Явлението Плевнелиев за военното разузнаване и „пътя към ада” Печат
Автор Експерт   
Сряда, 07 Август 2019 21:28

Явлението Плевнелиев за военното разузнаване и  „пътя към ада”

Симеон Николов, 07.08.2019

Да си бил пет години главнокомандващ на Въоръжените сили в качеството си на президент и да не си разбрал с какво се занимава основна структура от Въоръжените сили, това може да се случи само в страна със среда, характеризцираща се с тотална липса на политическа култура в сферата на сигурността, на отсъствието на професионализъм и на царяща безотговорност.

Откровенно казано, нежеланието ми да коментирам подобни проблеми, прояждащи тъканта на обществото, идва  от това, че до високонравствени и родолюбиви теми, каквато е защитата на Отечеството, жертвоготовността, се докосва нещо примитивно,  нечистоплътно, дребнаво и неморално. И това нежелание се засилва от факта, че каквито и аргументи да изтъкваш, в подобна среда няма и не може да има чуваемост.

Интервюто на бившия президент Росен Плевнелиев по БНР от 06 август по въпроса за наложеното от президента Радев вето на промените в Закона за военното разузнаване е изпълнено с толкова много неща, които взривяват здравомислещите и познаващи проблематиката хора, че се налага реторичният въпрос: Не трябва ли бившите президенти да носят моралната отговоронст за Институцията „Президент” и да не я потапят в отблъскващо невежество?

Недопустимо е като бивш президент да пренебрегваш Конституцията на страната и Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание. Опростеният подход на Плевнелиев, изразяващ се в неверното твърдение, че президентът Радев имал един единствен аргумент, ръкъводителят на Военното разузнаване да не бъде цивилен, защото в името имало думичката „военно”, е обида за всеки слушател или читател. Президентът Радев излага цели 7 /седем/ аргумента, три от които са свързани с Конституцията и  поне с още два закона, основно този  за военното разузнаване, но те изглежда не означават нищо за Плевнелиев! А юридическите аргументи касаят възложените от Конституцията задачи на ВС и идентичност на техните структури, изискването за политическа неутралност /деполитизация/, съгласно чл. 5 т. 6 от Закона за военното разузнаване, последователното провеждане на принципа на централизираното управление и контрол на разузнавателната дейност, залегнал в чл. 5, т. 4 от същия Закон. Освен това, както подчертава президентът Радев, чрез промените се внася несъгласуваност със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, като премиерът внася предложение до президента за назначаване, а с приетия Закон сега същото правомощие се дава на министъра на отбраната. Новата алинея 5–а създава прецедент по отношение навършване пределна възраст и оставане на служба. Ако в изпит за седмокласници от седем верни отговора посочиш за верен осми такъв, каква ще бъде оценката на ученика Плевнелиев?

За познаващите отговорностите и работата на Президента и Министерството на отбраната, на което е подчинено Военното разузнаване, е учудващо, как президентът Плевнелиев, който е бил един от тримата в държавата, получаващи информациите и бюлетините от всички разузнавателни служби, не е разбрал, какви са задачите на тази разузнавателна структура. Изглежда, само е поставял резолюция и отпращал към секретарите по сигурност и отбрана. Но дори и да е така, трябва някой да му е пояснил, че основната информация е от специфичен военен характер за армията, за въоръжението и техниката, за военни доктрини, за способите за водене на бойни действия, за военновременни планове на противникови въоръжени сили,  а не е политическа. Тезата му за днешните „рискове от невоенен характер”, асиметрични заплахи, трафик на хора и дрога по същество са верни, но те са предмет на дейност на други разузнавателни служби. Макар че борбата срещу тероризма е задача и на военното разузнаване и негови подразделения участват във всички бойни мисии още от войната в Ирак с всички рискове и проблеми за оперативния състав. Но за това Плевнелиев сякаш не е чувал, поне такова впечатление оставя интервюто му по БНР. Зад тезата му всъщност се прокрадва порочната идея на негови политически съмишленици от близкото минало да се омаловажи и загърби военния характер на това поделение и да се обедини с външнополитическото разузнаване. Този опит за ликвидиране на военното разузнаване, слава богу, не мина.

Пълната некомпетентност си проличава в опита да легитимира отговорността и за асимитричните заплахи, като говори за „налагане на контрамерки”. Военното разузнаване не предприема „контрамерки”, задачи от такъв характер срещу асиметрични заплахи  са предмет на дейност на контраразузнаване и други специални служби. Отново слизаме на нивото на онези трима депутати, сред които една „поразяваща уста”, един адвокат и един турски политик, които не правеха разлика между разузнаване и контраразузнаване, но внесоха допълнението към Закона за досиетата да бъде включено и Военното разузнаване.

