Съкратен курс по икономическа грамотност и мислене
Професор Руми Михнева
Основният дефект на пропагандата в момента е невежеството, непознаване на процесите в света след Втората световна война, историята на европейската идея и развитието на Източна Европа. Запаметяване на знания със спуснати от партийните централи и външните спонсори "опорки", чиято цел е една - да се громи, ликвидира, подменя всеки детайл от историята ни от 1944 до 1990. На разчистеното място да бъдат оставени да живеят вярващите зомбита.
Не подценявам приятелите си , но ми се стори нужно да напиша нещо, може би ще е полезно. Текстът е леко хаотичен, но повярвайте достатъчно обективен.
СИВ бе ликвидиран не поради икономическа несъстоятелност - в него през 80-те протичаха сериозни реформиращи обединението процеси. Той бе ликвидиран не защото бе в такава дълбока криза, че показа несъстоятелността на този тип интеграция и икономическа модернизация, не, а по ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ.
СИВ реализираше в друга среда, след отказа от финансовата инжекция на плана Маршал и провъзгласения от Чърчил нов поход срещу комунизма, вариант на "Европейската идея". Създаването му бе отговор на апела на бащите-учредители на ЕС (ЕОВС). В двата формАта и подходите имаше несъществени различия, но планът на бащите-учредители на бъдещия ЕС обаче е работила в друга среда и при спазване на основния принцип на КАПИТАЛА - непрестанна икономическа агресия и стремеж за хегемония (мислете за речта на Байдън, тя нищо ново не казва). СИВ споделяше други ценности, капиталът бе средство, а не цел.
Конкретно за България. През 90-те ликвидирането на СИВ и нещо важно Варшавския договор и СССР послужи единствено като стимул за Западна Европа. ЕДИНСТВЕНО и това бе целта. СИВ не рухна поради вътрешни непреодолими икономически проблеми, а поради неравномерното ускоряване на отделни сектори от системата - политическа плурализация и силна външна намеса. Какво се случи у нас - тоталната ликвидация на сектори свързани със СССР. Това е логика на развитие на ЕИО, а след това и ЕС, но на нас тя бе забранена и доведе до необратим икономически колапс. Причините отчасти са икономически, но най-вече политически детерминирани. Кризата в комунистическите централи, които не приемаха прозорливия български подход, също бе фактор, обаче случилото се случило, но какво последва след 1989, ако целта беше братски да се прегърнем с колективния Запад? Достигналата сериозни успехи българска икономика не получи най-важното - мощна конкретна подкрепа, инвестиции и отворени пазари. Тя бе отрязана от руските пазари срещу голи обещания, приемани от наивни или купени местни лобисти, да се допусне до пазари, където обаче практически не съществуваха вече свободни ниши за производства с висока принадена стойност. С ликвидацията на СИВ и ВД бяха ликвидирани и устойчиво контролирани от България пазари в Азия и Африка. Последното, прогонването на България и останалите страни от СИВ и ВД, от арабските и африкански пазари също бе политически сторено, със серия локални войни.
Икономиката ни сектор по сектор от 1990 до 2007 бе демонтирана и от почти нулево ниво допусната до европейския пазар, инкорпорирана в него, но структурата на БВП вече бе обърната на опаки - към 2010 70% от него идват от сектора на услугите - туризъм и продажбите на енергоизточници. Обърнете внимание на последната дума - ние бяхме ликвидирани като играчи и на този пазар, енергийния, от лидери превърнати в джуджета. Ние нямаше какво да предлагаме дори в сферата на туризма. НИЕ БЯХМЕ ВЕЧЕ нищожни КУПУВАЧИ, работещи за отворилия вратите си при куп условности, квоти, дискриминационно субсидиране и пр. европейски пазар.
Сравнения с други примери - Полша, Румъния и пр. са неуместни поради структурата на нашата икономика. България бе страната, в която с най-бързи темпове се реализираше именно западния подход на на интеграция - стъпка по стъпка чрез икономическо обединяване постигане на политически съюз. Започване от един сектор и постепенно "преливане" на интеграция към останалите. Онова, което България правеше като партньор на СССР бе именно това, но се искат знания, за да се осмисли, че именно нашият модел на поведение в СИВ бе най-успешния за националната икономика в дългосрочна перспектива.
