Защо  и как Китай

Наскоро беше представена книгата „Защо и как Китай” от Борислав Сретков пред препълнена зала в НДК и доста разнообразна публика: икономисти, дипломати, културни дейци, спортисти, многобройни приятели на автора. След представянето на автора, той разказа за мотивите си да напише тази книга и прочете части от нея. Вълнуващи бяха срещите и разменените подаръци с приятели и колеги от времето, когато е живял в България и прекрасните изпълнения на детския хор в края на срещата.

Книгата е резултат от преработени над 35 000 страници литературни източници, многобройни командировки и лични посещения в Китай, участие в семинари и конференции.

Преди въведението авторът е подбрал три показателни цитата за Китай от три различни епохи:

„Когато китайците усвоят нашите науки, един ден те ще прогонят европейците. Поради това струва ми се, че не би трябвало да се пропуска всяка възможност, да се обезщетимв чрез един обмен на техните знания”

Готфрид Вилхелм Лайбниц, немски математник /1705 г./

Китай е като един спящ гигант. ОСтавете го да спи, защото ако се събуди, ще раздруса света.

Наполеон /1805 г./

Мащабите на изместване , които Китай ще причини  на света, са такива, че светът ще трябва да търси  нов баланс през следзващите 30 или 40 години. Не е възможно да си мислим, че това е просто поредния голям играч в историята на човечеството.”

Ли Куан /1994 г./, бивш премиер на Сингапур

Включените в книгата теми са разнообразни /от философски, икономически, културни, пътеписни, та до лечебни/, но пронизани  от една обща идея: „всичко в този свят е свързано в едно поле, пропито от знание, логика, интелект и няколко положителни емоции, между които водеща е общочовещката любов. И най–важното, животът взет в своята цялост, е една игра. И структурните и същностни елементи на тази игра пронизват всяка дейност – в геополитиката, в икономиката, в управлението на инситуциите и компаниите, държавите и един футболен отбор или симфоничен оркестър, една банка илри един универститет....” Особен интерес представляват разделите за подхода към организацията и развитието на науката и образованието в Китай, за тайните на успехи на китайски бизнесмени, за определянето и преследването на националните интереси и още много други.

Авторът разчита книгата да бъде прочетена от максимален брой млади хора, родени след 1980 година. Посвещавайки я на дъщеря си, чиято картина „Златен флирт” е взета  за оформяне на корицата на книгата, Борислав Сретков отбелязва, че „само знанието, честността, човеколюбието, творчеството и уважението към мира и природата имат трайно бъдеще на тази планета”.

Това е един разказ за новата динамична Игра, водена след 1982 г. от възходящия Китай, нейните структурни елементи и характеристики. Китайската реалност, китайствеността и нейната холистична връзка с историята, философията, изкуството, образованието, математиката, производсдтвото, технологиите, иновацията, урбанизацията, парите, инвестициите, туризма, глобализацията, пазарите, икономика на знанеието и футбола.

Китай решително обявява на света: „Ние желаем да се превърнем в производствена суперсила. Ние желаем да се превърнме в интернетна суперсила”. Книгата „Защо и как Китай” проследява пътя към тези цели. И въпросът е не дали ще ги постигне, а кога?

Първата глава, озаглавена «Идеята ИГРА» е ключова за разбирането на подхода в разработването на следващите теми, твърди авторът при представянето на книгата. Той изхожда от принципите и правилата на ирата и игровия инстинкт на играчите в нея. «Защото игрите се печелят от тези, които създават и притежават конкурентни предимства.». И прехвърляйки се от футбола към бизнеса, а той е свързан не само с пазарите, а и с политиката и различни институции, задължително е да се спомене, че ключовият диференциращ и определящ фактор във всяка игра е Как и Какви решения вземат играчите.

В случая с Китай, след 1980 г., става въпрос за една по–голяма властова Игра, която е много комплексна, с един дългосрочен времеви хоризонт. Тази игра съвсем не е за подценяване.

