„JUGO-минало или ЕС-бъдеще“? Как Сърбия и България се борят за влияние в Македония
Дарко Тодоровски, Балканист.ру, 07.07.2020г

През последните два века територията на Македония е ябълката на раздора на Балканите. Създавани са били и военни съюзи срещу Османската империя в това число и с цел окупиране на Македония. За нея съюзниците впоследствие се сражават помежду си в Балканските войни.

Според техните резултати македонските земи са били разделени между Сърбия, Гърция и България; Албания също получи малка част. Съперничеството между България и Сърбия се възобнови след като Македония получи независимост. Днес и двете държави насърчават своите интереси в областта на икономиката, културата и образованието.

Македония в обятията на България?

След разпадането на Югославия през 1991 г. Белград изтласка своите македонски амбиции на заден план поради поредица от граждански войни в Хърватия, Босна и Косово. София, напротив, увеличи усилията си. България обаче започва да води системна държавна политика в отношенията с Македония едва през 2000 г. През последните 20 години тя използва „меката си сила“ тук чрез образование, културни инициативи, инвестиции и съвместни проекти, финансирани от ЕС. А също и чрез даване на гражданство. От 2000 г. насам България започва активно да раздава паспортит на гражданите на Македония, така че те да могат свободно да работят и да се движат в рамките на Европейския съюз. Според данните за 2019 г. около 200 хиляди македонци (или около 10% от населението) са получили български паспорти. През същата година още 10 хиляди души подават документи. Самата процедура за издаване на гражданство отнема около 3-4 години, докато кандидатите трябва да признаят, че „те, техните родители и техните предци са българи“. Разбира се, това е от полза за България и нейното виждане за историята. Ако по време на Югославия сред македонците беше модерно да се учи в Белград, сега това е  София. Всяка година около 150 македонски възпитаници получават стипендии и влизат в български университети. След като учат, някои от тях остават да живеят и работят там. Другата част, която въпреки това се връща в родината си, активно попълва редиците на местната пробългарска партия. През последните няколко години в Македония се появиха много български неправителствени организации, засили се работата на българските специални служби и се засили българската пропаганда: например, в много градове се отвориха „офиси за приятелство на двете страни“ (но въпреки това българската култура, музика, език и медии са всичко но не толкова популярна в Македония, колкото сръбската).

България е готова да подкрепи Македония в спор със Сръбската православна църква. Целта на официалното Скопие е да се постигне каноничен статут на непризнатата „Македонска православна църква”. Засега Македония от 2017 г. изисква София да направи Българската патриаршия Майка църква за македонската. Има вероятност македонската църква да постигне автокефалия по схемата на украинската църква. И накрая, на 1 август 2017 г. страните подписаха Споразумението за съседство, приятелство и сътрудничество, което отвори още по-широки перспективи за развитие на двустранните отношения. Транспортните връзки се подобриха, митническите процедури бяха опростени, започнаха да се отделят средства за създаване на регионална инфраструктура и развитие на трансгранични проекти. Освен това България започна да оказва силна подкрепа на Македония в международните отношения. Това споразумение проправи пътя за засиленото навлизане на българската „мека сила“ в много области на живота в съседната страна. Пълното изпълнение на всяка клауза от Споразумението ще даде възможност на България да получи това, за което мечтае през последните 200 години. Въпреки това, този документ вече даде резултати. От сключването на споразумението търговията се е увеличила с 11%, през 2019 г. достига показател от 750 милиона евро. Българските инвестиции са дошли в Македония (особено в банковия и застрахователния сектор, както и в ИТ сектора). Страните обаче все още имат към какво да се стремят, особено що се отнася до изграждането на инфраструктура: между Македония и България например няма железопътна линия, която възпрепятства развитието на икономическото сътрудничество и растежа на търговията. Всичко би било наред, но през пролетта на 2020 г. София не започна да води агресивна външна политика и прилагането на споразуменията спря. Това се случи поради разногласия във възгледите за историята. България поиска признаване, че македонският език е диалект на българския и че македонците са били българи до 1944 г. Тези изисквания бяха определени като основни и ако не бъдат удовлетворени, София ще наложи вето на началото на преговорите за присъединяването на Македония към Европейския съюз. Междувременно мнозинството от гражданите на страната са против такова споразумение с България.

