Медиите между пазара и контрола

На 11. 12. 2019 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ бе представена книгата «Медиите между пазара и контрола». Дискусията беше организирана от издателство BISFRIM, Историческият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Факултетът по журналистика и масова комуникация и Фондация „Комуникации и култура“.

Книгата с изследвания e резултат от дискусиите по време на три поредни национални конференции с международно участие, посветени на проблема за ролята и мястото на медиите в съвременния все по-бързо променящ се и по-несигурен свят. Основен организатор на тези научни прояви е Балканският институт за стратегически прогнози и управление на риска. Първата конференция през юни 2017 г. е била на тема „Медиите като обект и средство за натиск в Балканските страни”. Втората Медиите между пазара и контрола» в партньорство с Института за икономика и международни отношения и Съюза на българските журналисти е била  посветена на промените, еволюцията, рисковете и политиките на медиите в Югоизточна Европа. А третата национална конференция, през май, 2019 г., се фокусира върху „Дигиталните медии – бизнес-модели, стандарти и регулация” съвместно с фондация „Комуникации и култура” и Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ "Св. Кл. Охридски".

Присъстваха авторите на 21–те доклада, публикувани в книгата, известни български професори и журналисти, експерти, издатели, както и трима представители на Българско дипломатическо дружество.

Доцент Борислав Градинаров, който е двигател на поредицата от конференции и автор на предговора към книгата, откри дискусията и обърна внимание, че това понятие «медийна сигурност»  е ново и досега не е било формулирано нито в българската, нито в чуждата литература. Медийната сигурност не се отнася само до медиите. Тя засяга цялото общество. За гражданите на която и да е съвременна държава, независимо от формата ѝ на управление и политическия ѝ режим, е важно да получават навременна, всеобхватна и обективна информация за това, което се случва около тях. Само така те могат да си изградят ясна картина за реалността, в която живеят, и да вземат удачни решения за себе си и за своите близки. Организацията на работа в медиите, професионалните умения и относителната независимост на техните ръководства, както и мъжеството да се изправят срещу неморалните и нерядко незаконни искания на силните на деня, са едни от ключовите измерители на медийната сигурност. Затова средствата за масова информация могат да са както обект на тази сигурност, така и неин субект. Има ситуации, когато, в опита са да обслужат частните интереси на един или друг сегмент от обществото или на отделни лица, медиите предприемат опасни за всички действия. Тези действия могат да породят масови истерии, граждански сблъсъци и дори да провокират войни. Съществуват обаче и други случаи, които не афектират толкова пряко обществената чувствителност и минават почти незабелязано – превземане на медиите от едрия частен капитал и постепенното им обезличаване и закриване, неявното им превръщане в средство за саморазправа с конкурентите или политическите противници, противопоставянето, с тяхна помощ, на различни групи граждани едни срещу други на основата на расови, етнически, религиозни или политически признаци или манипулирането им за постигане на далеч не винаги законни цели. Как да мислим медийната сигурност – като част от националната сигурност или като по-особен случай, в който това понятие се употребява в преносен смисъл?

Както доцент Борислав Градинаров, така и водещият дискусията Валерий Тодоров отбелязаха във встъпленията си, че «посоката не е много оптимистична» и че «тревогата е обща». Част от хората, които се мислят за политици, не стигат до мисълта, какво са медиите и какво трябва да бъдат, смята Тодоров. В журалистиката има стандарти– не може да се говори всичко, а и не всеки може да бъде допуснат да говори. Имало мнения, че в търговските медии свободата можела да бъде тълкувана от собственика. Това обаче не е приемливо. Защо не успяваме да постигнем стандартите?

Водещият предложи да изслушаме три известни журналистки и зададем въпросите си към тях. Това бяха:

– журналистката Силвия Великова от БНР, водеща на сутрешното предаване "Преди всички", която се ипитаха да уволнят, но бе върната след намесдата на премиера Борисов;

– разследващата журналистка Генка Шикерова,  уволнена от ТВ "Нова" на Домусчиев и понастоящем безработна;

– разследващата журналистка Миролюба Бенатова, която беше принудена да напусне ТВ "Нова" и избра да стане шофьор на такси.

Така дискусията от тук нататък макар и да се отклони от публикуваните в книгата сериозни научни доклади, придоби доста интересни измерения по основни и принципни въпроси на българската журналистика днес.

