Балканският ислям– бариера или мост за радикализацията? Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 01 Ноември 2018 20:55

Балканският ислям– бариера или мост за радикализацията?

На 31. октомври 2018 г. в София се проведе кръгла маса на тема «Балканският ислям –бариера или мост за радикализация», оргаизирана от Института за икономика и международни отношения, фондация «Фридрих Еберт» и Българско дипломатическо дружество».

Присъстваха посланици на балканските страни, акредитирани в България, професори от БАН, Софийския университет и УНСС, бивши български посланици и членове на БДД, студенти от специалност «Международни отношения» и журналисти – специализирали по Балканите.

Организаторите бяха формулирали целта така:  «Да се откроят вътрешните и външните рискови фактори от радикализация на ислямските общности, да се оценят опасностите от завръщането на ислямски бойци от Близкия изток и да се набележат евентуални мерки срещу навлизането на радикални идеи в местните ислямски общности и заплахата от вътрешно разделение на балканските общества, срещу езика на омразата и ксенофобията. Стремежът е да се спомогне за оформянето на общорегионално разбиране за характера на заплахите и за необходимостта от регионални усилия и сътрудничество за тяхното предотвратяване.”

Изненада за участниците беше предварително издадения сборник с докладите на лекторите, който получиха при регистрацията си. Обикновено, такъв се издава месеци след провеждането на една конференция или кръгла маса. Това има повече  предимства за гостите и някои недостатъци за организаторите, но очевидно всички останаха доволни.

Госпожа Хелене Кортлендер, директор на Бюрото за България на фондация Фридрих Еберт, подчерта във встъплението си, че изследването се стреми да следва единен подход, отразяващ значимостта на следните въпроси  за всяка от страните: Обща характеристика на картината на религиозните вярвания в съответната страна и ролята и мястото на исляма; Ислямските общности–правен статус, отношения с държавните институции, наличие на различни ислямски течения, религиозни организации, ислямски училища; Политически партии на религиозна или етническа основа и връзките им с исляма; Процеси и тенденции сред ислямската общност в страната– рискове от радикализация, евентуално влияние на идеологията на Исклямска държава; Чуждестранното влияние върху местните ислямски общности; Рекрутиране на джихадистки бойци от съответната държава–динамика, проблеми, прояви; Оценка на риска, свързан с радикалните исмямски групировки; Мерки срещу ислямската радикализация след 2000 г.; Местните ислямски общности– барира или мост за радикализация. Очевидно това са били задачите, поставени пред авторите на докладите и те се справиха, разбира се в различна степен, но с компетентността на хора, които познават добре съответните страни.

 

Въпросите бяха разгледани в два панела:

1. Ислямските общности на Балканите – между традициите и  промените

2. Вносът на радикален ислям – колко реална е заплахата?

 

Водещият доклад на Любомир Кючуков, бивш зам.министър на външните работи и посланик, представи в добре структурирана и аналитична форма обобщение на темата и изводи от разработките на авторите в представения сборник.

Ислямът в Турция бе тема на посланик Петър Воденски, Ислямът в България бе представен от професор Искра Баева, известен наш историк и преподавател в СУ, а мюсюлманските общности в Сърбия – от Бисер Банчев от Института за балканистика с център по тракология при БАН.

Във втория панел, посланик Боби Бобев, доктор по история и дългогодишен сътрудник на Института за балканистика с център по тракология, който единствен от авторите имаше два анализа в сборника – Албания: и възможен мост, и бариера по отношение на ислямския радикализъм; Косово: сблъсък между традиционната толерантност и радикализма, направи паралели между двете страни, в които е бил посланик.

С дълбоко познаване на обстановката се отличаваше и доклада на журналиста  Любчо Нешков, собственик на агенция БГНЕС,  който говори по темата «В Македония няма вътрешна ислямска заплаха, външни сили внасят радикален ислям». Последната тема представи дипломата от кариерата, бивш началник на отдел «Балкански страни» посланик Любчо Трохаров: Ислямът в Босна и Херцеговина.

