Как ще управлявате господа? Докато се огледате, войната ще свърши!

Симеон Николов

Спорът, който възникна миналата седмица за това, дали министърът на отбраната е поел без мандат ангажименти на срещата на министрите на отбраната на НАТО по увеличаване на военното присъствие в Черно море, който повдигна отново въпроса за т.н. Черноморска флотилия, бе предизвикан от нарочно съвместно изявление на двама представители на досегашните управляващи с подчертано предизборен замисъл.

Бедата е, че това разкри и едно морално падение, защото именно единият от тях, бившият министър на отбраната Ненчев бе в центъра на скандала, участник и двигател на идеята на румънския му колега за създаване на Черноморска флотилия, сега отправи обвинения към политически противници. Което напомня на Конфуций: „Посочиш ли някого с пръст, помни, че трите пръста сочат към теб.” Това безочие взриви реакциите в левия политически лагер,  а в други събуди съмнения, дали пък наистина служебният министър на отбраната не е прекрачил пълномощията си.

Основното впечатение, което се налага от разразилия се словесен двубой е, че политическите партии в продължение на няколко дни не можаха да се ориентират, кой какви ангжажименти е поемал, как стои този въпрос в НАТО, което пък предизвика серия от взаимни нападки. На 20 май 2016 г. генералният секретар на НАТО Столтенберг ясно посочи: „България, заедно с Румъния и Турция поискаха увеличаване на корабите на НАТО в Черно море”. Дори и без създаването на Черноморски флот, участието в почти непрекъснати военноморски  учения налага да се разчита на военноморски бази в Румъния и България с всички последствия от това. Още в разговора си с  командващия румънските ВМС вицеадмирал Alexander Mitsui на 05 април м.г. по време на военноморско учение, командващият Шести американски флот James G. Foggo потвърди, че целта е „активното морско изтласкване на Русия от Черно море от НАТО като цяло и Румъния и Турция в частност”. Следователно, ясно е „Кой?”, ясно е „Защо?” Но ако не виждаш събитията зад гърба си, няма да ги видиш и пред очите си в бъдеще.

Затова емоционалната реакция на всеки наблюдаващ от страни безпристрастен експерт можеше да бъде само една:

Как ще управлявате господа политици, като не можете да се ориентирате с дни в ситуацията, като очевидно нямате нито собствен, нито екипен капацитет да формулирате ясни тези, кореспондиращи с националната сигурност на страната? С хората, с които напълнихти листите за изборите– спортисти, артистки, певици, синчета, функцинерчета?

В една нормална държава никога по подобен въпрос нямаше да се стигне до там,  президентът да излиза с укор към политиците, че темата сигурност не търпи некомпетентност и да им разяснява за какво става дума.

Още от пръв поглед прави впечатление липсата на обща култура по сигурността. Как иначе да си обясним, че всезнайковците по темата не съобразиха, че висшестоящият орган в НАТО, срещата на върха на 08 и 09 юли 2016 г. може да взема такива важни решения, а не министрите на отбраната на 15 и 16 февруари 2017 г., които разработват само отделните стъпки на зададената вече посока.

Как ще управляват тези политици, ако не знаят, че на такива важни срещи като тази на НАТО във Варшава се отива с предварително разработени позиции от всяка държава, които съответното министерство внася на заседание на Министерски съвет. Делегацията получава мандат да защитава тези позиции. Друг е въпроса за атмосферата на пълна непрозрачност, дори за информационна дезинформация по времето когато се подготвяше срещата в Уелс, взела най–важните до момента решения, когато на обществото бе подхвърлена темата за «Визия 20/20 за БА», а президентът Плевнелиев замина и се завърна от форума без да разберем, какви ангажименти е поела България, ако изключим невероятните и сбъркани предложения като това да предоставим цяла бригада под полско командване на Североизточния фланг на НАТО.

