След срещата Обама-Путин: възможен ли е нов рестарт в отношенията между САЩ и Русия?

Стефан Маринов* /

В навечерието на провелата на 28 септември в Ню Йорк среща на президентите на САЩ и Русия (първата от две години насам) медиите бяха пълни със слухове за темите, които двамата възнамеряват да обсъждат. Неясните изказвания на официалните представители на Кремъл и Белия дом не позволяваха да се твърди със сигурност, дали срещата няма да се окаже само протоколна.

От една страна, американската администрация даваше знаци, че Обама е склонен на "откровен разговор" с Путин, от друга обаче, категорично отказваше да даде отговор на конкретните въпроси на медиите. Поведението на Кремъл беше дори още по-сдържано, като руснаците демонстрираха откровено нежелание да дават каквато и да било предварителна информация за предстоящата среща.

Неуспехите в Близкия Изток и провала на опитите за международна изолация на Русия съвсем логично тласкаха Вашингтон да търси някакво сближаване с Москва. От друга страна, ако Обама беше декларирал публично, че иска да се срещне с Путин, това щеше да бъде възприето както в САЩ, така и в света, като отстъпка пред "руския агресор" и поредната демонстрация на слабост от страна на американския президент. Ето защо, при подготовката на срещата с руския лидер, Държавният департамент се опитваше да я представи в максимално изгодна за Обама светлина.

Сред доказателствата за това беше твърдението на говорителя на Белия дом Джош Ърнест, че именно Путин е поискал срещата с американския си колега, което моментално беше опровергано от помощника на руския президент Юрий Ушаков, според който официалното предложение за срещата между двамата е било получено на 19 септември именно от Вашингтон, след което Кремъл и Белият дом са съгласували подробностите по провеждането и.

Въпреки това, съзнавайки колко деликатна за имиджа на Обама е ситуацията, големите западни медии го подкрепиха, продължавайки да внушават, че руснаците продължително време са търсели подход към президентската администрация, която пък уж до последно е протакала с отговора. Така, според "Файненшъл Таймс", американският президент е склонил да се срещне с Путин само заради опасенията си за евентуална ескалация на сирийската криза.

На свой ред "Уошингтън Поуст" прогнозира, че Обама ще търси от Путин ясен отговор за руските намерения в Сирия. "Ню Йорк Таймс" пък цитира анализитор на Института Брукингс за да лансира тезата, че Путин ще поиска одобрението на Обама за руските усилия в Близкия Изток. При това, според вестника, Москва е склонна да се откаже от подкрепата за Башар Асад, затова американският президент ще се опита да убеди руския си колега да спре да му помага.

Най-радикални в това отношения бяха анализаторите на "Блумбърг", според които: "Обама няма да се среща с Путин само от любезност или снизхождение... Руският президент се нуждае повече от тази среща, защото иска да докаже, че не е изолиран регионален диктатор, сериозно пострадал от спада на цените на петрола".

Очевидната цел на всички тези публикации в навечерието на срещата Обама-Путин беше принизяване ролята на руския лидер на международната сцена и повишаване имиджа на американския президент на фона на очевидното му въшнополитическо фиаско. Впрочем, самият Обама допълнително наля масло в огъня, като само няколко часа преди срещата си с Путин обяви от трибуната на Генералната асамблея на ООН, че Русия и Китай са потенциални противници на САЩ.

Всъщност, и изказването на Обама пред Генералната асамблея, и срещата му с Путин бяха опит на президента да утвърди собствената си легитимност в очите на американското общество. Той отчаяно се опитва да демонстрира, че също прави нещо, използвайки т.нар. "мека сила". Несъмнено повечето американци смятат, че САЩ стоят на правилните позиции и по отношение на украинската, и на сирийската кризи. Вероятно е, мнозина от тях да са очаквали, че Обама ще може да промени мнението на Путин. Повечето сериозни западни експерти обаче смятат, че американският президент е искал срещата с руския си колега за да се опита да коригира досегашната стратегия на САЩ за борба с Ислямска държава, която очевидно се провали. В същото време, Обама няма как да не съзнава, че последните изказвания и действия на лидерите на Русия, Иран и Китай показват, че в света има държави, които са готови не само на думи, а и на практика да се противопоставят на терористичната заплаха.

