Български дипломати за ракетните удари и кризата в Сирия

Анелия Илиева

Любомир Кючуков, бивш зам.-министър на външните работи и посланик на България във Великобритания, член на УС на БДД:

Ударите в Сирия не решиха и не можеха да решат който и да било от проблемите на страната, а и целта им предварително не беше такава.

Самата конфронтация се превърна в политически инструмент и се използва за сплотяване срещу външния враг. В случая с Русия това е на национално равнище, в случая със САЩ – на международно сред съюзниците“.

Решението може да бъде само политическо и то само взаимно договорено. Той изтъкна и необходимостта от политически диалог в рамките на сирийското общество и сирийските политически формати.

Без постигането на това, едва ли може да говорим за каквото и да е решение. Победата води до наличието и на победения, което рано или късно се превръща в реваншизъм,

Доц. д-р Йордан Величков, дипломат, юрист, депутат в 40–то НС, член на БДД :

За съжаление, резултатите от съботните атаки в Сирия приличаха по-скоро на някоя евтина продукция на Холивуд. Много гърмежи без никакъв ефект. Тоест, вместо ефект – антиефект. Имаше филмови взривове. макар да се преследваше нещо друго. Тройната западна коалиция от т. нар. миротворци заявиха, че целта им не е да свалят режима на Асад. А тогава какво имат за цел – да наказват за нещо, което не е доказано и е само предположение? Това е абсурдно. И точно те ли ще раздават правосъдие? Още са живи свидетелите… На съвестта им тежи живота на милиони, станали техни жертви в Близкия Изток, Виетнам, Африка.

Поведението на двете супервоенни сили – САЩ и Русия, потвърди, че равновесието на силите и ракетно-ядрения паритет, поддържан шесто десетилетие, е факторът, който ги въздържа от употреба на сила една срещу друга, или в ангажиране в глобален военен конфликт. Това “равновесие на ужаса”, както е известно в международните отношения, не само не гарантира победител в един ядрен конфликт, но обрича на гибел, както воюващите, така и човечеството.

Наред с усилията за налагане на военно превъзходство, продължава и масираната и жлъчна антируска кампания, насочена към максимално дискредитиране на Русия. Тази държава трябва до такава степен да бъде демонизирана, с което всяка военна акция или внезапен ядрен удар при една военна доминация от американска страна, да бъде оправдана и смятана за необходимост. Впрочем, това е добре познат подход от историята, когато врагът трябва да бъде представен като такова страшно явление, което трябва да бъде унищожено, за което пък международната общност е длъжна да благодари.

Очевидно, в този период на все по-очертаваща се несигурност и заплаха за бъдещето на човечеството, решаваща би била ролята на Европа, която трябва да заеме мястото, което й е отредено от историята и от нейните предци. Дали тя ще остане като безличен субект в сянката на Вашингтон и ще бъде проводник на интересите на глобалистите, или ще се опита да ги възпре от преследването на техните илюзии, което е и във вреда на самия американски народ – от това ще зависи съдбата на планетата.

Симеон Николов, дипломат, зам. министър на отбраната, член на БДД

Освен неспазване на международното право, зачестяването на военните конфликти и ускоряване на надпреварата във въоръжаването, имаме лидерска криза в света и криза на политическата култура. Езикът на държавници, които бъркат световната политика с видеоигра, правят света по–несигурен. Замяната на дипломатическите канали с Туитър /Тръмп/ или с микрофон на улицата за да ни съобщят за война /Тереза Мей/, издава обърканост и слабост– комбинация, която ги прави опасни. Особено ако пръстът им е на ядреното копче. Лекотата, с която се погазват елементарни правила е пореден прецедент, който би окуражил всеки несъгласен със Съвета за сигурност на ООН да предприеме наказателна акция без да изчаква или се съобразява с някакви доказателства. С измисления е недоказан повод за военни удари терористичните организации получиха уверение, че е достатъчно да организират поредната провокация, за да мобилизират подръжката на важни западни сили.

Печеливши освен терористичните организации са Турция и в краткосроченплан Тръмп със скок на рейтинга до 50%. Губещи са международното право, мирния процес в Сирия, Израел и противниците на Тръмп.

Следващият етап ще бъде  мащабен удар по ирански обекти и инфраструктура в Сирия като увертюра към една голяма война срещу Техеран. А следващата вероятна провокация с химическо оръжие – в провинция Идлиб.

За Сирия се очертават три сценария: гореща война, горещ мир и агония.