Силвия Великова се представи като журналист от БНР, който бил наричан «соросоид». Според нея, отговор на въпроса, колко сме свободни, ще даде мониторингът за плурализъм. Тя изрази безпокойството си от казаното пред медиите от г–жа Бетина Жотева /СЕМ/,  че твърде много граждански мнения звучали по държавните медии и съотношението институции–граждани било двадесет и няколко към шестдесет и няколко процента. На въпроса за спирането на сигнала за нея трябвало да отговори г–н Сотир Цацаров, а не тя.

Генка Шикерова смята, че въвеждането на новото понятие «Медийна сигурност» е сложно във времето, когато се води още спор, кое е медия и кое не е медия. Очевидно е оформянето на нова фронтова линия. Понятието «медийна сигурност» ще става все по–актуално. За състоянието в «Нова ТВ» смята, че след поемането й от новото ръководство, въпреки отработения инструментариум нещата са така балансирани, че в крайна сметка нищо да не се каже. На въпроса на водещия, дали журналистите имат нужда от защита, тя отговори, че «първо трябва да си изясним, от кого да се защитаваме. Второ, да стане ясно, кой е журналист, защото не смята, че са на едно ниво с агенция ПИК или Блиц. Главният въпрос е,  кое е медия и медии ли са социалните медии. Тук говорим за легитимация на определени сайтове. Когато министир Д.Кирилов дава интервю пред  агенция ПИК, но не отговаря на Offnews. Всеки който се представя за медия, трябва ли да получава официална легитимация, че е такава?»

Мира Бенатова отбеляза, че «войната е стара, методите са нови», а интернет помага на пропагандата. Бенатова е обърнала повече внимание на последния доклад, публикуван в книгата– «Медиите във времето на робожурналистиката» от Маргарита Пешева. Отстраняването на журналисти е част от подготовката роботите да заемат местата ни.

Валентин Вацев напомни, че поснледните трима американски президенти Тръмп, Обама и Буш младши по традиция все по–малко разговарят с така наречените журналисти от «правителствения пул». Властите все по–нагло «огъват» медиите, ако се водим по думите на Ницше за «огъването на истината». Ако тази тенденция я видим в световен мащаб, какъв извод можем да направим?

Мира Бенатова даде за пример споделеното впечатление на премиера Бойко Борисов от посещението му в САЩ, където журналистите били «по–кресливи».  За нея това означава обаче, че е останал още живец в тях да търсят истината, за разлика от тук в България.

На въпроса на водещия Валерий Тодоров, цензурата или автоцензурата е по–силна, Бенатова подчерта, че те стоят плътно една до друга.Според нея, вече няма нужда от натиск. Всички са наясно, какво трябва да се каже и какво не трябва. Живеем в един мек тоталитарен режим.

Валентин Радомирски повдигна въпроса «Кой трябва да определи, коя новина е «фейк» и коя не е  и не е ли това по–скоро инструмент за натиск?» Бенатова отбеляза, че всъщност става дума за дезинформация, просто терминът се връща.

Повдигнат беше и въпроса, дали днес някои търсят информация и какво е поведението на обществото. Ситуацията не е добра, знаем къде се намираме. Официалните медии се ползват с ниско доверие, което е колкото към прокуратурата и парламента. Yotube  замести официалните медии, а „Биволь”– официалните вестници. Силвия Великова се намеси със забележката, че „Нова телевизия” била съсипана за няколко месеци. „Нова” се превръщала в онова, което беше някога ТВ 7. Не знае, дали ще завърши по същия начин.

Водещият Валерий Тодоров напомни, че истината за частните медии можела да бъде различна, според мнението на някои мастити медийни собственици. Важно е да спазваш стандартите. Ако купуваш медиятга като медия, а не като инструмент за влияние.

Генка Шикерова разказа, че е видяла писмо от телевизията до институция по повод на това, че въпросният материал не може да бъде излъчен. Според нея това е доказателство за цензура.

Силвия Великова смята, че няма списъци /за гости, които да не бъдат канени/. Но няма и нужда от такива. Някои сами си съствят списъци. Издигат се. Чува се, че в БНТ имало  такива списъци. След покана за интервю са й се обаждали с отказ, защото не били намерили балансьор, поради което нямало да участва.