В навечерието на срещата в Ню Йорк Обама беше изправен пред много сериозен избор. От една страна, президентът е длъжен да остави добро наследство на евентуалния си наследник, особено ако и той е от Демократическата партия. Само че това няма как да стане без нормализация на отношенията с Русия. От друга страна, републиканците критикуват Обама, че е прекалено мек с Москва, както и че води късогледа политика в Близкия Изток, довела до появата там на Ислямска държава (ИД).

В момента Обама очевидно се нуждае от помощта на руснаците в борбата с ИД, което бе сред основните причини за срещата му с Путин. В противен случай, проблемът с ислямистите рискува да се превърне в ключов за неговия наследник. Така че, от американска гледна точка, Обама изглежда е решил да предпочете "по-малкото зло".

От друга страна, през последните години САЩ нееднократно лансираха инициативи за подобряване на отношенията с Русия, но или не ги довеждаха до край, или ги прекратяваха пак по свое желание, като прословутото "презареждане", обявено преди време от Обама, е само един от примерите за това. Както изглежда, в момента Западът като цяло, и САЩ, в частност, са принудени от ситуацията да предприемат известни стъпки към прекратяване (или поне смекчаване) на конфронтацията с Москва,  включително демонстрирайки предпазливо съгласие с руската позиция, че битката с ИД няма как да бъде спечелена без участието на режима в Дамаск.

Смяната на тона след срещата Обама-Путин

Показателно в това отношение е, че веднага след срещата между двамата президенти в Ню Йорк, големите американски, канадски и европейски медии смениха тона, обявявайки я за "символ на промяната в световния ред". Така, швейцарският анализатор Юлиян Ханс (кореспондент в Москва на "Tagesanzeiger") посочва, че Обама е допуснал огромна грешка, причислявайки Русия към "регионалните държави".  Според него, военната мощ, продължава "да управлява света" и в това няма съмнение. Икономическата интеграция, политическият баланс и военната сила са взаимносвързани и все по-интензивната активност на Путин в тази посока го доказва. Така, руският президент, който доскоро се вслушваше в предупреждения на Белия дом относно Сирия, стартира изграждането на военновъздушна база в Латакия. Според Ханс: "Ако не го бе направил, сигурно на последната Генерална асамблея на ООН руският президент щеше да изглежда също толкова самотен, като на срещата на Г-20 в Бризбейн през ноември 2014. Що се отнася до носителя на Нобелова награда за мир Обама, той се оказа сред губещите, като този път провалът му е сериозен, защото допусна фаталната грешка да причисли Русия към регионалните държави. Дори ако искрено е вярвал в това, американският президент не трябваше да коментира "регионалните възможности" на руската мощ публично. Защото Путин не е сред онези, които са склонни да търпят публични унижения. "Сирийският отговор" на Путин автоматично го превърна в ключовата фигура на последното заседание на Генералната асамблея на ООН и му гарантира личната среща с Обама". Юлиян Ханс посочва също, че разговорът между двамата е демонстрирал колко сериозно е грешал американският президент, защото "Путин ясно му даде да разбере, че всеки, дори и САЩ, следва да се съобразява с Русия на международната сцена".

Междувременно, американският милиардер Доналд Тръмп, който е сред кандидатите за президент от Републиканската партия, остро разкритикува погрешната според него логика на Белия дом да се бори едновременно и срещу Асад, и срещу ИД. В ексклузивно интервю за теливизия CNN Тръмп открито подкрепи усилията на Москва и Техеран в борбата срещу Ислямска държава в Сирия. Според него, Русия трябва да бъде оставена "да се разправи с ИД". В тази връзка, републиканският кандидат-президент постави въпроса, защо САЩ се обявяват против ислямистите и, едновременно с това, против Асад? В тази връзка той предложи Вашингтон и Москва да си разпределят задачите във войната срещу Ислямска държава, като Русия поеме борбата с ислямистите в Сирия, а САЩ - в Ирак". Освен това Тръмп директно изрази съмненията си, че Асад действително е в основата на всички сирийски проблеми и разкритикува практиката на САЩ да свалят със сила режимите, които смятат за "вредни за американските интереси": "Мнозина призовават да влезем в Сирия и да сменим Асад. Лошото е, че ние американците прекалено често заставаме на страната на хора, които след това се оказват по-лоши от предишните".