1. Военен конфликт на територията на Сирия като етап от последваща война с Иран. Само на първия етап от нея може да се очакват 100 000 жертви и 5 млн бежанци.

2. Утвърждаване на разпределените между основните актьори зони на влияние и контрол в Сирия, но периодична ескалация в някои от тях, в които остават телерираните и въоръжавани от запада радикални ислямистки групировки. Нещо като „горещ мир”.

3. Продължаваща агония на страната и редуване на преговори и  на формати с международно участие поради неспособността да бъдат изпълнени две условия: да демонстрират истинска политическа воля, отказвайки се от двойния аршин и свои интереси и преодолявайки задръжките си за приемане на преговорната маса на всички актьори в конфлрикта като равноправни.

Георги Караславов, международник, балканист, латиноамериканист, член на БДД

Да хвърляш бомби по една държава (Англия и Франция са в ЕС), ей така и после да предлагаш помощ за възстановяване на нанесените поражения не е най-удачното предложение, нито момент след тези ракетни набези. Това е чист цинизъм и подигравка.

Под егидата на ООН трябваше да се съберат на преговори страните НЕ СЛЕД, А ПРЕДИ военните удари.

Тези три държави (САЩ, Англия и Франция) са сред основателите на ООН, подписали Хартата и постоянни членки в СС на ООН?

Всички те са са призвани да спазват Член 1 от Хартата на ООН за целите на Организацията на Обединените нации, а именно "Да поддържа международния мир и сигурност" и Член 2, за постигане на целите, където ИМПЕРАТИВНО се подчертава, че "Всички членове на организацията ще уреждат международните си спорове с мирни средства по такъв начин, че да не поставят в опасност международният мир и сигурност, както и справедливостта"

Сега вашата алабалистика и загриженост е безпредметна.

Ислямска държава стяга редиците си за нови набези след "хуманитерната" помощ от ЕС и САЩ.

Срам за ЕС!

Когато предстои война, е нормално да започне тази истерия и демонизиране на противника. По този начин политиците обръщат настроенията на масите и те по-късно дават подкрепа за провеждане на военни действия. Историята го е доказала. Погледнете само в годините преди Първата световна война каква пропаганда има. И в двата военни блока. Не само тогава. Преди Втората световна война също има нагнетяване на настроения. Да не говорим за след Втората световна война локалните конфликти и блато в което затъват миротварците в Индокитай, Корея... Да не изброявам всичките места. И сега не е по-различно.

Когато бях в САЩ през 2003 г., втората война с Ирак беше вече започнала. Тази в Афганистан вървеше с пълна сила. По време на престоя ми в страната на "свободата" ми проглушиха ушите от пропагандата по всички медии. Как САЩ са върхът на човечността, демокрацията, просперитета и гаранта на мира, как те... само те... единствено ТЕ.... Как другите са пълна противоположност, диктатори, как народът страда и умира, как използват химически оръжия срущу мирното население... как избиват невинни, как са застрашени НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА САЩ, ДЕМОКРАЦИЯТА И ТЕХНИТЕ ЦЕННОСТИ, как... как...
Всички американци бяха абсолютно убедени, 1000%, че това е истината и трябва да се намесят и да се спаси народа от тираните... Сега, след 15 години виждаме как са ги спасили от диктаторите.

Валентин Радомирски, посланик, член на БДД

Сега е очевидно, че военната атака срещу Сирия преследваше главно политически цели. Някои от тях бяха постигнати.

Но трябва да се отбележи, че настоящата криза във формата Астана е във време, когато решението на сирийския конфликт е все още много отдалечена перспектива. И поради това не е случайно, че Столтенберг се оказа в Турция точно сега.

Вярно е, че ресурсът на политическото доверие към Турция от Москва и Техеран е подкопан, но все още не е изчерпан. Очевидно Ердоган търсеше „лесно“ решение, опитвайки се да носи две дини под една мишница и в крайна сметка само усложни ситуацията в региона. От една страна е оста Америка – Европа, с която Турция е дълбоко свързана икономически и военно. От друга страна, са Русия и Иран, които укрепват позициите си в региона. През следващия период, докато търсенето на политическо уреждане в Сирия напредва, неизбежно ще трябва да се направи труден избор. Ясно е само едно, че този избор ще бъде исторически, тъй като пространството за маневриране в Близкия изток става все по-малко.