Водещият зададе въпроса, дали ни трябва плурализъм във всяко едно предаване отделно или не може това да става в течение на 24 часа.  Генка Шекерова оцени този подход към въпроса като типичен чиновнически стил. Не можеш да плурализираш  във всяко предаване, свеждайки нещата до „за” и „против”. Така се отваря прозорец за дезинформация. Това по линия на плурализма  се случва понастоящем по темата Стратегия за детето. Силвия Великова се намеси в спора със забележката, че тя лично когато смята, че една  гледна точка е вредна, тя не кани съответния нейн носител. Такъв бил случаят с темата за норвежкия модел за отнемане на деца. /Не е случайно, че я наричат „соросоид”, типично самочувствие за компетентност и правота,  бел.авт./

Генка Шекерова беше категорична: „Няма журналистика”.

Къдринка Къдринова постави въпроса за необходимостта от синдикална защита на журнарлистите. Това предизвика изказване на журналиста Василев, който разказа за регулаторните практики в Германия. Когато се запознава с български журналист, го пита, колко пъти сте уволнявани. А в Германия няма случай на уволнение на журналист. Но там има силен Съюз на журналистите. От досегашната дискусия възниква и въпросът, може ли да има „Фейкнюз”, ако няма фалшива политика”. Носи се отговорност и за това, което не показваш. В обществените съвети към телевизиите в Германия са представени всички обществени слоеве от църква до организации. Обществено е и финансирането. Бюджетът на телевизия ARD се прави на база на цената за 1 минута телевизионно време. А при нас пирамидата е обърната. Хвърлят ти 60 млн и искат от теб програма. Има пет начина да кажеш истината. Един от тях е, ако не искаш да пишеш колко лош е твоят имвператор, напиши за японския, ще те разберат.

Маргарита Пешева зададе въпроса: Знаете ли, че от няколко години специалността журналистика не е обявена като приоритетна в Университата? Ориентацията е към PR и реклама. Скоро ще останемв без журналисти.

Изборът на тази форма на дискусия с въвеждането на трите журналистки е безспорно интересен, но не удовлетвори някои присъстващи, като Валентин Вацев, който напусна по–рано. Вярно е обаче, че въпреки умелото ръководство на Валерий Тодоров и многобройноите му много верни насочващи въпроси, не можа да се получи дискусия между академичната, експертната общност и журналистите. Въпреки това организаторите заслужават адмирации, защото едва ли щеше да бъде ефективна дискусията, ако бяхме тръгнали по темите на публикуваните в книгата доклади. Останаха обаче много незасегнати въпроси, което и физически не е възможно да се постигне. Но никой не повдигна въпроса за подготовката на младите журналисти, нито някой възрази на Силвия Великова за това, че не кани хора, които имали «вредни» тези, например по пракитката в Норвегия в политиката към децата. Никой не засегна безбройните примери за некомпетентност в новините, за внушенията, които се правят, за късата памет и неподготвеност на повечето журналсти, за създаваните от самите медии фалшиви новини, за възможни изходи от тази ситуация и др. Ще имат ли край клишетата "Какви са изводите за България?" /от наръгания с нож мъж в метро в Германия/ или бисери от рода "Самоубилият се с четири изстрели в главата...". Не би ли трябвало да очакваме от журналистите да имат дълга да събудят нацията от самоубийственото й безразличие и растящо опросдтяване? Как да превърнем с помощта на журналистите несолидарната нация в солидарна, разединението до нажежаване в едниение?

Представената книга обаче предлага богат материал и представлява изключителен интерес. В предговора доцент Борислав Градинаров е посочил основните разработени теми и автори.  Предлагаме Ви по–голямата част от предговора към книгата:

