Да повикаме неволята

Борислав Георгиев

Новата 2021 ще бъде преломна за България. Причините са същинските турбулентни натрупвания у нас и в света, които променят икономиката на всеки 50 години.

Ние сме изложени на поне две кризи според американския проф. Ричард Улф. Първата е икономическата криза на глобалния капитализъм. Няма ясно разбиране в ЕС-27 как да бъде направено това. В края на 2020 г. 15 страни от Азиатско-тихоокеанския регион подписаха регионалното всеобхватно икономическо споразумение. Това са десетте страни от АСЕАН, Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. Те общо произвеждат 30 процента от световния БВП, а населението им възлиза на 2,2 милиарда души. Преди десетилетия България имаше силно развити икономически отношения например с Япония. През 2020 г. японска фирма обяви, че инвестира 1,5 милиарда евро за производството на ел. мотори за автомобили в Сърбия. Защо България не е в списъка на важните икономически партньори на Япония?

Втората по-малката, но окупирала почти цялото обществено пространство е КОВИД-19. Според израелския проф. Ювал Харари „Пропастта между научната сила на човешкия вид и политическата ни некомпетентност е изключително тревожна“, т.е. това което България изпитва не е уникално българско изобретение.

Според ЕК – Брюксел трябва да започнем прехода към зелена и цифрова икономика. Това е процес основан на различно знание, опит и интереси с безспорна стратегическа значимост. Времето ще покаже дали това е стратегическо решение.

Зеления пакт има редица особено важни и за България области за времето 2021 – 2027 г. Той трябва да бъде осмислен и осъзнат от всички нас днес и сега.

Цифровизация и ЕС– единен пазар на данни, изкуствен интелект, цифрови умения, високопроизводителни изчислителни технологии водещи до киберустойчивост на всяка нация, фирма, личност стават жизненоважни въпроси от особена важност.

Обществото трябва да се занимава поне на 80 % дневно с тях, ако иска да го има. Утре, след изборите, да му мислят собствениците на мини и въглищни централи и/или чиновници по информационно обслужване и електронно управление са реплики по-скоро на щрауси.

КОВИД-19 е само признак и повод, а не същността на нашия живот и развитие, колкото и пара да се вкарва в свирката за това. Ако упорстваме в това "незаобиколимата“ балканска територия може да остане без българи. За краткост и яснота по темата се ограничавам само и единствено до ролята и мястото на българското национално самосъзнание. Ние българите сами трябва да се определим какво и кога искаме да бъдем, като външните геополитически фактори са важни без да са присъда над България. Нито Брюксел, нито Вашингтон, нито Берлин или Москва ще ни чакат или предлагат „българско“ решение.

През 60-те години на миналия век България успешно се справя с подобен прелом при това благодарение на българския инженерно-технически специалисти и осъзнатия държавен и национален интерес. За времето 1944 – 1976 станахме водеща страна в електрониката не само в СИВ и в света. БЕЗ НИКАКВА ВЪНШНА НАМЕСА. Съчетанието на националния приоритет и знанията, опита и градивността на поколения български инженери и техници под стратегическото ръководство на великия проф. д.т.н. инж.  Иван Попов (с френски, унгарски и немски опит и в различните му ръководни качества – председател на ДКНТП, министър, член на политбюро на БКП). Той последователно в рамките поне на двадесет години последователно и по-същество оглавяваше тази промяна, подкрепена със всички сили и средства на БЪЛГАРСКАТА държава. Това се случи без  намеса на каквито и да било външни фактори като например СССР. За съжаление през 1976 започна затихването и подмяна на този приоритет с дейност в направления, които не се оказаха по силите на България. По-късно през години и разбира се днес е очевадно, че изхвърлянето на професора зад борда може да се оцени като изцяло българска стратегическа грешка. Вероятно тя е съчетанието на ограничен функционален капацитет във висшето българско ръководство в съчетание със шуробаджанащината.  Тези исторически национални факти/ грешки трябва да се помнят и да си извлича поуката необходима ни днес. Днес чужденците действа по-медийно фокусирано и активно с посочване на универсални (послушни)  и удобни (за тях) и за водещи банки, и за Газа, и за Либия и за България решения. Те не си представят, че ние можем да вземем самостоятелно решение и изберем лице, несъгласувано/ посочено от тях, както сме правили през 60 години на миналия век. Изборът остава за нас българите.

Зелената и цифровата икономика трябва да е национален приоритет оглавен от безспорен българин - водач с многостранен и многогодишен опит знание и мащаб, какъвто беше Професора. Местните партийно-кланови лица курдисани на стратегически постове и/или „усвояващи и обслужващи“ административни структури и напоително телевизионно изявявани ли ще свършат това? Значимостта и мащабността на процеса сочат острата потребност от оптимизация (при критерии ефективност, експертност, малобройност като структури и личен състав) на изпълнителната власт и разбира се на общински, работодателски и фирмени структури. Анонимните административни „писачи“ на български визии и стратегии с цел „усвояване“ на средства на ЕС и/или дежурните по екран политолози трудно могат да дадат необходимия и очаквания отговор за оцеляването и развитието на България.

Има отделни конкретни български решения, работещи у нас през последните години. Отделни такива примери са производството на бирата и виното, услугите на тотото, производството на хидравлика и кабелни снопове и акумулатори за автомобили. Производството и износа на бира и вино се отличава с устойчивост и световна конкурентоспособност в качество и цената, при това без съществени намеси от страна на надзорни/ контролни/ приходни органи. Тотото е достъпно практически 24 часа/ 7 дена/ 365 дни в ЦЯЛА България. При теглене на тиража, прозрачно на секундата на екран се показва броя на позналите числата. Защо тези които са решили ефективно и надеждно тази електронна задача да не оправят системите на НАП, търговския регистър или дори да съдействат за така нареченото електронно управление на държавата с изразходвани повече от 1 милиард лева през последните години? Производството и износа на хидравлика, кабелни снопове и акумулатори за автомобили също се характеризират с дългогодишен пазарен дял в износа. Нито един от тези сектори не се намира в София. Техните собственици и ръководители трябва да бъдат изрично питани и чути по всички стратегически въпроси на българската икономика.

Трябва ни национална стратегия за развитие на България поне до 2050 и разбира се водач със знания, опит и капацитет. Всичко това не може да бъде постигнато с избори и/или партийни визии/ стратегии и/или  предавания в 7/8 такт или консултации с Брюксел/ Берлин/ Вашингтон/ Москва. Всеки един от нас и всички заедно трябва да повикаме НЕВОЛЯТА ДНЕС.

3 януари 2021, Борислав Георгиев