Приземяването на самолета на „Райънер“ в Минск – всичко ли е казано

Андрей Караславов

Тези дни в центъра на европейската политика и всички медии е събитието, свързано с приземяването от белоруските власти  на самолета на „Райънер“, изпълняващ редовен полет от Атина до Вилнюс в Минск на 23.05. и последвалото задържане на пътуващия в него самолета критик на режима на Лукашенко блогърът Роман Протасевич и неговата спътница София Сапега.

Извън съмнение е, че приземяването на самолета,  ако е било принудително провокирано от белоруските власти, е неприемливо от всякаква гледна точка и заслужава да бъде осъдено най-остро. Задържането на Протасевич представлява пореден пример на посегателство върху свободата на словото и стремежа на авторитарни правителства да сплашват и репресират представителите на опозицията, както в страната, така и извън нея. Правилно е такива действия да не бъдат толерирани, а демократичната общественост да се солидаризира със задържания опозиционер и настоява за неговото освобождаване.

Последвалите реакции от страна на политици,  международни организации и медии е трудно да бъдат обхванати и изброени, още повече, че непрекъснато се появяват нови заявления и декларации, чиито формулировки, всяка от които  по своята твърдост и сила,  надминава предишната.

Случаят се превърна извънредно в основна точка от дневния ред на състоялата се още на 24 май среща на ръководителите на държавите от ЕС в Лисабон. Предвижда се да бъде обсъден на извънредно закрито заседание на СС на ООН, както и на предстоящата среща на министрите на външните работи на Съюза.

Австрийският канцлер С.Курц настоя за „последствия“ за правителството в Минск. Канцлерът Меркел  оцени събитието като „безпрецедентно“. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обвини Беларус, че използва контрола на въздушното си пространство, за да извърши  „държавно отвличане“.

Полша и Литва започнаха разследване по повод насилственото приземяване на самолета, като последната предложи и изключването на Беларус от Интерпол. Ирландският министър-председател настоя за решителен отговор от страна на ЕС. Премиерът на Белгия настоя за забрана на белоруската авиокомпания „Белавиа“ да каца на летищата в ЕС. Европейският парламент заговори за „държавен тероризъм“ от страна на Беларус. Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Ж.Борел призова за международно разследване и заговори за един „акт на пиратство“. От страна на президентската администрация в Украйна случаят бе определен като „държавен тероризъм“. Британският външен министър се изказа за нови санкции срещу страната.

Президентът Байдън определи отклоняването на самолета и ареста на  Протасевич „пряко нарушение на международните норми“ и обяви, че неговата администрация ще изработи подходящ начин да подведе под отговорност виновните“. Държавният секретар А.Блинкен заяви, че е в постоянен контакт с ЕС по повод събитието.

Съответна реакция имаше в този дух и от българските институции.

Генералният секретар на ООН Гутиереш изрази загриженост във връзка с приземяването на самолета и ареста на Р.Протасевич, като призова всички засегнати страни да сътрудничат за „пълно, прозрачно и независимо разследване на това смущаващо събитие“. Службата на Върховния комисар на ООН за човешките права остро осъди задържането на белоруския опозиционен журналист.

Реакцията на ЕС бе необичайно бърза и силна. Още на следващият ден, по време на планираната среща на държавните ръководители на Съюза, освен вербалното осъждане на действието на белоруските власти, бяха очертани мерки, с които страната трябваше да бъде наказана „без отлагане“. В случая впечатление направи и факта, че за пръв път от много време 27-те държави демонстрираха единство. А реакциите се изразяваха в санкции, санкции и пак санкции – част от които следваше да се наложат незабавно, а друга част в предстоящото бъдеще с цел да нанесат удар върху белоруската икономика, основните отрасли и износа. Първото решение на ЕС бе да прекъсне транспортните връзки със страната,  да затвори въздушното си пространство за полети на белоруската авиокомпания „Белавиа“ и да оправен призив към авиокомпаниите на държавите-членки да избягват въздушното пространство на Беларус.

Прави впечатление не толкова фактът, че ЕС прибягва отново към най-често прилагания от него инструмент за натиск - икономическите санкции, нито скоростта на вземане на това решение, нито единодушието в ЕС по въпроса или възмущението и осъждането на това действително неприемливо действие на белоруските власти. Случаят дава повод да се прояви съмнение, доколко твърденията на  Западните политици и наблюдатели, че действията на белоруските власти са безпрецедентни и да се постави въпросът защо  „международната общност“ не е проявявала такава реакция в други случаи идентични с този. Доколко това възмущение е искрено , а не е отново проява на така често прилаганите от тази общност „двойни стандарти“.

Тези които помнят знаят, а тези които не знаят могат да погледнат в историята, че случаи на принудително приземяване на самолети, в т.ч. и с единствената цел арест на политически противници на управляващите  е имало и преди.