Всяка една игра предполага четири основни компонента– същност, време, пространство и динамика. Това, което липсваше на Китай през последните 200 години бяха последните два компонента. Китай просто бе преценил, че не е дошъл техният момент за да влезе в голямата игра с шансове за успех. Към голямата същност и субстанция, и акумулираното време от 3000 години китайското ръководство взе решение да започне своята игра, вкарвайки в нея задължителните елементи Пространство и Динамика. Динамиката, която развива Китай, особено след 1992 г. не е позната в световната история. Китайците не оставят пространство на света, в което да не навлезнат. И освен това създават и нови пространства, в които просто налагат свои правила.

Хората играят игри не само за да се забавляват, но и главно за да подлагат себе си на тест. Те изпитват себе си. Известно е, че личности, които сами са основали и започнали свой бизнес, с много по–голяма вероятност биха се решили да го разширят, да поемат риск, отколкото ако са го закупили като готов. И ако един бизнес започне да носи загуби, вероятността да бъде разширен, е по–голяма в сравнение с една ситуаиция, носеща му печалби. Теорията на Peter Ayton гласи: «Хората са по–мотивирани от своите загуби, отколкото от своите печалби. И това води до увеличаване на рисковото поведение.”

„Всеки има желанието да спечели, но само най–добрите притежават волята да се подготвят за победа.” Тази мисъл на един аналитик казва много. И тя е свързана с един от най–важните елементи в структурата на играна– МОТИВАЦИЯТА. Същността на мотивацията отговаря на въпроса– Защо играем? И веднага следва вторият въпрос– Защо играем по този начин?

Но ние разглеждаме мотивацията като фактор в игровата структура на Китай. Китайците владет тънкостите на мотивацията не от днес. Просто те са разбрали, че сега е настъпил техният момент. И те знаят, че нямат право на грешка. Защото разбират, че няма нищо по–демотивиращо от едни неосъществени очаквания, без значение дали те са били реални или нераеалистични.

Ние не играем сами играта. Основната грешка е неотчитането на факта, че влизането на нов играч в нея по правило я променя. След 1992 г. Китай се появява като нов, активен играч в Голямата Игра. Но китайците владеят едно много важно условие на играта. Когато самата собствена организация–отбор е новият играч в играта, това предполага едно ново собствено стратегическо планиране, основано на новите реалности, а не на старите навици, опит и традиции. Тук Китай е много силен, променяйки постоянно себе си и успоредно с това и планирането си. Плановите петилетки в Китай през последните 30 години са едно ярко доказателство  за това. Това е и в основата на китайската динамика в Играта.

Главната изпълнителна сила в играта са състезателите. Футболната игра, преди да се манифестира на терена, протича в главите на състезателите. Силните играчи са и големи стратези и разбират от разкриващи им се възможности. Те знаят, че решаващи в една игра от 120 минти например са два или три мига.

Способността да използваш открилите се шансове е типична за класните футболисти.

Но най–голямата сила в един футболен тим дава степента на колективното мислене. Това е основен белег на големите отбори.

И стигаме до групата  на подръжниците на играта. Във футбола на първо място това е публиката. Ако няма публика, значи играта е загубила смисъла.

В бизнеса подръжниците са клиентите на фирмите, техните доставчици, акционерите в акционерните дружества, държавата, чуждите партньори. В това направление китайският пример е особено показателен.

И стигаме до „Конкурентите”. Истинските майстори в Играта имат способността точно да определят, кои са действителните конкуренти, изучават ги, учат се от тях.

