Бъл­гария ще пропусне своя шанс да оглави ООН за сметка устройването на трима интриганти

Посланик Атанас Пав­лов*

Някъде в бъл­гар­с­ките медии се прок­радна интересна вер­сия защо се забавя издигането на бъл­гар­с­ката кан­дидатура за генерален сек­ретар на ООН. Авторите твър­дят, че някаква група бъл­гар­ски дип­ломати работи срещу нашата кан­дидатура. Ще отида по-нататък и ще се опитам да раз­шиф­ровам това твър­дение. Кои са тези дип­ломати ? Няма да анализирам дей­ността на чинов­ниците в МВнР, които прех­вър­лят задачи поради страх да поемат отговор­ност или неком­петен­т­ност. Такива чинов­ници в МВнР май вече доминират след чис­т­ките през пос­лед­ните десетилетия и лип­сата на качес­т­вен „мат’риал“… Ще се със­редоточа върху тези, които имат някакви цели във връзка с кан­дидатурата ни за Генерален сек­ретар.

Запоз­нати твър­дят, че един бивш минис­тър се надявал да заеме админис­т­ратив­ния пост на заместник-генерален сек­ретар при след­ващия генерален сек­ретар на ООН. Това е невъз­можно при победа на бъл­гар­с­ката кан­дидатура за генерален сек­ретар. Просто „другият“ генерален сек­ретар и тези които го под­к­репят щели да „въз­наг­радят“ бив­шия бъл­гар­ски минис­тър за блокирането на Ирина Бокова. А след­ващата му задача била да „изтегли“ един почти вечен бъл­гар­ски пос­ланик и Д.М. на пос­тове в Светов­ната организация. Също като ком­пен­сация за провала на почти без­с­пор­ната бъл­гар­ска кан­дидатура.

Сигурен съм, че това е просто една инсинуация. Не мога и не искам да повяр­вам, че наши дип­ломати могат да си пос­тавят цели несъв­мес­тими с национал­ния ни интерес.

Но нека все пак приемем това пред­положение за реално и да пораз­съж­даваме по-нататък. Ясно е, че най-голям шанс за генерален сек­ретар има Ирина Бокова. Независимо от кам­панията на „гран­тови“ политици, жур­налисти и НПО в Бъл­гария, чуж­дите политици, дип­ломати, медиите в света, дори и най-култовите световни артисти и певци са едноз­начни по този въп­рос — „Тя е!“. Но закъс­няването с ней­ната кан­дидатура ограничава въз­мож­нос­тите за активна и резул­татна предиз­борна кам­пания. Вече се знае, че пър­вите слушания на кан­дидатите, в раз­лични фор­мати в ООН, ще започ­нат в края на март 2016 година…

Да приемем, че правител­с­т­вото заложи на „куц кон“ в над­бяг­ванията (фигуративно и без да обиж­дам когото и да било) за най-високия изборен пост в светов­ната дип­ломация. Минис­тър Митов твър­деше в едно интервю, че имало „много дос­тойни бъл­гари за този пост“… Тогава забавянето е вече пагубно. Да вземем кан­дидатурата на Крис­талина Геор­гиева. Нямам нищо против ней­ните професионални качес­тва в рам­ките на ЕК и не пос­тавям под въп­рос авторитета й в Европейс­кия съюз. Но

Крис­талина Геор­гиева е непоз­ната в сис­темата на ООН, в дър­жавите извън ЕС, които са около 160.

А и надали ЕС ще има обща кан­дидатура пред­вид факта, че няколко държави-членки издиг­наха вече или се очаква да издиг­нат свои бивши вън­шни минис­три и политици. Независимо от съдейс­т­вието и кам­панията от страна на бъл­гар­с­кото правител­с­тво, Геор­гиева няма да има време дори да се пред­с­тави на тези, които определят политичес­ките решения в останалите дър­жави. Не ми се мисли за трета бъл­гар­ска кан­дидатура от „дос­той­ните за този пост бъл­гари“…

Така че, закъс­нението с издигането на кан­дидатурата не обс­лужва нито Бокова, нито Геор­гиева, нито който и да било друг бъл­гар­ски кан­дидат. Нито Бъл­гария като цяло. Не става ли тогава гор­ното пред­положение много реално ? С други думи, закъс­няващото издигане на бъл­гар­с­ката кан­дидатура не е ли най-изгодно един­с­т­вено на визираните по-горе „дип­ломати — активисти“?

Премиерът Борисов изг­лежда няма дос­татъчна инфор­мация за тези варианти и дребни инт­рижки или се предоверява на вън­ш­ния си минис­тър. По всичко личи, че е дал „под аренда“ въп­роса за бъл­гар­с­ката кан­дидатура за Генерален сек­ретар на ООН на МВнР. И по-точно — на малка групичка соросоиди, нас­танили се случайно и за малко в това ведом­с­тво.

А това означава само едно — Репуб­лика Бъл­гария ще пропусне своя шанс да оглави ООН за сметка на лич­ната кариера на споменатата по-горе „тройка“. Тази отговор­ност вече не е в полето на МВнР, а в полето на бъл­гар­с­кото правител­с­тво и лично на премиера Борисов и президента Плев­нелиев !

*Авторът е пос­ланик, член-основател и първи пред­седател на Бъл­гар­ско дип­ломатическо дружес­тво