Сигурността не е продукт, който може просто да се купи Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 22 Май 2017 19:27

Сигурността не е продукт, който може просто да се купи

Отбраната в бъдещата Програма на правителството и тенденциите в Европа. Наборна служба? Новият боен самолет– национални или лобистки интереси

Симеон Николов за «Епицентър» 20.05.2017

Предстоящата разширена правителствана програма ще трябва да поправи разочароващото впечатление от приетите Приоритети за управление 2017– 2021 г. особено в раздел «Отбрана», както и за целия сектор «Сигурност». Дали свиканият от президента Радев КСНС на тема «Рискове и заплахи за националната сигурност» на 30 май т.г., т.е. след срещата на НАТО на 25 май, ще помогне да се промени нещо в положителна посока, предстои да видим. В ръцете на експертите «постните» 5 точки за отбраната със сигурност ще придобият по–приемлив вид, но първоначалните сигнали от МО и особено някои кадрови назначения пораждат съмнения за това.

Няма специалист в сферата на сигурноста, който да пропусне като приоритет един преглед на необходимостта от преразглеждане и актуализиране на основополагащи документи като «Концецията за национална сигурност» от 2011 г., която отдавна плаче за актуализация или приемане на нова такава. Най–крещящо бе отсъствието сред тези «приоритети» и на «човешкия фактор», който е в основата и за който така много обичаме да говорим на празници и преди избори.

Още по–големите опасения обаче са, че за да нахвърлят бедничките 5 точки за приоритети в отбраната, политиците и техните военни съветници очевидно не са взели предвид важни тенденции в армиите на страните–членки на НАТО, които ще изискват коренна промяна на организаиията и подготовката на въоръжените сили.

 

Така например Германия планира основополагащи промени за бъдещото развитие на насоките на Бундесвера и военните способности. Основното в тях е въоръжените сили да се концентрират повече върху защитата на страната и възпиране на потенциален противник, а не толкова върху мисии в кризисни региони в чужбина, като реформата ще се извърши реално за 15 години, а числеността на армията ще се увеличи от 180 00 на 200 000 души. От това произтичат нови планове за организацията и необходимо ново въоръжение. Реформите са точно в обратната на следваната досега посока при почти всички страни–членки на НАТО, да се готвят предино контингенти за мисии в чужбина, да  се съкращава бюджет и армия, да се отменя военната служба и т.н. Ако някой иска да напомни, какво се записали предвидливо в документите, значи сме изпреварили всички в НАТО, да вдига папката над главата и напред към границата.

В гръцкото правителство и в Парламента скоро ще бъде внесена нова военна доктрина, която също се обръща повече към защита на собствената страна, изграждане на «Интелигентен ракетен щит», по–изгодни сделки за нови бойни кораби , самолети и др.  За «слепите» привърженици на стари F-16  в България: Гърция както и още няколко други държави ги изхвърлят от въоръжение. В Атина 35 «стари щайги» от типа на тези, които иска да купи България са обявени за продажба, но няма кой да ги купи. Гърция запазва разбира се по–новите модели.

 

Втората тенденция се очертава в посока изграждане на европейски отбранителни  способности и развитие на отбранителната индустрия, която бе подкрепена официално и от българската страна. Проблемът е, че България със своите слаби военни способности може да изпадне в периферията, предвид на интересите на «големите» в Европа. По-реално е да се възползваме от финаносвия фонд за военната индустрия. Освен това, заложеното в новата проектопрограма на Бундесвера «вграждане» в структурите на армията на части от въоръжените сили на други европейски страни, е практика, за която ние в България не сме психологически готови, ако се наложи. Да си представим, че ни «посъветват» да направим това с Турция. Шансът е с активна политика да се предизвиа масирано финансиране за изравняване на степента на сигурност в ЕС и не се позволи реализация на някои американски сценарии като възпираща ос Турция–България–разделена Македония– Косово– Албания или до идеята на госпожа Нюланд за ос от фронтови държави от Балтийските страни до България под контрола на САЩ.

