Изпитанията пред Европа са тест и за България

Симеон Николов за в–к „Българска армия”, 14.05.2021

Динамиката на трансформационните процеси, които протичат днес в света и променят неговото бъдеще, ни принуждава да си дадем сметка в каква голяма степен  е нужно умение за вземане на перспективни решения за излизане от сложни международни проблеми и защита на националния интерес.

Със сигурност България разполага с необходимия затова експертен потенциал. Друг е въпросът, доколко и как той бива използван, дали политиците и управляващите се вслушват в него и дали политическо късогледство и дребнотемие не отблъскват и не разпиляват натрупванията на интелектуален и професионален опит. На тези мисли навежда очакваната в близките дни трета поред книга, наситена с много анализ, оценки и предложения, под заглавие „Накъде отива Европа– предизвикателствата пред Стария континент през погледа на български дипломати” на издателство „Изток–Запад”.  През есента на миналата година се появи първата книга със заглавие „ Накъде отива светът – глобалният политически лабиринт през погледа на български дипломати”, а през януари бе представен поредния Годишен анализ „Международната политика и българската дипломация”. Автори на трите книги са 13 изявени български дипломати, заемали различни длъжности –  вицепремиер и министър на външните работи, заместник–минстри, посланици, високопоставени представители в органите на ООН и ЕС, всичките членове на Българското дипломатическо дружество.

В дългата си история Европа отново е изправена пред сериозни предизвикателства и професор д–р Динко Динков, автор на предговора, с право отбелязва, че „осмислянето на изпитанията е създало съкровищница от мъдрости, които подхранват надеждата, че Европа може да бъде фактор, който да предотврати човечеството да се унижи в такава степен, че да се самоунищожи” и предупреждава, че основанията за тревоги са сериозни. Днешното поколение европейци не познават идеите на бащите основатели на ЕС. А мнозина се опитват да обяснят процесите в света със стари понятия като Изток и Запад. Съдържанието на тези понятия обаче, е вече съществено променено.

Авторите на книгата „Накъде отива Европа” се фокусират върху 4 основни теми обособени в съответните раздели: 1. ЕС–напред към повече интеграция или назад към националните държави. 2. ЕС– глобален играч: амбиции и реалност. 3. Европейската сигурност в един все по–несигурен свят. 4. ЕС на Изток от Запада. Логично предизвикателствата водят най–често към две понятия– несигурност и шансове: шансовете за автономна отбрана, контрол на въоръженията, какво следва в Черно море, Мястото на Турция и т.н.

Най–големите предизвикателства пред ЕС са породени от глобалните промени в баланса на силите, нарастващата взаимовръзка между климатични промени, енергийни източници и съперничество за ресурси, все по–силното обвързване между военно–политическите и икономическите проблеми, справяне с неравенствата и нахлуващата нова технолигична революция, която може в кратки срокове да промени надмощието на една или друга велика сила в света. Един свят на нарастваща комплексност, несигурност и бързи промени неизбежно налага преосмисляне на външната политика на ЕС. Не случайно висшият представител на ЕС по външна политика и сигурност Йозеп Борел говори за спешна нужда ЕС «да намери своето място в свят, в който политиката все повече носи отпечатъка на грубата сила».

Слабостите от геополитически характер, които пречат на ЕС са: неспособността за самостоятелна и независима политика, поради което действа под своите възможности; липсата на тежест и влияние във важни региони и конфликти; съществуващата технологична зависимост от други държави.