«Така например в първата част на книгата са представени анализите на чл. кор. проф. Васил Проданов за манипулативната и идеологически оцветена роля  на средствата за масово осведомяване, на проф. д-р Никола Аврейски за изпразненото от съдържание понятие „свобода на медиите”, на проф. д-р Николай Михайлов за проиграването на най-важния медиен капитал – доверието, на проф. д-р Юрий Таркаланов – за медиите, като източник на информация за специалните служби. Особено интересни с оглед на изясняването на понятието медийна сигурност са разработките на доц. д-р Константин Пудин и на инж. Щерион Джунджуров, който пръв въвежда това словосъчение в употреба. Не бива да пропускаме и разсъжденията на доц. д-р Валентин Вацев за дигиталната метаморфоза на истината в неистина и обратно, както и за съдбата на журналистиката, която „вече не черпи истини от живота, поемайки всички произтичащи от това рискове, а събира мнения от блогосферата”. Свободата на словото не е само професионален проблем на медиите, а засяга цялото общество. Чрез силата си да формират обществено мнение, медиите имат уникалната възможност, без да разполагат със специални, законово разписани правомощия, да контролират законодателната, изпълнителната и съдебната власти. Гражданите очакват този контрол да се осъществява в името на обществения интерес, в интерес на гражданското общество и да обслужва тях – потребителите на информацията. Въпросът обаче е кой и как ще осъществи контрола върху „контролиращите”? Ако медиите обвиняват представители на различните професионални общности или на властта в корупция и непрофесионализъм например, каква е гаранцията, че те самите не са засегнати от същите тези пороци? Всичко това поражда въпроса кои са действителните опасности пред свободата на словото? На първо място можем да поставим непрозрачността на медийната собственост и факта, че в по-голямата си част медиите зависят изключително от финансовите потоци, които сами се налага да генерират. Това е може би най-силният натиск, който деформира тяхната безпристрастност и компрометира принципа за свободното слово. Свободата на словото е лесно да бъде изкривена от икономическите съображения и личните интереси на собствениците, а това води до сериозни дефицити при осъществяването на едно от основните конституционни права – правото на информация.