Съседите продължават да унижават Македония.

Всъщност в резултат на тези строги изисквания България рискува да загуби всичко, което е направила и постигнала в Македония през последните 20 години. Отношенията между Сърбия и Македония са тествани за сила. Сърбия и Македония са свързани с общо югославско минало, обща история и култура (въпреки че между тях има противоречиви исторически моменти, отнасящи се за периода от 1918 до 1941 г.). През 2019 г. Сърбия, Македония и Албания създадоха мини-шенген за свободното движение на трудовите мигранти, както и за движението на капитали и стоки.

През август 2019 г. влезе в сила съвместно митническо споразумение между Скопие и Белград, насочено към увеличаване на търговията между страните. Между другото, Сърбия е четвъртият търговски партньор на Македония след Германия, Великобритания и Гърция. През 2018 г. търговията между страните достигна цифра от 890 милиона евро. Това се улеснява от инфраструктурните и икономическите връзки, създадени още по времето на Югославия. Въпреки всичко това, през последните няколко години, отношенията на държавата започнаха да се влошават. До края на 90-те Сърбия имаше много силно влияние в Македония, включително върху политическите процеси. Междувременно около 20% от населението на страната е албанско и в резултат на това днес Скопие провежда открита антисръбска политика и активно помага на Прищина в конфронтацията с Белград на всички нива. През 1999 г. Македония предостави на НАТО своя територия за операции срещу Федерална република Югославия. През 2008 г. една от първите призна независимостта на Косово. Сега  активно подкрепя и лобира за приемането на самопровъзгласената република в международни институции. Като цяло по отношение на Косово (както и по други политически въпроси) Скопие ясно следва инструкциите на САЩ, които понякога противоречат на политиките на ЕС на Балканите. Въпреки това, заслужава да се спомене отново за стария спор между Сръбската православна църква и т.нар Македонски. Дълго време беше замразено - точно преди назначаването на Зоран Заев за министър-председател на страната: през 2017 г. той започна активна кампания за придобиване на независимост от македонската църква. Сръбската патриаршия няма намерение да разреши прилагането на подобен сценарий, но поради ситуацията, възникнала в Черна гора в резултат на приемането на закона за религиозната свобода, македонският проблем отпадна на заден план в Белград. Освен това македонските политици периодично правят груби изявления, които изострят двустранните отношения. Въпреки всичко това, сръбската култура и език, филми и музика, вестници и списания, спортисти и клубове са много популярни в Македония и се установяват силни и надеждни връзки между народите. Присъствието на сръбската мека сила тук се осигурява от общо югославско минало и в резултат на това Сърбия все още е в състояние да защитава интересите си в Македония.

Друга добра новина е, че някои македонски политици все още поддържат силни връзки с Белград и правят всичко, за да предотвратят влошаването на двустранните отношения. Така сърбите имат и собствена „агентурна мрежа“: същата диаспора успешно защитава интересите на Сърбия в Македония. През последните няколко години обаче сръбското влияние намалява. Причината е, че Белград, за разлика от София, не е разработил системен подход или стратегия по отношение на Македония. Дори получаването на образование в сръбската столица не е толкова интересно за македонците днес. Дали бизнесът е в България. Работата е там, че Сърбия просто няма достатъчно средства и сили за провеждане на активна външна и икономическа политика на Балканите на няколко фронта. Поради проблема с Косово и конфликта с Черна гора сърбите са под силен натиск от страна на САЩ и ЕС. Вашингтон и Брюксел търсят редица отстъпки от тях, като в замяна обещават да дадат зелена светлина за присъединяването на страната към ЕС. От това следва, че програмите за Косово и Черна гора за Белград са много по-голям приоритет от македонските. Сърбия установи своето платно в Македония по времето на Югославия, чрез което проектира своите политики и мека сила и защитава интересите си, но влиянието му е в упадък. За разлика от Сърбия, България, такъв плацдарм все още предстои да създаде.

Застъпените в материалите позиции и направени оценки не съвпадат винаги с позициите на издателя  и не го ангажират, а представят различни гледни точки