НАТО изисква повече пари, способности и възможности
Симеон Николов
Срещата на министрите на отбраната, която се проведе на 14 и 15 феврари в Брюксел, имаше за цел да подготви срещата на високо равнище на НАТО през юли 2018 г.
На нея нямаше много нови моменти, защото темите бяха предварително дискутирани в общественото пространство. По сполучливия израз на генералния секретар на НАТО Столтенберг става дума за повече пари, способности и възможности и принос на страните.
Единствените конкретни решения бяха:
1. Създаване на две нови командвания с единствената цел за възможно бързо придвижване на войски и техника в източна посока, т„е„ към руските граници. Необходимостта от такива бе аргументирана от ген.секретар на НАТО Столтенберг с познатата теза за нарушаване на международното право от Русия с анексиране на Крим, а оценката му бе, че отговорът е «отбранителен и премерен». Осигуряването на безпрепятствено придвижване на войските и техниката се предвижда при напрегната обстановка или случай на война, което веднага прави впечатление, защото към задействане на силите за бързо реагиране при военна опасност се прибавя и възможноста за същите действия при широкото и неопределено понятие за усложняване на обстановката.
Едно от новите командвания ще бъде дислоцирано в Германия /Кьолн или Улм/, където се намира такова със сходна дейност: Мултинационално командване за оперативно управление, специализирано за провеждане на мултинационални операции на ЕС, НАТО и ООН. Необходимостта се обяснява с проблемите, които бяха констатирани и при последното мащабно учение в Източна Европа през 2017 г. с прехвърляне на войски от запад в източна посока. Още тогава американски генерали заговориха за създаване на «военен Шенген». Премълчаваният проблем обаче е, че освен премахване на бюрократичните спънки на границите, ще се наложи изграждане и ремонт на пътища и мостове. И тук възниква въпросът за състоянието на същите в България и какви средства и от какъв бюджет те ще бъдат приведени в изправност, когато в същото време сме затруднени в превъоръжаването на армията.
Второ командване /Joint Force Commаnd/ ще се създаде в Атлантика за защита на морските пътища между Северна Америка и Европа, но не е ясно дали ще бъде дислоцирано в САЩ, Португалия или Великобритания.
Във връзка с това се обмисля реактивиране на Исландия като военна база. Там имаше такава до 2006 г., когато САЩ я закриха. Въпреки, че Исланидя е толкова далече, аргументите за база там бяха същите както за Черно море. Освен руските подводници, минаващи оттам, важна е и защитата на кабелите за пренос на данни, чието евентуално прекъсване може да доведе до огромни последствия за информационния обмен във военно време. В американския военен бюджет за 2018 г. са предвидени 14,4 млрд долара за възстановяване и модернизирана на базата в Исландия. Една странно висока сума. Не е ясно обаче, как ще бъде преодоляна съпротивата в тази страна, като се има предвид, че от 2017 г. управлява «ляво–зелена» коалиция, която поставя въпроса дори за излизане от НАТО.
По отношение на Източна Европа във военния бюджет на САЩ е предвидено увеличаване от 1,7 на 6,5 млрд долара. Регионалното командване на САЩ за Европа трбва да е в състояние да въздейства сдържащо и да нанесе ефективен ответен удар, подчертават военните стратези. Т.е. може да се очаква по–голямо американско присъствие, обучение и подготовка чрез военни учения, изграждане на необходимата структура и по–добро сътрудничество с партньорите.
Поради оценката, че расте напрежението в Европа е взето решение за създаване на Център за кибероперации, който ще бъде разположен в Монс, където е главната квартира на НАТО. Белият дом се закани на Русия, че ще има "международни последици" за руската военна кибернетична атака срещу Украйна от юни 2017 г., която й приписа. Преди това британското правителство направи подобно изявление. Не стана ясно, защо пък „военна”, какви доказателства има, ответен удар ли ще последва или някакви санкции. Ето как се налива масло в огъня.
2. На второ място след новите командни структури бе засегнат въпроса за разходите за отбрана на страните членки. Генералният секретар Столтенберг изрази задоволството си, че през тази година 8 страни–членки постигат или прехвърлят границата от 2% за военни нужди, което му дава основание да прогнозира, че през 2024 г. те ще станат минимум 15 страни. Това е окуражаващо начало, смята той, като се има предвид, че 2014 г. бяха 3, а 2016 – 6 страни. Може би затова този път генералният секретар Сотлтенберг си спести критиките си към конкретни страни. Възражения досега имаше например Германия, но тя заяви, че ще се справи. В речта на френския премиер Édouard Philippe се съдържаше уверението, че Франция възнамерява да повиши военния си бюджет през следващите години.