Факторите, които оказват непосредствено въздействие върху дейността на медиите, можем да разделим в две групи. Първата е свързана с комерсиализацията. За нея основна отговорност носят собствениците на медиите и бизнес моделът, на който се подчиняват те. Зависимостта на словото от комерсиализацията води до все по-честото им използване за гонитба на сензации, за провокиране на слушателите и зрителите, за раздухване на скандали, за рекламни и PR – кампании, независимо от техните цели, характер и морални измерения. Въпреки съмненията, че се обслужват и други интереси, а не приоритетно тези на обществото, медиите, особено електронните, имат силно въздействие върху законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Причината е съвсем прозрачна – чрез медиите се формира обществено мнение и то може да бъде манипулирано в определена посока. Това е пряко свързано с повишаването или, обратно, намаляването на общественото доверие към управляващите. По правило средствата за масова информация и то не само у нас рядко се налага да отговарят за думите и внушенията, присъстващи в техните публикации. Затова се формира впечатлението, че медийните кампании не са балансирани с адекватната отговорност на собствениците на медиите или на работещите в тях. Много често пряката конфронтация с медиите се възприема като нецелесъобразна от представителите на трите власти. За предпочитане е опитомяването, дресирането или купуването по един или друг начин на работещите в тях журналисти. Втората група фактори са свързани с различните видове зависимости на средствата за масова информация. Най-честата, особено в условията на недостатъчно развит демократичен процес и относително слабо гражданско общество, каквито са в повечето страни от Югоизточна Европа, е политическата намеса. Но за разлика от държавно фининсираните обществени медии, при които е възможно от пресцентъра на правителството да се диктува как и какви новини да бъдат публикувани, при търговските медии лостовете за натиск са по-дискретни. Но това ги прави и по-силни, защото са свързани с икономически натиск, тенденциозни проверки от страна на контролните органи, санкции, пазарни заплахи и др. 13 Втората група зависимости, която е перманентна и силно деформира поведението на медиите, е икономическата. В битката за по-голям дял от рекламния пазар, а това е едни от основните източници за финансиране на медиите, кръгът на интересите, които не бива да се засягат, често става твърде широк – на собствениците или съдружниците в самата медия, на настоящите или бъдещите рекламодатели, на икономически мощните, макар и не пряко свързани с медията фирми, на министерствата и дирекциите, които разпределят публичните средства към приятелски настроените медии и т. н. Ако към това добавим и обичайната ситуация в повечето балкански страни на монопол или в най-добрия случай на олигопол върху рекламните потоци, собствениците и работещите в средствата за масова информация често нямат избор, освен да жертват независимостта си и свободата на словото в името на собственото си оцеляване. Съществува и една трета група зависимости – зависимостите от миналото. Тя е свързана с предишни незаконни действия и натрупани мръсни пари, с информация в досиетата на специални служби от близкото минало или наличието на нелицеприятни тайни – търговски, данъчни, интимни и др. Това е проблем, който за България и останалите балакански страни е особено болезнен. А чрез манипулацията на миналото не е трудно да се манипулира както настоящето, така и бъдещето. Всички тези въпроси в балканския им вариант се дискутират във втората част на книгата. Тук могат да се прочетат разкритията върху българската медийна практика и регулация, и то от първа ръка, на бившия генерален директор на БНР Валерий Тодоров, на известния български журналист Бойка Атанасова за механизмите на превземане на гръцките медии от едрия бизнес, на ексглавния редактор на в. „Заман” за България – за това как турският президент Ердоган се разправя с най-острите и непокорни пера на турската журналистика, на дългогодишния кореспондент на БНТ и на БНР Костадин Филипов за сриването на македонските медии в резултат на политическия им слугинаж, както и на сръбския журналист и преводач Горан Игич за това как сръбските вестници, телевизии и радиа абдикират от обществената си роля, за да не разгневят сръбската политическа върхушка. Особено интересни в този раздел са разсъжденията на проф. д-р Валентина Драмалиева за евфемизма „политическа коректност”, който не само заобля зъбите, но и промива мисленето на медийните репортери и коментатори. Глобалната комуникационна мрежа, интернет, е може би най-сериозното предизвикателство пред средствата за масова информация от тяхното зараждането в началото на ХVІІ в., когато се появяват първите вестници. При това интернет се утвърждава все по-определено като основен начин както за обществен, така и за личен обмен на становища и информация, който, освен всичко друго, безпроблемно преодолява националните граници. Към момента обществените нагласи в демократичните страни натежават в полза на позицията Интернет да бъде опазен от всякакви опити да се заглушават критични коментари и да се цензурират теми и дискусии с обществено или политическо съдържание. Организациите, обществените групи и отделните личности трябва да могат свободно да използват Интернет за организиране и включване в протести – поне такава е все още практика в страните от Европейския съюз. В световното информационно общество правото на комуникация се разглежда като система от право на информация, право на мнение, право на плуралистични медии, право на свободен достъп до Интернет, право да се практикува собствената култура и език, лична неприкосновеност и свобода от ограничения върху медийното съдържание (свобода на словото). Свободното изразяване на мнение е регламентирано и в международноправни, и в общностни, и в национални нормативни актове. Тук ще споменем само Всеобщата декларация за правата на човека (чл.19), Международният пакт за гражданските и политическите права (чл.19), Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (чл.10) и др. В Конституцията на Република България две разпоредби са най-важните при утвърждаването на т. нар. комуникационни права – правото на свободно изразяване на мнение (чл. 39) и свободата на медиите и забраната на цензурата (чл. 40). Въпреки цялата внушителна законова база за опазването на свободата на словото в глобалната мрежа, непрекъснато се правят опити за ограничаването ѝ под най-различни предлози. Благодарение на силната и навременна обществена реакция на гражданите, опитите за поставяне на интернет под явен контрол в т. нар. демократични страни от западноевропейски тип засега се осуетяват. Но няма гаранция, че възползвайки се от един или друг повод, например противодействието на терористичните заплахи, политическите върхушки няма да продължат с опитите си в тази посока. И нищо чудно в един момент да успеят по примера на Китай, Русия или Турция. Какво да очакваме от дигитализацията и мигрирането на все повече средства за информация към интернет е основата тема на третия раздел в предлагания сборник. Тук са включени разработката на проф. д-р Лилия Райчева за това, което се променя в медийната екосистема в процеса на нейната дигитализация, интересното проучване на доц. д-р Стела Ангова и ас. д-р Иван Вълчанов за новите бизнес-модели ни онлайн базираните медии, коментарът на д-р Пламен Атанасов за оспорваното съревнование между традиционните и новите медии по двете писти – навременност и достоверност на информацията. В този раздел са и разработките на гл. ас. д-р Никола Вангелов за това как Фейсбук, явно или тайно събира информация за потребителите си и на гл. ас. д-р Мирослава Ценкова за вредите, които понася бизнесът вследствие на кибератаките. Посланик д-р Любомир Тодоров пък се опитва да надникне в еволюционно закодираната склонност на вида Homo Sapiens да приема видимото за действително и да се увлича по измислените образи и фалшивата информация. Особено интересни са разсъжденията на проф. д-р Маргарита Пешева за дигиталното бъдеще на медиите и за възможността робожурналистиката да замени в бъдеще живото, емоционалното, но и ограничено по своята биологическа конституция, мислене и изразяване на хората-журналисти.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ПРЕДГОВОР ................................................................................................................... .............................................9

Първа част.

