ЕС – /не/–знайно накъде?

На 24 юни в София се проведе конференция на тема „ЕС– /не/знайно накъде?”, организирана от Института за икономика и международни отношени и Фондация „Фридрих Еберт”. Замисълът се базира на формата, в който ЕС предвижда да проведе дебати през следващите 2 години за бъдещето на Европа и необходимите реформи.

Да постави началото на тази дискусия в България бе главната задача на Конференцията. Амбицията е да бъде подпомогнатато изработването на нацонални позиции относно бъдещето на ЕС. Предвид на това, логично бе провеждането на конференцията да бъде под патронажа на Президента на Република България Румен Радев.

Поради въведените в страната противоепидемологични мерки и ограничения, присъствието бе силно ограничено, но в замяна на това пък конференцията се излъчваше на живо в интернет. Постъпваха въпроси и от зрителите в интернет към президента и докладчиците.  Почти всички присъстващи взеха участие в дискусията, а сред тях бяха 5–ма професори, 1 вицепремиер, 3–ма министри, 3–ма зам. министри, 4–ма български посланици, 2–ма депутати, 1 издател и др. Фондация „Фридрих Еберт” предостови на участниците брошурата с докладите от миналогодишната конференция на тема „Ще седне ли Европейскит съюз на масата на глобалните играчи?”, чието заглавие и днес звучеше актуално. Подкрепата тази година за конференцията обаче беше много знаково и се очакваше с голям интерес, поради факта, че Германия обяви вече приоритетите на председателсдтвото на Съвета на ЕС, което тя поема от 01 юли тази година на фона на оголените от коронавирусната пандемия проблеми и противоречия и необходимостта от спешни мерки за възстановяване на икономиките на страните.

След откриването от страна на г–жа Хелене Кортлендер, директор за България от Фондация „Фридрих Еберт” и на Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, президентът  Румен Радев се отказа да изнесе подготвения доклад и предложи да сподели свободно някои мисли по темата на конференцията. Той започна с въпрос: Какво стана с търсенето на баланс? Какво стана с Бялата книга? Започнахме дебат, но не го развърнахме. Живеехме в комфорта, че кризата ще остане извън нас. Предричаха едва ли не края на ЕС, но той  е устойчив и винаги е излизал от тежки кризи.  Нека гледаме на кризата като шанс. И най–вече да си отговорим на въпроса, какво е нивото на амбициите ни. Какви цели си поставяме и какви ресурси имаме за да ги постигнем. Държавният глава заяви, че трябва да се преодолее проблемът с фрагметираната отбранителна индустрия, защото без интеграция в отбраната Европа не може да гарантира сигурността си, а без сигурност е невъзможно и ефективното икономическо възстановяване. Спрямо брутен вътрешен продукт ЕС е един от тримата важни играчи на световната сцена, заедно с Китай и САЩ, но като политическа тежест съюзът не може да намери своето място, защото все още то не е подплатено със съответните отбранителни способности, заяви президентът Радев. Президентът посочи, че държавите членки трябва да се възползват от Европейския фонд по отбрана за създаване на съответните платформи и технологии за обща оперативна съвместимост. Следващата стъпка е разгърнато производство и засилване на съвместни отбранителни способности, а последната фаза, която е изключително политическо решение, е изграждане на солидна европейска отбрана, заяви Румен Радев.
Президентът припомни и позицията си от Срещата на върха на НАТО в Лондон миналата година, че трябва да се преодолее пропастта между държавите, която ги разделя на производители и купувачи на технологии. Според държавния глава за целта са необходими програми за индустриално сътрудничество в НАТО и ЕС. „Трябва да участваме съвместно в разработки с участието на нашата военна наука и индустрия“, заяви Румен Радев.
Ако ЕС има амбиция да бъде водеща сила на световната сцена, така както е написано в стратегическите документи на съюза, трябва да се промени бавният механизъм за вземане на решения, защото мудността води до неефективност. ЕС трябва да бъде по-ефективен както в предотвратяването, така и в овладяването на кризи, които се случват и извън границите на съюза. Ние не сме приключили и с т.н. мигрантска криза. Ккаво ще правим, ако рязко нарастне поитокът мигранти на сухопътната ни граница? Сега  възниква нуждата да имаме план за защита на здравето на европейските граждани.

Решенията на ЕС са много по-устойчиви във времето, защото са базирани на демократични механизми, консенсус, зачитане на ценности, но това повдига въпроса дали от този подход не се възползват други държави, които бързо вземат решения и ги претворяват в действия. „Срещу себе си имаме стратегически играчи, които действат бързо като спринтьори, а ние действаме на маратонски принципи“.

Когато става дума за възстановяването на икономиката след коронакризата особено що се отнася до България, трябва да се постави акцент върху концептуално ново ниво на функциониране на икономиката, науката, на обществените отношения. „Нашата страна трябва да използва средствата, които очаква, за модернизация и трансформация в много сфери в социално-икономическия живот в България. Необходими са ясни критерии и подходи, както и по-голям дял инвестиции в човешки капитал, а не само в инфраструктура“, заяви Румен Радев. Той допълни, че когато основната част от европейските фондове у нас се разпределят по неясни механизми, се изкривяват икономическите отношения и пазара, а средствата стигат до малък брой фирми.

