценка Барон описва привидно неудържимото "преместване на световния център на властта към Азия" и движещия фактор за това - възхода на Китай. Както отбелязва авторът, става дума за възраждане: в началото на XIX век Средното кралство, в което по това време живее около една трета от населението на света, все още произвежда около една трета от световната икономическа продукция; по този начин то е най-голямата икономическа сила в света, и то в продължение на много векове. Възраждането му след опустошенията, нанесени от западните колониални сили, е успешно не на последно място, както преценява Барон, защото "политико-икономическата система" на Народната република е точно това, което почти никой не очаква на Запад, където агитационните репортажи обикновено само потвърждават старите, изпълнени с неприязън клишета за Китай: Тя е "изключително гъвкава, експериментална и адаптивна"; политиката, цитира Барон експертите по Китай Себастиан Хайлман и Елизабет Пери, се разбира изрично като "процес на постоянна промяна и управление на конфликти, на шум и адаптация ad hoc". Китайската система далеч не е твърд и непоклатим авторитаризъм.

От друга страна, дълбоко разочарование се усеща при описанието на сегашното състояние на Съединените щати. "Страната на свободата, равните възможности и демокрацията се е превърнала в олигархия", дори "в плутокрация", съди Барон; "върховенството на закона показва дълбоки пукнатини, икономическата производителност и бъдещите възможности намаляват, средната класа се стопява, социалното неравенство и расизмът са необуздани". Барон описва външната политика, която все по-разяжданите у дома САЩ си позволяват след края на Студената война: изключително агресивен подход към Русия; убийствени войни - например в Ирак - в допълнение към постоянно нови "операции за смяна на режима" и безмилостни екстериториални санкции. "Военнопромишленият комплекс и тайните служби са ... Военнопромишленият комплекс и тайните служби са завзели неприлично много власт", заявява журналистът, който предупреждава, че само външна агресия може да сплоти дълбоко разделената страна: "Убеждението, че Америка трябва да бъде първа в света", в момента е "почти единственото нещо, по което иначе дълбоко враждуващите демократи и републиканци все още са съгласни. Барон говори за "имперска арогантност".

И той не си прави илюзии за опасността на ситуацията. Съединените щати, "за да защитят позицията си на хегемон, ... да възвърне загубената си конкурентоспособност", смята Барон; вместо това тя се стреми "с всички средства и на всички фронтове да предотврати напредъка на Китай или поне да го забави". В момента средствата са "търговска война" и "технологична война", но, както прогнозира журналистът, това ще "забави значително процеса на технологично догонване на Пекин", но няма да го спре. В крайна сметка "рискът от трета световна война" е голям. Барон припомня, че в речта си пред възпитаниците на военната академия в Уест Пойнт през 2019 г. вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс вече открито "повдигна въпроса" за това, че "един ден ще трябва да застанем на бойното поле", т.е. ще се наложи да воюваме. САЩ са не само единствената страна в света, която "вече е използвала ядрени оръжия (и то без да има нужда)", но и тази, която "(за разлика от Китай) никога не е забранявала първата им употреба".

Какво да правим? Барон изрично залага на "еманципацията на Европа" от САЩ. Интересите на европейските сили, преценява той, "не съвпадат нито с тези на САЩ, нито с тези на Китай"; затова те не трябва да "решават между тези две сили", а "да изберат трети, наш собствен път": "Многополюсният световен ред и мирното съжителство на системите" трябва да станат "основа на европейската външна политика". Но това също може да бъде постигнато, тъй като ЕС е "сам по себе си без хегемонистични амбиции". Последното може да бъде подложено на основателно съмнение, както и преценката, че САЩ са вкарали ЕС в конфликт с Русия: Именно разширяването на властта на ЕС, основано на старите германски стремежи за влияние на Изток, доведе до фатална ескалация на конфликта с Москва през 2014 г. Но дори и предложената от Барон терапия да не е съвсем убедителна, в много отношения неговата диагноза е такава.

Щефан Барон: Ami go home! Преизмерване на света. Берлин 2021. Econ Verlag