За проблемите ни със Северна Македония – коментари на трима дипломати от Българско дипломатическо дъружество

Йордан Величков, Симеон Николов, Огнян Гърков

Във всичко прозира и дългата ръка на Белград– Йордан Величков

България не бива да се поддава на какъвто и да е международен натиск по спора ни със Северна Македония. Бих попитал президентите на страните в Европа ако някой посегне върху тяхната национална принадлежност, те как ще реагират. Трябва ясно и точно да им се каже. Ние имаме решение на парламента и никое правителство не може да го променя. Всички политически сили подкрепиха позицията на страната ни, а и 90 на сто от българските граждани мислят по същия начин. Политиците ни не трябва да се поддават на каквито и да са дипломатически совалки, на никакви изкушения, чрез които прозира целта на македонците - да ни откраднат част от най-светлите страници и те да се представят като третия писмено книжовен център на континента. За първи път страна кандидат член на ЕС иска да диктува правилата за влизане в Съюза. Между другото, във всичко прозира и дългата ръка на Белград. Нашите политици наистина трябва да имат топки. Ако се огънат, това ще бъде равносилно на национално предателство, и трябва да знаят, че ще бъдат отхвърлени от историята. Защото така ще сложат край на нашето минало, с което се гордеем. А гласчетата на разни соросоидчета, трябва да бъдат заглушени с ясна национална позиция.

България да осъзнае грешките си и предпиреме по–активни действия – Симеон Николов

Българите така и не намерихме сили да признаем самокритично, че управляващите ни прибързано извадиха отлежаващата стара декларация, озаглавявйки я Договор, само защото натискът от Вашингтон и Брюксел беше за създаване на условия за бързо приемане на Македония в НАТО. Не се поучихме дори от това, как Гърция си реши всички спорни въпроси с Македония. Пасивността през всичките години също е наша вина. Още преди 2008 година обещавахме на българите в Скопие, че ще имат възможност да гледат българска телевизия. Тогава ни посрещаха с уважение. Изпращаха свои кадри на обучение в националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново, търсеха ни на международни форуми с въпроси, дали можем да им дадем под наем наши военни транспортни самолети, сондираха мнение, дали можем да поемем защитата на въздушното им постранство с наши самолети и т.н.

Още в периода 1977– 1981 г., когато обикалях библиотеките и архивите в Германия по една научна работа, свързана с Балканите, установих това, за което предупреждаваха и наши преподаватели по българистика: имаше унижощени, буквално откъснати страници от документи, имащи отношение към въпроса за българите в Македония. Някой е «работил» отрано, дългосрочно и грубо по подготовката на това, което имаме днес.

Дори и след като се изостриха отвношенията ни, България не прави нищо за да разобличи конкретните фалшификации, кратко, ясно с цитати, факти и факсимилета от документи, да ги публикува в Сборник и разпростани и в интернет, в ЕС, във всички наши съюзни и партньорски страни:

– за фалшификацираната книга «Илинден–1903–1925» с препечатаното писмо на Гоце Делчев от 1895, пропускайки страницата с текста за великоблгарските шовинисти и в «превод», за да не се види, че е писано на български език;

– за фалшифицираната реч на Григор Пърличев  за да се очерни «бугаризмот» от времето когато е бил български учител в Солунската българска мъжка гимназия;

– за манипулираното интервю на Блаже Миневски с Хилми Паша;

– за фалшифицрания сборник на братя Миладинови «Български народни песни»;

– за фалшифицзиране на Карнегиевата анкета от 1914 г. За подменените цифри за българско население в Македония – –329 371 «македнои», докато в оригинала е 329 371 «българи»;

– за фарлшифицираното интервю на Даме Груев, за фалшифицирани докумнети на Яне Сандански и много,     много други.

