Трите варианта за избор от Народното събрание по казуса «нов тип боен самолет»
Симеон Николов, 15.01.2019
Един ден, от дистанцията на времето, сегашният изкуствено създаден казус за начина на придобиване на нов тип боен самолет ще бъде разглеждан по съвсем различен начин и разбира се без днешната емоционалност и пристрастия.
Една от причините е в това, че партиите, които са били на власт от 2008 г., когато проектът достигна до трети етап, т.е. пред стартиране, до 2019 г., когато грубо бяха погазени 4 от 7–те условия на процедурата, а с това и на международното търговско право, изработваха своите решения на база на съображения под външни влияния или подчинени на партийни противоборства, а не национално отговорно и с визия зад хоризонта на днешните им ппартийно–политиески тревоги. Когато си избран обаче, си длъжен да отговориш със съответната компетентност, отговорност и смелост на зъдължението да опазиш един от основните стълбове на държавността – отбранителните способности на страната.
Друга причина е в липсата на приемственост на правителствата в изпълнение на плановете за модернизация на армията и изпълнение на международните ни ангажименти. Ако имаше такава, модернизацията на армията нямаше да се проточи с десетилетия.
На трето, но не и последно място, е липсата на перспективно мислене и действия на отговорните по веритикала на властта. Безпредметни са обвиненията, че президентът Радев е бил на друго мнение през 2012 г. Той оспорва начина на провеждане на процедурата, а не вида самолет. А в интерес на истината, производителят на моторите за самолетите Ф–16 още през 2007 г. неофициално изрази намерения да прехвърли част от производството си в България, тъй като заводът в Полша бе стигнал до предела на капацитета си. Но никой не обърна внимание на Докладната записка от този разговор. А щяхме да имаме Ф–16 до 2012 г. Освен това, две посолства в София знаят, че през 2008 година макар и само по неофициална наша инициатива се водеха сондажни разговори за общ подход на Румъния и България за обща поръчка на Ф–16. Но последваха веднага критиките, че това нарушавало процедурата. А когато се появи нов европейски самолет с качествата на «Грипен», със значително по–ниска цена и предложение за офсетна програма от 105%, която фактически ще покрие целия ни разход за самолетите, естествено е да той да взезе в съображенията на всеки национално–отговорно мислещ политик. Ако имахме финансовип възможности, щяхме да се спрем и на «Ойрофайтър».
Политизирането и ожесточената настървеност в споровете днес разкриха обаче, колко голяма е степента на некомпетентност и колко ниска е моралната задръжка да бълваш неверни факти, да заблуждаваш и манипулираш общественото мнение, до степен, че опонентите сами започнаха да се оплитат в аргументите си. Имало конкурс, нямало конкурс! Гласували в НС, ама не, ще се отметнем! Откъде пък се взе и «руски интерес» в западноевропейски самолет с американски мотор? Щели сме тепърва да станем НАТО–вска държава, а досега каква бяхме? Гърция да не би да стана евразийска, като взе на въоръжение руските системи С–300? Но заделя 4,5 млрд. за модернизация и поддържане на въоръжените си сили, а не санира жилищни блокове. Зам.председател на НС изполва формулировката, че президентът поставя темата за самолетите, все едно говорим за кренвриши». Дори и да не уважаваш президентската институция, едва ли има друг човек в България, който да е по–наясно по темата. Кренвишите и суджуците са специалитет на други хора. Върхът обаче бе констатацията на един редактор, че самолетите са «подарък», нищо че струват толкова. «Ако изберем други, е акт, който ще прилича на обявяването на война на Съединените щати.» Достойно за Гинес! Профанизация и неуморно обикаляне на телевизионните студиа, което напомня на анекдота за предложението в мъжки форум: «Изберете си перфектната за вас съпруга: скромна за 5 лева, вярна за 300, красива за 200, дебела за 3, глупава за 2 лв.» Но дори и този богат избор го нямаше!