Накрая, отново в интервю за СNN, американският държавен секретар Джон Кери посочи, че сирийският конфликт не може да бъде решен без ангажирането на сунитската общност в политическия живот на страната, което обаче "ще изисква определено време". От друга страна, незабавната оставка на Асад може да доведе до рухване на държавните институции и "крах". Затова, според Кери, "следва да се гарантира управлявания преход в Сирия, така че да няма страх от възмездие, отмъщение, както и опасения за живота на привържениците на режима". Тоест, на практика, Вашингтон се отказва от искането си за незабавна оставка на Башар Асад. Освен това, Кери призна, че досегашният подход на Държавната администрация към смяната на властта в Дамаск се е оказал нежизнеспособен и заяви, че ангажирането на Русия в разрешаването на сирийския конфликт е "възможност за САЩ".

На свой ред, анализаторът на канадското издание "Глоуб енд Мейл" Марк Маккинън, твърди, че в изказването си пред Генералната асамблея на ООН Обама "косвено призна", че досегашната глава в световната история, т.е. доминираният еднолично от САЩ световен ред, вече е в миналото, а новата многополюсна епоха ("за добро или за лошо") вече е факт. Както посочва Маккинън: "На Обама се наложи публично да признае готовността си да задълбочи контактите с Москва и Техеран, включително във връзка със съдбата на сирийския президент Башар ал-Асад. Час по-късно, в своята реч руският президент Владимир Путин ясно даде да се разбере, че страната му няма да търпи досегашното положение и, че американските правила за реда в света вече не действат". Авторът поставя акцент върху факта, че макар в речта си Путин да е обвинил САЩ за "едва ли не всички проблеми в света", тя е предизвикала аплодисменти в залата, въпреки, че "ставаше дума за същия политически "злодей", който малко преди това Обама остро разкритикува от трибуната на ООН".

Очевидно, след решителните действия на Путин в Сирия и речта му на последната Генерална асамблея, която мнозина оцениха като ясен знак за геополитическото възраждане на Москва, и политиците, и анализаторите, и медиите на Запад най-сетне започват да осъзнават, че Русия действително не е "регионална държава". А след разговорите между Обама и Путин, Вашингтон беше принуден да признае и, че идеята му за незабавното отстраняване на Асад от власт е не само погрешна, но и контрапродуктивна. Става все по-ясно, че САЩ окончателно са пропуснали възвможността за едностранна намеса в кризите, избухващи в различни точки на света. Най-малкото в региона на Близкия Изток.

Червените линии на Путин и Обама

Според редица анализатори, срещата на държавните глави на Русия и САЩ е показала, че е крайно време двете държави да престанат непрекъснато да си предявяват взаимни претенции и да възприемат по-прагматичен подход към изграждането на двустранните си отношения. Показателно е, че като своеобразен "пробен камък" за този нов подход не беше избрана Украйна (както можеше да се очаква), а Сирия - т.е. въпрос, който поне на пръв поглед стои доста встрани от централната ос на руско-американските отношения. Оказва се обаче, че именно по сирийското направление двете държави биха могли да се споразумеят за съвместни действия. При това на бива да изключваме, че на определен етап това могат да бъдат и съвместни военни операции, което предполага отказ от сегашната конфронтация и създаването на почти съюзнически отношения.

Тоест, можем да предположим, че периодът на острото словесно противопоставяне между Москва и Вашингтон върви към края си и двете страни преминават към нов етап в своите отношения, в който вероятно ще доминира сътрудничеството и дори координацията на техните действия. Което несъмнено е позитивен сигнал за цялата международна общност.

Разбира се, не бива да смятаме, че очерталата се тенденция към сближаване е необратима. Както е известно, списъкът на спорните проблеми между двете страни съвсем не започва и не свършва със Сирия. В този смисъл срещата между Путин и Обама е по-скоро своеобразен пролог към формирането на по-балансирани и по-малко конфронтационни отношения. Дали обаче този процес ще се окаже успешен е трудно да се прогнозира, поне на този етап.

