България  2020 - къде сме днес?

Борислав Георгиев

Българската икономика има силно отворен характер. Затова числата на българската външна търговия за времето 2010 – 2019 г.  и сравнението им с тези във времето на други държави  във валута и в натура са много говорещи за икономиката.

Достъпът да подробни данни и едновременно с това световно сравними е платена информация. Благодарение на КОВИД-19 беше осигурен няколко месечен безплатен достъп до подробните световни външнотърговски данни, предоставен от МТЦ/ УНКТАД/ СТО – Женева.

Обобщено казано Числата за България “крещят” на два гласа. България има „експортно интензивни“ острови и потенциал и едновременно с това има опасност от влизане в много тревожен ступор. Общото във всичките тези „частни“ случаи обаче са несъответстваща и/или ограничена функционална грамотност на ръководителите и човешкия капитал, определящи фактори за конкурентоспособността.

1.Къде е България днес ?

1.1.Стокообменът - за времето 2010 – 2019 българският износ расте устойчиво от 15,5 до 29,7 милиарда евро, вноса от 19,1 до 33,2 милиарда евро при устойчиво отрицателно годишно салдо между 2 и 4,6 милиарда евро. Делът на 33 държави – български партньори е повече от 87 % от стойността при износа и вноса.  Българският износ за ЕС-28 за този период се изменя от близо 64 %  до повече от 66 % за 2019 г. Вносът от ЕС-28 в България се изменя от близо 59 % за 2010 до близо 63 % за 2019 г.

Кратката характеристика за тези десет години е географската стокова концентрация при растеж на българския стокообмен и придвижване от 65 до 60 позиция в света. България има повече от 63 % обвързаност с ЕС-28. Балансът на стокообмена е устойчиво отрицателен в границите между – 2,4 и – 9,9 млрд. евро годишно.

Ето и част от интересните подробности- пропускани и/или премълчавани по различни причини:

1.1.1.Огледални разлики - последните десет години българските данни за вноса от РФ са винаги значително по-големи по стойност от руските данни за износа за България (между 240 млн. евро и близо 3,5 млрд. евро). Съществени огледални разлики в стойността има и при търговията ни с Швейцария, Канада, САЩ, Египет, Украйна и др. Българският годишен износ за РФ по стойност е практически равен на българския износ за Северна Македония за всяка от последните 10 години.

Тютюн и цигари (бивш вековен български поминък) – Българският износ на тютюн и тютюневи изделия от глава 24 на ХС расте от близо 66 милиона евро за 2001 до близо 359 милиона евро за 2014 г. и след това устойчиво намалява до близо 198 милиона евро за 2019 г.(малко над нивото на 2008 г.). В натура числата са за 2001 г. износ от малко повече от 14 хиляди тона до малко повече от 68 хиляди тона за 2009 и близо 33 хиляди тона за 2019 г. (Малко под нивото на 2005 г.).   Ето числа за цигарите от митническа тарифна подпозиция 240220. При вноса и в стойността и в натура числата показват постоянни отрицателни разлики за времето 2015 – 2019 г. Светът казва, че доставя повече в стойност и в тонове цигари в България, отколкото българската статистика показва. Разликите са между 19 и 58 милиона евро и в натура между 1,2 до близо 5 хиляди тона през тези години;

При износа на цигарите също има съществени огледални разлики за времето 2015 – 2018. В стойностно отношение разликата е винаги отрицателна, защото българските числа винаги са по-малки от това което света казва, че внася от България. Те са между - 39 и -200 млн. евро или в проценти между – 27 % и - 151 %. При натурата има особеност. За 2015 и 2016 г. разликата е положителна от 2000 и 3000 тона или 12 %  и 24 %, т.е. за тези две години количеството цигари според българските данни са повече от количеството цигари, което партньорите казват, че внасят от България. За 2017 и 2018 разликата е - 4,5 хил. тона и - 500 тона или – 38 % и – 5 % съответно. За тези две години България заявява че изнася по-малки количества цигари, отколкото партньорите заявяват, че внасят от България.

Сравнението с другите балкански държави в натура – количеството тютюневи продукти от позиция 2402 (т.е. на цигари и други продукти от преработен тютюн) в тона за последните десет години е силно неблагоприятно за нас. Българският износ за 2014 достига близо 24 хил. тона и се след това устойчиво се срива на по-малко от 6 хил. тона годишно. Всички останали балкански държави имат стабилно и устойчиво ниво. Северна Македония е изнасяла 10 пъти по-малко от нас, като за 2019 г. нейния износ тава само три пъти по-малък от нашия. Сърбия също започва с близо 10 пъти по-малък износ за да достигне  четири пъти повече от нас за 2019 г.

Трябва да забравим българската класика, описана от Д. Димов. Няма да има „Тютюн – 2“. Ако такъв нов роман бъде написан, авторът няма да е българин. Обективните световни числа не дават икономически аргументи за това самоунищожаване.

– Пшеницата (от мтп 100199) е сред устойчивите „милиардери“ в лева в българския износ. За 2012 г. той е за близо 485 милиона евро (2,1 милиона тона) и достига близо от 844 милиона евро (4,8 милиона тона) за 2019 г. Последните четири години се изнасят повече от 4 милиона тона годишно българска пшеница (при „зърнената криза“ през 1995 – 1996 беше изнесена общо 550 хиляди тона пшеница от две реколти) Днес България изнася повече от 8 пъти повече тона без кризи и/или проблеми и заема 10 позиция в света за 2018 г.

– Златната руда (от мтп 261690) е сред „изгряващите милиардери“ в лева в българския износ и България е на трета позиция в света за 2018 г. За 2012 г. той е повече от 264 милиона евро и достига близо 522 милиона евро за 2019 г. Общите приходи от всички концесионни такси (включително и от златната руда) в държавния бюджет през 2010 са близо 57 милиона лева, за 2013 – 186 лева, а за 2019 – 101 милиона лева.

Къде е обществения български интерес в тази дългогодишна практика? Защо не се учим от опита на наши стратегически партньори днес в такива сектори?

– Лавандулите замениха розите -  Износът на лавандулови етерични масла (от мтп 330129) за времето 2010 – 2019 г. е между 8 милиона евро (най-ниската стойност е за 2019) и близо 30 милиона евро (за 2017 г.). В тонове лавандуловите етерични масла за последните пет години устойчиво и значително надхвърлят тоновете български розови масла. Има затихване и на тази вековна българска традиция. Пловдивската Търговско-Индустриална Камара прави Първа конференция върху розовата индустрия  - 19-21 юни 1906. След представените реферати и проведените дебати започва възхода на този сектор и продължава до 1989 г.. Това развитие направи българското розово масло световен еталон аналогично на швейцарския шоколад или немската стомана. Благодарение и на единствената национална българска лаборатория, която хамурираше етеричните масла на различните производители. Запечатаните с нейния печат с червен восък стъкленици с българското розовото масло се приемаха за безусловен печат за качеството по целия свят.

