Дебат за новите граници: опасен барутен погреб на Балканите

Ралф Мелцер

Германският министър по европейските въпроси Михаел Рот (SPD) също изразява загрижеността си относно дебата за новите граници на Балканите. Дискусионен документ, приписван на десния популистки премиер на Словения, предизвиква раздвижване на Балканите. Защото дебатът за новите граници и етнонационалните държави поражда травма, особено в Босна.

Политическите вълни бушуват в Югоизточна Европа, откакто словенската онлайн платформа Necenzurirano публикува нон–пейпър на 14 април. Такъв текст не е официален документ, а необвързващ документ за дискусия. Авторството се приписва на Янез Янша, десният популистки премиер на Словения с отлични връзки с Виктор Орбан. Документът, който словенското външно министерство твърди, че не е познавал, се казва, че е изпратен до председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел през февруари.

Сценарий за създаване на етнически еднородни национални държави

Той се оплаква, наред с други неща, от „хаоса“ и неработенето на държавните институции в Босна и Херцеговина. „Основният проблем“ на Западните Балкани е „неразрешените национални дела на сърбите, албанците и хърватите“. Предложените след това „решения“ може на пръв поглед да звучат трезво и прагматично. В действителност те са сценарий за създаването на етнически еднородни национални държави, което беше целта на войната през 90-те години. Те връщат най-лошите спомени за геноцид и етническо прочистване: Косово трябва да бъде обединено с Албания, а сръбската част на Косово трябва да има специален статут; По-големи части от сръбското образувание Босна и Херцеговина трябва да попаднат в Сърбия, докато преобладаващо хърватската част от второто образувание трябва или да бъде обединена с Хърватия, или да получи специален статут. Още през септември 2020 г., по време на държавното си посещение в Северна Македония, Борут Пахор, социалдемократическият президент на Словения, предупреди в речта си пред парламента, че ако процесът на разширяване на ЕС трябва да бъде значително забавен, етническите граници ще бъдат застрашени в региона вместо съществуващите. Според Пахор историческият опит показва ниската вероятност подобен процес да протича спокойно.

Влиянието на Унгария се е увеличило

В ретроспекция и в светлината на неофициалната реч, речта на Пахор изглежда като предупреждение срещу усилията на неговия премиер и десни националистически сили в региона. По собствените му думи, от загриженост, Прахор преди това е съветвал тричленното държавно председателство на Босна и Херцеговина за плановете си да го направи. Голяма част от този документ, който председателят на Съвета на ЕС Мишел казва, че никога не е получил, остава зловещ. Който и да е авторът, който е пробил нон–пейпъра и независимо дали всъщност е изпратен в Брюксел и е пристигнал там: тези, които искат да предизвикат националистически емоции и чиято програма е и е етнически иредентизъм - Така че идеологията, че колкото хора от един етническата група трябва да живее в една държава - са постигнали целта си. Според Нецензурирано части от нон–пейпъра се пишат в Будапеща. Политическото и икономическото влияние на Унгария се е увеличило значително, откакто Янша стана шеф на правителството за втори път през март 2020 г. В същото време той разработи авторитарен деснорадикален политически стил, който словенският евродепутат Таня Файон нарича "орбанизация на Словения". Перспективите за словенското председателство на Съвета на ЕС, което започва на 1 юли, не са особено добри. Освен политическото си въздействие в Западните Балкани, словенският неофициален документ е и пример за това как десни популистки правителства се опитват да разделят ЕС отвътре. (Оправданото) вълнение за това също играе в полза на националистическата хърватска управляваща партия ХДС и нейната босненско-херцеговинска издънка, които упорито прокарват дневния си ред свой трети ентитет с уж по-умерени концепции, защото хърватската група от население във Федерацията Босна и Херцеговина уж е дискриминирана и е политически недостатъчно представена.

Но дори и изпълнението на етническото разграничение да не предстои, политическата вреда вече е налице.

Националистическият сепаратизъм и демаркация по етнически признак в никакъв случай не са нови идеи, а по-скоро причини за старото зло, което векове наред поглъща Балканите в бездната на омразата и насилието. По много основателни причини, в частност федералното правителство многократно отхвърля опитите в близкото минало да получи признание на Косово от Сърбия чрез размяна на територия. Но не всички извън региона са разбрали колко опасно е да се запали бурето на етнонационализма. Въпреки това реакциите на Европа и САЩ бяха ясни: делегацията на ЕС и посланиците на държавите от ЕС в Босна и Херцеговина потвърдиха суверенитета, единството и териториалната цялост на страната в съвместна декларация. Американското посолство говори почти дума по дума. Държавният министър Майкъл Рот написа в Twitter, че страните от Западните Балкани имат бъдеще само като мултиетнически и мултирелигиозни общества. Но дори и изпълнението на етническото разграничение да не предстои, политическите щети вече са налице. Травмите се връщат при хора, преживели обсада, разселване и война. Образът на „Кутията на Пандора“, която е отворена - той е вездесъщ в медиите на Западните Балкани в наши дни. В Босна и Херцеговина мнозина, особено босненското мюсюлманско население, са изумени от това как разбиването на тяхната страна отново се очертава отвън над главите им. Съвсем същият сценарий се практикува след Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., особено от сръбското образувание Босна и Херцеговина. Едва ли минава ден, в който в лицето на Милорад Додик сръбският член на държавното председателство не подкопава основите на собствената си държава и подклажда агресивен сръбски иредентизъм. Реакцията му към нон–пейпъра беше съответна. Додик заяви направо, че ще продължи да работи за "мирно разпускане" на Босна и Херцеговина. Лицемерието е добре известно: отговорните за дисфункционалността на държавните институции са и тези, които се оплакват най-силно.

В Босна и Херцеговинаса озадачени

Въпреки че досега сръбският президент Александър Вучич беше забележимо сдържан в дебатите за нон–пейпърите, политическите наблюдатели посочват, че документът очевидно носи почерка на Вучич, което от своя страна предполага подкрепа от Москва. От гледна точка на руската външна политика е напълно логично да се създаде допълнителна несигурност в Босна и Херцеговина и да се активизират усилията за сегрегация сега. Понастоящем защитната сила на (босненската) сръбска кауза е в открит конфликт с ЕС и САЩ по въпроса за наследяването на австрийския дипломат Валентин Инцко, който е на длъжност от дванадесет години като върховен представител за изпълнението на Дейтънския мирен договор. Докато германската страна издигна бившия министър на земеделието Кристиан Шмит за негов наследник, Русия не иска нови назначения и вместо това призовава кабинетът на върховния представител да бъде закрит. Все още не е ясно дали телефонният разговор между канцлера и Путин на 8 април доведе до сближаване по този въпрос. Междувременно авторът (ите) на неофициалния документ вече са се замислили за очакваните реакции при разработването им: Ако в хода на поверителен процес на изясняване се окаже, че одобрението на плана с регионални и международни решения- производителите не могат да бъдат гарантирани, казва се лаконично, „нон пейпърът  засега ще остане само нон пейпър“. За съжаление не е толкова просто. Призракът отново излиза от бутилката. Демоните на агресивния етнически национализъм тровят отново Западните Балкани.