Докато в годишните доклади на разузнавателните служби на други страни се публикуват факти, илюстриращи действията на други държави срещу интересите им, никога досега българска разузнавателна служба не се е произнесла по задкулисните играчи, заинтересовани от проваляне на двустранните ни отношения със  Република Северна Македония. Може би защото биха изпаднали в «неудобно» положение спрямо други силни съюзници, които поставят интереса си да няма единство на Балканите и с оглед на друг баланс на силите в бъдеще, над съюзническия си такъв.

От гледна точка на дипломатическите отношения  фактът, че от доста време, може би над година и половина няма посланик на Република Северна Македония в София, може да се тълкува единствено с неоснователно нежелание на Скопие да поддържа приятелски и добронамерени отношения с нас. Но тъй като сме част от ЕС, е странно, че въпреки това кандидатства за членство. Би трябвало да отговори на въпроса, дали утре няма да създава подобни напрежения и с други европейски страни, когато нещо не й харесва.

Българската страна следва да задава и по–конкретни въпроси на Брюксел, когато ни съветва да се откажем от ветото си, например: за двойния аршин в изискванията към страна–кандидат за член; за общите ценности, които защитаваме в ЕС, а ни предлагат да ги загърбим; за това, че аргументът на Брюксел «двустрнни проблеми не могат да бъдат пречка» всъщност  е дълбоко погрешен и по същество  съвсем не са «двустранни».

Управляващите в България би следвало да информират своевремнно и по–открито и българското общество, обяснявайки причините за някои събития и какво предприемат по тях. Например за аргумента, с който миналата година България е била извадена от международната инициатива «Кирило Методиеви пътеки» и на нейно място е приета Република Северна Македония, защото България нямала нищо общо с Кирил и Методий.

От практиката ми на „външнополитическо общуване” със Скопие в Словакия – Огнян Гърков

Уважаеми проф. /Пламен/ Павлов,

По повод публикацията Ви: „Чехия и Словакия влизат в зъл сценарий на властите в Скопие”/07.05.2021 г., Поглед.инфо https://pogled.info/…/chehiya-i-slovakiya-vlizat-v-zal… и като работил в Прага през 1988-92 г. и 1996-99 г., и в Братислава (2006-10 г.) бих желал да Ви спомена, че:

На 24.09.2009 г. бях на Микулчице. Инак, в Прага и в Братислава имаме пълноправни посолства и Културни институти. Просто трябва да се РАБОТИ на място. АКТИВНО, ПРОФЕСИОНАЛНО, СЪС ЗНАНИЯ, а не безметежно да се трупа трудов стаж!!!

НЕЗАВИСИМО ОТ ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА КОНЮНКТУРА У НАС СЪМ СЕ ПРИДЪРЖАЛ КЪМ УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ПОНЕ МОРАЛЕН ДЪЛГ НА ДИПЛОМАЦИЯТА НИ Е ДА РАЗЯСНЯВА БЪЛГАРСКАТА ПОЗИЦИЯ СПРЯМО ПОВАРДАРИЕТО в подходяща обстановка.

Знаете добре, че Чехословакия възниква, базирайки се на Версайската система от договори, и е заинтересована от нейното дългосрочно укрепване под егидата на Париж и Лондон, със съюзници на Балканите Белград и Букурещ. България, ощетена от Ньойския договор – част от Версайската система – е заинтересована противоположно: от ревизия, с надежда да си възвърне територии от българското землище, заети от Румъния, Югославия и Гърция. В тази светлина, от пражкия поглед, политическите връзки между Прага и София в следвоенните периоди се развиват с отчитане позициите на Белград, особено на коминтерновско-сърбоманските, в наше време и на САЩ, визии за Повардарието и за цялата географска област Македония.

По Словакия, вижте, при интерес публикацията:”От практиката ми на „външнополитическо общуване” със Скопие в Словакия//11.11.20 г., https://pogled.info/…/ot-praktikata-mi-na… А консулът, за когото споменахте в Бърно, е вероятно Мичев, не Минчев.