Защо не се търси развитие от българските производители, чрез връщане към националните ценности на българските производители на  етеричните масла от 1906 година?

– Зеленчуци и плодове – например домати, краставици, лук, картофи, ягоди, череши, ябълки, дини и пъпеши –За яснота сравнявам натуралните показатели с българското производство.  Само при дините и пъпешите се забелязва благоприятна тенденция. При доматите съотношението внос/ българско производство измервано в тонове започва за 2010 с близо 30 % и достига близо 50 % за 2017 г. При краставиците тези числа са 17 % за 2010 и достига до 48 % за 2017 г. При картофите от малко над 6 % за 2010 достига до близо 20 % за 2017 г. При ягодите от близо 24 % за 2010 до 53 % за 2017. При ябълките от 66 % за 2010 до 84 % за 2017 г. Т.е. устойчивостта тука е в увеличаване на вноса. Тези показатели в натура подсказват за остри злокачествени процеси в българското производство за някои подове и зеленчуци.

През вековете българското земеделие (без значение при кое царство или републиката) не е имало такива проблеми?

– Млечни продукти – За пълна картина трябва да се добавят данните за вноса на сухо мляко и палмово масло в България, естествено сравнени например с вноса на съседите – Гърция, Северна Македония, Сърбия, Румъния с еталон Швейцария. Добре е суровината - прясното мляко, сухо мляко и палмово масло да се разглеждат и сравняват  с най-добрите  - например с Швейцария. За 2019 г. в България са внесени повече от 108 хиляди тона миналата година от тези три продукта, а в една Швейцария 34 хиляди тона три пъти по-малко, само Гърция и Румъния надвишават два пъти българския внос. Вносът на сухо мляко от мтп 040210 в България за времето от 2001 до 2019 също се характеризира с устойчив средногодишен растеж, започвайки с близо хиляда тона, достигайки повече от 36 хиляди тона през 2013 и приключвайки с повече от 22  хиляди тона за 2019  (ние сме на 34 позиция в света и на 10 позиция в ЕС-28) – балкански рекорд, който е само с хиляда тона по малък от сумарния внос на Румъния, Сърбия, Гърция и Северна Македония – взети заедно за 2019 г. Вносът на палмово масло от мтп 151190 в България за времето 2001 до 2019 започва с близо 6,5 хиляди тона, преминава един връх от повече от 50 хиляди тона за 2017 и достигайки близо 44 хиляди тона за 2019 (Ние сме на 51 позиция в света и на 14 позиция в ЕС-28). При използваме спортната аналогия – ние трудно ще се класираме на балканско/ европейско или пък световно първенство. Не се проверява/ изяснява „жълтия картон“ на огледалните разлика например при износа на България за Гърция на сирене и кашкавал от мтп 040690 за времето от 2001 до 2019 г. включително.

Продукти свързани с отбраната – българското производство и износ на боеприпаси и оръжие е структурно определящ отрасъл. Министърът на икономиката преди три години, в качеството си на принципал, извади ВМЗ и Кинтекс от националното сдружение СБОИ. За съжаление през тази година България загуби водача на този сектор акад. С. Воденичаров – председател на Сдружение Българска отбранителна индустрия, който със своя опит, знания и умения внасяше известна стабилност при остро турбулентните вътрешни и външни фактори. Стратегически въпроси тук са например:

– Коя международно призната българска банка, би мога активно да обслужва този сектор. Съществена част от българските (в смисъл български юридически лица - но чужда собственост имат кодекси на банките-майки, които не им позволяват дори да започнат разговор по темата работа с български продукти свързани с отбраната)

Има ли български посланици в ключовите пазари и какъв е техния принос за запазване и развитие на българските интереси. Сегашните успехи са свързани с дългогодишно присъствие и доверие, изграждано минали десетилетия. Например без професионалисти- арабисти няма да можем да очакваме успехи;

– Балканите, ЕС, Китай и РФ – Макар и непълно, но свързаността с ЕС-28 в някаква степен може да бъде определяна чрез дела на износа и вноса на всяка от държавите с ЕС -28. За 2019 водеща е Северна Македония с 81% при износа и 62 % при вноса, следвана от Румъния с 76 % при износа и 74 % при вноса, Сърбия – 67 % за износа и 58 % при вноса, България с 66 % за износа и 63 % при вноса, Гърция с 56 % за износа и 50 %, Германия е с близо 58 % при износа и близо 56 % при вноса и Турция с 49 % за износа и 34 % при вноса. Страните от Балканите са по-скоро външнотърговски силно интегрирани с ЕС-28. България образно казано е в лодката на всички балкански държави през последните десет години, като  често сме в средата на лодката без да сме на мостика. От гледна точка на партньори течението по което се движи балканската лодка се определя от  ЕС-28 и специално Германия, като Руската федерация (но с милиардни огледални разлики) и Китай играят и ще играят активна роля в стокообмена на Балканите.

Услугите, като спасителен пояс?

Износът на услуги от България за времето 2009 – 2018 е в диапазона между 5 и 8,5 милиарда евро годишно. Вносът е между 2,6 и 5,1 милиарда евро годишно. Устойчивия положителен годишен баланс при услугите е между 2 и 3,3 милиарда евро.

Т.е. услугите досега бяха в значителна степен спасителния пояс за неутрализиране на устойчиво отрицателното българско външнотърговско салдо. Разбира се това се случва и благодарение на постъпленията от българите работещи зад граница и изпращащи пари в Българи, които последните години са от порядъка на няколко стотин милиарда евро. С КОВИД-19 обаче услугите търпят значителни щети и срочно и задълбочено трябва да осмислим дейността в сектори като туризъм, транспорт и други..

1. 1. Каква е възможността за стратегическо развитие на България?

