Договорът за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег Печат
Автор Експерт   
Сряда, 15 Януари 2020 15:22

Договорът за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег (ДРМСО)

Димитър Гърдев

През м.август 2019г.се случи важно събитие подлагащо на сериозен риск системата на международната сигурност. САЩ излязоха от Договорът за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег (ДРМСО). Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег (Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty) е подписан още през 1987 г. между Съединените щати и Съветския съюз.

Той урежда премахването на ядрените и конвенционалните (неядрени) наземни балистични ракети със среден и малък обсег (имащи радиус на действие от 500 до 5500 км.) Следствие на което от Европа до 1991 г. са изведени и унищожени общо 2692 ракети - 846 от САЩ и 1846 от Съветския съюз. По този договор се ликвидират ракетите със среден обсег СССР — РСД-10 "Пионер", Р-12, Р-14 (по класификацията на  НАТО, "SS-20", "SS-4" и "SS-5" ) и крилатите ракети РК-55 (по класификацията на НАТО — SSC-X-4 "Slingshot")и съответно  САЩ — "Пършинг-2" и BGM-109G (крилата ракета "Tomahawk" със земно базиране); Ракетите с малък обсег СССР — ОТР-22 „Темп-С“ и ОТР-23 «Ока» ("SS-12" и "SS-23"); САЩ— "Пършинг - 1 А". Целият този ракетен арсенал е бил разположен в европейските държави Великобритания, Белгия, Холандия, Италия , ФРГ и съответно ГДР и Чехословакия.

Важността на Договора трябва да се разглежда в контекста на архитектурата на европейската и международната сигурност като цяло.  Същата се базира на няколко основни постулата или стълба. Един от тях е ядрения паритет. Неговата философия е свързана с това да има еднакъв брой ядрени оръжия и също така равни като количество и бойни възможности средства за доставка, ракети и самолети. Така на всяко едно ядрено средство и носител отговаря също такова средство от противниковата страна. По този начин вече имаме ядрен паритет, което означава, че никой няма преимущество и така се  сдържа всяка една страна от агресия. Договорът за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег (ДРМСО), както и от Договорът за ограничаване на обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) бяха предназначени да запазят възпиращия праг за евентуална агресия висок. Чрез тях се гарантираше,че никой няма да увеличава безконтролно своите обикновени сили и въоръжение, но също така и ядрени ракетни установки, в Европа и така се сдържаха всякакви "Блиц крийг" (светкавична война), изпреварващи и "обезглавяващи" ракетни удари без възможност за ответна реакция, мълнеоносни глобални удари и др.  доказали своето малоумие идеи.

Договорът за ракетите в Европа ДРМСО не засяга крилатите ракети на въздушни и морски платформи, но доколкото фрегатите УРО, подводниците и самолетите, снабдени с такива ракети могат да бъдат лесно засечени и проследени кога заемат районите за бойно използване елементът на внезапност и скритост е сведен до приемлив минимум. Така от четирите сдържащи надпреварата във въоръжаването договори остана само един: Договорът за ограничаване на противоракетната отбрана ПРО, подписан през 1972 г. беше прекратен от САЩ през 2001 г. Договорът за ограничаване на обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) беше прекратен от Русия през 2017 г. През 2019 г. САЩ излязоха от ДРМСО, остана само Договорът за стратегическите настъпателни въоръжения известни като SALT-1-2, START-1-2-3 (СНВ -1-2-3 за РФ). Следствие на тях ядренните арсенали бяха намалени драстично от близо 30 000 единици преди до сегашните нива от: САЩ разполагат с 1538 ядрени заряда , Русия с 1648 бр. (по данни на Държавния департамент на САЩ), изтичащ в началото на 2021 г. , но продължението му е поставено под сериозен въпрос. Какви са последиците от денонсирането: пълномащабна надпревара във въоръжаването не само във водата, земята, но и в космоса. ДРМСО беше основата и е пряко свързан с Договорите за стратегическите настъпателни въоръжения СНВ-1,2,3 и без неговата сдържаща сила е нелогично да се съкращават стратегическите ракети. Това са последните договори, които са валидни от стратегическата архитектура за сигурност защото останалите,  ПРО бяха денонсирани от САЩ 2001 г. , а ДОВСЕ от РФ през 2007 г.

Кой е основният потърпевш и заложник: Европа, ако остане разединена, защото без единна ракетна програма и обединените усилия на всички европейски държави, оставени сами на себе си европейските страни нямат никаква възможност да изградят и достигнат паритет. Дори в момента ЕС все още няма собствена спътникова навигационна система. А услугата САЩ "да ни пази" в проекцията Доналд Тръмп вече се предлага единствено платена и при това със сигурност доста  по-скъпо.