Турция е на кръстопът: Трудният избор

Симеон Николов за в–к „Българска армия”, 18.06.2020

Вниманието на световните медии е приковано повече върху външнополитическите ходове на  турския президент и правителството и по–малко върху вътрешно–политическите и икономически проблеми на страната, но те са взаимно обусловени.

Коментаторите обикновено обясняват агресивния тон на Ердоган навън със стремеж да подхрани националната гордост на избирателите си и поддържа представата, че Турция е силен външнополитически играч, но тази негова тактика вече се изчерпва. Защото на фона на икономическото състояние, така и на междуународната изолация, доверието в него се срива. Това показва последното социологическо допитване на Института за изследване на общественото мнение „Metropol”. Според неговите данни Ердоган и ислямистката му „Партия на справедливостта и развитието” /ПСР/ се подкрепят само от малко над 30% от потенциалните избиратели. Изводът, до който стига институтът в анализа на резултатите е, че турските граждани не искат повече нещата да продължават така.

Същевременно Турция разочарова и външните си съюзници, последен пример за което е съобщението на международните агении  от Брюксел, че Анкара блокира реализацията на новите отбранителни планове за Източна Европа срещу условието останалите страни от Алианса да признаят Партията на демократичния съюз (PYD) и въоръженото й крило (YPG)  за терористични. Това се случва в момент, след като с посредничеството на САЩ и Франця  бе поставена основата на  обединението на 25 кюрдски партии, което е начало на изпълнението на плана на Вашингтон и Израел за основаване на „Голям Кюрдистан”– най–болният и важен въпрос за Анкара. Освен това, Върховният съд на Белгия излезе с решение, че Кюрдската работническа партия не е терористична организация и би трябвало да се разглежда като страна във военен конфликт с Турция. А Парламентът на Швеция пък декларира подкрепата си за правото на кюрдите за самоопределение. Веднага последваха нови масирани бомбардировки на турските ВВС в Северен Кюрдистан с непропорционална сила –над 50 бойни самолети, за които германски депутати обвиниха Турция в нарушение на международното право. Разочарованието в Европа, дало основание за заглавия  като „Разломи в НАТО” идва не толкова от съдържанието на заявеното турско искане, колкото от подхода на изнудване, който всъщност ни е добре познат и от преговорите по компенсациите за бежанци и заплахите същите да бъдат пуснати към Европа. Тоест, изнудването е станало репертоар на турските правителства от години и след като тази тактика е сработвала, защо да се изненадваме, че отново ставаме свидетели на такава? Още повече, че и на последните срещи на върха на НАТО бе отправена критика за несъгласувани действия, рискуващи въвличането на Алианса във война. И въпреки това последва нарушаване от Турция на резолюция на СС на ООН и на решение на Берлинската конферения по Либия с изпращането на въоръжение и бойна техника, личен състав и „прокси”–сили, набрани, подготвени и финансирани от ислямистки организации в Сирия. Турция е труден партньор още от първото десетилетие на този век, няма спор. Но оценката за стратегическото й значение и роля на въоръжените й  сили, въпреки тактическия съюз с Русия, винаги е надделявала в търсенето на баланс в отношенията.

Нормално е в това търсене на баланс да се допускат и грешки, когато не се разбира манталитета и традициите на отсрещната страна: така на последната среща на върха на НАТО на 03/04. декември 2019 г. не бе уважено оплакването на Гърция от нарушенията на турската страна с обяснението, че това било двустранен проблем, а днес имаме противопоставяне с Турция, което за пореден път доведе нашите две съседки до ръба на войната. Добре че се намесиха посланикът на САЩ в Гърция и Пентагонът с връзките си в Анкара за да понижат температурата на напрежение. Опитите пък да спрат амбициите на Турция в Източното средиземноморие  се изразиха в  една декларация на 7 държави, призоваваща най–общо към спазване на международното право и суверенитета на страните. А това беше израз на безсилието на Европейския съюз да повлияе за предотвратяване на конфликта на собствените си граници. Това е проблем, който се очертава да заеме място в новите стратегии, които председателството на Германия на Съвета на Европа от 01 юли т.г. възнамерява да предложи.