Всяко развитие започва само след ясно диагноза. Една сполучлива картина, в допълнение на числата от външната търговия би могла да бъде описанието за промяната в България на Станислав Стратиев: „Трескави браунови движения, суматоха, хаос…огромно всеобщо, всенародно доказване на собствената ни другост.“

Развитието включва активен диалог поне със структурно определящи български производители. Днес у нас преобладават процеси на разпарчелосване, заемане на позиции във веригите с ниска добавена стойност и/или преразпределение на чужд труд и чужди средства. Върховенство на градивното съзидателно начало не е водещото. Трудно се намират мащабни примери за създаване и развиване с труд, знания и с поколения за една развиваща се съвременна България. Затова предлагам следния протокол за всички, които търсят възможности за развитие:

Препоръки за пандемично разпространение на световни данни, най-добрият световен опит и практични знания, тъй като по оценка на ITC/ UNCTAD/WTO неизползвания потенциал на българския износ е поне 16 млрд. евро:

1.Да се изготвя/ предоставя периодично и пандемично разпространява световна външнотърговска информация на UN/COMTRADE с данните за няколко годишен период с преглед по темата огледални разлики.

2.Да се изготвя професионална информация поне за позициите от българския с износ от милиард лева годишно и намиране на възможности за подобряване на тяхната ефективност и развитие.

3.Да се анализират, „бивши“ и сегашни инвестиции в България - например на автомобилни седалки, китайски автомобили, ел. оборудване за високо и ниско напрежение и др. Няма развитие без памет и анализ. Българска е поговорката „за един бит дават двама небити“.

4.Да се изготвя/предоставя публично професионална информация в НАТУРА и стойност. Примери - с тоновете палмово масло и сухо мляко ли ще бъдем конкурентноспособни (това ли е най-добрата храна за нашите деца) в киселото мляко, сиренето и кашкавала. Искаме ли да останем страна на лавандулите? Как ще се развива стратегическо партньорство в земеделието с Китай (с увеличаване на вноса на китайски чесън)? Ще възстановим ли производството на българските домати?

5.Да се образоват ръководителите/ администрацията/ обществото за прилагане съществените изисквания за безопасност на продуктите и надзор на пазара. Това е формално правното и по същество изискване към доказана компетентност и контрол чрез АКРЕДИТИРАНИ не ведомствено „назначени“ лаборатории.

6.Да се образоват  ръководителите/ администрацията/ обществото за изисквания за киберустойчивост. Мантри, като цифровизацията и/или компютърната сигурност са в най-добри случай работа на парче. Курдисването на компютър на каруца не я прави Тесла. Първо се променя системната същност на ведомствата съгласно принципите за киберустойчивост. Всичко друго идва след това.

7.Българското стратегическо развитие може и трябва да идва от София, не от други столици. При това да се роди от българите във и извън България. Да се осъществява и измерва с календара на нацията – с десетилетия, а не с часовника на партийността – месеците на мандатите на власт.

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1  - СТОКОБМЕНЪТ 2010 – 2019 г.  НА БЪЛГАРИЯ

КОВИД-19 променя света. Медицинският повод „оголва“ много „нерви“ на управлението и икономиката. България е страна с отворена икономика. Затова стокообмена е определящ показател за нашето състояние и развитие. Трябва да преразгледаме и  преосмислим състоянието си и националното развитие, отчитайки световната статистика.

1. Обща картина

Използваме световните данни на UN/COMTRADE и EUROSTAT (обработени от ITC/UNCTAD/WTO) към април 2020 за периода 2010 – 2019 за 239 страни в света. Първите 10 от тях за 2019 в евро имат дял в износа от 52 %, водещите 26 страни имат дял от 80 %. Китай е водещия износител в света за десетилетието с дял от 13.3 % за 2019, следвани от САЩ с 8.8 % и Германия с 7.9 %. България е на 60 позиция с дял от 0.2 % за 2019 г.

ЕС-28 има общо износ от близо 34 % от световния износ в евро за 2019 г. В рамките на ЕС-28 България е на 21 позиция с дял от 0.54 % за 2019 г. от общия европейски износ. След нас са само Литва, Хърватия, Люксембург, Латвия, Естония, Кипър и Малта.

При вноса 10 водещи страни са с 53 % дял, 27 страни с общо повече от 80 %. За 2019 г. САЩ е водещия вносител в света с дял от 13.5 %, следват Китай с 10,9 % и Германия с 6.5 %. България е на 60 място с дял от 0.2 %.

ЕС-28 има общо внос от близо 33 % от световния внос в евро за 2019 г. В рамките на ЕС-28 България е на 21 позиция с дял от 0.61 % за 2019 г. от общия европейски внос. След нас са само Литва, Хърватия, Люксембург, Латвия, Естония, Кипър и Малта.

Страните с положителен баланс в стокообмена са 70 и 169 с отрицателен баланс. България е на 177 позиция от всички страни и на 107 позиция сред тези с отрицателен баланс.

Българският стокообмен в милиарди евро е:

Балансът  и за предишните години 2001 – 2009 е устойчиво отрицателен в границите между – 2,4 и – 9,9 млрд. евро годишно. Т.е. за времето 2001 - 2019 е налице устойчив проблем- значително отрицателно салдо със или без членство в ЕС! В различните публично достъпни световни, европейски и национални данни липсват професионално или политическо споменаване или пък дори срамежлив опит да анализира това. Числата за 2020 са моя прогноза - екстраполация на данните до септември 2020

Българската външна търговия с услуги в милиарди евро е:

Източник: www.trademap.org

Източник: ЕК:https://ec.europa.eu/budget/graphs/revenue_expediture.html

1. География

Използването на световните външнотърговски статистически данни ни позволява да  обърнем специално внимание на част от съществените характеристики на различни явления като „Черен лебед“ (крайно голям ефект и предвидимост в ретроспектива) на г-н Насим Талеб, изложени в неговата книга ЧЕРНИЯТ ЛЕБЕД – въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара – 2011 г. Това става като се сравняват националните с огледалните данни поне за десет годишен период. Например при износ на България за РФ огледалното число е внос на РФ от България. Сравнението и разликите в огледалната картина в диапазона от 5 до 10 % е очаквана и приемлива. Всичко извън този диапазон подсказва за различни явни или неявни интереси и политики.

Партньорите в стокообмена на България формално са 220 страни в света. Икономически значимата българска търговия е с не повече от една трета от тях:

-        при вноса, 45 страни за този период формират повече от 95 % от българския внос. Страните от ЕС-28 са сред тях с общ дял от 59 до 64 % през годините. За 2019 делът е близо 63 %. Водещите осем български партньора по намаляващ дял в евро за 2019 са: Германия, Руска Федерация, Италия,  Румъния, Турция, Гърция, Китай и Испания, чиито дял с натрупване е повече от 43 % за 2019;

-        при износа, 60 страни имат дял повече от 95 % от българския износ. ЕС-28 са сред тях с общ дял от 61 до 68 % за различните години. За 2019 делът е повече от 66 %. Водещите осем по намаляващ дял в евро са: Германия, Румъния, Италия, Турция, Гърция, Франция, Белгия и Китай  с общ дял повече от 54 % за 2019;

Към март 2020 г. има случаи когато използваната огледална статистика е на база девет години, тъй редица държави все още не са предоставили своите данни за 2019. Членките на ЕС, Канада, Руската федерация вече са направили това и техните данни бяха качени в базата на UN/COMTRADE обработени от ITC/UNCTAD/WTO през януари – февруари 2020 и могат да бъдат сравнени с българските, качени в средата на март 2020, за целия 10 годишен период.

При вноса, огледалните световни данни са средногодишно с 1,5 млрд. евро по малки от българските данни за вноса или 5 % спрямо българските данни. През годините тази разлика се изменя от 1,1 млрд. до близо 3,2 млрд. Тази разлика е в рамките на възможната и практическа грешка и сама по себе си не би трябвало да ни тревожи.

При проверка на числата за разликите за водещите български партньори, заради тяхната повторяемост и мащаб възникват въпроси. За вноса, водеща е Канада с разлика от 209 % за 2019. През годините българските числа са значително по-малки от канадските числа и се изменят в диапазона от 33 до 185 млн. евро, а за 2019 разликата е повече от 122 млн. евро. Следва РФ с 46 %, но с обратен знак. Отново устойчива картина в диапазона между 240 млн. евро и близо 3,5 млрд. евро, като за 2019 е 880 млн. евро. Винаги РФ дава значително по-малки числа от българските за вноса у нас. Следва Кипър с 42 %. Изменят се от 19 млн. евро до 126 млн. евро за 2019. Винаги българските числа са по-високи от кипърските числа за техния износ за България. Украйна е с 36 % за 2010 – 2018. За деветте години разликата е между 31 и 460 милиона евро. За 2019 все още не са достъпни данните. Българските числа са по-големи от числата на украинския износ за България. Със същата разлика от 36 % е и Швейцария. Разликата е между 13 млн. евро до 144 млн. евро през годините, като за 2019 е 127 млн. евро. Всяка година българските числа за вноса са по-малки от швейцарския износ за България.

При износа, огледалните световни данни са средногодишно с 1,15 млрд. евро по малки от българските данни за износа  или близо 4 % спрямо българските данни. През годините тази разлика се изменя от 176 млн. евро до 2 млрд. евро. За 2019 все още не са достъпни всички данни. Тази разлика на износа е в рамките на възможната и практическа грешка, но може да има и други съществени причини. На пръв поглед няма основание за тревога, но когато това се случва с години може би попадаме в зоната на Черния лебед.

Тук водещи са САЩ с разлика от близо 37 % за 2019. За 2010 разликата е плюс 6 млн. евро и през останалите 9 години са отрицателни от 43 млн. евро да близо 388 млн. евро, като за 2019 е близо 286 млн. евро. Последните девет години редовно българските числа за износа са по-малки от американските числа за вноса от България.

Следва Канада с разлика от близо 36 % за 2019. През годините българските числа са значително по-малки от канадските числа и разликите са  в диапазона от 21 до 52 млн. евро, а за 2019 тя е повече от 24 млн. евро. Швейцария с разлика от близо 34 % за 2019. През годините тя е била положителна от 26 и 31 млн. евро за 2010 и 2011 и отрицателна за 2012 до 2019 между 56 до 127 млн. евро, като за 2019 е 115 млн. евро. Република Корея с близо 31 % разлика. За 2010 близо 6 млн. евро положителна, а за 2011 – 2019 тя е отрицателна между 4 млн. евро до близо 100 млн. евро за 2019. Египет е с разлика повече от 28 %. Разликата се променя между 2010 и 2018 между положителна 323 млн. евро и отрицателна 56 млн. евро.

Огледални разлики за 2019 г. (Според данните към март 2020 г.) в българския износ са представени в жълто. След това са посочени позициите на тази държава според нейния дял на разликата във вноса. Разглеждането едновременно на разликите в износа и във вноса е с цел да се изясни дали става дума за еднопосочен проблем или нещо друго. Пример – при Швейцария и Египет разликата на българските и огледалните данни и при износа и при вноса е почти еднаква и не и изключено да се дължат на познати търговски практики, като например реекспорт. Докато при Канада, САЩ, Руската Федерация, Република Корея, Кипър, Украйна има съществена асиметрия. Числата са показани в следната таблица:

Пример - последните десет години българските данни за вноса от РФ са винаги значително по-големи по стойност от руските данни за износа за България (между 240 млн. евро и близо 3,5 млрд. евро). Българският износ за РФ по стойност е практически равен на българския износ за Северна Македония през последните 10 години. Съществени огледални разлики в стойността има с Швейцария, Канада, САЩ, Египет, Украйна и др. Затова е необходим всеобхватен анализ и  сравнение за да бъдем сигурни дали става дума за един или ято от „черни лебеди“.

1. Продуктова структура

Износът на стоки за 2019 на ниво ХС-8 на България са формално повече от 12 хиляди митнически тарифни подпозиции. Първите 100 от тях, подредени по намаляващ дял на стойността в евро за 2019 формират повече от 54 %, започвайки с дял от малко повече от 33 % за 2010 година. Съществената част от тях са суровини, зърно, компоненти, т.е. стоки без или с малка степен на добавена стойност.

Вносът на стоки, определен на ниво ХС-8 на България е повече от 13 хиляди митнически тарифни подпозиции, като първите 100 от тях, подредени по намаляващ дял на стойността в евро за 2019 формират повече от 45 %, започвайки с дял от малко повече от 36 % за 2010 година. Това са предимно суровини, части, компоненти.

Ето още примери за потребността от анализ и сравнение:

-        Нефт от митнически тарифен код 270900. Винаги на първа позиция в българския внос. Делът в стойността на българския внос е между 6,5 % и 14,5 % през тези години, като за 2019 е повече от 8 %. Разликата за 2018 г. е близо 41 % в тона. През годините тя се изменя от 442 хиляди тона до 3,3 млн. тона, като винаги българските числа са по-високи от това, което РФ дава като износ за България. През годините тази разлика се изменя от близо 46 млн. евро до 2,5 млрд. евро, като за 2019 тя е близа 1,4 млрд. евро. Отново винаги българските числа са по-високи от огледалните данни. В стойностно отношение разликата за 2019 г. е близо 37 % и конкретно за РФ тя е близо 24 %;

-        Електроенергия от 2716. При износа, разликата в евро за 2019 е 22 %. Разликите през годините са между 18 и 291 млн. евро, като винаги огледалните данни са по-малки от българските. За  2019 е 74 млн. евро за целия износ, разликата с Турция е 486 %, със Северна Македония е 398 %, с Румъния е 206 % а със Сърбия за 2018 е 80 %. Съществените разлики за 2019 се потвърждават и за количествата измервани в мегават часа. При вноса е трудно да се търси картината, тъй като едва за 2019 България предоставя данни в натура. Откъслечните огледалните данни и в частност за 2019 водят до разлики от няколко стотин процента. Безспорните числа са цената при износа на български мегават час е в диапазона от 22 до 71 евро, с преобладаваща около 50 евро. При вноса, тя е между 19 и 61 евро, с преобладаваща около 48 евро за мегават час.

-        Пшеница от митническа тарифна подпозиция 100199. В стойностно отношение за последните пет години 2015 – 2019 винаги българските числа са между 48 и 313 млн. евро (от 7 до 38 % разлика през годините) повече отколкото числата за внос на българска пшеница в другите страни. Същата устойчива разлика е в сила и за натурата. Най-малкото число там е 329 хиляди тона (от 8 % до повече от 30 %), отново огледалните данни са по-малки от българските;

-        Цигари от митническа тарифна подпозиция 240220. При вноса и в стойността и в натура числата показват постоянни отрицателни разлики за времето 2015 – 2019 г. Т.е. светът казва, че доставя повече в стойност и в тонове цигари в България, отколкото българската статистика показва. Това са между 19 и 58 милиона евро през тези години (-24 %  до -64 %) и в натура между 1,2 до близо 5 хиляди тона през тези години (между 16 %  и  52 %);

При износа на цигарите също има съществени разлики за времето 2015 – 1018, поради все още липсващи данни за 2019 на основни български партньори. В стойностно отношение разликата е винаги отрицателна, защото българските числа винаги са по-малки от това което света казва че внася от България. Те са между – 39 и -200 млн. евро или в проценти между – 27 % и - 151 %. При натурата има особеност. За 2015 и 2016 г. разликата е положителна от 2000 и 3000 тона или 12 %  и 24 %, т.е. за тези две години количеството цигари според българските данни са повече от количеството цигари, което партньорите казват че внасят от България. За 2017 и 2018 разликата е - 4,5 хил. тона и - 500 тона или – 38 % и – 5 % съответно. Т.е. за тези две години България заявява че изнася по-малки количества цигари, отколкото партньорите заявяват че внасят от България.

-        Лекарства от митническа тарифна подпозиция 300490. При вноса за времето 2015 – 2019 има разлики в стойността между 45 и 150 млн. евро, т.е. българските числа са по-малки от огледалните (т.е. между 6 % и повече от 17 %). При натурата – разликите при вноса в тона са от близо +  2 % до – 47 %.

При износа за същия период те са между – 31 млн. евро и повече от 86 млн. евро (От  - 5 % до 12 %), а в количествено отношение между + 7 хил. тона до – 3 хил. тона (от + 24 % до  - 24 % ).

-        Пластмасови отпадъци от митническа тарифна позиция 3915. При вноса, разликата в евро за 2019 е 67 %, като през години само за 2010 и 2011 и 2013 е била положителна, след това от 2012, 2014 и нататък българската сума е по-малка от огледалната на стойност между от 580 хил. евро, за да достигне 4,8 млн. евро за 2019 г. Още по значителна е разликата в тоновете пластмасов отпадък от тази тарифна позиция. Само през 2013 г. разликата е положителна. През всичките останали години огледалната стойност е по-висока, т.е. България обявява по-малки количества и тази разлика се изменя между 638 тона и повече от 18 хиляди тона за 2019 г. За 2018 това са повече от 27 %, а за 2019 това са повече от 37 %.

-        Велосипеди от 871200 – Последните 10 години в България от Китай се внасят велосипеди като разликата за 2019 г. е повече от 122 % в стойността, тъй стойността на българската митница е по-малко от половината на стойността в евро, при която износът тръгва от Китай. През всичките тези години велосипедите тръгват от Китай на цена поне три пъти по-висока от тази на която влизат в България – за 2019 числата са  33 евро за бройка напускат китайската митница и този велосипед влиза през българската митница на 11 евро бройката?

Водещите 20 стоки в българския износ за 2019 г. определени с намаляващ дял в евро на осмо ниво на хармонизираната система формират общо близо 31 %. За съжаление съществената част от тях са с ниска степен на преработка и по-скоро изходна суровина  и горива с едно изключение - лекарствата. Износът от автоклъстъра сред тези 20 са кабелните снопове за транспортни средства, където сме на 18 позиция в света. Преди нас са страни като Мексико, Румъния, Китай, Виетнам, Мароко, Филипините, Украйна, Тунис, Сърбия, Индонезия, Северна Македония, Република Корея, Тайланд, Никарагуа и други. Т.е. евтина работна ръка тук не е стратегическо предимство.

1. Заключение

КОВИД 19 подсказа, че ще оцелеят и развиват само образованите, подготвените, функционално грамотните нации, за които няма неизяснени и/или премълчани въпроси. България има устойчиво с десетилетия отрицателно салдо в стокообмена. Огледалните разлики, част от които са описани тук разширяват темата. Т.е. световната външнотърговска статистика ни дава един лабораторен анализ, който не е диагноза. Той не трябвало да бъде премълчаван, заобикалян или пропускан. Образно казано този български „Черен лебед“ е, че ние повече консумираме, отколкото произвеждаме и това става с устойчиви разлики в данните от стотици милиони евро между нас и наши партньори!

Разбира се, ако към стокообмена добавим положителното салдо от сектора на услугите (който е част о общата картина, без да се разглежда тук), България има малко положително общо салдо, без да пропускаме постъпленията у нас от българите на задгранична работа. Този общ баланс (стокообмен, услуги, външни парични потоци) позволява някакво оцеляване, но трудно може да бъде определен като показател за стратегическо българско развитие.