И на тази основа определят детайлно своята концепция, своя план или продукт. В тази област китайците са уникални. Те знаят всичко за своите най–големи конкуренти, нямат проблеми да копират техните продукти, вадят дори някакви загадъчни сили и ресурси при необходимост да ги откупуват заедно с техническото им знание, ноу–хау, дистрибуторска и клиентска мрежа. И ако е нормално фирмите да се конкурират за пазари, Китай съвсем съзнателно е развил най–големия пазар в света. И понеже в света има голяма конкуренция за капитали, Китай,познавайки енергията и силата на парите, са създали една своя невероятно мощна парично–кредитна система, която е направила излишни чуждите инвестиции в тази страна.

Най–голямата битка на китайците предстои на международен терен, за признаване конвертируемостта на тяхната национална валута. Там теренът е много неравен, неокосен, на места наводнен и не ясно кой е назначил съдийската бригада на мача. То е ясно де, но не  е наша работа. Китайците отлично знаят, че да си истинска велика сила трябва да притежаваш една своя национална валута, която да е призната и конвертируема по целия свят и да има статута на долара или златото. Или да бъде една международна, резервна валута. Тук през последните 6 години Китай е особено динамичен и активен и е може би само на няколко години разстояние от този възлов гол в международната голяма игра.

Във Втория раздел авторът отбелязва: „Убеден съм, че китайците отлично знаят, че пътят нагоре и напред няма да е линеен. Ще има криволичения, обиколки, залягания в някой окоп, отстъпване на някой фронт назад, ще потъват тепърва много пари в уж обещаващи инвестиционни проекти. Големият въпрос е, как да бъдат подготвени те за няколкото „Черни Лебеда”, които биха се появили в най–нвеочаквания момент на даден голям стоков пазар, или в някой чувствителен регион, или като някое фантастично сложно природно бедствие. Типичното за тези „Лебеди” е, че се появяват от Нищото, без предупреждение и променят за секунди основните условия, обстановка и правила на Играта.

„Дали това, което се нарича „Напредък” не представлява често едно отстъпление? Цялата активност, стресиращата деятелност и размърдване, технологичното развитие– дали е направило хората по–щастливи, по–мъдри и миролюбиви? Истинският Напредък означава да се концентрираш върху Същественото, Човешкото, Простото. Естествено, че техническите и културните достижения, теоретино са допринесли човекът да се освободи от някои принуди. Но в действителност това не се е получило, а точно обратното: Загубена е била вярната мяра, защото човекът не е разбрал къде и кога би било времето да задържи всичко в себе си и да се замисли върху себе си” Дао

В Трети раздел авторът се спира в философските корени на Китаизма, а в Четвърти– на пластовете и следите.

Проблеми със собственото здраве отвеждат автора до досега с китайската нетрадиционна медицина, което го кара да опише някои от ключовите знания и техните елементи. Китайските лечители, които ползват древни знания, добити по пътя на личното обучение и предаване, казват така: Човекът като биосистема се държи на три основни енергийни  потока, които идват от космоса– Енергия, всемирна, универсална Любов и Интелигентност. Само когато човек успее да експлоатира тези три мощни източника, той би бил в състояние да бъде в хармония и да получи така желания и търсения от всички успех в живота. Затова е необходимо човек да използва всички свои сетива и винаги да бъде концентриран и отворен, с голямо внимание и сетивност за възприемане, да приема и отчита честотите на тези три потока. В един курс на китайски лечител–лидер, той много ясно и убедително разказвае, как има хора, носители на горяма енергия, безспорно много важна компонента , които работят активно със сърдечния енергиен център, но не успяват да ползват всемирния интелект, който е около нас и дори в нас.

Китайците имат два термина за интелигентност – Едната е ментала, съзнателна и е свързана със съзнателните усилия по придобиване на знания– 10 семестъра в университет напромер. А другата е т.нар. пряка–директна интелигентност, при която човек директно влиза в канала на всемирния интелект и черпи знания от него.