 

Първият доклад, на посланик Любомир Кючуков, заслужава специално внимание поради споменатите вече особености. На преден план бе изведена тезата, че Балканският ислям е бариера за радикализиращия се ислям по пътя му към Европа. Бариерата обаче може доста бързо да бъде вдигната. Важни характеристики на балканския ислям:  той е ключов , толерантен, исторически по съжителство. Исторически е свързан с Турция.

Общите тенденции авторът вижда в ясно обособените процеси на разширяване на религиите, включително и на исляма. При това местният ислям разширява влиянието си, утвърждава се като водещ в Турция , в албанските райони и в нови територии.

Вторият фактор е разделението между ислям и политика с изключение на Турция с идеологията на политическия ислям и Босна и Херцеговина със сериозното ислямско влияние в част от водещите партии.

Чуждестранното влияние върху ислямските общности е свързано основно с Турция.  Подходът й да се представя за защитник на мюсюлманите на Балканите е изведен в ранг на държавна политика. Тя разполага с инструментариум като държавната Дианет, Агенцията за развитие  ТИКА и др.

През последните десетилетия се засили присъствието и на нетрадиционни и външни за региона фактори, предимно от Саудитска Арабия, Египет, Кувейт, ОАЕ, Катар и др. по линия на десетки НПО. В резултат от войните и етническото противопоставяне религиозната принадлежност се превърна в елемент от националното обособяване и формиране на новия държавен идентитет и където е най–голям рискът от засилено чуждо религиозно влияние  и нерегламентирано настъпление на идеи, несъвместими с традиционно изповядвания ислям.

Други фактори са: деангажиране на държавите от подготовка на ислямски духовници /България/, довело до масовото им обучение в арабските страни чрез стипендии но в чужди за балканския ислям традиции. Реновирането и строежът на нови джамии също изиграха своята роля. Социалната маргинализация, политическата конфронтация и използването на исляма като инструмент също трябва да се вземат предвид.

Основните рискове от радикализация  авторът вижда във външната привнесеност на радикален ислям. Тези тенденции се засилват в посталбанското пространство. За по–значими групи привърженици на радикалния ислям може да се говори  единствено в Босна и Херцеговина  и Косово. За участие във военните действия в Сирия и Ирак от района на Балканите са рекрутирани около хиляда бойци по етнорелигиозна линия. Половината от тях са от Босна и Херцеговина, останалите от Косово и Албания .

Въпреки че Балканите осигуриха значим контингент джихадистки бойци, няма основание да се счита, че на този етап радикални ислямски идеи са навлезли широко сред местните ислямски общности. Отсъства обществено натрупване, което да допринесе за по–силна радикализация.

Процесите в Турция, като свободна «буферна» страна между Близкия Изток и Европа, са от ключово значение за недопускане на радикализация на исляма към Европа. Османизмът на Ердоган и радикалният ислям не са стратегически  съюзници, а по–скоро съперници: османизмът е държавна доктрина  с регионално приложение, а радикалният ислям е политическа идеология с глобален прицел; неоосманизмът се стреми да наложи  турско влияние сред съседите и доминация в региона, докато радикалният ислям е достатъчно завършена анти–западна идеология.

Основните рискове за региона са свързани с възможния внос на радикализъм под влиянието на външни фактори. Обектите на таргетиране и износ на фундаментализъм, радикализъм и екстремизъм към региона могат да се проследят в няколко посоки: Първо, към ислямските мнозинства; Второ, към мюсюлманските малцинства в християнските държави; Трето, към етнически малцинства, роми и социално маргинализирани слоеве /основно младежи/. Могат да се идентифицират две нива, на които се осъществяват опити за проникване сред мюсюлманските общности на Балканите. Първото е намесата в традиционните вярвания. Второто е свързано с опитите за създаване на питателна среда в рамките на едно такова  изкуствено привнесено по–фундаменталистко тълкуване на исляма, за трансформация на социабната фрустрация и отчужденост, особено на младите хора, в агресия, като на тази основа впоследствие се върви къмв радикализация на по–широки групи.

Умереният балкански ислям играе по–скоро важна възпираща роля срещу преноса на радикализъм. Тенденцията обаче, не е задължително необратима. Избуяването на национализмите и превръщането на Балканите в арена на геополитическа конфронтация са ключовите фактори, които могат да създадат рискове за вдигане на бариерата  на умерения балкански ислям пред радикализацията към Европа.

 

С изказвания   се включиха посланиците на балканските страни, включително посланиците на Македония и Босна и Херцоговина. Уточнения в  някои понятия внесе професор Соня Хинкова. Тезата й беше, че традиционният ислям не означава, че в него няма радикални позиции, а радикалният ислям не означава, че е чужд на традиционния. Съществено е проявата им чрез турския или чрез арабския ислям. Разделението е по–правилно да бъде между традиционен и нетрадиционен ислям. Радикалният е нещо различно, в него имаме политическа цел.

Професор Искра Баева подчерта, че подходът на настоящата конференция е по линия на политиката, а не на религията. Посланик Боби Бобев единствен намекна по време на изнасянето на резюмето на доклада си, че « не е съвсем коректно да говорим за балкански ислям». С това той официализира разгоряли се спорове по време на почивката, че няма такова понятие като балкански ислям. Изразилите тази позиция, вероятно са поискали разяснение, защото понятието европейски ислям, за какъвто е считан и този, зародил се първоначално в  Босна е мирен, либерален. Предизвикателствата започват след войната през 90–те години с пренасянето на радикален салафизъм. Тоест, когато дори понятието Европейски исям е спорно, крайно неправилно би било да формулираме някакъв Балкански ислям. Но посланик Бобев не навлезе в този спор. Той коментира обаче въпроса, че на повърхноста конфронтацията може да изглежда религиозна без въобще да е такава, базирайки се на своите наблюдения на събитията в Косово и Албания.

Провокационни въпроси към панелистите зададоха и Зарница Илиева и Валентин Радомирски. Вторият напомни за думите на Ердоган, че Босна е провинция на Турция, оставена му в наследстнво от Изетбегович. Може ли тази политическа връзка да се окаже благотворна? Посланик Любчо Трохаров отговори, че действително там живеят над 2 млн мюсюлмани, но Турция не влагала нещо по–голямо в отношенията с Босна и Хърватска . По–реалистичният проблем бил в това, че БиХ не подготвят свои религиозни кадри по исляма. Посланик Петър Воденски не пожела да задълбочи отговора, въпреки очевидното подценяване влиянието на Турция от посланик Трохаров, но сполучливо се  задоволи с напомнянето, че БиХ е само част от ислямската дъга, а Ердоган достатъчно често е споделял, кои градове лежали на сърцето му, включитгелно и Кърджали.

 

Дискусията щеше да спечели повече, ако сред докладчиците имаше експерти от МВР, ДАНС и някои институти на СУ, чийто изследователи са натрупали  богат опит на терен или експерти по тероризма и радикализацията, които вече са доказали на подобни конференции и в свои публикации задълбочени познания. Не беше засегната и ролята на църквата в Западна Европа, която ежегодно губи хиляди последователи и десетки църкви. А в  деня на настоящата дискусия  БНТ разпростарни съобщението, че в някои западноевропейски страни коледните пазари стават зимни, за да не дискриминират мигранти с друга религиозна принадлежност. В същия ден от Украйна дойде информацията, че нацистки екстремисти са обесили свещеник от украинската православна църква.

Въпреки всичко, безспорно остава, че в издадената брошура с доклади на тема Балканският ислям– бариера или  мост за радикализацията, е концентриран експертен потенциал и поставена основа за по–нататъшни изследвания. Такова досега нямаше в България и в това е приносът на настоящата кръгла маса и издадения сборник.

Всичко това обаче, нямаше да бъде възможно, без замисъла и подкрепата на фондация Фридрих Еберт, както и без активното съдействие и участие на Българското дипломатическо дружество и практическото реализиране на идеята от директора на Института за икономика и международни отношения.

 

В следваща публикация ще представим двата доклада на посланик д–р Боби Бобев, а по–нататък и останалите разработки.