 

На трето място, независимо дали ни харесва или не, много страни–членки на НАТО и  извън Алианса отиват към връщане на наборната военна служба, а някои въобще не са я отменяли. Запазиха я в Австрия, Швейцария, Дания, Норвегия, Естония. В Холандия освен възстановяване на задължителната военна служба ще се въведе такава и за жените. Финландия взе такова решение 2014 г. и също включва и жените в него. Швеция, каоято не е член на НАТО също реши да въведе наборна служба, а за жените –доброволна. Литва, която се отказа от наборна служба заедно с България 2008 г., започна връщането й от 2015 г. и ще приключи 2020 г.  В момента е внесено аналогично предложение в Германия, която имаше смесена система до 2011 г.  Новият френски президент Макрон включи в програмата си връщането на наборна военна служба.

Не може да се отрече, че във високотехнологичното време, в което навлизаме, професионалната армия е най–ефектевна. Сред аргументите за връщане на наборната служба обаче, на преден план излизат усложнената геополитическа обстановка и нарастващите рискове, недостига на кадри за професионалната армия, необходимостта от бързо нарастване на силите при заплаха, промени в нагласите в отношенията армия–народ–задължения към родината.

Решението на България през 2008 г. не беше грешно, а прибързано под натиск с проводник в Парламента Филип Димитров, да изпълним в срок една препоръка. Литва също се подаде на  натиска, но Полша например отказа и остави този срок за 2012 г. Ако се извадят от архив анализите, които привихме тогава в България, но политиците не се съобразиха с тях, ще видим, колко сходни са те с аргументите на немците днес, с които внасят предложение за възстановяване на военната служба. А ако политиците ни не бяха докарали кадровата криза,  подкопаване авторитета на военните, драстични съкращения на бюджета и забавена модернизация, днес нямаше и ние да сме изправени пред същата необходимост.

Немските експерти твърдят, че без наборна армия Бундесверът ще се превърне в наемна войска, а дългосрочно може би и в «Чуждестранен легион». Ако войника може само да бъде купуван, се променя състава на армията, тя се «брутализира». Наборната служба е най–добрият инструмент за създаване резервоар от кадри за професионалната армия. Наборната служба функционира по–добре, отколкото всички центрове за набиране на перспективни кадри и всички PR-кампании. Сигурността на една страна не може да се делегира. Сегашната аутсорсингова идеология е впрочем типично неолиберално, враждебно на държавата мислене. Така се губи разбирането, че сигурността не е продукт, който може просто да се купи, едни да умират,  а ти да абдикираш. Само една наборна армия напомня на всички, че сигурността касае всички. Задължението за военна служба въздейства омиротворяващо, защото армията бива използвана много по–внимателно от политиците и аргументът «Да не е подписвал договор» не минава при екстрена ситуация.

 

Добре е, че в България започва дискусия по тази тема, но нека да уточним, че в приоритетите за управление въобще не е посочено «връщане на наборна служба, а само «въвеждане на военно обучение и разширяване възможностите за доброволна военна служба». Впрочем, писма в МО постъпваха още през 2008 г. от младежи, които желаеха да преминат доброволно военна служба в определен от нас срок. Ще има проблеми, защото разрушихме материалната база, няма да има пари за осигуряване на офицерски състав. За нас важат обаче всички аргументи на немците, освен това една смесена система като тяхната, а може би само с въвеждане на доброволна служба,  би ни позволило да запълним липсващите 5600 свободни места в армията и да попълним резерва. Най–положителното въздействие обаче би имало придобиване на знания, навици и дисциплина в младежите, поне способности за реакция при терористични нападения, катастрофи, оказване на медицинска помощ и т.н. Нежелаещите ще миват т.н. алтернативна служба. За съжаление, голям ще е процентът и на неотговарящите на критериите за военна служба.

А защо не и да помислим за възприемане на елементи от Швейцарската система, където мъжете в три възрастови групи съхраняват оръжието под леглото си и за 4 часа армията от 22 000 може да нарастне на 650 хиляди, а за 2 денонощия – на 1,7 млн. А България се намира на много по–опасен кръстопът. Но Швейцарската държава е осигурила 350 бойни самолети и 100 хеликоптери, българската разполага с 6 самолета, които в момента летят и с 6 бойни вертолета.

