Федерализацията на Украйна като възможност за решение на украинската криза

Стефан Станев

Започналата преди повече от година  украинска криза е най-сериозната заплаха за сигурността в Европа, възниквала след края на войните в бивша Югославия. Това становище изразиха редица международни експерти, политици и коментатори. И настина, решение на  кризата трудно би се намерило, имайки предвид многобройните особености на тази държава, разделението на национална и етническа принадлежност, както и яростното политическо и идеологическо противопоставяне между западна и източна Украйна.

Всичко това говори с категоричност, че Украйна поне в обозримо бъдеще няма да бъде същата, а конфликта изначало премина границите на  регионален конфликт и се явява прелюдия към нова Студена война. От тази констатация изхожда и възможното по своему историческо решение на този проблем. Обосновавайки геополитическите измерения на украинската криза, то с категоричност може да се говори, че тя  би се решила единствено на местно (локално) ниво, разбира се и с подкрепа на международната общност. Още преди известно време руският президент Владимир Путин заговори за федерализация на Украйна,  подкрепяйки по този начин проруските сили в Източна Украйна и правото им на самостоятелност в икономическия, политическия и правния живот на страната.  Аргументите му бяха от една страна конституционно съобразни, а от друга получават и историческа легитимност, имайки предвид етническия състав на населението, както и геополитическата му ориентация през годините на украинска независимост. Страните от ЕС също дават знак, че кризата би се решила по този начин, но поради натиска на САЩ мненията им все още не се изказват с необходимата категоричност. В политическата и конституционноправната наука съществуват ясни критерии за федеративния характер на една държава. Основно се вземат предвид наличието на ясно обозначени социални и културни различия между населението. Несъмнено това обаче не е целесъобразен  аргумент за промяна на държавната форма, тъй като много често тази промяна може да бъде продиктувана от сепаратистки движения, каквито примери по настоящем не са никак малко.

В Украйна обаче говорим за съвършено различна ситуация. В тази държава съществуват  дълбоки национално-етнически, културно-исторически и лингвистични различия в своите области и територии , а също различно равнище на развитие на производителните сили. Източната част е дълбоко свързана с Русия, с геополитическите й амбиции, с икономическите й стремежи, както и с културно-националните й особености. Обратното важи за Западната част на страната, която до известна степен приема Русия дори като „исторически враг“, бидейки правоприемник на СССР. Не е случайно, че именно в тази част политическият деец и идеолог на украинското национално движение  Степан Бандера се приема за национален герой, а в източната за престъпник. Към всичко това трябва да се добави и политическите им разминавания за т.нар „Майдан“ , за ЕС и САЩ , както и като цяло за идеологическата ориентация на страната и за възможните последващи ценности. Тази несъвместимост говори недвусмислено за промени от конституционноправно  естество. Тези промени не търпят отлагане, защото запазване на конституционното и политическо статукво носи не само хаус и объркване, а и множество жертви. Какво е федерализъм и защо е приспособим в Украйна ?

Федерализмът може да се определи като политическо устройство на няколко нива, при което властта и суверенитетът конституционно се разпределят между централните органи на управление и регионалните политически единици (щати, провинции, лендери, кантони и т.н). Или иначе казано, федерализмът може да се определи като „самоуправление действащо със споделено управление. Тази форма на държавно устройство би дала относителна икономическа и политическа свобода на източните части, като по този начин възможността за самоопределение на хората би се гарантирала. Като успешни примери в тази насока могат да бъдат посочени  САЩ, Канада, Австралия, Индия, Русия, Германия. Федерализмът също е възприет и  от много латински и южноамерикански държави, които в зараждането си следват модела на САЩ. Такива са Мексико, Бразилия, Аржентина и Венецуела. В международните отношения и в конституционноправната теория отдавна е застъпено разбирането, че федерализма е практично решение на големите държави, в чиито територии има опасност от избухването на междуетнически и междурелигиозни конфликти. Опростено казано, там където има крайна несъвместимост между разбиранията на няколко етнически групи, би следвало да се приложи федералният модел.Например  устройването на Белгия  като федерация има своето обяснение в двете народностни и езикови общности в населението , довели до обособяването им като полудържави във федерална Белгия. Също така  войната в Босна и Херцеговина приключи през 1995 г. с федерализация на страната като всяка от съставните части на федерацията има право на вето върху най-важните общодържавни решения.

Единната (унитарната) държава, в която всички държавни органи са пряко подчинени на „държавната централна“ и съществува единен правов ред, съществува на места, в които такива проблеми липсват или поне няма ясни индикации, че могат да възникнат.

Проблемът в Украйна е в застъпването на принципа на хомогенността, който се изразява в необходимостта от синхрон между федералната конституция и конституциите на полудържавите, при което водещо положение има федералната конституция. В този смисъл, компромисните варианти между двете страни определено биха довели до положителна насока за преодоляването му.  Въпреки това, както се знае, по-голямата общност (т.е държавата) може да бъде заставена да изпълни една обществена функция само тогава, когато тази функция не може да бъде изпълнена от по-малката единица.  Имайки предвид невероятното чувство за общност в проруските региони, то може да говорим с категоричност , че този проблем е решен. Всъщност самата идея за федерализация бе първоначалното искане на повечето от бунтовниците в Донбас. С убеденост може да се  твърди, че проблемът щеше да бъде решен сравнително бързо, което и щеше да избегне стотиците жертви, дадени и от двете страни .

Федерализацията на Украйна е и решение, което напълно устройства Русия от икономическа и геополитическа гледна точка. Остава само изразяване на ясна воля от страна на западните държави. Не е логично да се твърди, че федерализма би предизвикал краен сепаратизъм в източните региони. Действително в първите години такъв ще има и това се обосновава с обстоятелството, че между двете страни съществува крайно недоверие. В средносрочен план обаче нещата биха се нормализирали. Не бива да забравяме, че  преди „Майдана“ Украйна се развиваше относително добре, макар икономическото положение на страната да не беше цветущо. Правителството на Янукович стартира кампания за децентрализация на властта , като по този начин предоставя по-големи пълномощия на регионите в тяхната икономическа и политическа активност. Безспорно държавническия ход обаче беше стопиран от т.нар „нова власт“, която по настоящем не дава никакви признаци за отговорно и мъдро поведение.

Важно е да се спомене, че идеята за федерализация не би се понравила и на олигархията, която се изявява като феодал над украинския народ. Обстоятелството, че влиянието на централната власт, респективното тяхната власт, би намаляло, няма как да се посрещне добре и дори би се очаквало яростен отпор, изразен чрез техните представители. Проблемът на украинската криза е, че западните държави безусловно приемат всичко казано от „майдановци“ за последна инстанция на истината. Реалностите обаче говорят съвършено различно.Така или иначе друг вариант няма. Унитаризма в Украйна би означавал диктатура над Донбас, нарушаване на човешки права и крайно идеологическо и езиково потистничество. Би следвало международната общност да застане ясно срещу нарушаването на естествените човешки права, възприети впрочем нормативно и в законодателствата на западните държави. В крайна сметка идеята за федерализация  има най-вече практическа и рационална насока. Все пак човешкият живот, достойнство и право на самоопределение са първични права, значещи много повече от редица олигархични  интереси, абстрактни ценности и геополитическо влияние.