Сред резултатите от срещата на двамата президенти е и, че всеки от тях е очертал своите "червени линии" по отношение на сирийския и украинския конфликти, които другата страна не бива да пресича. Това ще позволи сегашната руско-американска конфронтация, която едва ли скоро ще бъде преодоляна напълно, да си остане във взаимноприемливи рамки и да не преминава в открит и сериозен сблъсък. Ако се съди по казаното от Путин на пресконференцията след срещата му с Обама, тези линии действително са били очертани и, поне засега, се приемат от двамата президенти.

Друг важен момент е, че в хода на разговорите между тях очевидно са били намерени допирни точки, в рамките на които би могло да се мисли за бъдещи споразумения. Разбира се, никой сериозен анализатор не очакваше, че на срещата ще бъдат взети някакви ключови решения. Въпреки това промените в руско-американските отношения са налице.

Що се отнася до въпросните "червени линии", по отношение на украинската криза такава линия за Русия е отказът и да прекрати подкрепата за откъсналите се от опеката на Киев квазидържави в Донбас, както и нейното нежелание да се примири с яростната антируска политика на сегашните управляващи в Украйна. Москва твърдо се противопоставя на евентуални доставки от САЩ на смъртоносни оръжия за тази страна, както и на нарастването на американското военно присъствие в нея.

Червените линии на САЩ пък са Русия да не се ангажира с "държавно строителство" в Източна Украйна и да не се опитва да предприеме военна интервенция срещу Киев.

Истината е, че в момента и за Обама, и за Путин е изгодно украинският конфликт да навлезе в "период на ниска интензивност", изключващ внезапното му изостряне. САЩ са в период на кандидат-президентска кампания, а Русия трябва да се справя със сложната ситуация в своята национална икономика. Затова е много вероятно, че и двете страни ще действат твърде предпазливо по украинското направление.

Впрочем, украинската тема едва ли е била основната на срещата между Обама и Путин. САЩ продължават активно да са ангажирани със случващото се в тази страна, но не са склонни да координират действията си с Москва. Според мнозина анализатори, във Вашингтон все още не смятат, че са постигнали предварително поставените си цели в Украйна, оправдавайки своите политически "инвестиции" в смяната на режима в Киев. И тъкмо поради това, американците не изглеждат готови да преразгледат приоритетите си по украинското направление.

Що се отнася до Сирия, и САЩ, и Русия са заинтересовани да намерят общ език, защото Ислямска държава е враг и на двете. Затова Москва иска Вашингтон или да се присъедини към формираната от нея регионална коалиция срещу ислямистите (в която влизат също Дамаск, Багдад и Техеран, а вероятно и Пекин), или поне да не и пречат да се разправи с тях.

На теория, тази регионална коалиция би могла да разгроми Ислямска държава и без американската подкрепа. САЩ обаче няма да могат да минат без помощта на влизащите в нея държави. От друга страна, ако наистина се окаже, че коалицията между Русия, Китай, Иран, Ирак и Сирия действително е преодоляла основната заплаха в съвременния свят - Ислямска държава - без американско участие, мнозина ще се запитат, дали след случилото се САЩ все още са единствения световен лидер? Вашингтон очевидно не може да позволи подобен обрат, затова е склонен да сътрудничи с новата коалиция.

Кои ще бъдат най-важните белези, че американско-руската конфронтация е на път да утихне? На първо място е понижаване градуса на антируската реторика от страна на САЩ. Разбира се, там вече тече президентската кампания, в хода на която кандидатите няма как да не критикуват Русия. Въпреки това тези критики би трябвало да намаляват, особено по въпроса за Сирия. Друг подобен белег би било отслабването на санкционния натиск срещу Москва. Впрочем, дори ако всичко това е налице, пак няма да може да се говори за истинско затопляне в руско-американските отношения, а по-скоро за прекратяването на по-нататъшното им "замразяване" и тяхното стабилизиране. Което съвсем не е малко.

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликтите