Трудното проглеждане през мъглата на хибридната война и търговията с оръжие

Симеон Николов

Закъснелият и  безуспешен опит за частично изясняване на причините за инцидента на полигона в Анево, какъвто представляваше разпространената информация на посолството на САЩ в София, постави остро въпроса за това, дали България изнася оръжие за страна от забранителния списък. Случаят даде основание обаче за потвърждаване на извод, който някои отричаха и на който не даваха гласност:

България е въвлечена отдавна в хибридна война, защото самата формулировка на на същата включва „информационна война, финансиране и въоръжаване на бунтовници в друга държава с цел сваляне на правителство, нарушаване на суверенитета, изпращане на частни военни армии и командоси, използване на икономически и финансови лостове за овладяване на чужди природни ресурси, кибератаки....” и т.н, да не цитираме цялата дефиниция. Това разбиране за хибридната война трудно си пробива път в България, защото още от лятото на миналата година то се раглежда само през призмата на руското поведение в сблъсъка между САЩ и Русия в Украйна. Още в първите си анализи тогава посочихме, че използването на тези хибридни способи от държавни субекти неизбежно нарушава международно–правните норми. Именно на това ставаме свидетели днес с установяване на българско участие в доставки на оръжие за Сирия, макар и с посредник.

Следващият момент на истината, който предстои, е разкриването на факти за участие в нарушаване на споразуменията от Минск и недоставяне на смъртоносни оръжия за украинската армия и неонацитските батальони и частни военни формирования на олигарси в Украйна. Поводът обаче няма да е като този на полигона в Анево, а случващите се вече признания от американска страна и от високопоставени западноевропейски държавници и политици. Последното съобщение от Вашингтон е, че се спира военната подкрепа за украинските неонацисти от батальона „Азов”, след като американсикият Конгрес прие съответната поправка. Въпросното военно подразделение е определено като „неонацистко”. Забранява се също доставянето на преносими ракетно–зенитни системи за Ирак и Украйна. Преди броени дни българска фирма бе уличена в участие като посредник, който да прикрие доставката на 52 едрокалибрени снайпери и боеприпаси и ремонтни комплекти за Украйна в нарушение на споразумението Мниск–2. През януари т.г. пък бе съобщено за пленено край летището до Донецк украинско оръжие –гранатомет, произведен в български завод. Но по всичко изглежда, че ще изплуват много по–значими неща, затова нека оставим компетентните органи и времето да  изяснят това.

Само преди месеци в България беше немислимо дори да използваш думата „неофашистки” по адрес на украиннските подразделения, хвърлени във войната в Източна Украйна или да се позовеш на всеизвестното в света участие на две частни америкщански армии там. Заедно с едностранчива и премълчавана информация България беше в активна информационна война, която представлява първия и най–важен елемент на хибридната война.  Интересно, какво ще коментират „експертите”, които атакуваха всеки опит за обективно отразяване на събитията в Украйна. Изглежда още не са осъзнали промяната, защото се готвят да обикалят страната с лекции на тема „Как да модернизираме Българската армия”, като точно те нямат ама абослютно никакво понятие от това, но станаха известни със „задълбочените” си анализи по Украинската криза. /Организатор е Бойко Станкушев, съветник на министъра на отбраната, а сред участниците срещаме имената на политологът Огнян Минчев, журналистите Иван Бедров и Калин Манолов др./ Интересно, какво мислят военните за това, че тези хора ще обясняват модернизацията на армията на обществени дискусии в страната. Зад тях е същата малка група, която с антируската си фобия миналата година съсипа иначе добрия откъм военна експертиза документ «Визия 2020 за БА».

Но да се върнем към инцидента в Анево.

Веднага прави впечатение разликата във формулировката на Ройтерс, че доставките били предназначени за борба срещу режима на Башар Асад и на посолството на САЩ в София или българската интерпретация– за борба срещу „Ислямска държава”.  Основанието на авторите на последното съобщение да добавят, че тези боеприпаси били за борбата срещу „Ислямска държава” очевидно е да се придаде  антитерористичен характер на програмата, което би било по–възприемливо от българските граждани. Това обаче е обидно за  средностатистическия българин, тъй като всеки четящ чуждата преса е наясно, че само кюрдите и силите на Асад се бият срешу „Ислямска държава” и че бунтовници от „умерена опозиция” вече почти няма. Още миналата година остатъците от нея излязоха с призив за разпускането й. Десетки ислямистки организации наистина водят бойни действия една срещу друга. Но основната сила след „Ислямска държава” е фронтът „Ал Нусра”, признат за терористична организация, която се различава от първата с това, че обещавала по–нежно рязане на глави, както се изразява един западен журналист. Именно тя напоследък иска от САЩ да бъде призната за „умерена” опозиция, а общата цел, която вижда с Вашингтон и Анкара е свалянето на Башар Асад. Точно днес, завършвайки настоящия коментар,  именно за тази "умерена" терористична гуриповка, произлязла от Ал Кайда, отново се появи съобщение за масово клане в селище на друзи в региона Джабал ал–Сумак.