Въпреки всичко може да се потърси неточност  в изявленията и на сегашния президент и на служебния министър на отбраната. Но в края на краищата президентските послания имат друг акцент и не могат да разясняват например що е то военно учение и има ли то почва у нас.  А иначе, наистина аргументите, че ученията в Черно море се провеждали редовно и нямало съществено увеличаване и че те не създавали заплаха, не са достатъчни, а и не са съвсем точни.  Първо, те са увеличени от 7 през 2015 г. на 10 през 2017 г. Но не това е най–важното. След срещата  в Уелс, освен увеличаване на «адаптивно предно военно присъствие» на Североизточния фланг на НАТО,  чрез учения на всички видове въоръжени сили под прикритието на напрекъснати ротации бе потърсено фактически постоянно присъствие и в други страни и региони като Черноморския. Въпреки че продължителността на едно учение е например 2 или 3 седмици, при  сухопътните сили на САЩ ротацията се осъществява на 90 дни, което означава необходимост от участие в серия от по–малки учения, а при военновъздушните сили, смяната е например на 4 месеца. Чрез т.н. ротация «позволяваща» почти непрекъснато присъствие всъщност се заобикаля договреността между НАТО и Русия от 1997 г. за неразполагане на «съществени въоръжени сили» в източноевропейските страни. Разбира се, че ограниченията на Конвенцията от Монтрьо пък не позволява на морски съдове на нечерноморски държави да пребивават по–дълго от 21 дни и с над определен тонаж, което не позволява да се създаде Черноморски флот на НАТО и в главите на някои министри се роди неприемливата идея за подобна регионална формация, попълнена от ВМС на Румъния, България, Турция и Украйна. Но слава богу, няма да има такава под смазващото надмощие на югоизточната ни съседка.

Когато се говори за решението на НАТО за увеличаване на военното присъствие в Черноморския регион, се забравя за втората му част, а именно засилване и на военновъздушния контрол, което означава присъствие и с военновъздушни сили. Това обаче също стана ясно още по време на редовното правителство. Освен това, ескадрилата британски изтребители ще бъде дислоцирана в Румъния, на военновъздушна база в близост до брега на Черно море,  макар че спектърът й на опериране ще бъде много по–широк. Със сигурност ще се използват летищата в Граф Игнатиево и Безмер. Важно е, този факт да не се пропуска, защото това пренасищане с бойна техника и непрекъснати военни учения, освен че допринася за увеличаване на напражението с Русия, увеличава и рисковете от инциденти. Да не говорим за това, че в случай на война първият удар ще бъде насочен към командни пунктове, летища, пристанища, бази.

Разбираемо е страстите да се разпалят така в предизборна обстановка и поради изключителния характер на струпването на сили в източна посока. Необяснимо е обаче, защо обществеността не реагира, когато наши «атлантици» предлагаха разполагане на ядрено оръжие в България или когато стана известно, че бившият президент Плевнелиев се е оплаквал на американските си приятели, че Ангела Меркел е «пречела» да усилията за одобряване доставки на оръжие за Украйна, разбирай – да разпалим война с Русия.

Трябва да даваме ясни отговори на хората особено по въпроси, които най–вече ги тревожат.  Затова политиците и «експертите», които няколко дни шестваха по телевизионните студия и си прехвърляха отговорността или внушаваха колко безобидно е всичко, но «лошите» ни заблуждавали, трябваше да покажат по–голяма отговорност. Ако политиците обаче са склонни да замазват нещата, да ни обясняват, как военните кораби просто си влизат в Черно море, за това се пуска уведомление, нямало нищо страшно и т.н., хайде да им припомним, че те не отиват до бреговете на Украйна за да ловят риба. Журналистите са тези, които трябваше да поканят военни и те да разяснят на хората елементарни неща като например:

Всяко военно учение има подготвен сценарий. Според сценарият на последното такова в Черно море „Морски щит” от началото на февруари, е трябваао да се окаже помощ на страната „Х” и се „освободят” окупираните теротирии Крим и Донбас.

Във всяко военно учение се изпълняват предварително формулирани задачи: за сухопътните войски може да са елементи от настъпателна или отбранителна операция, за военноморските – провеждане на десант или отразяване на нападение на противник, на „въздушна, подводна и сухопътна атака”, както бе на учението „Морски щит 2017” и т.н. Затова военните учения обикновено се наблюдават от чужди военни аташета, защото те разкриват някои замиси и способности или слабости на войските. Но да се говори, че те просто така „присъстват”, както ни обясняваше един бивш депутат, е несериозно.

Учения в близост до територията на потенциален противник винаги се използват и за водене на активно разузнаване със средства, разположени на морски съдове и самолети, за проверка готовността и  способностите на „противника” да реагира, засичане на противникови радари, комуникации  и т.н. Разбираемо е безпокойството на руската страна, щом полетите на НАТО по руската граница на североизток са се увеличили три пъти, а на югозапад– осем пъти. Когато в групировката от морски съдове, която провежда учения е включен американски кораб със системата „Ейджис” за противоракетна отбрана, също могат да се правят съотвените изводи.