Трудностите пред Ердоган не свършват с постоянното лавиране между САЩ и Русия, отстояването на завоюваните територии в Сирия и разширяването на войната в Либия. Днес сме свидетели на три геополитически проекта, които бяха стартирани в „Големия Близък Изток”: турски неоосманизъм (възстановяване влиянието на Анкара в границите на бившата Османска империя), персийска великодържавност (покриваща аурата на заселване в шиитския регион) и арабски центризъм (разчитащ на Саудитска Арабия). Започнаха размествания на силите. Обединените арабски емирства все повече се позиционират срещу Турция както в Либия, така и в Сирия. Египет придвижи въоръжени сили към Либия. Има данни за започнало задкулисно възстановяване на връзките на Израел с Турция. Създаде се съюз с участието на Гърция, Кипър, ОАЕ и Франция за противопоставяне на «провокационните действия на Турция в Либия и Средиземноморието.

Под въпрос е склонността на Турция да подкрепи един сценарий за продължително във времето постепенно разпадане и преустройство на Близкия Изток. Определени сили й внушават, че Анкара трябва да престане да счита, че принадлежи към Близкия Изток, предлагат  да се държи като Израел и Саудитска Арабия, Грузия  и Армения. Но това изглежда не отговаря на имперския манталитет на Турция. Освен това се зараждат и идеологически различия. Ердоган е един от първите лидери, който ясно заяви бъдещи политики, отдалечаващи страната от либералния модел и фокусиращи се върху отделния човек и неговия труд.

За да може една държава да реализира стратегическите си интереси навън, би трябвало да гарантира първо вътрешнополитическа стабилност и икономически  просперитет. Именно тук обаче наблюдаваме тревожни тенденции. Врочем, Турция е в икономическа криза от две години, но сега тя особено се изостри. Според Международния валутен фонд икономиката се е свила с 5% по време на кризата от корона–вируса. По дял на безработни Турция излезе на четвърто място сред първите 10 страни в света с 15,7%, като пред нея са само Испания /с 15,4%/, Гърция /с 19,9%/ и Южна Африка /с 27,1%/. Турция навлиза във втора рецесия през последните 2 години. Турската лира се обезцени с 18%, което прави доста скъпо изкупуването на дългове в твърда валута като долар и евро. Външният дълг по оценки на S&D Global e 168 млрд дол., което представлява 24% от БВП.

«Турция е на кръстопът», заяви наскоро председателят на Съюза на предприемачите /TÜSIAT/ Симоне Касловски. Рисковете, с които се сблъскват развиващите се пазари, могат да силно да засегнат Турция. Но Турция би могла също да се възползва от своите възможности, ако отговаря на определени условия: „Новите критерии на новия свят гласят, че трябва да влезем в ценностната система на ЕС като надеждна и стабилна икономика, да се гарантират определени стандарти за основните права и свободи, да има силна правова държава, както и пътна карта за дигитална инфраструктура и срещу изменението на климата “, каза Касловски. Али Бабаджан, бивш икономически министър, който напусна управляващата ПСР и основа своя партия, счита, че Турция би могла бързо да се оправи, ако се погрижи за свободата на словото и правова държава.

Точно в тези области обаче управляващите продължават да демонстрират грубо погазване на основни демократични права, с което скандализират демократичната общност. След като на последните местни избори на 31 март 2019 г. ПСР загуби в големите градове като Истанбул, Анкара, Измир и други, постепенно подмени 45 от общо 65  законно избрани кметове на общини от Демократичната партия на народите /ДПН/, трета както на местните така и на президентските избори, със служебни наместници. Продължават арестите на журналисти и граждани, само заради изразено мнение в социалните мрежи. Само от Германия са задържани 66 германски граждани, като някои от тях все още не знаят по какво обвинение са се озовали в килиите. Тези дни бяха обявени присъдите на още  двама депутати от ДПН /10 вече са в затвора/, поради което партията обяви поход до Анкара от няколко стотин километра, но още в началото бе спряна от полицейски кордони, сълзлив газ, водни оръдия и барикади на пътищата.

Неспособността на Анкара да разреши ситуацията в кюрдските области, от които доскоро прогонваше населението, е същинската причина за нестабилността  в региона. Тъй като над 20% от 82 милионното  население на Турция е кюрдско, тези проблеми на управляващите се превръщат във възел не само на етнически, но и на международни противоречия в Близкия и Среден Изток, което е провал на турската политика и дипломация.

Непредсказуемостта на турския президент и нерешителността на съюзниците все още не позволяват да прогнозираме, дали Турция ще посрещне своята 100 годишнина от провъзгласяването й за република през 2023 г. като демократична държава или като авторитарна такава.