Неумел опит за адаптиране на публична национална позиция към очевидно вече взети решения Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 29 Юни 2015 16:45

Неумел опит за адаптиране  на публична национална позиция към очевидно вече взети решения

Любомир Кючуков

Между целенасоченото смесване на понятия и елементарната подмяна на обстоятелства - това е диапазонът на изява на външния ни министър по темата за разполагането на тежко американско въоръжение в България.

Ако оставим настрана екзотиката, че външният министър се занимава с преброяване на танковете, то смяната на аргументацията се оказва толкова бърза, че на моменти ресорният военен министър изпада в твърде неловко положение. Всичко това в доста неумел опит да се адаптира в движение публична национална позиция към очевидно вече взети решения.

 

 

Подмяна първа: разполагането на американски танкове в Източна Европа е част от решенията на НАТО в Уелс през септември 2014 г. Това не е точно, доколкото приетият там План за готовност за действие не предвижда разполагане на ново тежко въоръжение, а дискусията по самата идея за прословутите 250 танка започва доста по-късно - през 2015 г. При това от и от САЩ тя се разглежда като национална програма, извън НАТО: "разполагането на тежко въоръжение по източните граници на Европа е план на Съединените щати, а не на НАТО", заяви неотдавна официалният представител на Пентагона Джеймс Бриндл. Нещо повече, предвид липсата на подкрепа от повечето западноевропейски членки на Алианса, НАТО не припозна идеята като своя на заседанието на министрите на отбраната в Брюксел миналата седмица и темата дори не е упомената в заявлението след срещата (в дипломацията не рядко е по-важно какво не е казано, а не какво е заявено). С други думи, това не е ангажимент на България към НАТО, а въпрос на двустранна договореност със САЩ.

Подмяна втора: разполагането на тежки американски танкове в България е в рамките на сътрудничеството в сферата на сигурността и отбраната със САЩ съгласно Споразумението, подписано през 2006 г. Според това споразумение САЩ уведомяват предварително България относно вида, количествата и схемите за доставка на военно оборудване. Както президентът, така и военният министър публично заявиха, че подобно искане не е постъпвало, камо ли да е давано съгласие за разполагане, както обяви американският секретар по отбраната Аштън Картър (на когото нямаме основание да не вярваме). Което пък поставя въпроса кой, какво и с чия санкция е поемал като ангажимент - защото според външния министър преговори се водят от месеци. Освен това в експлицитно формулирания обхват на Споразумението не фигурира възможността за постоянно складиране на военна техника у нас, а и самото то е с първоначален срок на действие от 10 години, т.е. до 2016 г. Иначе казано, разполагането на тежка американска техника в България с малко повече усилия би могло да се впише в общата рамка на Споразумението от 2006 г. (със същия успех можем да се позовем и на Устава на ООН), но по своя обхват, цели и характер то определено надхвърля неговите параметри.

Подмяна трета: става дума за стандартни учения, каквото тече дори в момента. Извън патетиката за "двата танка, които никого не застрашават", реалностите сочат, че няма нищо общо между сегашните учения и бъдещото разполагане. В първоначалните официални заявления от американска страна, а и в преговорите в прибалтийските столици и Варшава, се говореше за постоянно базиране на тежкото въоръжение в Източна Европа. Предвид подписаните споразумения с Русия за ограничаване на тежкото въоръжение, както и поради нежеланието на Германия да обсъжда "значимо и постоянно" разполагане на нова техника (поради което се предвижда използване на вече наличните в Германия въоръжения) се предвижда тези танкове да не бъдат стационарно разположени в съответните страни, а периодично да се ротират (което обяснява заявлението от българска страна, че те ще останат на наша територия максимум до Нова година). Впрочем подобна практика на ротация се използва и за присъствието на кораби на НАТО в Черно море, доколкото както техният общ тонаж, така и продължителността на пребиваването на отделните съдове са ограничени от Конвенцията от Монтрьо за статута на проливите от 1936 г.

Подмяна четвърта: "това не е насочено срещу никоя страна", според министъра на отбраната.
Тук коментарът е излишен - всички официални заявления сочат като цел на плана "противопоставяне на агресивните действия на Русия в Украйна и гарантиране сигурността на страните членки на НАТО в Източна Европа".
И тук стигаме до може би най-важната подмяна - на същността с процедурата, на въпроса "дали трябва?" с "дали може?". Разполагането на тежка американска военна техника в България естествено е възможно, но затова е необходимо суверенно решения на българската държава с поемане на съответната политическа отговорност.

Проблемът не е, че танковете са американски (и това е една допълнителна подмяна - опитът да се вкара дискусията в руслото "за" и "срещу": Русия, САЩ, НАТО и т.н.). Ако се налага да има чуждестранни танкове, то това е достатъчно логична опция, защото сме съюзници в НАТО. Въпросът е дали разхождащите се из Източна Европа 250 тежки танка наистина ще донесат повече сигурност, или ще ескалират и без това високото напрежение.
Има всички основания да се твърди, че сме свидетели на нова надпревара във въоръжаването. Връщането на Русия към ядрената карта с решението за разполагане на 40 ядрени глави (възползвайки се от същия подход на формализирано ненарушаване на договореностите и обявявайки го за модернизация) е другата част от спиралата, с което се прескача още един психологически праг. При това теорията за взаимновъзпиращото действие на надпреварата във въоръжаването от периода на студената война едва ли може да бъде приложима философия днес. Защото сега войната има свой "горещ компонент" в Украйна с поне две качествени разлики отпреди 40 години: първо, воюват не държави, а на практика частни армии (от едната страна) и опълчения (от другата), което размива отговорността; второ, воюващите страни не са в състояние да контролират собствените си екстремисти, което рязко повишава риска от провокации с непредвидими последици, включително за мащабен международен конфликт.

٭/ Любомир Кючуков, Директор на Института за икономика и международни отношения, бивш зам.министънр на външните работи, посланик и член на УС на БДД