За справедливостта и истината няма давност

посланик Людмил Попов

На 22 март т. г. на почетна 96 годишна възраст почина доайенът на българската дипломация посланик Райко Николов. Караше щастлива старост. Тежестта на времето щедро бе запазила пъргавата му мисъл и памет, което личеше, когато се чувахме от време на време. Не бих казал, че бяхме близки приятели, но се отнасях към него със симпатия и уважение. И двамата ни обединяваше мисията за защитата на невинността на Сергей Антонов (за сведение на по-младите: несправедливо обвинения наш съотечественик за участие в подготовката на покушението срещу Папа Йоан Павел II, извършено на 13 май 1981 г. от турския килър Агджа), като справедливостта и достойнството на нашия народ, бяха несправедливо наранени по груб начин в един от най-острите моменти на Студената война.

Съдбата пожела да се запозная с Райко Николов в средата на април 1984 година, когато той пое поста на посланик на НР България в Рим. Тъжната вест за смъртта му ме върна към онези тежки години. Сергей Антонов бе арестуван на 25 ноември 1982 година и от декември 1982 до април 1984 година и до пристигането в Рим на Райко Николов бях Временно управляващ посолството ни по време на следствието срещу Сергей Антонов. Тук не мога да пропусна да не отбележа големия приятел на България, талантливия италиански адвокат Джузепе Консоло, който в изключително труден момент не се уплаши да защити нашия съотечественик, както и страната ни, като, освен висок професионализъм, вложи в това дело и сърце и чувства.

По време на 96-те заседания на процеса срещу Сергей Антонов - завършил с оправдателното решение на Първоинстанционния римски наказателен съд - придружавах на заседанията Посланик Райко Николов, така че имах възможност да го опозная и като дипломат, и като човек. Райко Николов бе ярък представител на българските дипломати. Като ръководител на посолството той допринесе много за освобождаването на Сергей Антонов.

Споделях огорчението на Райко Николов, когато стояхме един до друг на погребението на Сергей Антонов през 2007 година в София, че нашата държава тогава не намери за необходимо да изпрати дори един букет и нито един официален представител не каза няколко думи пред натрупаните десетки микрофони. И така бедният Сергей Антонов си замина за по-добрия свят забравен от своите.

От 1982 година досега изтече много вода. Джузепе Консоло написа авторитетната си невероятно интересна книга „Атентатът срещу папата”, посети няколко пъти България и бе приет на високо ниво. В момента няма сериозен български политик, който да не подкрепя невинността на Антонов и на България.

Ако пиша тези редове, то не е само, за да уважа паметта на г-н Райко Николов, но и да припомня, че ние тук в България продължаваме да сме длъжници към паметта на Сергей Антонов. Ще посоча например, че отскоро в София вече има улица на името на Дими Паница, допринесъл за оклеветяването на Сергей Антонов, но няма все още улица на името на Сергей Антонов. Забелязвам също така, че наши политици продължават да избягват да разговарят с новите ни съюзници на темата за Сергей Антонов поради някакво криво разбрано неудобство.

Посланик Райко Николов ни напусна няколко дни преди 35 годишнината от оправдателната присъда на Сергей Антонов, произнесена на 29 март 1986 година. Редно е да отбелязваме тези годишнини, защото за справедливостта и истината няма давност. Поклон пред паметта на посланик Райко Николов - достоен защитник на истината за Сергей Антонов!

*Авторът е посланик в Италия и Малта, временно управляващ посолството на НР България в Рим по време на следствието срещу Сергей Антонов.

На посещение в дома на Сергей Антонов

/август 2005 година, две години преди смъртта на Сергей Антонов /

Посвещава се на майката и сестрата на Сергей

Звънецът пак тревожно иззвънява.

Натискам го и пак звъни минута-две.

След плахи стъпки най-накрая вратата се отваря

и виждам познатото измъчено лице.

Здравей Сергей ,здравей приятелю!

Стоиш пред мен безмълвен и смутен

и връзката оправяш с треперещи ръце.

Предлагаш ми със жест да седна.

Сядаш и после пак мълчиш, унесено мълчиш...

Как си там в твоя свят, приятелю? Спокоен ли си в него и щастлив?

Дали кошмарите жестоки отново твоите нощи пак гнетят

и впиват ли коварните си нокти в душата ти дълбоко наранена от този груб, безчувствен свят ?

Как си там в твоя свят , приятелю ?

Дали понякога се връщаш към онзи ноемврийски ден, когато с изненада връхлетяха

без жал, без милост, без пощада, по правилата на старата игра, в която няма правила,

където целта оправдава средствата, а на тебе,бедният,се падна

да бъдеш жертвата.

А в политическия световен колизей велможите от ложите

играта разиграваха чудесно. Какво тук значи някакъв Сергей ?

Какво тук значи истина, лъжа ?

Вълна от шумна клевета

заля и теб и цялата страна... И ето те, сега седиш пред мен-

угасваш, бледен и сломен,

неукоряващ и не искаш нищо, но твоето мълчание тежи

и с гневен вик раздира тишината...

..............................................................

Аз вече трябва да си тръгвам... Прости, приятелю, прости...

Но ако има Бог

и ако вижда всичко той , високо , там, от небесата,

аз зная , той ще приласкае на нашия Сергей душата !

Авторът е г-н Людмил Попов, посланик, временно управляващ посолството на НР България в Рим по време на процеса срещу Сергей Антонов.