Цифровизация, икономика, инвестиции

Борислав Георгиев, декември 2020

Тези три думи преобладават в общественото пространство. Бих искал да се насочим към тяхната истинска стойност.

С дигитализация (на български език цифровизация) ни поливат ежечасно, явно с мерак да ни удавят щастливи. Новата мантра за светло бъдеще.

Управлението на държавата, в значителна степен се прехвърля на държавни фирми с бюджети от стотици милиони лева. Така министерствата се обезличават в значителна степен. На агенции, планове, медицински документи и др. се лепи етикет електронен, електронна, „смарт“. Често всичко това прикрива няколко неща. На първо място е липсата на елементарен професионализъм. Следват групови интереси, несвързани с обществени такива. Вероятно и чужди такива…

1. Цифровизацията  (за да сме в час със съвременното развитие можем незабавно да цифровизираме архиви и музеи). Сама по себе си цифровизацията не е същността на съвременния процес за кибер устойчивост на държавите. Курдисването на компютър на българска каруца, няма да я приближи до съвременна тесла.  Задължителна първа стъпка е системен цялостен подход в интерес на управлението на обществото/ нацията. Следва оптимизация при използването например на принципи като еднократния запис на информация, на мълчаливото съгласие при общуването администрация – гражданин.  Очевадни са мераците за цифровизация на паразитираща заетост – чиновници, които при общуването с гражданите постоянно и многократно изискват да „молещия“ да доказва/ представя данни/ информация, която е налична и се създава или съхранява в администрации, които не си говорят помежду си. Сривовете на програмните „системи“ на търговския регистър, НАП, при внедряването на пътните такси и др. не говорят за професионализъм/ устойчивост/ развитие, а по-скоро обратното.

Първото действие е подреждане на къщичката според днешните интереси на българската нация и добрите световни практики. Санирането с компютри (мисля че това засега е по-близко до превода на дигитализацията) на излишни административни функции и/или структури е прахосване на обществени средства и енергия.

1. Национална икономика с усвояване на евро средства и приоритет само МСП не може да бъде устойчива или да се развива. Евро средствата са малка част от националните средства. МСП са важни, но не представляват и не могат да заместват структурно определящи заводи (Със сто хиляди водни колела не може да се плава в световния океан. Със стохиляден (водоизместимост) танкер  и професионален екипаж може да се плава в днешните бурни води). Защо да не се оптимизират и намалят министерствата? Например днешното министерство на икономиката последните години прехвърли съществени средства и функции на други държавни структури. По силата на членството в ЕС значителната част от търговската политика е право, задължение и компетентност на ЕК. Разбира се има останали 2-3 национални съществени функции. През това време в МВнР се създаде направление външноикономическа политика? Оптималното решение би било да се обединят двете министерства в едно, както е например в Унгария и Канада? Кого обслужва НСО - структура с бюджет и личен състав равен на ДАР. Междувременно в администрацията се роиха различни охранителни звена? Защо висококвалифицирания личния състав на НСО да не премине в МВР. Там да бъде обособено едно звено за охрана на 20 – 35 български ръководители и гостуващи държавни глави. Защо присъединяването към еврозоната да не доведе до оптимизиране и на БНБ ? Колко работодателски организации/ синдикати са оптимални за България на основание на опита в ЕС? Мярката за всичко това би трябвало да бъде добрата практика в ЕС.

Първото действие е национална стратегия за развитие на икономиката за 30 – 50 години. Следват определяне на приоритетите и структурата на администрацията – министерства, служби, агенции при отчитане на добрата практика поне в ЕС. Всичко това при максимално ограничаване или дори премахване на присъствието/ представителност на частно - групови интереси.

1. Инвестиции – За повече от тридесет години е натрупан значителен опит в България. Той обаче не се анализира и сравнява с опита на другите страни членки на ЕС. Географията не ни пази от това да бъдем заобиколени. Водещите на Балканите български програмисти и електроинженери не бяха забелязани при милиардните американски и японски инвестиции съответно в Гърция и Сърбия. Защо не си поискахме срещу предплащането на 1,5 милиарда евро на САЩ, в рамките на промишленото сътрудничество, поне да преговаряме като възможна алтернатива. С Япония имаме дългогодишно стратегическо икономическо сътрудничество. Имаме си и различни български клъстери. Японците обаче ще произвеждат електромотори за коли в Сърбия?

Първото действие е професионалния анализ за приноса на досегашните инвестиции в България за развитието на икономиката. Ако не се събудим,   българските програмисти ще отидат в Гърция, а  наши електроинженери в Сърбия. Прас – Прес вероятно ще предложи и хумористично второ действие - да изнесем малко български политици/ министри в съседните балкански държави?