Някои основни въпроси произтичащи от стокообмена, които трябва да имат отговор за след КОВИД-19  са например:

1. Защо България има посолства и други официални представителства в близо 80 държави, след като числата показват, че икономически значими за нас са около 40 – 60  страни. Какво и как допринасят българските посланици например за българския износ и/или ефективността на българския внос. Не може ли да има една структура, вместо три - МВнР, Министерство на икономиката, министерство на туризма при наличието на държавни агенции, работодателски организации, по няколко браншови организации в един сектор? Водещи държави в света имат всичко до 1-2 административно бюджетни структури и по едно отраслово НПО, при стокообмен надхвърлящ десетки пъти българския такъв.

Има ли въобще анализи и сравнения за данъчните постъпления от износителите осъществяващи например износ за повече от един милиард лева? Сравняват ли се например отчетите на инвеститорите у нас с данните от присъствието им например в Румъния, Гърция, Чехия…Как/ дали се управлява икономика, която не използва световни аналитични данни и сравнения за десетилетия (Не макроикономически и на калпак проценти, а поименни за продукти, огледални данни, позиция в света….)?

Приложение № 2 – Милиардерите в българския износ 2010 - 2019

България е сред 10-те най-големи износители в на злато (№ 3 в света), нерафинирана мед (№ 4), биодизел (№ 8) и пшеница (№ 10).

Представените тук числа включват водещите позиции в българския износ за последните десет години. Включени са всички 12 групи стоки, които реализират повече от 1 млрд. лв годишно - рафинирана мед, пшеница, газьол, бензин, златна руда, царевица, биодизел, кабелни снопове за МПС, електроенергия.

Очевадно е необходимо преосмисляна на българската концесионна политика държава при наличието на тези сериозни разлики в стойността на реализирания износ на подземни богатства и размера на приходи от концесии, отчетени по държавния (републикански) бюджет, които съгласно закона[1] са основни приходоизточници на Сребърния фонд .

По отношение продуктите свързани с отбраната, който безспорно е един от стратегическите и структуроопределящите отрасли на българската икономика, има съществени национални въпроси без стратегически отговор:

• Има ли български посланици в ключовите пазари и какъв е техния принос за запазване и развитие на българските интереси. Сегашните успехи са свързани с дългогодишно присъствие и доверие, изграждано с десетилетия. Например без професионалисти- арабисти (не ПР глобалисти) няма да можем да очакваме успехи;
• Коя международно призната българска банка, би мога активно да обслужва този сектор. Тези доставки са свързани например с акредитиви, банкови гаранции за добро изпълнение,  значителни оборотни средства и др. Съществена част от българските (в смисъл на територията на България-но не небългарска собственост такива имат кодекси на банките-майки, които не им позволяват дори да започнат разговор по темата работа с български продукти свързани с отбраната);
• ЕС последните три години търси европейски решения за своята отбрана. Става дума например за EDIDP – 2019 и 2020 с бюджет от 500 милиона евро и EDF от 2021 с бюджет 13 милиарда евро. Страни членки на ЕС, сравними с България, приемат и работят по национални програми в тази област с хоризонт поне два три правителствени мандата. Засега липсва ясно изразен национален български интерес и/или активно българско участие в този процес. Например, тук не става дума само за присъствие на срещи на представители на МО, а за национална стратегия за развитие на отбранителна промишленост?

Друг стратегически въпрос е разбира се електроенергията, за която по аналогия с КОВИД -19 би могло образно да се каже, че нейното производство и разпространение става при многогодишна инфодемия. Вероятно има повече български говорители, отколкото стълбове за далекопроводи за високо напрежение у нас. Безспорното за този сектор е едно – трябва национално отговорен системен подход с хоризонт поне 50 години.

Приложение № 3 – Лавандулите смениха розите

България - от страна на розите към страната на лавандулите

Българското розово и лавандулово етерични масла са характерни и значими за икономиката български продукти. Според световната външнотърговска статистика –българските етерични масла от митническа тарифна подпозиция 330129 класират България на 8 място по стойност (повече от 60 милиона евро за 2019 г., като за последните десет години е достигала и обща стойност повече от 90 милиона евро) сред износителите в света и на 74 позиция сред българските експортни стоки, определени на шесто ниво на ХС. В рамките на ЕС-28 сме на 4 позиция по износа в евро след Франция, Испания и Обединеното Кралство за 2019 г.

Тази група в българския износ се формира от три различни подгрупи етерични масла за времето 2010 – 2019 г. съгласно приложената таблица:

Източник: www.trademap.org

От представените данни е видно, че от страна на розите, считано от 2015 насам България се е превърнала в страна на лавандулата, тъй като стойността на износа на лавандулово масло става по-голяма от стойността на розовото масло.

Тази промяна се дължи поне на два фактора.

Първият е националната ни особеност, която се изразява в липсата на национална (не става дума за държавна/ правителствена) политика на българските производители. Това прозира от данните за годишните стойности на износа в евро за килограм през последните десет години. През 2010 изнасяме на отговарящата на качеството и количеството цена постигната за повече от един век българска розова индустрия, а след това високата цена е запазена само на ограничени пазари и за ограничени количества. През 2019 цената вече е между 5 и 8 пъти по ниска за основните количества розово масло.

Вторият фактор е международната конюнктура. България е основен доставчик, следвана от Франция на американския пазар. Френският износ (в стойностно изражение) за САЩ също намалява през отделни години, но остава по-висок от българския. Във Франция като пазар ние постигаме добра цени в евро за килограм само през 2013 и 2014 г. В третия по значимост пазара -  Швейцария постигаме най-висока стойност през 2915 а за 2019 стойността на износа на килограм розово масло е три пъти по-малка. За съжаление всички данни от външнотърговската статистика подсказват неустойчивост и непригодност към световната конюнктура на розовата индустрия на България.

Лавандуловото масло започва да преобладава като експортна стойност над розовото масло за България през последната петилетка, достигайки близо 17 милиона евро за 2018, но спадайки под 9 милиона евро за 2019 – число по малко от всичките пет години преди това – от 2014 до 2018. За съжаление има намаление и на килограмовата стойност за 2019 в сравнение с предходни години – например 2011, 2012, 2017, 2018. На основния експортен пазар - САЩ, през 2010 и 2012 години сме имало по-добра килограмова стойност от 2019. На френския пазар осем години имаме по-висока килограмова стойност от постигнатата през 2019. Аналогична е картината и за третия - немския пазар.

Сравнителните данни за износа на българското розово и лавандулово масло през последните десет години са тревожни, затова подробният анализ и създаване на национална стратегия трябва да започне, както българската индустрия е направила през 1906 г. Тогава Пловдивската Търговско-Индустриална Камара прави Първа конференция върху розовата индустрия от 19 до 21 юни 1906  и на основание на представените реферати и проведените дебати започва възхода на този сектор.

До 1989 това развитие направи българското розово масло световен еталон. Единствената национална българска лаборатория стандартизира, типизира и хамурираа етеричните масла на различните производители и запечатаните с нейния печат с червен восък стъкленици българското розовото масло се приемаха безусловно по целия свят.

Възраждането на розовата индустрия изисква национална стратегия, създадена, осмислена и прилагана от българските производители.

Приложение № 4 – Зеленчуци и плодове

Производството, вноса и износа на плодове и зеленчуци в България

Световните външнотърговски данни са една добра основа за последващ цялостен анализ за развитие на производството на плодове и зеленчуци в България след 2020 г., като част от световния пазар.

От представените данни е видно, че българският износ за 2019 на зеленчуци (по глава 7) е на обща стойност от близо 142 милиона евро или повече от 283 хиляди тона, като по този показател - България е на 44 позиция в света. Делът на ЕС-28 е 88 %. Анализът на данните на ниво митническа тарифна подпозиция – ХС6 показват, че при общо повече от 60 групи различни зеленчуци само 12 формират повече от 90 % от износа в евро и само 8 от износа в тона.

Българският внос на зеленчуци за 2019 по глава 7 е на обща стойност от близо 172 милиона евро или повече от 332 хиляди тона, като България е на 49 позиция в света. Делът на ЕС-28 е 48 %. На ниво митническа тарифна подпозиция – ХС6 числата показват, че при общо 70 групи различни зеленчуци само 20 формират повече от 90 % от вноса в евро и само 15 от вноса в тона.

Балансът между износа и вноса на зеленчуците от глава 7 в евро за последните десет години е устойчиво отрицателен, като се изменя в границите между 21 и 52 милиона евро, а за 2019 година отрицателното салдо е повече от 30 милиона евро. Балансът в тона за последните десет години е също устойчиво отрицателен, като се изменя в границите между 49  - 241 хиляди тона, като  за 2019 година отрицателното салдо е повече най малкото за периода 2010 – 2019 – 49 хиляди тона.

Съотношението на вноса към българското производство (в тона) за традиционни за България плодове и зеленчуци през различните години се изменя значително. В редица случаи вносът за редица продукти е близо половината от обема на българското производство, например вносът на лук у нас през 2015 е три пъти по-голям от българското производство.

Друг определящ показател е съотношението на разликата между българските и огледалните данни за вноса като съотношение на тази разлика с българските данни. Световната практика е винаги свързана с разлики в огледалните данни, но най-често те са в диапазона 5 – 10 %. В приложената таблица за типични български продукти те надхвърлят значително тези стойности.

За последните 10 години по представените стокови групи се забелязва ясно изразена тенденция на по-бързо нарастване обема на вноса в сравнение на вътрешното производство при домати, краставици, лук, картофи, ягоди и череши. Единствено при дините и пъпешите се забелязва благоприятна тенденция за задоволяване във все по-голяма степен ва вътрешното потребление основно от родно производство.

Тези данни, допълнително анализирани от експерти зеленчукопроизводители, биха позволили ясна диагноза и най-важното, подсказали национална стратегия за стабилизиране и развитие на бившата зеленчукова градина на Балканите.

Приложение № 5 – Млечни продукти

Важен и интересен пример за България е сектора свързан с производството и преработката, вноса и износа на млечни продукти. Благодарение на безплатния достъп заради КОВИД-19 през последните месеци до световните външнотърговски данни и тяхното сравнение с български данни за производство се получава следната картина с ключови въпроси, от дълги години без ясен национален стратегически отговор.

Първият въпрос произтича от числата за вноса в тона на прясно мляко, сухо мляко и палмово масло в България, сравнени с тези например на Северна Македония, Сърбия, Румъния, Гърция при използване като референтни числа, например тези на Швейцария за 2019 г. В България са внесени повече от 108 хиляди тона миналата година от тези три продукта, а в една Швейцария три пъти по-малко тона?

Средногодишното българско производство на всички видове прясно мляко от 2000 до 2017 г. според МЗХГ е 1,200,000 тона. Млечните продукти произвеждани в България са кисело мляко 130,000 тона; 50,000 тона от всички видове сирене и 25,000 тона от всички видове кашкавал.

Вносът на прясно мляко от мтп 040120 в България за времето от 2001 до 2019 се характеризира с устойчив средногодишен растеж, започвайки от 416 тона в началото, достигайки близо 61 хиляди тона през 2016 и приключвайки с малко повече от 42 хиляди тона за 2019 г.

Вносът на сухо мляко от мтп 040210 в България за времето от 2001 до 2019 също се характеризира с устойчив средногодишен растеж, започвайки с близо хиляда тона, достигайки повече от 36 хиляди тона през 2013 и приключвайки с повече от 22  хиляди тона за 2019 (На 34 позиция в света и на 10 позиция в ЕС-28) – балкански рекорд, който е само с хиляда тона по малък от сумарния внос на Румъния, Сърбия, Гърция и Северна Македония – взети заедно за 2019 г.?

Вносът на палмово масло от мтп 151190 в България за времето 2001 до 2019 започва с близо 6,5 хиляди тона, преминава един връх от повече от 50 хиляди тона за 2017 и достигайки близо 44 хиляди тона за 2019 (На 51 позиция в света и на 14 позиция в ЕС-28).

Има и въпроси свързани с износа. Основен пазар е ЕС-28 с дял от близо 62 % в стойностно отношение и близо 64 % в натура за 2019 година. За периода 2001 – 2019 г. делът на ЕС се изменя от 16,7 % до 67,6 % за 2015 г. в евро. Важен дял имат страни извън Европа, дългогодишни български пазари, които не бива да бъдат забравяни. За ефективността на този износ има какво да научим от нашият южен съсед.

Средногодишния български износ на всички видове сирена за последните десет години е 19,800 тона на стойност 54,9 милиона евро и 3,500 тона кашкавал на стойност 15,3 милиона евро или общо сирене и кашкавал 23,300 тона на обща стойност 70,2 милиона евро.

В българския износ по митническата тарифна позиция 040690 има устойчив многогодишен проблем (потвърден от числата за времето от 2001 до 2019 г. включително). Има устойчива огледална разлика в числата между Българи и Гърция. В стойностно отношение те са между 318 хиляди евро и повече от 13 милиона евро за 2019, което прави между 4 % и 153 %. В натура има също устойчива огледална разлика от 315 до 2,800 тона за 2019 г. или между 12 % и 120 %. Всичко това без да има промяна преди или след членството ни в ЕС.