Така например още в далечната 1956 година френските власти заставят марокански самолет да извърши принудително кацане и арестуват ръководителя на алжирския Фронт за национално, впоследствие първи министър-председател и президент на независим Алжир.

В по-близко време, през 2010 г. Иран насилствено приземява граждански самолет, пътуващ от Дубай към Киргизстан, като арестува намиращ се на борда водач на сунитска военна групировка.

На 21.10. 2016 г. украинските власти принуждават с пряка заплаха от сила граждански самолет на „Белавиа“, летящ по маршрут Киев – Минск, да се приземи в Киев, като свалят от борда и арестуват арменския публицист Армен Мартиросян, противник на  майданския преврат и известен с проруските си публикации от Източна Украйна. /Този факт не попречи на властите в Киев да заклеймят действията белоруските си съседи и да нарекат случая „международен тероризъм“/.

Тогава обаче „международната общност“ не реагира, дори не бе споменато за евентуални санкции срещу Киев, а камо ли за прекратяване на въздушните връзки с Украйна. Въпросът не поставен нито в ЕС, НАТО, другите международни институции или в двустранен порядък с Киев, а бе забравен по най-бърз начин и сега едва ли някой се сеща дори да е чувал за него.

Още по фрапантни са различията в подхода  на оценката и реакциите във връзка с действията на белоруските власти, ако се сравнят с реакциите по повод един по-известен и скандален случай на принудително приземяване на боливийския самолет през 2013 г. Пикантното или по-точно скандалното в онзи  случай бе и фактът, че това бе правителствения самолет на президента Ево Моралес, който се завръщаше в родината си след участие в международна конференция.

Неговият самолет бе принуден да извърши принудително кацане във Виена след като Франция, Испания, Италия и Португалия, европейски държави – членки на ЕС и НАТО, в резултат на светкавична координирана акция, затвориха своето въздушно пространство за самолета, който вече се намираше в полет. Поводът за това действие, както впоследствие се разбра, бе подозрението на някои специални служби, че в самолета може да се намира Едвуард Сноудън, когото американското правосъдие се стреми да залови. /Едуард Сноудън, бивш сътрудник на Агенцията за национална сигурност на САЩ, разкрива как правителството на Съединените американски щати тайно разработва програма за събиране на информация от всяко телефонно обаждане, изпратено съобщение или имейл с цел изграждане на безпрецедентна система за масово наблюдение, чрез която да бъде възможно проследяването на личния живот на всеки човек./

На летището във Виена самолетът на боливийския президент, който се ползва с дипломатически имунитет, е бил подложен на претърсване, което с цел да се ограничен, поне частично, скандалът, е било обявено, че е станало доброволно. Едва след като се е констатирало, че Сноудън не е на борда и информациите на секретните служби са били „фейк“,  въздушното пространство бе отворено за боливийския самолет и президентът Моралес продължи своя полет към родината си. Не е нужно човек да е дипломат и юрист-международник, за да обхване величината на скандала, който представлява блокирането на правителствен полет. Такива мярка на подозрение спрямо един демократично избран президент рядко се прилага дори към диктатори или международни престъпници и спекуланти.

Австрийските дипломатически власти в случая бяха принудени да се справят с неловкото положение, в което  бяха поставени. Франция, Испания, Италия и Португалия изказаха съжаление и поднесоха доста нелепи дипломатически извинения, а техните правителствата трябваше да отговарят на редица въпроси на опозицията и медиите, защо така открито демонстрират подчинение на нарежданията, които получават от САЩ и готовността да приземят чужди самолети, за да арестуват опозиционери, които не се ползват с тяхната подкрепа. /Самият Сноудън дори не фигурира в списъците за издирване на Интерпол/. Случаят бе омаловажен като нетактичен, конфузен или недипломатичен. Премълчан бе и протестът, който няколко латиноамерикански държави изразиха пред тогавашния Генерален секретар на ООН Бан Ки Мун.

Тогава, за разлика от сегашния случай със самолета на „Райънер“, принудителното приземяване и претърсването на боливийския президентски самолет бе обявено за „юридически перфектно“ – мнение, изразено от някои  международници и от ЕС. Те подкрепяха тази теза с аргумента, че всяка държава разполага с пълен суверенитет над своето въздушно пространство в т.ч. и да дава и отнема разрешения на чуждестранни самолети за полет в него. Правителствени самолети подлежат дори на по-строг режим, тъй като за полет през въздушното пространство на всяка държава те трябва да уведомяват и получават разрешение, за разлика от гражданските, чиито полети се осъществяват в съответствие Чикагската конвенция. В този смисъл една държава може без обяснение по всяко време да оттегли дадено разрешение за полет на правителствен самолет, дори ако той е вече във въздуха. /Такъв бе случаят с германския правителствен самолет на А.Меркел, който през 2011 г. се наложи да кръжи 2 часа във въздуха, преди Иран да разреши прелитането му над неговата територия/.

