Български дипломати от БДД за председателството на България и политиката на ЕС

на конференция на фондация «Фридрих Еберт» и ИИОМО  на 03 юли 2018 г.

Посланик Любомир Кючюков

Имахме едно позитивно председателство. То избегна отварянето на нови конфликтни линии. България постигна постижимото и реализира възможното. В известна степен надхвърли очакванията на пратньорите, но техните очаквания бяха ниски, дори резервирани. Отсъстваше като че ли необходимия политически ресурс, който да уплътни административния. Преди председателството България присъстваше, но не участваше в европейския процес.

ЕД дърги години се страхуваха от Балканите, сега започна да се страхува за Балканите.

Софийската декларация е отстъпление от Солунските договорености. В нея отсдъства разширяването и членството.

По миграционната криза решенията се търсеха в посока, доминирана от интересите на големите, на водещите страни. Няма консенсус по Дъблинския регламент. Във връзка с релокацията на мигранти се видя, че в Европа изезна идеята за мигранта като човек, а все повече се говори за мигранта като проблем. Необходимо е натрупаната институионална тежест да бъде допълнена с политическа, т.е. да изработим своя регионална политика, позиции по ключовите проблеми,  да преминем към дебат за бъдещето на Съюза.

Знанията и капацитета натрупани от председателството не трябва да бъдат пропиляни.

Посланик Косьо Китипов

Какво послание ще излъчи България преди референдума в Македония? Може да се появят обвинения, защо като председателстваща страна не сме направили така, че да започнат преговири с ЕС. Какъв е сценарият при резултат от референдума  «да» и при резултат «не»?

Турция присъства неизбежно по време на председателството ни. Ердоган събра хиляди турски граждани на  впечатляващ митинг в Сараево, сърцето на Западните Балкани.

Изборите в Турция се проведоха по време на председателството ни.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 До границата ни се появи автократска президентска система, една нова Турция, римейк на Османската империя.

Европа е уморена от разширяване. В нас обаче не трябва да има умора от разширяването на ЕС. Това е единствената перспектива полумесецът да не изгреее отново на Балканите.

Посланик Здравко Попов

Председателството беше натоварено с много повече значение, отколкото има. То има повече технологичен смисъл.  Новите страни–членки трябва да са двигателя на политиката на разширяване. Балканите имат огромна нужда от европеизация, от цивилизация, от преодоляване състоянието на периферност и маргиналност. Оттласкването трябва да стане със собствени сили.

За невидимото – то бе свързано първодготовката на председателството. Много важно е, как събраната експертиза по време на председателството би станала потенциал за по–нататъшно развитие. Водеща фигура трябва да е външният министър. Не е необходимо да има специален министър на председателството.  Концентриране отговорностите в МВнР е гаранция, че няма да се загуби експретизата и архива от председателството. Оценка за едно председателсво може да се даде едва след като   измине цялото трио председателстващи страни  и след като  разберем  как се траспортира проблематиката в следващото трио. Доколко внсяка следваща страна ще продлъжи и как ще разшири приоритетите. Освен това, да разберем дали дневният ред на нашето трио е било дневен ред на елита на Европа или на гражданското общество, или на корпоративни интереси. Може да се окаже, че политиката на дигитализация например е по–скоро израз на корпоративен интерес, а не на граждански интерес, условно казано.  За това е необходима дистанция във времето. Трябва да си отговорим и какво се е променило след българското председатество.

Посланик Валентин Радомирски

Подкрепата на българите за ЕС се дължи на неразбирането, че той не е икономическа общност. «Маастрихт» коренно промени Европейската икономическа общност, което доведе до много по–голямо неравенство.    Относно капацитетът на страните: Румъния например не само вдигна аплатите, тя запази 90% от капацитета на министерствата, запазени бяха кадрите, те знаеха как да водят по–нататък преговорите в ЕС. А при нас всички бяха отстранени. Румъния като следващ председателствящ обяви досега 2 приоритета. Дунавската стратегия обхваща както Западните Балкани, така и Черноморския регион. Тя ще председателства по време на избори за ЕП, което ще е много по–трудно. Тези избори ще предопределят много неща. На срещата на върха на 28/29 юни бяха замазвани пукнатини. Няма да има решение на проблемите до изборите през 2019 г.

Радослав Деянов

Колко много можеше да се постигне за подобряване на външния образ на България по време на българското председателство на ЕС, ако в МВнР имаше повече добре образовани и опитни дипломати от кариерата! Униженията на премиерът и нескритите подигравки на европейските колеги към него и водещи дискусиите министри можеха да прикрият тяхната липса на визия и политически опит, ако знаеха свястно поне един чужд език, с който да участват успешно на неформалните срещи. Малкото постигнати успехи в този период се дължат преди всичко на добрата подготовка от няколкото останали професионални дипломати в МВнР и от опитни им колеги в Европейската комисия.