Учудващо е, че не се намери нито един журналист, който да зададе на министъра на отбраната въпроса, защо в съобщенито на американското посолство се твърди, че „умерената опозиция” се подготвя за борба срещу „Ислямска държава”, като е публично известно, че целта е свалянето на режима на Асад. Силите на „Ислямска държава” в момента се бият срещу войските на Асад, а не срещу някакава умерена опозиция. Или посолството на САЩ се „нагажда” според моментната ситуация и необходимостта да оправдае и заблуди за действителните цели и действия на техните сънародници в Анево. А това, че има програма за обучение на остатъци от „умерената опозиция” от американски инструктури, е отделна тема. от За нас остава висящ въпросът, как така американците били обучавани да стрелят– теза, с която очевидно се избягва от подозрението, че са договаряли сделка. Обслужването на едно РПГ е толкова лесно и е толкова широко разпространено оръжие, че обучение в стрелба можеха да проведат където и да е било другаде по света. Дори в интернет ще намерите видеоклип, как в Либия един баща обучава детето си на стрелба с РПГ.

Ако в тази връзка американците от Анево в качеството си на посредници се опитат да внесат обаче оръжия и боеприпаси в Сирия, откъде ще го направят? Най–вероятно през Турция, където отдавна функционира център за координиране на помощите, ръководен от офицери на ЦРУ на САЩ. Някои гранични контролно–пропускателни пунктове са уж закрити. Но нека погледнем цялата картина: от общо 19 контролно пропускателни пункта на границата с четири съседни на Сирия страни,  7 са под контрола на Башар Асад, 4 – в ръцете на кюрдите , 4  са окупирани от „Ислямска държава” и 3 се „контролират”  от фронта „Ал Нусра” и 1 от т.н. „умерени” бунтовници. Но на практика единственият граничен пункт в северозападната част на Сирия, провинция Идлит, контролиран от „Ал Нусра” е Бабал ал Хава. Единственият пък такъв, който оспорват т.н. „умерени” в северозападна Сирия е Баб ал–Саламах.

На управляващите в България не може да не е известна двойнствената роля на САЩ  и Турция в поддържането и снабдяването на терористични организации в периоди, когато се търси полза от техните операции. Разузнаването на Ирак нееднократно  информира за „хвърлено” с парашути оръжие за джихадистите. Същият въпрос остро бе задаван и от кюрдите.  Не е тайна, че през 2012 г. американците обучаваха терористи в Йордания, както не подлежи на съмнение и подготовката от турски инструктури на бойци от Ислямска държава в Либия, установено преди няколко месеца. Милиони телевизионни зрители са свидетели на големия скандал в Туриця, при който жандармерията осуети прехвърлянето на няколко тира с оръжие през турско–сирийската граница, придружавани и охранявани, както се оказа след намесата им, от екипи на турското разузнаване.

Свидетество за пълно непознаване на ситуацията е изявлението на министъра на отбраната Ненчев, че не знаел, а следователно и съветниците му, че „Ислямска държава” ползва българско оръжие. Известно е, че „Ислямска държава” разграби както леко стрелково, така и тежко въоръжение от няколко военни бази в Ирак. За последвалите операции в Сирия вече не им достигаха боеприпаси за това въоръжение.   Оръжие беше внесено и от Либия от терористите, които се придвижиха към Сирия след като се разгоряха боевете там. В либийската война изчезнаха над 20 000 ракети.  Неконтролираните конвенционални оръжия в света са вече 1 миилард , а част от тях са съсредоточени в Близкия Изток.

Руско и българско оръжие е доставяно както в Ирак, така и в Сирия и Либия и други държави в региона, главно леко стрелково оръжие и боеприпаси.  Въпросните РПГ–та, с които е стреляно в Анево, са на въоръжение в над 100 държави в света и нуждата от боеприпаси за тях е очевидна. РПГ–та ползват бунтоввически и терористични организации – Ал Кайда, Ислямска държава, Хизбура, Хамаз, Талибани и други.    България предлага сравнително ниски цени. Така например сделката за Грузия през 2004 година, осъществена от частна фирма зад гърба на президента Първанов, за която той научи пристигайки за среща с Горбчов в Сочи, включваше същите РПГ–7В по 45 долара за един брой гранатомет.  Сред престъпния свят в България  едно РПГ се продаваше за 1600 евро.