Вече почти две десетилетия Западът полага усилия да промени властта в Беларус. Инцидентът с „Райънер“ се оказа не повод, а възможност за легитимиране на поредния кръг на санкционната спирала, както и „замразяването“ на финансовите помощи на ЕС за Беларус.

Освен санкции срещу избрани сектори на белоруската икономика, крайните привърженици на такива мерки предлагат „Сименс“ да прекрати участието си в строителството на белоруската ядрена централа, страната да бъде  откъсната от системата за международни разплащания „Суифт“, което бе засегнало чувствително икономиката й. Дори се спекулира САЩ да преразгледат решението си да не предприемат мерки срещу фирми, участващи в строителството на „Северен поток 2“, към което самата Беларус няма отношение. Наложило се е канцлерът Меркел да преустанови обсъждането на тази тема със заявлението, че „осигуряването на газовите доставки нямат нищо общо с инцидента с “Райънер“.

Постепенно обаче все повече анализатори започват да обръщат внимание на обратната страна на медала, а именно, че „санкционни ентусиазъм“ на политиците ще се отрази на икономиката на самия ЕС. Конкретно се посочва предприятието „Белорускали“, един първите световни производители на калий, което задоволява 20 процента от световното потребление на калиеви торове. Бойкот на това предприятие би създало  непредвидими проблеми на европейските селскостопански производители. Още по- нежелан за Запада резултат от изолацията на Беларус би било още по-силното привързване на страната към Русия.

Странни са поведеното и действията на ЕС и в друго отношение. Увлечени в усилията да търсят „най-твърдия“ отговор по отношение на Беларус, на европейските политици като че ли не им хрумва, че в международните отношения освен санкции съществува и дипломацията с нейния широк спектър на действия. Вместо със санкции, по изключение, биха могли да опитат с преговори и дипломация.

В решаването на кризи следва преди всичко да се търсят посредници и съюзници. Естествен партньор в конкретната криза с Беларус би била Русия, страната с най-силно влияние върху белоруските власти. Западът вече трябваше да постигне споразумение с Русия в овладяването на къде по-сериозни кризи от глобален мащаб като в Сирия, Близкия Изток, Либия, Афганистан. Още по-учудващо е, че ЕС изостря отношенията с източните си партньори в момент, когато президентът Байдън сигнализира, че САЩ залагат на дипломацията и преговорите и отправя покана към Путин за двустранна среща в Женева на 16 юни, за да възстановят „предвидимостта и стабилността“ в двустранните отношения.

П.С.

През последните дни се появява все по-нова и интересна информация във връзка с инцидента с „Райънер“. В интернет бе публикуван запис на съдържанието на разговорите между капитана на самолета и диспечерския пункт на летището в Минск. Редица медии препечатаха текста с коментар и на експерти, запознати с терминологията, използвана в гражданската авиация. Според анализаторите този запис свидетелства, че:

-        белоруските власти действително са съобщили на капитана на самолета за постъпила при тях информация за наличие на взривно устройство на борда, и че тази информация е получена при тях от друг източник;

-        на капитана е било препоръчано в тази ситуация да  кацне на летището в Минск, което има готовност да го приеме или ако прецени, по свое решение, да продължи полета към Вилнюс;

-        след няколко минути, очевидно след разговор с диспечерските служби на „Райънер“ и летището във Вилнюс, капитанът на самолета уведомява, че е взел решение да кацне в Минск, след което следва диалог по стандартната процедура по насочване и кацане на самолет на гражданско летище.

Всички анализатори са единодушни, че белоруската страна е предала информацията за подозрение за наличие на взривно устройство на борда, но  че командирът на самолета, сам е преценил и взел решение да кацне в Минск. Публикуваният разговор  не дава основание да се приеме, че върху командира е оказван натиск или са отправяни заплахи. Не се съобщава за сега и фирмата  „Райънер“ да е излязла с позиция по случая или да е обявила финансови или други претенции към белоруските власти.  Не става и дума за наличието на хипотетичен боен самолет в близост до „Райънер“. Коментаторите изказват  определени съмнения и дали ще бъдат някога оповестени разговорите, които командирът на самолета е водил със своята централа и службите на летището във Вилнюс.

А във връзка със задържането на Роман Протасевич в Киев редица разследващи журналисти също така проявиха интерес към неговата личност. Техните публикации, основани на преглед на негови профили в Twitter, Youtube и Instagram, както и публичните данни от биографията му съдържат много сведения за неговото участие в украинския Майдан, в сраженията в Източна Украйна като наемник, за контакти с военни украински формирования с определено фашистки уклон, характеризират го като крайно дясно-радикален екстремист и в значителна степен помрачават романтичния образа на опозиционен блогър и журналист, борец срещу авторитарния белоруски режим, който сега му се създава от западните медии. Но това е съвсем друга тема.