МЕДИЙНАТА СИГУРНОСТ КАТО ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

ИЗМЕРЕНИЯТА НА МЕДИЙНАТА СИГУРНОСТ Борислав Градинаров ........... ....................................................................19

МЕДИЙНА СИГУРНОСТ, ИДЕОЛОГИЧЕСКИ АПАРАТИ, ДИГИТАЛНИ МЕДИИ И КРИЗА НА КАПИТАЛИЗМА Васил Проданов.. 32

АСПЕКТИ НА МЕДИЙНАТА СИГУРНОСТ Константин Пудин.................................................................................................52

ДОВЕРИЕ, ДЕМОКРАЦИЯ, МЕДИЙНО ВЛИЯНИЕ Николай Михайлов.................................................................................... 61

МЕДИИТЕ КАТО ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ Юрий Търкаланов.................................... 71

ДИРИЖИРАНИ МЕДИИ НА „СВОБОДНИЯ СВЯТ” ИЛИ СВОБОДНИ МЕДИИ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО? Никола Аврейски .......................77

ОТВЪД ПОСТ-ИСТИНАТА Валентин Вацев..................................................................................................................................................... 93

МЕДИЙНА СИГУРНОСТ ИЛИ КОЙ ЩЕ НИ ПАЗИ ОТ ПАЗАЧИТЕ? Щерион Джунджуров .....................................................................................106

Втора част.

КРИЗИ И ТРАНСФОРМАЦИИ НА МЕДИИТЕ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

ЗАЩО ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ НА МЕДИИТЕ НЕ Е ЕТИЧЕСКИ КОРЕКТНА? Валентина Драмалиева .......................................................121

ПОДМЯНАТА. КОЙ ФИНАНСИРА ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ? ОБЩЕСТВЕНИТЕ МЕДИИ И ОБЩЕСТВЕНАТА СИГУРНОСТ. Валерий Тодо.......................134

АГОНИЯТА НА СВОБОДНОТО СЛОВО В „НОВА ТУРЦИЯ” Мехмед Юмер................................................................................................................148

МЕДИИТЕ В ГЪРЦИЯ: ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ, ТЪМНИ ВРЪЗКИ С ВЛАСТТА И ОЛИГАРСИТЕ Бойка Атанасова ..........................................................158

100 ГОДИНИ….. ЮГОИНЕРЦИЯ? Горан Игич.........................................................................................................................................................166

ОТ МОНОПОЛИЗМА ДО ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЛУГИНАЖ Костадин Филипов...............................................................................................................171

Трета част.

ДИГИТАЛНИТЕ МЕДИИ – БИЗНЕС-МОДЕЛИ, СТАНДАРТИ И РЕГУЛАЦИЯ

ЦИФРОВИЗАЦИЯТА – НОВИЯТ МЕДИЕН ДЕМОН НА ФРАНКЕНЩАЙН Лилия Райчева ..............................................................................................185

АНТРОПОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ДЕЗИНФОРМАЦИЯ В МЕДИИТЕ Любомир Тодоров ................................................................................200

НОВИТЕ И ТРАДИЦИОННИТЕ МЕДИИ В КОНФЛИКТА МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТ И НАВРЕМЕННОСТ НА СЪОБЩЕНИЯТА Пламен Атанасов..................211

СЪБИРАНЕ НА ОНЛАЙН ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – КАКВО ЗНАЕ ФЕЙСБУК ЗА НАС? Никола Вангелов .............................................221

БИЗНЕС МОДЕЛИ В ОНЛАЙН МЕДИИТЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕ Стела Ангова, Иван Вълчанов .....................................................233

КИБЕРАТАКИТЕ – ЗАПЛАХА ЗА БИЗНЕСА Мирослава Ценкова............................................................................................................................244

МЕДИИТЕ ВЪВ ВРЕМЕТО НА РОБОЖУРНАЛИСТИКАТА Маргарита Пешева .........................................................................................................259