Сравнявайки военните учения на НАТО с тези на Русия сигурно ще установим, че руските често са с много по–голям личен състав, но това се дължи на системата за развитие на техните воръжени сили. По–същественото различие е, че Русия провежда по–често внезапни учения за проверка на бойната и мобилизационна готовност. Значително внимание се отделя на радиоелектронната борба и разузнаването.

Но през юли т. г. и ние ще поставим истински рекорд: В учението "Сейбър гардиън 17", ще участват 40 хиляди военнослужещи от 21 страни, а българите ще са 4000.

Разбира се, ние имаме полза от провеждането на съвместнви учения с нашите партньори, защото повишаваме съвместимостта на въоръжените ни сили, подобряваме подготовката на нашите военнослужещи. Но за да постигнем пълноценни и ефективни такива е необходимо първо да имаме нови кораби, нови самолети, нови бронирани машини, нова комуникационна система и т.н.

Постоянното провеждане на военни учения в един регион обаче, носи редица рискове:

– при такава близост винаги може да възникне инцидент между два противникови кораба или самолета с непредсказуеми реакции на страните;

– нека не забравяме, че самата ескалация с това дрънкане на оръжие на километри от кризисен регион, със сигурност окуражава екстремистки украински сили, които и досега се заканваха да стигнат до Москва и разбира се да превземат Крим, което означава да въвлекат и нас в гореща война;

– военните пък знаят много добре, че всяко едно по–мащабно военно учение може да послужи за прикритие за преминаване към начало на истински военни действия.

– прави са и представителите на туристическия бизнес и на природозащитниците за очакваните щети.

Никой не обясни на хората, защо всъщност НАТО отиде на такива активни действия, водещи до ескалация. Освен разбира се напълно сбърканата и опасна антируска политика и абсюлотно неправилна оценка за действителните заплахи на сигурността, не трябва да забравяме, че през последните две десетилетия Алиансът не само намали въоръжените си сили и тяхното финансиране, а готвеше същите само за мисии в конфликтни региони. Войските се оказаха неспособни за водене на широкомащабни бойни действия между държави. При първото учение на Силите за бързо реагиране след Уелс, се оказа, че за 14 дни не могат да прехвърлят необходимата техника до Полша. Едва тези дни Великобритания опита да провери как би прехвърлила танкове през тунела под Ламанша на континентална територия. Стоварените в Полша бронирани машини закъсваха в канавките.

Разбира се, че дислоцирането на 4 батальона в Балтийските страни и 1 американска бригада в Румъния не могат да осигурят защита на Североизточния фанг на НАТО. От чисто военна гледна точка за това биха били необходими сили в състав към 37 000 души.  Именно затова бе взето решение в Полша и Балтийските държавни да бъде разположена военна техника за да могат тези 4 батальона във военно време да се развърнат в бригади. А само преди дни бе подписано поредното споразумение за пропускане на съюзнически войски през територията до границата с Русия в рамките до 24 часа. Ето затова Русия вижда заплаха в тези приготовления. Затова бе заявено от руска страна, че ще отговори с разполагането на 3 дивизии в Западния  военен окръг. А това са 3 по 13 000 или общо  33 000 руски военнослужещи. Руските реакции са били винаги ответни. Всичко това хората го виждат, четат и разбират. Затова е наивно политиците ни да обясняват, че ние не допринасяме за една безкрайна спирала на напрежение.

Колкото и на ниско ниво да са били досегашните инциденти дискусии, трябва да признаем, че е имало и предложения. Проблемът е, че в политиците не е имало чуваемост и воля да ги реализират. А пакетът от мерки по Черноморския регион би могъл да включва: Разговори между военните за недопускане на инциденти в настоящата сложна ситуация. Предложение от страна на НАТО за въвеждане на ограничителен режим за сухопътните сили и бойна техника от двете страни за да се спре спиралата от взаимни заплахи. Възобновяване  и активизиране на формата НАТО–Русия, както предложи шефът на Мюнхенската конференция за сигурност Волфганг Ишингер този месец.  Започване на преговори за съкращаване на ядрените оръжия. Спиране на противоракетната програма и предоговарянето й. Ограничаване военната активност в Черно море. Постепенна отмяна на санкциите. Засилване ролята на ОССЕ и др.