Медиите имат голяма роля в такава дискусия, а за съжаление за да изпълнят журналистическото правило за «мнението на другия» допускат в тях абсолютно политически неграмотни хора, които подвеждат общественото мнение. Последната лъжлива опорна точка и ред неверни твърдения прозвучаха в неделно предаване по обществената БНТ: Наборна служба имало в други страни, не в НАТО и то при диктаторски режими. И водещите не възразиха.

 

При изготвянето на програмата на правитеството би могло да се помисли и за следното: През 2007–2008 г. бе саботирана идеята за създаване на национална гвардия, разпределена по области, която щеше да има значима роля и при бедствия и при заплахата от мигрантски поток. Изготвени бяха два проекта, станали жертва на партийни пристраситя. Днес би могло да се заимства практиката на балтийските страни за създаване на пригранични батальони, което не означава връщане на гранични войски, но ще уплътни и специализира решаващите задачите по границите с нелегалните бежанци. Да се изпращат на дежурства представители от бригада «Специални сили»  е все едно да изпратиш главния хирург  да записва пациентите на входа на болницата. Появилите се коментари в пресата, в които се цитират макар и от уважавани автори, колко ловци и колко въоръжени охранители има в страната, което правело ненужна както наборна служба така и други формирования, са меко казано наивни. Те не са организирани, подготвени, не могат да попълнят дори резерва на армията.  И в морето има ята от стотици хиляди риби, но те много бързо попадат в мрежите и трюмовете на корабите.

 

Следващия голям проблем, който се задава, независимо от записаното в програмата е дали и как ще се случи модернизацията на армията. Лошите сигнали са връщането на военнотехническата експертиза по избора на нов боен самолет и появилите се отново политически и лобистки интереси. При това експертната оценка ще се върне при същите автори, но самият факт вече е форма на натиск тя да бъде изменена. А представената експертна оценка не можеше да бъде пристрастна, защото се базира на стандартите на Съюзното командване по операциите и конкретни критерии към бойните способности. Само два аргумента безапелационно поставят новия самолет на първо място  и ще е много трудно лобистите за стария F-16 да обяснят позициите си. Жизненият цикъл на новозакупен боен самолет е 40 години, а остатъчният такъв на стар самолет е 15 години. Летателните часове на първия са 8000, остатъчните на втория са 3000. Това означава, че най–късно след 12  години ще трябва да се подготвя нов проект за закупуване на други самолети. Твърди се, че цените в офертите на Грипен и F-16 са близки една до друга. Ако сега платим за стари самолети на два транша за 8 плюс още 8 през 2022 г, то през 2030 г. и  2035 г. ще платим още веднъж и то много повече за нов самолет, защото днешните F-16 ще са на 50–55 г. при пределен живот 40 г..

Вторият аргумент е, че само при нов продукт се предлага офсет /компесаторна сделка/, която в случая се твърди, че е 105% от цената на самолетите. Това означава, че Швеция ще инвестира такава сума в други икономически сектори в България. В Унгария, която взе на въоръжение «Грипен», тези шведски инвестиции продължават да осигуряват 5% от БВП на страната!

Този който направи губещия избор ще извърши престъпление по служба, причинявайки значителни финансови щети на държавата в перспектива съгласно първия аргумент и загубата на значителни финансови инвестиции в държавата съобразно втория аргумент. Да не говорим за подръжката на самолета, която е по–евтина при новия, за цената на 1 летателен час– 4700 щ.дол. срещу 30 000 щ.дол, за проблемите с пистите и оборудвването за стария, за по–доброто въоръжение на новия, за спиране производството на F-16 и още много други неща, с които военните са добре запознати. Впрочем в досегашните коментари никой не оборва лобито на F-16, че за тях се иска плащане накуп, а за «Грипен” има разсрочено плащане. Безобразно се лъже и за цената, на която Румъния взе от Португалия и САЩ стари F-16. На двете страни са платени общо 628 млн евро, което прави 1.250 млрд лева, а цената на 1 брой е била 57 млн евро. /Цената на нов «Грипен» е 43 влн евро./

А медиите и по тази тема допускат абсолютно некомпетентни коментатори, които стигат до смешни твърдения, че придобиването на Грипен бил в полза на .....Русия, че бил несъвместим и какво ли не глупости, смятайки, че така доказват някаква вярност към страната–производител, а всъщност помагат на фирмите зад лобито, които ще доставят резервните части за «старите щайги».