Симеон Николов

Решението за ускорено приобщаване на Балканите беше геополитическо. Зад него стояха Вашингтон и Брюксел. То не е заслуга на България. Едва след срещите на българския премиер с Меркел и Макрон и натиска върху Заев, извадихме декларацията от чекмеджето, както се казва и дадохме ход на преговорния процес по договор за добросъседство. Всички наблюдатели и експерти са наясно с това. Грозно е, когато политиците променят историята за да си припишат заслуги.

Цитираното от вицепремиера и министър Захариева пример за българското участие в Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС като успех е неудачен, защото е по–скоро пример за обратното. Ние действително се включихме в 3 от общо 17 проекта, но нито един от тях не допринася за повишаване отбранителните способности, защото трите теми касаят осигуряване на територията за придвижване на войски на Изток, наблюдение на морското пространство и др. странични дейности, докато останалите 14 проекта са за придобиване на реални военно–технически способности. Разбираемо е, че липсата на възможности е резултат от лошото състояние, до което бяха доведени нашите въоръжени сили. Предвид на това, че ще последват и други проекти след тези 17, би било целесъобразно България да се концентрира върху  тях, използвайки възможностите си в някои производства на военни продукти без аналог в света.

Пропуските в сигурността и мигрантската политика са и резултат на това, че управляващите не се всушват в експертните оценки. Т.н. предложения за включване в бъдещата нова политика за европейска отбрана бяха направени още 2016 г., когато подготвихме с авторски колектив от 28 страни–членки книгата «Стратегическа автономия и сигурността на Европа», подкрепена от фондация «Фридрих Еберт» и конкретно в раздела за България, какви предимства би трябвало да използва. Нищо от това не бе възприето. А решениея по днешните проблеми в  миграционната политика, бяха формулирани още 2015 г., но управляващите пренебрежително ги отхвърляха, а и не участваха в създаването на нови планове в Брюксел.

Посланик Петър Воденски

Съзнателно се въздържам да правя оценка на Председателството - тя едва ли би била еднозначно положителна, както се мъчат да ни убедят пиарите на правителството, посочвайки, че Юнкер и Туск са произнесли на "бъльгарски" своите иначе "конгречулейшън" Все пак, преди започването на председателството, се посочваха "три репера"-мерило за евентуален успех: Шенген, отпадането на мониторинга, и придвижване към "чакалнята за еврото".Къде сме мръднали напред по тези три конкретни показателя? "Words, words, words...", уви... (по Шекспир)

Георги Караславов

"Европа ще се превърне във втора Африка, ако се отключи бежански поток" - Казал го е полковник Кадафи през 2010 г.

За тези думи и други "демократични" интереси на "прогресивните" европейски либерални "демокраци" бяха отстранени неудобните "диктатори". Сега ще платим колосална фактура, която ще бъде много... нелицеприятно оцветена. Кутията на Пандора вече е отворена.

Това решение на ЕС за разпределение на мигранти и бежанци е рисковано, дори катастрофално за сигурността както на съюза, така и за държавите в него.

България изрази неотдавна желанието си за бежански центрове. С това предложение ние седнахме доброволно върху мината на ислямския екстремизъм, че дори почукваме приятелски адското устройство в стремежа си да показваме солидарност с интересите на Европа, европейските ценности и хуманитарни подбуди без да осмисляме последиците от това наше поведение.

Вместо интеграция, ще се постигне ДЕЗинтеграция на държави и сриване на държавността. От всички, ние сме най-застрашени.

Ние не трябва да плащаме за извършените безумия на метрополиите и да ни превръщат в затворническа територия, да се оттърсват от неудобните емигранти за сметка на нашата сигурност. Да припомня: Северна Америка и Австралия бяха затворнически колонии. Последствията за местното население е известно.

Това тресавище на солидарността, на... асиметричната солидарност трябва да бъде прекратено или преустановено, за да оцелее ЕС.

Преди всичко НАШАТА сигурност. ЕС не е нищо друго освен една икономическа организация, където всяка коза си пази своите крака, за сметка на други кози крака.

Алтенативата е излизане от ЕС, защото оцеляването на България трябва да е НАД ВСИЧКО, а не на всяка цена да жертваме мило и драго, за да сме в Европа.

За да сме европейци....А от кога сме в Европа? България, българите, присъстваме в Европа от... 681 година. Повечето сегашни държави на континента изобщо не са съществували тогава, дори някъде са ядяли хора и са спали в кожи.