ТРИ МНЕНИЯ ЗА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И БЪЛГАРСКАТА ПОЗИЦИЯ

Любомир Кючуков, Владимир Константинов, Йордан Величков

1. Любомир Кючуков:

Радио Фокус, Водещ : Нашите политици вече използват по-остър тон към Северна Македония, очевидно че срещата в Берлин не донесе очакваните резултати. Остър тон, но достатъчно категоричен ли беше той според вас?

Любомир Кючуков: Аз се боя, че в България, като че ли тази тема се превърна в писта за надпревара. За надпревара по патриотарство, а не по политика. И за съжаление се боя, че ако България не приеме преговорната рамка и датата за междуправителствената конференция и отложи началото на преговорите с Република Северна Македония, които са планирани за началото на декември, то в Скопие могат спокойно да започнат тържествата за окончателната победа на македонизма. Македонизмът по принцип разделя, сее конфронтация и целта на македонизма в крайна сметка е да накара гражданите, говоря именно за гражданите на Република Северна Македония да вярват, че нямат нищо общо с България. Ние сме на път да постигнем нещо повече. Те да не искат да имат нищо общо с България, ако ние ги спрем по пътя към ЕС и за съжаление социологическите проучвания показаха, че това което македонизмът не успя да постигне за всичките тези години, ние постигнахме много бързо. Имаше едно социологическо проучване миналата година, което показа, че след подписване на Договора за добросъседство, само половин процент от гражданите на Република Северна Македония, смятат че България е техен неприятел. Докато след приемането на Декларацията на българския парламент през ноември миналата година, за една седмица този процент нарасна на 23. Така че за съжаление резултатът е обратен. И тук има още един момент, който трябва да се отбележи във връзка с евентуалното решение. От дипломатическа гледна точка проблемът и обстоятелството, че България допусна съвпадението на две прояви, имащи пряко отношение към въпроса. Първо, на 10 ноември, след една седмица, ще се състои Съветът по общи въпроси на ЕС, на който България евентуално няма да даде своето съгласие по преговорната рамка и провеждането на междуправителствената конференция, а на същата дата в София се провежда срещата на върха на Берлинския процес, който тази година за първи път се председателства от две страни – България и Република Северна Македония и се очаква посещението на северномакедонския премиер Зоран Заев в България. Разбира се това съвпадение може да се превърне в сериозен плюс за българската външна политика, но само при условие, че дотогава бъде намерено съвместно решение.

Водещ: Според вас тази политика, която води българското правителство не е печеливша, каква е опцията на българските държавници, при положение, че от страна на нашите братя в Северна Македония продължават да си приписват нашата история, продължават да вземат наши личности, ние какво трябва да направим – да мълчим?

Любомир Кючуков: Тук основата за действието дава Договорът за добросъседство, който беше подписан през 2017 г. Между другото тук следва да се спомене, че сравнението на този договор с договора от Преспа между Република Северна Македония и Република Гърция е твърде некоректно, защото има много съществена разлика между двата договора. България и Гърция решават коренно противоположни проблеми. Гърция доказва, че съвременната македонска държава няма нищо общо с Гърция, а ние се опитваме да докажем, че всичко ни е било общо.

Водещ: Не ние, ако позволите да се намеся тук. Опитваме се да докажем, че нашето е наше.