Правителството на ГЕРБ и патриотите пропусна да корегира подхода си и предпочете да се застрахова със сезиране на Народното събрание, което следваше да се включи на един по–късен етап– при ратификацията на договора за придобиване на въпросните самолети, при това с един крайно неподходящ текст, който възмути българските граждани както с несъобразяване на гласувани вече условия на процедурата, така и с влизането в преговори за «неопределена» сума и неясен период на доставка, може би след 5–6 години. Премълчавайки, че към тази «неопределена» сума, би трябвало да се начисли разхода за поддържането на старите руски самолети, чийто мотори имат жизнен цикъл само от 350 часа. Ресурсът на съвременните западни модели е 8000 до 12000 часа. Един летателен час на МиГ 29 струва 54 000 лв., за разлика от 14 000 лв. при Грипен и 36 000 лв при Ф–16. Цената на един мотор на МиГ 29 е 3,5 млн долара, а освен това има и редица други агрегати и елементи, които подлежат на ремонт и подмяна.
Политическите и имиджови щети, които нанесоха неадекватните опити да се защити една незащитима теза за логични и прозрачни действия, кореспондиращи с погазването на всякакви принципни положения на международното търговско право, уронващо авторитета на страната ни, могат да бъдат компенсирани единствено с рязка промяна на посоката и предложение за компромисно решение.
Народното събрание има пред себе си възможността за едно крайно лошо, едно лошо или едно компромисно решение.
Най–лошият варинат би бил връщане към нова процедура, която ще ни коства още 2 години и ще прехвърли задължението за решение към едно следващо правителство. Дали нашите чуждестранни партньори ще ни вземат насериозно, дали можем да бъдем доверен партньор, след всичко, което надробихме при последната процедура, е друг въпрос. Цените след 2020 г. вече ще са по–високи, производствените капацитети – запълнени. Броят на българските летци още по–малък.
Има основание за съмнение обаче, че управляващите са считали за приемлив такъв временен изход. Защото все още се помни изказването на премиера от първия му мандат «За какво са им играчки на военните? Да ги показват на парадите ли?». И защото в прогнозните тригодишни финансови планове не бяха предвиждани съответните средства, независимо от поетото в НАТО задължение за постигане на 2% от БВП военни разходи. А през последната година средствата бяха пренасочени към други нужди. Отлагането досега изглежда е целяло не само пренасочване на заделените вече средства, но и евентуално обосноваване на необходимост от нови заеми.
Вероятно управляващите ще се изкушат да представят «ползата» от такова отлагане в спестяването на финансови средства, което очакват да се приеме добре от обществеността преди европейските избори. Същевременно, те със сигурност ще използват ситуацията в познатите схеми на политическата пропаганда да обвинят БСП и президента за провала на процедурата и връщаето й в изходно положение. Тези обвинения ще се използват силно в предизборната борба. БСП ще разбере със закъснение, че макар да е правилна аргументацията на позицията й, тя трябваше да бъде придружена с предложение за изменение на искането на правителството, а не да се отиде директно на тотален отказ от подкрепа.
Забавянето на процеса на модернизация на ВВС ще има силно негативен ефект в период на постоянно растящ рисков потенциал за националната и съюзната сигурност. Забавянето е като да тъпчеш в едно блато, което предизвиква все по–дълбоко потъване в него. Крайно неудачен е и моментът на отказ– 15 годишнината от членството ни в НАТО. Предполага се някаква по–голяма зрялост в решенията.
Председателят на Комисията в НС ген. Попов и намеци на министъра на отбраната Каракачанов преди 14. януари допуснаха варианта предложението им «да не мине» в парламентарна зала. Но с очертаващото се осигуряване на гласове от ДПС, тези опасения ще се разсеят.
Тогава ще се стигне до втори неудачен вариант, НС да утвърди искането на правителството в сегашната му форма и да се отиде на преговори със САЩ, в които в никакъв случай цената не би могла да се свали под 2,3 млрд., а не са направени цялостни разчети за подръжката на този самолет през целия му жизнен цикъл. Но ако все пак имаме някаква обща предства за тях /40 млн. годишни експлоатационни разходи/, то няма посочени данни за необходимото наземно оборудване, навигационни системи и др., които не са предмет на бъдещ договор, а са си наша грижа. Не са взети предвид рисковете Конгресът на САЩ да не разреши модерно оборудване /за Хърватия го отказа/ и бъдещи доставки на боеприпаси и въоръжение през следващите години. За каква «независимост от трета страна» говорим? Швеция предлага сами да изберем оборудване от САЩ, Европа, Израел. Внимателно прочитане на проекто-решението показва, че САЩ остават на искането си за незабавно заплащане на цялата сума след подписване на договора. За какво тогава остава да преговаряме, освен единствено за намаляване на общата цена на сделката?
Ако се постигне неизгоден договор, то не е сигурно дали българският Парламент ще го ратифицира. Тогава отново ще трябва да се върнем на изходно положение– нова процедура или ново искане от правителстовото на мандат за преговори пък със следващия партньор– Швеция и ново забавяне.
Високата цена за придобиване на 8–те самолети, а това означава и на следващиге 8 след няколко години, ще предизвика неодобрение сред българската общественост и ГЕРБ със сигурност ще загуби доста от гласовете на предстоящите избори.
Междувременно ще тече международно съдебно дело с Швеция с предизвестен край и солени за България суми. Това очевидно не е било съобразено от авторите на сегашния сценарий.
Третият вариант предлага възможността Парламентът да измие «срама от лицето», както казва народът, от всички досегашни грешни подходи, объркани и взаимно противоречащи си аргументи и стъпи на два безспорни факта:
1. Страната не е в състояние да надхвърли гласуваната вече финнасова рамка от 1,5 млрд лв /1,8 млрд с ДДС/, нито да заплати наведнъж цялата сума и да чака 5 г. за доставката на самолетите. Това е и въпрос на самоуважение на национална институция като НС, която и без това е стигнала най–ниското обществено одобрение от 8%.
2. Логично е да се приеме констатацията в доклада на съвместната работна група, че Грипен е с най–добри оперативни характеристики, има възможност за разсрочено плащане и предлага офсетна програма. На тази база НС да възложи на правителството да премине към преговори с Швеция.
Образно казано, «признавам, че мерцедесът е най–добър, но и Фолксваген ми върши същата работа и е по чергата на българина». Това ще се приеме добре от хората.
Половинчато, но също полезно решение на НС би било да отхвърли само искането за излизане от приетата вече рамка от 1,5 млрд лв /1,8 млрд лв с ДДС/, и запише, че при неизпълнение на този финансов критерий незабавно да се премине към преговори със следващия контрагент. Това ще успокои духовете, ще ограничи неизбежната загуба на електората на управляващите и няма да доведе до фаталния вариант на прекъсване на модернизацията на ВВС и отлагането им за след 2 и повече години. Така излизайки от отговорност пред политическия си и стратегически партньор САЩ, решаващите казуса няма да тряснат така силно вратата, че да се чуе и в Брюксел, точно когато сме заявили интерес за участие във финансовата програма на Европейския фонд за отбранителната индустрия. А досегашното шикалкавене ще има последствия и за следващите два голями проекта– бронираната машина за пехотата и двата многоцелеви кораби, но поне ще покажем, че се учим от грешките си и няма да допуснем погазване на основни принципи на международното търговско право.
За да се случи този трети вариант, някоя политическа сила трябва да направи това предложение в началото на заседанието на Парламента и да заяви подкрепа с гласовете на своите депутати, демонстрирайки зрялост и отговорност. Защото политическата класа днес се нуждае от единство по национално–значими въпроси с много по–голяма стойност и последствия за бъдещето на страната, Европа и човечеството. А за това е необходима енергия, визия и лидерство, каквито тя на този етап не показва дори при решаването на по–дребни казуси на национално ниво.
|