България е поела разбира се същия ангажимент, но дали ще го изпълни при това отношение към проблемите на отбраната, е под въпрос. Засега е ясно, че за през 2018-а година, когато пак са планирани около 400 млн. за превъоръжаване, от които 200 млн. за първите разходи за бойни самолети. Целта би трябвало да бъде постигане на 20% и повече от военния бюджета за превъоръжаване, както е в повечето страни от НАТО.
«Първенци» са разбира се САЩ с 3,61%, Гърция с 2,36%, Естония с 2,18%, Великобритания с 2,17, Полша с 2,1%, Франция почти 2%. Следват Турция, Норвегия, Литва с над 1,5%. Под тази граница остават Латвия, Румъния, Португалия, България, Хърватоия, Дания, Словакия, Италия. На предпоследно място е Испания, а на последно– Люксембург с 0,42%.
Фокусирането върху тези проценти обаче не е най–важното. След 2014 г. се създадоха критерий отразяващи реалния принос на всяка страна и въоръжените й сили, техните способности. А за Германия 1,2% означават 37,1 млрд евро, а за България 1,28% са само 550 млн евро.
3. На трето място бе обсъден въпроса за значително уеличаване на военното присъствие в Ирак по настояване на САЩ. Официално тези сили ще обучават иракската армия и ще сдъдействат за организационното й структуриране. Основният замисъл обаче е изтласкване влиянието на Иран, което вероятно ще изисква прилагане на сила спрямо някои групировки и интензивна разузнавателна дейност на терен. Освен това, в края на януари т.г. отряди на «Ислямска държава» възобновиха своите атаки и овладяха отново някои селища. Месец преди това в Турция се проведе тристранна среща на началниците на генералните щабове от САЩ, Турция и Ирак с цел съгласуване на борбата срещу «Ислямска държава» и сепаратистки терористични организаиции». Така че официалното съобщение за изпращане само на военни за обучение, едва ли отговаря на истината. На тази странна среща е обсъдено и сътрудничеството на САЩ с кюрдите, което прави обяснимо, защо към «Ислямска държава» е добавено и «сепаратистки терористични организации», очевидно по настояване на Турция. Съюзникът на Русия преговаря зад гърба й със САЩ, а последните се стремят да го откъснат от нея и да запазят съюза с кюрдите, които изнесоха битката срещу «Ислямска държава» с американска военновъздушна помощ.
Германия има в момента 120 военни в Ирак и неофициално заявява, че би могла да ги увеличи до 1000. Какъв ще бъде отговорът на България и ще възобнови ли своя контингент? Обществеността едва ли ще посрещне положително такова решение. Както е известно, през цялата ни мисия в Ирак сме дали общо 13 жертви и над 30 ранени. Не би трябвало да има нужда от по–голямо присъствие в Ирак, след като през миналата година иракските сили показаха по–добри способности, отколкото в близкото минало, а конференцията за възстановяване на Ирак от 12 феврари в Кувейт предвижда необходимост от 88,2 млрд долара, от които 22 млрд в краткосрочен план. Странното е, че САЩ няма да участват с финансови средства, докато Турция ще отдели 5 члрд, а Великобритания в продължение на 10 год. ще инвестира по 1 млрд, което показва определени икономически интереси и гарантирането им и с военни средства.
Както на срещата, така и в медийните коментари възникна отново въпросът за подкрепата на политиката на НАТО.
Според доклад да сигурността на Центъра за стратегическо управление и института за проучване на общественото мнение в Ааленбах, населението в Германия например не приема по–високи разходи за отбрана. Само 22% считат Бундесвера за добре въоръжен и способен за провеждане на военни операции. Само 45% имат доверие в армията. Доверието в НАТО е по–високо– 48%.
За сравнение в България армията се радва на 51% одорение, а доверието в НАТО е 38%. Българите вярват повече в ЕС– 62%.
Изненадващо е,че опасенията от външна заплаха в САЩ са се повишили до 40%, докато доскоро американнците въобще не влизаха в първата тройка– в Северна Корея– страхът е сред 73% от населението, а в Иран– 37% от иранците.
Русия като заплаха виждат само 28% от германците.
В България данните на Галъп в годишния доклад, представен само преди две седмици, сочат, че оценката на българите за международната среда за сигурност е следната: 36% – проблемите по–скоро се увеличават, 38% – не могат да преценят и 26% – проблемите по–скоро намаляват. Това показва и една изключително ниска информираност –38% не могат да преценят, което сигурно се дължи на фокусирането на медийната политика върху скандали и втрешни проблеми и загърбване на сериозните външнополитически и военни предизвикателства. А може би и в спада на общото образователно ниво и проблемите за оцеляване на българина.
|