Тази теория казва и нещо друго– в света нищо не се губи като информация. Всяка една наша дума се отлага във всемирната памет на Космоса– да го наречем „харддиск” или „Акаша”, както го наричат в литературата. Затова древните китайски знания, които се владеят от съвременните китайски лечители, учат хората на нещо много важно. А именно,  че силата на думата е изключително мощна. Има силни, има и слаби думи, но преди да изречете една лоша дума, помислете няколко пъти, защото ние сме така устроени. Те буквално казват: Това, което излиза от нашата уста е много по–важно от това, което влиза в нея.

В книга на един известен китайски лечител, когото познавах, намерих едно много просто и точно според мен обяснение за нещо, което  ме е вълнувало от младежките години. Попадайки примерно в една  непозната работна стая в една институция, където седят 8 или 10 души, естествено, оглеждам за  две или три секунди всички присъстващи и търся, да речем, конкретен човек. И странно, веднага получавам точна оценъчна информация, според която двама от присъстващите ми стават крайно несимпатични, трима бих казал неутрални, а двама или трима силно ме привличат и страхотно ми харесват като излъчване, доставяйки ми истинска радост и желание за непринудено общуване и контакт. Китаецът казва, знаете ли защо това е така, че много добри професионалисти  и подготнвени хора и такива, които са образовани, обучени, управляват фирми, оркестри, колективи, пишат прекрасни софтуер или сръчни хирурзи, са ви от пръв поглед подчертано несимпатични? Ами защото те вършат цялата си дейност, включително общуването с колегите, с познатите, с Вас, използвайки основно своята солар–плексус  чакра, а не сърдечната чакра. Солар Плексус е енергийният център на човека, който  е в основата на амбициите, завистта, омразата, съревнователния хъс, стиснатостта и накратко бива наричан «центърът на свинските енергии». Оттам се емитират енергии с некачествена честота и те правят човека несимпатичен, още преди да си е отворил устата. Сърдечният енергиен център–чакра произвежда честотите на човешката любов, съчувствие, благорлазположеност, желанието да направиш добро, да дадеш, без да ти поискат. Тази честотна радиация прави човека симпатичен, дори без да го познавате.

Да се прави бизнес в Китай никак не е лесно. Авторът цитира президент на чужда фирма, който формулира 10 правила да правиш бизнес в Китай, които продължават да са валидни:

1. В Китай всичко е възможно
2. Нищо не е лесно.
3. Търпението е ключът към успеха
4. Отговорът „Yes” не е задължително индикация за съгласие или потвърждение
5. You dont understand China /Вие не разбирате Китай/ означава несъгласие
6. Provisional regulations /временни регулации/, означава, че правилата могат да се сменят по всяко време, дори и със стара дата
7. Basycally, no problem /Принципно, няма проблем/ означава Голям проблем
8. Подписване на договор, означава началото на реалните преговори
9. Когато сте оптимистично настроен, мислете за правило номер 2
10. Когато сте отчаян, мислете за правило номер 1

Последният раздел е озаглавен „Какво да очакваме и какво предстои?”

За автора:

Борислав Сретков е роден на 10 11 1952 година в София. Майстор на Спорта.

От 1971 до 1979 г. е в първия футболен отбор на клуб ЦСКА. Шампион на страната по футбол 4 пъти за мъже и 3 пъти носител на Националната Купа по футбол. Той е сред героите на ЦСКА, детронирали митичния Аякс в турнира за КЕШ през 1973-а.

Завършил е Немска езикова гимназия през 1971 г. и „Международни икономически отношения” през 1978 г.  във ВИИ „Карл Маркс”, София.

От 1979 до 1989 г. работи в областта на външноикономическите отношения в България и в Скандинавия.

От 1990 до 1999 г. е управител на външнотърговска фирма. От 2000 година работи и и живее зад граница.

Владее немски, английски, руски, шведски  и ползва френски и гръцки езици.

Книгата „Защо и как Китай” е издадена през март 2018 г. в София в обем от 405 страници. Дизайнът е на Кристина Среткова /www.uhistina-sretkowa.com/, коректор е Светломира Манова, Печат „АйПринт”.