 

Не трябва да се позволява на политиците да прикриват решенията си с аргумента, бедни сме, нямаме достатъчно пари, а да се контрират с въпроса, какво направихте да не изтичат ежегодно минимум 8 милиарда от държавата. Сред хвалбите на управлявнащите от ГЕРБ през втория им мандат, че осигурили 1,5 млрд повече приходи, имаше едно изказване, което никой не коментира: «Е, попритиснахме някои, ще ми се разсърдят десетина души в държавата......» Ами притеснете и другите 90, или имате интереси или опасения да не ви се «разсърдят», че иначе ще се разсърди народът!

 

Опасенията са, че управляващите няма да се ръководят от националния интерес, а от погрещно схващана солидарност, така както угодиха на САЩ и разочароваха 8 европейски държави, отказвайки «Южен поток», така както спряха проекта Белене заради чужди интереси и обрекоха страната и конкурентността на българската икономика за десетилетия напред, така както не изпратиха делегация в Пекин на конференцията за «Новия път на коприната» /Един пояс един път/ миналата седмица, защото САЩ нямали интерес, а в нея участваха 100 държави, там се разпределят 1 трилион долара, от които Сърбия например ще получи 6 млрд. Но нещата са още по– зле. В интервю вече като бивщ министър Ненчев потвърди това, което обяснихме още преди година, защо бави проекта за самолета и за подръжката на МиГ29 – по–добре било в България да се настанят съюзнически сили, разбирай американски. Ненчев се хвали и с друга сделка: откупуването от държавата на бившият «Терем– Г.Бенквоски», сега «Авиомакс» било със замисъл там да се създаде логистичен център за ремонт на изтребители F-16. Добра идея. Но кака така се инвестират 29 милиона преди да е проведен търг и да се знае, кой ще спечели? Ето ви доказателство, че от самото начало управляващите са предреширли нещата и се опитват да ни водят за носа. Впрочем този проект веднъж бе спрян през 2009 г., втори път през 2012 г., а днес отново е пред риска да бъде отложен, ако не стане така, както иска едно лоби. И то все от една и съща политическа сила.

 

Назначенията в МО при това правителство не обещават нищо добро. Лобито за американски самолет наложи свои хора. Сигурно ще се върнат и тези, които се опитаха да нагласят данните в експертизата за самолета преди служебният министър да уволни проф. Тагарев. Връщат се и идеолозите на онази злополучна първа версия на «Визия 20/20», в чийто политически увод почти обявиха война на Русия. Назначаването днес на служители от екипа на Ненчев, на които им се «губят» 60 млн или са назначили над 70 души без конкурс, които изпълнили исканията за назначаването на онази дама, разледвана за проституция, или онзи директор, бивш селски счетоводител, или тези, които са договаряли с точно определена американска фирма нова бранирана машина за пехотата и други такива, не са добър знак за онова, което ще наблюдаваме в близко бъдеще, ако новият министър не покаже здрава ръка и не допусне никакви компромиси с лобита, далавераджии и политически заигравания. И най–важното: не наруши добрия тон с президента, съмнение за което предизвика репликата му на последното заседание на правителството, че ръководителят на делегацията на срещата на НАТО на 25 май Румен Радев нямал право и на нюанси в подготвената позиця, представена впрочем от МВнР, а не от МО.  Главнокомандващият не е кукла на конци, но очевидно старите кадри в МО проговарят отново през устана на новия министър. Странна е и логиката на Бойко Борисов – «кажете в Брюксел, че изпращането на  наши войници да рискуват живота си е много повече от купуването на техника». Но нали ако нямат нова бронирана машина за пехотата, проектът за която още не е стартирал, ако не са добре оборудвани, ние ги подлагаме на по–голям риск!

На заседанието на КСНС при президента на 30 май, всички тези въпроси трябва да бъдат пределно точно изяснени.