Общо казано, въпроси оставащи някак си в страни от общественото внимание са:

1. Недостиг/несъответствие в производството на българско прясно мляко. Сравнението на производството и вноса на суровина формулира недостиг по отношение на числата за производството на кисело мляко, сирене и кашкавал продавани в България. Тези факти трябва професионално да бъдат постоянно анализирани и постоянно препроверявани от водещи експерти в млекопреработването. Ако при не се  използват поизтърканите калъпи прилагани при усвояването на средства и/или стратегии/ визии всички можем да спечелим. Какво обикновено се пропуска - при прилагане на класически норми за съотношението за добив на един килограм млечен продукт от няколко килограма прясно мляко не излиза сметката. Трябва да има яснота дали сухото мляко и палмово масло могат да бъдат решение при този недостиг и стратегия за стабилност и развитие и/или здравословно хранене на българина;
2. Необходимост от узряване на сектора и всички нас. В самото начало на 90-те години, КООПЕРАТИВ от САЩ инвестира средства, знания и опит за да и беше създадена една национална българска асоциация на млекопреработвателите. Целта беше след това да има национална секторна стратегия за продукти с вековни български традиции в производството и износа. Минаха се малко време и се появи още една нова национална структура. Дали и колко от членовете на тези две структури са водещите вносители на сухо мляко и палмово масло у нас е лесно да бъде проверено и оповестено. Добре би било да се използват за справка числата на Швейцария, без да бъдат обилно телевизионно замъглявани и/или тълкувани и/или просто пропускани.

Трябва да се провери/ изясни „жълтия картон“ на съществената огледална разлика в евро и в тона при износа на България за Гърция на сирене и кашкавал от мтп 040690 за времето от 2001 до 2019 г. включително. Интересно е как премълчаването/ пропускането й допринася за развитието на сектора?

Приложение № 6 - Балканите

България, Балканите и ЕС през последните десет години

Световната база данни за външната търговия позволява изготвянето на различни таблици с числа и дялове например за страните от Балканите – България, Турция, Гърция, Румъния, Северна Македония и Сърбия за времето от 2010 до 2019 г. Подредих данните само чрез Аритметични операции и Сравнение (АС) за да получа една съвременна картина с цел използването й от България при днешния кризисен глад за национална стратегия и политика. Картината е шарена, няма нищо общо с партийни и/или геополитически двуцветни графики, които са наводнили публичното пространство.

Числата за износа и вноса на Балканите с водещите страни в света, както и със страни с вековни интереси на Балканите за последните десет години значително надхвърлят битуващи „референтни“ стойности за самостоятелно и стабилно развитие на Балканите. Става дума за нашето място във външната търговия на Китай, САЩ, Германия, Руската федерация и ЕС-28 и отделно за мястото на тези същите световни сили във външната търговия на всяка една от балканските страни и общо за региона. Допълних тези данни и с числата от огледалната статистика, които ПОДСКАЗВАТ възможни проблеми. Огледалните разлики  за период от десет години не би трябвало да се пропускат или прескачат при обективна оценка на двустранни отношения и/или зависимост и/или свързаност в съответствие с българската поговорка – Не слушай попа какво пее, гледай го какво върши…

България се характеризира с усреднени към по-добри за Балканите показатели на промяната на износа и вноса за 2019 спрямо средногодишните числа за последните десет години с 30 % ръст на износа и 26 % на вноса, докато за Турция, Гърция и Румъния е по-малък с 3 – 5 %, а при Сърбия и Северна Македония е по голяма с близо 10 % от българските числа. Образно казано България е четвъртата по стойност на стокообмена след Турция, Румъния, Гърция. При това всички балкански държави имат отрицателно салдо – повече внасят стоки, отколкото изнасят, като  по-малко отрицателно салдо от нас има само Северна Македония..

Парадоксално, при свързаността с ЕС-28 определяна чрез дела на износа и вноса на всяка от държавите с ЕС -28 за 2019 водеща е Северна Македония с 81% при износа и 62 % при вноса, следвана от Румъния с 76 % при износа и 74 % при вноса, Сърбия – 67 % за износа и 58 % при вноса, България с 66 % за износа и 63 % при вноса, Гърция с 56 % за износа и 50 % при вноса и Турция с 49 % за износа и 34 % при вноса. Образно казано, страните от Балканите са по-скоро външнотърговски силно интегрирани с ЕС-28 и България въобще не е водеща, като това не бива да бъде  повод или причина за прибързани изводи – справка Гърция.

Присъствието на световния водач в износа за последните десет години – Китай на Балканите расте с повече от 30 % през 2019 в сравнение със средногодишната стойност за  2010 – 2019, като за Сърбия този показател е повече от 110 % , за Гърция повече от 80 % и за България повече от 48%, като при Турция това става с едва 11 %. Германия е водещ и стабилен доставчик за Балканите с растеж от повече от 17 %. САЩ имат слабо присъствие, но и при тях има растеж с близо 8 %, РФ постига 36 % растеж, като за Сърбия числото е повече от 125 %, за Румъния е повече от 71 %, а за България повече от 10 %.

Сравнението на стойностите на огледалната статистика при вноса на балканските страни показва милиардни годишни разлики - националните данни за вноса надхвърлят числата на РФ за износа за тези държави. За България през тези години разликата се променя от близо 600 милиона евро, като достига близо 3,5 милиарда евро, като за 2019 е 937 милиона евро. За Турция разликата е в диапазона между 545 милиона евро и близо 8,2 милиарда евро, като за 2019 е близо 1,2 милиарда евро. При Гърция диапазона на руската огледална разлика е от 404 милиона евро до повече от 3,2 милиарда евро, като за 2019 е 612 милиона евро.

Ето и една таблица в натура за износа на балканските страни на готови продукти от тютюн от митническа тарифа позиция 2402:

Данните за износа са на UN/COMTRADE, систематизирани от ITC/UNCTAD/WTO - Geneva - www.trademap.org - Юли 2020, Борислав Георгиев

Аритметиката и Сравнението (АС-ът) за България образно казано показва, че ние сме в лодката на всички балкански държави през последните десет години и често сме в средата на лодката без да сме на мостика. Стабилното течението за лодката се определя от  ЕС-28 и специално Германия, като Руската федерация (но с милиардни огледални разлики) и Китай също играят активна роля в стокообмена на Балканите. За България, тази картина вероятно се дължи на значителната немска собственост в структурно определящи отрасли на производството.

[1] Закон за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система