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ проект на Запада - да разшири обхвата на влияние, бе реализиран с подкрепата на съветския Кремълски елит и местното американско лоби, и успя. Когато обяснявате с пропагандни клишета, случващото се у нас, помнете, че успехите на САЩ се дължат на военното им присъствие, политически контрол върху света (а ВД никога не е имал подобен подход през 50-те - 80-те г. на 20 век) и ГИГАНТСКИ ДЪЛГ. Америка не е продукт на справедливо разпределение и успешен мениджмънт. Точно обратното, те й липсваха и създават днешните й проблеми. Това бе доказано от наивния стремеж на Тръмп да обърне вектора й навътре, да намали контрола върху света и Европа, което е важното за нас и решава американските дела. В основата обаче на огромния "успех" на американците е ВОЙНАТА И ОРЪЖИЯТА, ВПК и разбогатяването на под 1% от населението. А този подход означава ПОЛИТИЧЕСКО надмощие, политическо насилие над всеки, завоалирано под приказки за общи ценности и политическо обединение. Видял доброто и лошото на политическите проекти за Пан-Европа и икономиката на САЩ Жан Моне показва потенциала на икономическото интегриране. Така именно през 50-те години на миналия век се появяват двата европейски центъра - ЕИО и Римските договори от 1957 и СИВ и двата проекта социално ориентирани, в началото дори Съветът на Европа не е превърнат в политически инструмент, а ВПК е дори с по-силно влияние върху икономиките на Изтока - в отговор на НАТО и САЩ, отколкото на реален стремеж към завлядаване на нови пазари.Като система СИВ бе не само аналог на днешния ЕС, но в много отношения бе и по-демократичен, защото не тръгваше от стремежа за тотално налагане на НАДНАЦИОНАЛИНЯ подход повсеместно, до ЛИКВИДИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ, каквато идея оповестява през 1946 от Чърчил в Швейцария -създаване на ЕВРОПЕЙСКИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ.
След политическия крах на Източния блок, изцяло успех на Кремъл и западните разузнавания, и самоликвидацията на СИВ, бе спряно започналото интензивно преструктуриране и модернизиране на системите – икономически и политически. Но последвалите събития не следваха успешния модел на Моне и ЕС – от икономика към политическа интеграция а обратно – тръгна се към политическо сливане, основано на „общи демократични ценности".
Днес ЕС е останал като единствен сериозен субект на континента. Пропускам евроскептиците Норвегия, Исландия и пр. Именно по тази причина в момента е под ГИГАНТСКИ НАТИСК НА НОВАТА АМЕРИКАНСКА администрация, само така могат да се решат вътрешните им дефицити и огромна дългова и социална криза. Кой е поставен на пангара? Германия - причината е, че ГЕРМАНИЯ, е станала системнообразуващ елемент на ЕС, като не може да бъде упрекната и в ремилитаизация, което не е било желано нито от страните-учредителки нито от САЩ и Англия. Нейната криза, която се провокира и може да стартира още през есента, отваря врати за могъщо американско нахлуване. Дори и да завърши Северен поток чрез мощното проамериканско лоби и в ЕНП и в ПЕС ръцете на Германия ще бъдат свързани и това вече се врави с нелепи решения например на ЕП и Съвета на Европа – те не са задължителни, но подкопават влиянието на Берлин.
И така ПОЛИТИЧЕСКИЯТ проект за решаване чрез чужди ресурси, външни пазари, финанси и интелект на проблемите на САЩ има още едва пречка по пътя си. Следва да се оседлае РУСИЯ. При Елцин се случи, но за кратко. Това е причината днес да се сатанизира ПУТИН. Той ИЗМЕТЕ ликвидаторите на СССР, СИВ и ВД от Кремъл, но и той опря в сериозността да реформираш отгоре с политически инструменти без авторитарен режим от Китайски тип. Икономическите стъпки не са довели до това да се модернизират дълбочинно структурата и управлението на икономиката и територията – администрацията и регионите. Успехите му в икономиката са най-вече във ВПК най-вече. Ето защо в момента се режат каналите на чуждо влияние, страната не е спокойна и намираща се в процес на търсене на баланс. Поставена в обсадно положение, Русия е заплаха за самата себе си, на първо място. Хипотетичното й рухване обаче ще дестабилизира целия континент и Европа трайно ще се превърне в поредната американска придобивка. И понеже нашите властници, партийни дейци и евроатлантици са крайно невежи, с радост се вписват в антируския проект на Байдън и Ко. Нещастни мизерници, играта им е и срещу Русия и за крах на европейската идея, за ликвидиране на ЕС чрез властта на брюкселската администрация.
Фейсбук, 04.05.2021
|