В сирийската игра сериозно навлезе Париж. Макрон заявява настойчиво за възможностите на мисията си за посредничество в Сирия, но преди всичко във формата на диалога между Русия и САЩ. Това само потвърждава прогнозата ни от януари тази година, че активността на Макрон ще продължи да търси постепенното изместване на Германия от водещата й роля в оста Берлин – Париж.

Тка наречената арабска коалиция в Сирия ще изблъсква Иран от Сирия и ще пречи на Турция. Може да се появят и нови проблеми за Русия. При такъв сценарий обективно интересите на Москва, Анкара и Техеран, дори и при наличието на някои различия между тях в Сирия, ще продължат да съвпадат по други въпроси.

Но между тези три страни все още няма стабилна ос срещу Запада.

Войната в Сирия не свършва, а постепенно се развива в регионална конфронтация с все по-опасни геополитически последствия

Д–р Огнян Гърков, дипломат, бивш посланик в Чехия и Словашката република

„Нападението над Сирия бе „каубойски” проект”и „Западът дезорганизира Близкия Изток”, заяви в пресклуба на радио „Фреквенци 1” чешкият президент Милош Земан. Западът разстрои Близкия Изток по невероятен начин. Президентът напомни за влизането в Ирак с аргумента, че там ужким имало оръжия за масово поразяване. Г-н Земан се солидаризира с оценката на своя предшественик Вацлав Клаус, който тогава бе заявил, че това нападение е безмислено. И вместо да се поучим от тази безмислица, ние допуснахме нова, която се нарича Либия, добави М.Земан. „Интелигентният човек допуска грешка и не я повтаря. Човек с посредствена интелигентност, по-скоро дебил, може да допусне две грешки. А какво да кажем за онези,  които допускат същата грешка 3 пъти? За да избегна евентуално международнообвинение ще констатирам само, че това е глупост”

Жоржета Пехливанова, дипломат в Испания и страни от Латинска Америка. Автор е на четири книги, член на БДД:

Реакцията на президента Радев може би се забави, но позицията му се различава от тази на българското правителство, което за съжаление избърза и е слаба.
Президентът Румен Радев застана на страната на световната демократична общност, която осъжда агресията в Сирия и съботните бомбардировки на "трите западни - велики" над Сирия, в противовес с международното право, ракетна атака над суверенна държава без санкция на Съвета за сигурност на ООН... Един държавен глава не бива да осъжда недоказано обвинение в случая със Сирия, преди експертите с мисия на Организацията за забрана на химическите оръжия да пристигнат в сирийската столица Дамаск и да разследват предполагаемата атака с химическо оръжие в град Дума преди седмица. Така че, позицията на президента запазва историческия имидж и престиж на България като миролюбива държава, която е за мирно решаване на конфликти - регионални и световни, залагайки на дипломатични решения и ходове пред военните.

Боян Чуков, дипломат,  външнополитически съветник в правителството на тройната коалиция:

Въздушните удари в Сирия няма да повлияят на дипломатическите отношения София – Москва, но България е част от Европейския съюз и НАТО, част е от международната общност и няма как да приветстваме и да сме доволни от използването на химическо оръжие”, заяви министърът на външните работи Екатерина Захариева пред bTV. Стана ясно, че джихадистите са използвали химическо оръжие в Източна Гута и Дума. Защо Екатерина Захариева не осъди действията на главорезите от ДАЕШ?
На България не й върви на външни министри. Само тази фраза на Екатерина Захариева е учебно помагало за неграмотна, безсъдържателна и клиширана логорея. Естествено, че подобна позиция изказана от външния министър на България не води до подобряване на отношенията с Русия. На коя „международна общност“ е член България? Че в НАТО и ЕС в момента има цяла палитра от позиции по отношение на бомбардировките на тристранната коалиция в Сирия. Светът не се състои само от НАТО и ЕС. Още по-малко НАТО и ЕС са „международната общност“.
Екатерина Захариева изрази надежда, че ситуацията ще се върне към международното право и дипломатическите разговори. „Ескалацията между Москва и Вашингтон е налице. Тя ескалира постоянно”, допълни Захариева. Но нали НАТО излезе от площадката на международното право и дипломатическите разговори. При бомбардировките в Югославия, Ирак и Сирия, къде Екатерина Захариева видя спазване на международното право от „международната общност“, към която според нея принадлежи България? Може ли да цитира резолюция на Съвета за сигурност на ООН на базата, на която бяха извършени въпросните варварски бомбардировки? Не може. Защото няма такава.