Много опасни в ръцете на терористите са преносимите ракетно–зенитни комплекси. Германското разузнаване предупреди на закрито заседание в Бундестага на 26 октомври 2014 г., че ИДИЛ може да свали и цивилни самолети тъй като притежавала мабилни ракетни системи „земя–въздух”. Те обаче не трябва да се бъркат с РПГ–тата, нещо което тези дни направи български журналист. Българската „Игла–1Е” я има в 24 страни, между които Ирак и Сирия.  Именно със зенитно–ракетен комплекс „Игла” бе свален американския Стелт–самолет  F 117A през 1999 г. на 40 км от Белград.

Обяснението на министър Лукарски, че България не изнася въоръжение и боеприпаси за Сирия е част от търсенето  на оправдание, защото на всеки е ясно, че такива сделки се осъществяват с посредници. А България очевидно е в схемата на такава сделка и го прави с пълното съзнание, като си затваря очите, защото партньорът ни не е кой да е, а големият презокеански брат. Тези сделки  се контролират от разузнавателните служби на САЩ и това също е публично известно. Следователно възниква въпросът, който още няма отговор: съдействали ли са българските контраразузнавателни служби и защо политиците продължават да мълчат. Досега не е отречена информацията, изнесена  от експерта по ислямски фундаментализъм Мход Абуаси пред една българска информационна агенция за доставени над 500 тона българско оръжие на терористите в Южна Сирия със 7 самолета през Саудитска Арабия, като последният е излетял на 30 март т.г. Това обаче лесно би трябвало да може да се провери.

Свидетелство за пълната липса на координация между министерствата  са реакциите на отделните министри: като започнем от демонстрираното „незнание” на министъра на отбраната, въпреки че е съпредседател на Междуведомствения съвет  по отбранителна индустрия и контрол над взривните вещества, като минем през бягащото от отговорност обяснение на вицепремиера и министър на вътрешните работи по отношение задълженията на подчинената й КОС и стигнем до министъра на икономиката под чието ръководство е Комисията  за експортен контрол , издаваща разрешенията за всяка сделка. Да не забравяме, че и министърът на външните работи трябва да е наясно за нарушенията на резолюция на Съвета за сигурност на ООН и решение на Европейския съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Има едно окръжно писмо на министъра на външните работи, което напомня задъжението за уведомяване за всеки международен контакт. В сферата на търговията с военна техника пък, такива уведомления задължително се изискват от ДАНС. Имаме основание да се съмняваме и за некоректност в отношенията между министерствата. Защото, как иначе да си обясним, че повече от седмица след инцидента, научаваме, че боеприпасът е бил всъщност на МВР, респективно Гранични войски, а не на МО. Обяснението както за това, така и за тази тотална липса на координация може да се търси единствено в незаинтересоваността на четиримата министри да се забъркват в скандал, чийто конци се дърпа от другаде, с което пък поставят на заден план нациооналната сигурност и суверенитета на държавата.

Относно последното разпореждане на министър Ненчев до Служба „Военна информация” и пълното мълчание за ролята на другите служби: „Пълна проверка” обхваща и самия инцидент. „Военна информация” обаче, е стратегическо военно разузнаване, работещо само зад граница и няма поглед върху поделения и още по–малко– полигони на заводи, от компетенцията на Министелството на икономиката. Що се касае до информацията за „Ислямска държава” със сигуност Службата е информирала за нейното въоръжение, какво е то и как попълва нуждите си от боеприпаси. Информацията за подготовка на „умерената опозиция” от американски инструктори и отпуснатите за целта финансови средства бе широко разпространена от медиите. Министър Ненчев трябва да е имал на бюрото си както бюлетините на Службата, така и вестниците. Срокът за изпълнение „в рамките на деня” също показва пълно отсъствие на реална представа от министъра как се работи и за какво става дума. Съдържанието на така поставената от министъра задача е добър ход, предложен от съветниците му, който отклонява вниманието от истинските въпроси, които трябва да придобият яснота, а те са свързани с действията на американските представители в България и плановете им, с които очевидно въвличат България в  нарушаване на международни договори.

Лошо впечатление прави, че при всеки пореден случай с боеприпаси се изливат маса обвинения срещу предприятия от военната ни индустрия, зад които често стоят задкулисни намерения. Не бива да се пречи на възраждането на тази индустрия, чиято продукция над 95% се реализира в чужбина при легални и законни сделки и носи над 250 милиона евро. Както търговията с оръжие, така и утилизацията на боеприпаси е бизнес както всеки друг по света. Въпросът е в това, държавата да създаде ясни правила, строг контрол и безкомпромисно прилагане на закона при необходимост. А иначе нашата военна индустрия има някои продукти, които нямат аналог в света. Но това е друга много широка тема за радиосмутителите, за интелигентите подводни мини, за противоводолазната граната, за оригиналната и единствена в НАТО броня и много други. Ето, тази информация, от която всеки българин би изпитал истинска гордост, би трябвало да стане достояние на всички.