По–нататък президентът акцентира върху необходимостта от развитието на науката и образованиено. «Без това е абсурдно да говорим за стратегии и развитие». Целият ЕС е по–назад от Южна Корея. Президентът Макрон казваше «Поне двадесет нови институти трябва да разкрием.»  «Ако не изравним образователната и научна инфраструктура на Изтока и Запада, Севера и Юга, няма да постигнем социално-икономическо сближаване».

Пълноценната интеграция на България в ЕС, заложена в Лисабонския договор, изисква приемането ни в Шенгенското пространство и Еврозоната, за да участваме активно във всички политики и вземане на решения. По думите му, в България обаче все още не е проведен пълноценен дебат за ползите и за рисковете, както и ясен план за минимализирането на възможните негативи при влизането ни в Еврозоната и Шенген. Президентът призова страната ни по-активно да защитава позициите във връзка с Европейския зелен пакт, за да не загубим конкурентоспособност в енергетиката. Трябва задължително да търсим баланса. Ние ще бъдем най–потърпевша страна ако стриктно изпълним всички изисквания на Зелената сделка.

Президентът обърна внимание на практиката при въвеждане на непопулярни мерки да се заявява «От Брюксел ни го налагат.» Така се внушава отношение на хората към ЕС. Трябва да живеем с убеждението, че ние сме Брюксел. Да не глредаме на ЕС като на донор на еврофондове.

Президентът отговори на зададени въпроси за неравенствата  в България, за  регулациите, затрудняващи търговското право /министър Сталев/, за трите възможи сценария на развитие на ЕС /проф. Хаджитодоров от БАН/, за евентуална инициатива на президента за ролята на демокрацията /мин. Калфин/, за поставяне икономиката пред политиката, а сега да се върнем ли отбратно /от посл. Радомирски/, за демокрацията на Балканите /посланик Китипов/ и др.

За необходимостта от промяна в данъчната система президентът посочи, че темата е чувствителна и е необходим дебат, защото България е България е първа в ЕС по социално неравенство и бедност. „Няма развита държава в света, особено в европейския модел, която да има плоска данъчна система на облагане като нашата. Има няколко държави в ЕС с плоска данъчна ставка, макар и по-висока, но всички имат необлагаем минимум“.

за нарушаването на демократичните принципи в някои държави в ЕС Румен Радев отговори, че в редица държави демокрацията е в отстъпление заради проблеми с разделението на властите, свободата на словото и корупцията. „По тези въпроси не трябва да се мълчи. Всяко едно погазване на закон, погазване на Конституцията, което започва да се превръща в норма, води до упадък на демокрацията“, отбеляза още при участието си във форума държавният глава.

Някои въпроси наистина засегнаха много горещи теми, които опираха всъщност до федерален модел на ЕС или намаляване на законодателството на Брюксел и отдаване на повече права на държавно ниво. За ролята на демокацията и нейните ценности, повод за което дадоха публикуваните предишния ден резултати от един либерален институт от Братислава с обиждащи България  формулировки. Тук експертите обаче пропуснаха да напомнят, че има вече опити, макар и не на президентско ниво, създадена е например експертна група за опазване на демокраицята в страните–членки на ЕС от 22 членове, а фондация «Фридрих Еберт» има издадена брошура «Другият дефицит на демокрацията», която включва теми като «Забавяне нна демократичния напредък», «Обвързване на финансирането с условия и  като начин за опазване на демокрацията», «Съдебно прилагане от ЕС», «Укрепване на гражданското общество», «Овладяване на медиите и дезинформацията– ролята на ЕС», «Търсене на отговорност на европейските партии» и др.

По–нататъшната работа на конференцията продължи с докладите на Любомир Кючуков /»ЕС на кръстопът: към укрепване на интеграцията или крачка назад към националните държави?»/; на Ивайло Калфин / Възстановяването на икономиката: връщане към status quo ante или ново качество?“/ и на Бисерка Бенишева /Евдроинституции и граждани на ЕС: преодолима ли е дистанцията?»/

В последвалата дискусия неудовлетворителен, поради липса на време, остана опита на г–н Драганов да  постави на дебат въпроса за ролята фалшивите новини и борбата срещу тях.  Но в публикувания тук  текст, подготвен за същата конференция на тема „Търси се хоросан за сплотяване в ЕС. Какво да предложи България в сигурността?” има раздел относно предложението за обща стратегия за противодействие, в който не само се напомня че ЕС основа своя структура още през 2015 г., но засяга въпроса за надеждността на т.н. фирми „проверяващи фактите”, които са добре защитени финансово и концептуално, но имат съмнителен генезис и финансиране. /Текстът освен в expert-bdd.com, може да се намери и в epicenter.bg и в klub 24 mai.

Докладите от настоящата конференция ще бъдат издадени в отделна брошура от Фондация „Фридрих Еберт”, а доклади от членове на БДД ще можете да прочетете и в

expert-bdd.com.