Елементарната обща култура изисква да знаеш, че в структурата на  армията  има разузнавателни подрадзделения. Те се обслужват информационно, методологически и планово от Военното разузнаване. С тези въпроси не би могъл да се справи цивилен ръководител. Впрочем, президентът Плевнелиев отказа да бъде награден български космонавт по случай кръгла годишнина, защото някога отбил редовната си военна служба именно в такова подразделение, а безумният Закон за досиетата включвал и Военното разузнаване. Тогава би трябвало да му е било ясно, че тези дейности влизат също в сферата на отговорностите на Военното разузнаване.

Плевнелиев не може да не е чувал и за това, че военното ни разузнаване като неразделна част от ВС е част и от НАТО и на редовните съвещания в Брюксел в обсъжданията на чисто военни въпроси вземат участие началниците на националните военни разузнавания, генерали. Как си представя той, че цивилно лице ще участва наравно с генералите от другите съюзничеснки страни? А кога ще придобие разузнавателния опит в областта на агентурното разузнаване за да утвърждава решения, от които зависи живота на хора, когато дори редови изпълнител се нуждае от 8–10 години за да се смята, че е станал разузнавач?

Очевидно е необходима голяма доза непукизъм за да избегнеш отговор на въпроса на водещата журналистка от БНР, дали промяната не е свързана със замисъла за назначаване на точно определен човек за нов ръководител ва Военото разузнаване, а да насочиш стрелите на критиката си към президента Радев с обвинения в лобизъм, изпълнение на политическа задача, популизъм и подобни, когато е очевидно, че именно позицията на Плевнелиев в подкрепа на промяната, цивилно лице да заеме поста, е истинската защита на всякакви други, но не и национални интереси.

Бившият президент с лекота обижда последните ръководители на Военното разузнаване с призива си с тази промяна  „да се сложи край на пропаганда и партизански войни” в името на професионализма. Генерал Пламен Ангелов, който бе принуден да си подаде оставката, не е ли професионалист? Резултатите и високите оценки на съюзническите военни разузнавания резултат от „пропаганда и партизански войни” ли са? Такива „войни” се водят само в главите на Ненчевци и Плевнелиевци! Това неопрадано от всяка гледна точка пренебрежително отношение към „радара на военната сигурност на държавата” не може да не прави впечатление на нашите съюзници и да не влияе на тяхното доверие, извоювано с много труд и рискове. Публичността, политическите нападки и обсъждания на безумни идеи не може да не се отразяват негативно върху мотивацията и работата на личния състав на Военното разузнаване. А хората в армията и техният опит са най–ценното, което държавата има. Каква държавническа отговорност демонстрираш, като тровиш тази атмосфера?

Хвалебствената тирада на Плевнелиев за временно озовалия се преди 4 години  като първи цивилен ръководител в историята на Военното разузнаване Йордан Бакалов свидетелства за една деформирана ценностна система. Защото въпреки някои положителни делови качества, Бакалов бе използван за да изпълни най–непочтенната задача– да извади от архива делата на чужденците– агенти и доверени лица в грубо нарушение на Закона за досиетата, касаещ само българските граждани. Случай, който няма аналог в целия свят! Да предадеш хората, които са работили за сигурността на България. Да улесниш чужди контраразузнавания, поднасяйки им невиждан досега в тази професия щедър подарък! Да създадеш условия за дипломатически скандали. Няма такава държава! Стъпка с катастрофални последици– кой ще се съгласи след такова налудничаво действие, отстоявано от бившия министър на отбраната Ненчев, да сътрудничи въобще на българин?! Но точно този факт Плевнелиев го изтъква като най–голяма заслуга! Очевидно има нещо сбъркано и в разбирането му, що е то военно разузнаване и каква е ролята му. Пак ли ни трябва „послушно лице” за удовлетворяване на нечии интереси? Водещата жуналистка правилно вметна: „Дали това няма да очертае пътя към ада?” Отговор не последва.

„Пътя към ада” си го постиламе ние сами, като избираме най–неподходящите хора. След това носим срама от международните им изяви, от  последствията от влошени междудържавни отношения и поемане на несъгласувани с Народното събрание ангажименти, от поразиите им и във вътрешнополитически и икономически план. Онези, които натискат бутоните в НС трябва първо да са минали поне елементарни курсове във Военна академия, макар че на някои им липсват дори познания от учебника „Общество” в гимназиалния сегмент на образованието ни, ако съдим по изказвания и позиции, влизащи в противоречие с факта, че армията е основен стълб на държавността. В противен случай, техните бутони ще приемат или отхвърлят решения, които наистина ще предопределят „пътя към ада”, каквото и да е влагала водещата журналистка в тези думи. А колкото по–дълго оставиш една нива да обрасва с плевели, толкова по–трудно ще я прочистиш или ще се наложи да смениш предназначението й, в случая от държава в нещо друго.