Любомир Кючуков: Да, ние говорим категорично, когато говорим за историята ние доказваме нещо, което е историческата истина. Тук не следва да има никакво съмнение, че и това е фиксирано и в договора и аз неслучайно споменах това за общата история. Но в гръцкия случай става дума за един акт. В българския става дума за процес. В този смисъл договорът от Преспа е край, а договорът за добросъседство с България е начало, защото той дава основата за по-нататъшно решаване на проблемите. И още нещо много важно – в международен план договорът е единственият инструмент, който ни позволява да включим двустранните проблеми в преговорната рамка на ЕС, което не би било възможно при отсъствие на този договор, защото ние не бихме могли в преговорната рамка да включваме конкретните проблеми. Големият проблем е, че ние използваме този договор изключително неумело. Аз често казвам, че това е все едно да държиш ключ, а да се опитваш да го използваш като тирбушон. Има според мен два фундаментални проблема, които изкривяват българския фокус по отношение на Македония. Ние продължаваме да гледаме на Македония като на територия, а не като на хора. И нашият поглед към историята, че нашият поглед към двустранните отношения е обърнат назад, а не напред. И пак ще повторя, за да няма превратни тълкувания, без всякакво колебание историческата истина трябва да се отстоява, но това трябва да стане по пътя на диалога и най-вече отварянето и общуването на гражданите, на бизнес, на културните институции на двете страни и в крайна сметка нашата цел би следвало да бъде нещо достатъчно просто – всеки гражданин на България да се чувства у дома си в Скопие и Охрид и всеки гражданин на Република Северна Македония да се чувства вкъщи в София и Благоевград. Разделението показва, че македонизмът е постигнал своите цели.

Водещ: Понеже казахте за диалог, България е първата държава, която признава съществуването на Република Македония, след разпадането на Югославия. Докога обаче България трябва да прави отстъпки и защо трябва да продължава да ги прави като виждаме, че резултатът е равен на нула. Диалог от наша страна или поне желание за диалог от наша страна, на правителството, има. Но от Скопие не виждаме да ни отговарят със същото, дори напротив?

Любомир Кючуков: Безспорно това, което ние наблюдаваме и тук отново се връщаме на македонизма е отстояването на това, което в крайна сметка в продължение на десетилетие е заложено като основа на една идентичност, която се изгражда, политическа идентичност, различна от българската, която се изгражда в Скопие. И аз неслучайно казах, че това е процес. И че това не може да се реши с отделен акт. И че нашата политика трябва да бъде обърната преди всичко към гражданите на Република Северна Македония. И резултатите според мен напълно потвърждават това. Стана вече дума, че подписването на договора за добросъседство създаде една изключително благоприятна обстановка за диалог и комуникация между хората от двете страни на границата. След това, това беше загубено. Да, тук безспорно става дума за това, че това не устройва македонстващите среди в Република Северна Македония. Да, тук трябва да си припомним, че 10 г. почти Република Северна Македония беше оставила проекта за договор за добросъседство в едно чекмедже и нямаше никакво намерение да работи по неговото подписване, защото съзнаваше, че той именно подрива основите на тази конфронтация, върху която се гради македонизма. Но България не успя да се възползва от това, което договорът даде като възможност. А в международен план за съжаление, България много успешно успя да изпадне във външнополитическа изолация през последните месеци. Знаем всички, че ЕС категорично не приема нашата позиция. Редица страни са скептични към разширяването по принцип и конкретно към Република Северна Македония и Албания буквално се скриха зад нас, говоря за страни като Франция, Нидерландия и редица други, които не виждат на този етап възможност за ново разширяване и които сега сочат като основно препятствие България, включително става дума и за тези, които искат разделяне и отлагане на преговорите и с Албания. Между другото резервите са много по-големи в Европа по отношение на Албания, отколкото към Северна Македония. Т.е. ние можем изведнъж да се окажем отговорни и пред Албания за блокиране на началото на преговорите.

Водещ: Дали ще се стигне наистина до такова блокиране и на Северна Македония, и на Албания по пътя към ЕС? Защото има пък държави членки, които са за Македония да бъде в ЕС. И освен това тя вече е член на НАТО, което от една известна степен, като че ли ѝ е трасирало пътя към ЕС. Няма ли пак някой голям брат да ни натисне, за да дадем зелена светлина на Северна Македония?

Любомир Кючуков: Безспорно в Европа има интерес да не бъдат блокирани тези преговори особено от страна на немското председателство, което тече в момента. Между другото тук трябва да се има предвид първо, че дори членството в НАТО в Република Македония тогава, беше до голяма степен трасирано от България. Защото, ако си спомним, срещата в Букурещ на НАТО на върха, когато бяха приети Хърватия и Албания в НАТО, а Република Македония тогава беше отложена, именно по инициатива на България беше записано в заключителната декларация, че след решаване на спора за името с Гърция, няма да има ново кандидатстване, а въпросът вече ще се придвижва чисто технически на база вече отправеното искане за членство от страна на Скопие. Също така трябва да имаме предвид, че България през март тази година прие идеята и подкрепи в ЕС за започване на преговори с Република Северна Македония и Албания за членство. Т.е. въпросът българската позиция в момента е не дали, а кога и как да започнат тези преговори.

2. Владимир Константинов:

Улисани в тежкото ежедневие, изборите в САЩ и проклетата "корона", не трябва да забравяме, че наближава 10 ноември, съдбовен ден за РС Македония, нашият съсед, нашата сестра, нашата земя! Какво съвпадение на дати! Преди 31 години избрахме пътя на...на какво? Искахме да е на ДЕМОКРАЦИЯТА, на новото, съвременното, на по-човечното! Но дали това се осъществи? Всеки с мнението си, но за мен - НЕ! Само един аспект, на който ще се спра. Въпреки предупрежденията на Европа да се въздържаме от признаването независимостта на Македония , един сбъркан зам.министър на Външните работи, Стефан Тафров, в началото на м.януари 1992 г. в извънредно включване на БНТ, официално призна съществуването на новата държава. Бих искал да дам гласност на становището на албанците за българо-македонските спорове.

В медиите на албански език в Република Северна Македония и в Република Албания се отделя място за анализ на отношенията между София и Скопие в светлината на започването на преговорите за членство в ЕС, както и за работата на българо-македонската Комисия по историческите и образователните въпроси. Две са основните посоки на този анализ, осъществяван от албански журналисти, историци, дипломати и политици.

Първо, какви са перспективите пред членството на Република Северна Македония в ЕС при евентуална липса на решение на спорните въпроси с Република България. Второ, каква стратегия е нужно да се изработи за защита на интересите на албанците в Република Северна Македония.

Всички албански журналисти, експерти и общественици, които се занимават с този въпрос, се обединяват около тезата, че София е напълно сериозна в своите намерения да блокира преговорния процес на Република Северна Македония за членство в ЕС, ако в Скопие не изпълнят българските условия. За политическите представители на албанците в Република Северна Македония е важно страната да преговаря успешно за членство в ЕС, като е доминиращо мнението, че българските условия трябва да се изпълняват от управляващите в Скопие при всички случаи. Голяма част от изказалите мнение смятат, че българските позиции и искания по историческите въпроси са напълно основателни и справедливи. Дори албанските общественици, които приемат, че съществуването на „македонски народ“ и на „македонски език“ няма как да бъде отречено в съвременността, критикуват тенденциите и опитите на македонските историци да изкривяват фактите и да създават идентичност, основаваща се на фалшификации. Същевременно се отправят призиви към албанските партии, образователни и културни центрове и институции също да разработят стратегия за защита на колективните права на албанците и за решаване на спорните въпроси по исторически теми между албанските и македонските историци.

Особено аргументирано е мнението на посланик Шабан Мурати, един от най-опитните дипломати и политически анализатори в Албания, който в своя статия изказва своята позиция относно българо-македонските отношения. В анализа си „Българската стена, която очаква Скопие след шампанското за ЕС”, посланик Мурати излага последователно своите аргументи защо позицията на София е важна за членството на Република Северна Македония в ЕС и представя своите прогнози за бъдещето на тези отношения. Според посланик Мурати, заради разрешаването на конфликта за името с Гърция, който блокираше пътя на европейската и атлантическата интеграция на Република Северна Македония, както и заради удовлетворението от голямата международна подкрепа за Преспанското споразумение с Гърция, Скопие е преценило по погрешен начин, че може да неглижира българските искания и условия. Той дава за пример случая с Гоце Делчев, „който сам е обявил в своето време през ХІХ в., че е българин“, докато управляващите в Северна Македония и тази година са го почели като „македонец“ и не са се отказали от своите безпочвени претенции. Скопие се окуражило доста от това, че Гърция в документите, които е изпратила в ООН след Преспанското споразумение, е приела съществуването на „македонски език“, забравяйки че тази езикова принадлежност е неприемлива за България, която смята „македонския“ за диалект на българския. Посланик Мурати смята, че властите в Скопие погрешно правят паралел между членството в НАТО и в ЕС. Членството на Северна Македония в НАТО е стратегически интерес на Северноатлантическия пакт и на неговите членове, особено в региона. Но трябва да се направи разграничение между атлантическата интеграция и европейската интеграция, твърди Шабан Мурати. Ако се предвижда, че Северна Македония през 2020 г. ще стане новият член на НАТО и България и Гърция трудно да възпрепятстват тази перспектива, то що се отнася до европейската интеграция препятствието е реално, защото европейската интеграция на Северна Македония не e от стратегически интерес за всички страни-членки на ЕС. Посланик Мурати набляга на факта, че има голяма разлика между динамиките на приемането, на начините и методите и йерархията на стратегическото ориентиране и планиране на НАТО от това на ЕС, тъй като процесът на преговорите за приемането в ЕС е безсрочен и има доста голяма възможност за блокирането на държавите-кандидатки от съседните държави, които имат проблеми един с друг.

Посланик Мурати прави оценката, че Северна Македония трябва да гледа с реализъм и със сериозност на факта на „голямата българска стена“, която я очаква след получаването на датата за започването на преговорите за членство, когато и да се случи това…

Позицията на Мурати е, че „в тази рамка е необходимо албанският политически фактор, както този в правителството, така и извън него, да се ангажират в посока на стратегия на Северна Македония като държава, която гледа към реалността на бъдещето, а не към кинематографичните сънища на миналото“.

3. Доцент д–р Йордан Величков:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ИНИЦИАТИВА „ЕДИНЕНИЕ“

Оперативното ръководство на националната инициатива „Единение“, констатира за пореден път, че разговорите между официалните академични комисии на Р.България и Р.С. Македония бяха прекъснати поради продължаващите абсурдни претенции на Скопие към истината свързана с исторически процеси, бележити дати, събития и дейността на исторически личности, които са свързани най-тясно с историята на българския народ.

В тази връзка ние си задаваме логичния въпрос: нима тези посегателства не бяха известни на обществеността и преди това, поради което пълно недоумение буди решението на българското правителство да води разговори по тази проблематика. За каква „обща история“ може да става дума в разговорите между София и Скопие? Подобен диалог на практика означава да се пише, образно казано, биографията на пострадалия и на престъпника, който се е отрекъл от майчиното си мляко!?

Фак е, че за скопските майкопродавци, „македонизмът“ не е национална принадлежност, а изключително доходен политически бизнес, превърнат от някои и в печеливша лична професия. Тя осигурява власт, мерцедеси, сериозни доходи и пътувания по света. Поради това, тези хора посягат арогантно и безпардонно върху кристално чистите национални чувства на милиони българи – не малка част от които живеят и днес в Р.С.Македония. В миналото тяхните деди са живяли, борили са се и са умирали с ясно българско национално самосъзнание. Въпреки това, някои от половин век насам се опитва посмъртно да ги прекръсти в „македонци“.

Поведението на официалните власти, медиите и представителите на МАНУ в Скопие показва, че българската страна има работа не с почтени, добронамерени, открити и честни партнъори, а с политически играчи – истински шарлатани. В болшенствното си това са дребни балкански тип тарикати, за които насаждането и защитата на македонизма – на груба и арогантна, антибългарска основа, е смисъла на фалшивото им съществуване.

Предвид на това, крайно време е българската страна да отчете тези обстоятелства и преосмисли цялостно своята позиция, свързана с отстъпки и компромиси, като ги замени с един твърд и безалтернативен подход към крадците и фалшификаторите на миналото наследено от българския народ.

За целта:

▪ Ясно да се заяви от българска страна, че няма „обща“ българо-македонска история. Има само 1300 годишна история на българския народ в Мизия, Тракия и Македония. Историята на македонизма се твори и пише едва от 75 години!?

▪ Никаго не е съществувал някакъв „отделен македонски народ“. Огромната част от славянско-православното население на географската област Македония са българите. Това означаа – реална и неразделна част от българската народност.

▪ В своето седемдесетилетно битие македониздмът се изгражда като идеология и политическа практика на груба антибългарска основа. Печатните текстове и изявленията по електронните медии на антибългарска основа в Титова Югославия и в РСМакедония, взети заедно са повече от всичко друго, писано някога от някои срещу България и българите.

▪ От българска страна трябва да се заяви ясно, че „няма македонски език“ като трайна историческа реалност, съществувала през весковете в духовния живот на Балканите. Този културен продукт е създаден по решение на АСНОМ, с декрет от 2 август 1944 г.чрез който е разпоредено да „влегуе веднага во сила“. В резултат, 10 учители, 1 поет и 1 политик, събрани в скопската община, в продължение на една седмица - от 27 ноември до 3 декември 1944г. доразработват този „служебен език“. Изцяло на антибългарска основа.

▪ В международната общност съществувар реалности и се приема за нормално, един народ с общо минало и език, да живее в две държави. Типични примери тук са Гърция и Кипър, Австраия и Германия, Китай и Тайван и т.н. Това трябва да се признае от Скопие официално като реалност и в българо-македонските отношения. За да се прекрати практиката македонистките напъли да дестабилизират постоянно района на Балканите.

▪ В ясен и открит диалог с Бряксел, Вашингтон, Берлин и Москва на нашите партнъори трябва да се изложи историческата истина за македонизма и неговата същност. Нещо, което в споменатите столици отдавна се знае много добре, за да престане външния фактор да оказват натиск върху България и да се защити историческата истина.

▪ Крайно време е България да премине от безлична и вяла отбрана в мащабно и безкомпромисно настъпление за разобличаване на всички замисли на македонизма. Защото око управляващите в Скопие се промъкнат в ЕС с настоящия си идеологически багаж, утре те ще посегнат върху най-големия принос на българите в европейската цивилизация – старобългарската писменост. Защото като създател на третата писмено книжовна цевилизация на Стария континент няма да се смятат българите, а „македонците“!?

▪ Политическото настъпление от българска страна е задължително, тъй като ние разполагаме с планини от безспорни доказателства, за правотата на своята политика. Докато Скопие няма нито един сериозен инфорпмационен източник, на който да се стъпи в антибългарската пропаганда. Добре е да се припомни на партнъорите край Вардара, че преди 3 години, директора на Института по съдебна медицина в Скопие излезе с официално съобщение, че многогодишни изследвания доказват по убедителен начин, че ДНК на бългалри и „македонци“ съвпадат напълно, като в същото време този генетичен материал няма нищо общо с онзи на албанците и сърбите. Така че кръвта вода, очевидно не става – и не може да стаа!

▪ България никога не е била в по-добра позиция по едновековния македонски въпрос. Днес тя е член на ЕС, а не РСМ. Поради това от подписа на София, а не този на Скопие, зависи, дали Р.С.Македония ще започне преговорите за присъединяване към ЕС. Ако този шанс, за защита на обективната истина се пренебрегне, потомството ще ни осъди, така както ние осъждаме онези, които от 1944 до 1947 година повярваха на Титовия неомакедонизъм и дори допуснаха, опити за неговото насаждане в Пиронския край.

3 ноември 2020г.

Оператевното ръководство на националната инициатива „Единение“