Слабостите от вътрешен характер се откроиха през последните години най–вече в липсата на единство и солидраност между страните–членки. Тест за запазване на едниството ще бъде изпълнението на Плана за възстановяване от кризата след «Ковид–19». На второ място, Европа е изправена пред належаща нужда от реформи. Конференцията за бъдещето на Европа трябва  да отвори пътя към промени, но и да излъчи нови идеи. Третата слабост е в сепаратизма и евроскептицизма. Четвъртата слабост е липсата на лидери, които да инициират процеси и убедително поведат обществата към необходимите промени. На фона на всички други проблеми единството на ЕС тепърва ще бъде поставено на изпитание от т.н. «Зелена сделка». В експертната разработка от март 2021 г, поръчана от Европейския съвет за външни отношения (ECFR), се предупреждава за „дълбоки геополотически последици”, ако Зелената сделка бъде изпълнена. Стратегията на ЕС за водород е решаваща стъпка към изграждането на ефективна европейска водородна икономика и декарбонизиране на Европа, но тя  ще стане и по–зависима от доставките на редки метали и минерали, които почти нямат заместители, а са необходими за новите технологии и производство на чиста енергия, но се намират на малко места или единствено в Китай.

Всички тези процеси пряко ще засегнат и България  само в следващите 10 години, а още повече в периода 2030–2050 г. Ние продължаваме да изнасяме суровини, вместо  своевременно да преминем към производство на продукти с по-високо ниво на добавена стойност. За да посрещнем геополитическите и икономически рискове ни трябва една обновена високопрофесионална дипломация. Нужна е коренна промяна във всички области и активно равностойно участие при вземането на решения в Брюксел със свои идеи, предложения и проекти, защитаващи първо националния ни интерес, ако искаме да останем на картата  на една мирна и просперираща Европа.

Прегледът на аналитични центрове за рисковете  и предизвикателствата през 2021 г. , както и на българските дипломати в книгите «Накъде отива светът»  и «Накъде отива Европа», така и на доклада на Националния разузнавателне съвет на САЩ Global Trends 2040, показват голяма степен на съвпадение на прогнозите, макар в някои случаи да са степенувани различно. В някои случаи събитията изпреварват прогнозите, показателни за което са процесите в западноевропейските страни и отсътвие на равновесие на международната система. Събитията и изострената реторика между САЩ и Русия подкрепят тенденцията за увеличаване на рисковете от конфликти.

Свидетели сме на процес на нарастване на хибридизацията на конфликтите в света и универсиализацията на бойното пространство. Рисковете и заплахите стават все по–сложни, което изисква надеждно прогнозиране и разбиране на същността и посоките на еволюиране, особено, как би могъл да се интернационализира един конфликт, каквито предпоставки видяхме наскоро в Либия и Южен Кавказ– Нагорни Карабах. Европейските държави вече имат добри резултати в разработването на индикатори за ранно предупреждение за кризи и конфликти, контратероризъм, антипиратство и хибридни заплахи, които могат да бъдат надградени и адаптирани.

Както ЕС, така и една държава като България трябва да имат свои предварително  разработени сценарии за конфликти и кризи. А за това се изисква откровен анализ на уязвимите места в нашите общества. Важен момент е съгласуването на съвместна оценка  на гражданско–военните способности, предвид на това, че днес сигурността не се обезпечава само във военно отношение или само от МО. Военната компонента няма да е доминиращата в бъдещите конфликти, което не значи, че трябва да се подценява, защото тази фаза от него е решаваща. Необходими са осъзнати превантивни действия, без паразитните твърдения, че някои друг ще ни пази, или „това не може да се случи”, или „за това точно сега нямаме пари” и т.н. и т.н. Европейска държава никога няма да има самостоятелно достатъчни ресурси за да посрещне и отрази външна заплаха. Но всяка страна–член трябва да развива своите дипломатически, икономическки и военни ресурси. Технологичното и информационно превъзходство ще бъде особено важно предвид на бъдещите конфликти, но битката ще е главно за умовете и сърцата на хората. България трябва да намери по–широко място и достъп  в съответствие с възможностите си на определените нива на управление на сигурността и отбраната в Европа и в проектите по линия на всички инструменти и програми, защото обединяването и споделянето на ресурси, паралелно с приоритизиране на целите ще става все по–необходимо след очакваната икономическа криза и  последствията от пандемията „Ковид–19”.