Крим и правото на самоопределение

Стефан Станев

Наскоро се навърши една година от събитието, ознаменувало международните, а и вътрешнодържавните отношения през изминалата година. На 21 март 2014 година президентът на Русия Владимир Путин подписа указ за присъединяването на Крим и Севастопол към състава на Руската федерация. Путин се допита до Конституционния съд на Русия дали този акт е конституционносъобразен и получи положителен отговор.

Няколко дни по-рано Русия използва правото си на вето в ООН и блокира резолюцията, с която предстоящият референдум щеше да бъде обявен за незаконен. По този начин всички юридически бариери бяха окончателно премахнати и пътят към пряката демокрация се отвори.

На 16 март след всенародно допитване и под погледа на редица международни организации и наблюдатели, народният глас на Крим отговори с категоричност : Крим се влива в състава на Руската федерация, с всичките произтичащи правни и икономически изменения от този акт.

Важно е изначало да се уточни, че връзката на Крим с Русия в етнически, етнографски и езиков аспект е многовековна. Бидейки неразделна част първо от Руската империя, след това от Съветския съюз, по изцяло демократичен път и с масовото народно одобрение историческата правда беше възстановена и Крим се присъедини към днешна Русия.

Оттам нататък всичко е пропаганда и всеки е пропагандист. Аргументите от международно правно естество бяха изтласкани от агресивните и политизирани становища. „Референдумът в Крим е незаконен” , твърдят в добре устроен синхрон евроатлантическите анализатори.

Наистина от гледна точка на правото е много по-лесно да се приложи просто буквата на закона, отколкото неговият дух. За първото не е необходимо да се съобразяваме с целият набор от фактологически и житейски ситуации, а просто да приложим иначе абстрактното правораздаване. В този смисъл сигурно становището за незаконосъобразност ще бъде меродавно.  Конституцията на Украйна залага ясна рамка в своите членове 73, 133, 134 и 135, според която Автономна република Крим и Севастопол са административно-териториална част от Украйна. Промяната на държавната граница може да се осъществи само след всенароден референдум. От друга страна, международното право изрично забранява анексията като едностранен, насилствено присъединяване на територия към друга територия, респективно държава. Привидно нещата изглеждат категорично, казусът решен, а санкциите срещу Русия – целесъобразни.

Следвайки обаче не буквата, а духа на закона, пътят към истината се раздвоява, а самата тя подлежи на многостранни тълкувания. В търсене на безусловното и безкористното дирене на правдата е необходимо както способността за съждение, така и детайлизирано познаване на онова , върху което се разсъждава.

А върху казусът „Крим” действително има върху какво да се разсъждава, при това от правно и историческо , а не от политическо или идеологическо естество !

Силно политизираните и откъсчлени коментари обаче поставиха мнозинството в удобна заблуда, което пък от своя страна легитимира най-първо сатанизирането на Путин и последващите санкции и международна изолация на Русия.

При все това, за добросъвестните анализатори остава въпросът : Законен ли беше референдумът в Крим?

Като изходна точка ще вземем основният източник на съвременното международно право : Уставът (Харта) на Организацията на обединените нации (ООН). В чл.1,т.2 се регламентира основополагащата цел на ООН, а именно да развива приятелски отношения между нациите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите. Въз основа на този принцип през 2010 г. Международният съд се произнесе по казуса „Косово” и реши, че приетата през 2008г.  Декларация за обявяване на независимостта на Косово не е в нарушение на международното право. Със силната политическа и военна подкрепа на САЩ и НАТО, Косово се откъсна от състава на Република Сърбия, въпреки дълбоките съображения на Белград и противоречивите международни коментари. Аргументите по този дългогодишен казус и особен случай в международното право, бяха свързани с наличието на систематичен терор, убийства и нарушаване човешките права на косовските албанци. Впрочем военната интервенция на НАТО в Сърбия дори не беше подсигурена от международноправен аспект, но въпреки това мълчаливо беше легитимирана от западните правителства. Както се вижда, всички преценяват „особения случай” Косово през призмата на националните си интереси, неразривно свързани със САЩ , а не на върховенството на закона, както би следвало да бъде.

Тъкмо такъв е случаят и с Крим.

Именно със случая Косово парламентът в Крим се аргументира при обявяването на независимостта. Тя беше обявена „на основата на устава на ООН и други международни документи, касаещи правото на народите на самоопределение, както и на Консултативното мнение на Европейския съд в Хага през 2010 г. по казуса „Косово”. Тук е важно да се отбележи, че в крайна сметка консултативните решения нямат задължителен характер , но също се вписват в юриспруденцията, респективно подлежат на тълкувание и използване при решаването на международни спорове. Това решение на Международния съд на ООН  по същество създаде международно правен прецедент, който по аналогия може да бъде приложен и за други случаи. При аналогията е нужно да се намери сходство при главните белези на юридическите факти. А такива в двата казуса безспорно има.

Както е известно, и Косово, и Крим имат мнозинство, което принадлежи към етническото малцинство. Съгласно редица международни документи, публични изказвания и доказателства, в Косово са били извършени редица престъпления и посегателства срещу върховенството на човешката личност. Както отбеляза външният министър на Косово Скендер Хюсеини независимостта на Косово е необратима, тъй като след нарушаването на човешките права на косовските албанци Сърбия е загубила своите права над страната и никога не е била искрена в своите предложения за автономия на Косово в рамките на Република Сърбия. Така твърди и цялата евроатлантическа общественост, начело със САЩ. Да видим как стоят нещата в Крим.

Правителството на Янукович не беше свалено по конституционен път, тоест чрез законни и признати от международната общественост избори, а чрез своеобразен метеж, извършен от представители на „Десен сектор” – военизирана структура, която не крие принадлежността си към нацистката идеология. Впрочем тук трябва да се направи важен паралел със съответният му последващ коментар. В Косово действаше т.нар „Армия за освобождение на Косово” (АОК). Съществуват неопровержими данни, че тази организация се е състояла от ислямски фундаменталисти, терористи и наркотрафиканти. Специална комисия на ЕС, създадена през 2011 г.  за проучване на сигналите, подадени от специалния докладчик на Съвета на Европа Дик Марти ,откри доказателства за извършени престъпления срещу човечеството от АОК. Нещо повече. Същата организация присъстваше в списъка на терористичните организации, но по понятни причини беше извадена  по време на Косовската криза. Чудно защо не беше направено, а и няма изглед да се направи, едно независимо международно разследване на престъпленията, извършени от Киевската хунта ?! За броени дни узурпираната от опозицията „Върховна Рада” съумя да наруши редица човешки права с отмяната на езиковия закон и заплахите срещу инакомислещите и малцинствата. Към това трябва да се добави и откровените дискриминационни призиви, с което се нарушава правото на самоопределение, основополагащо право в международните отношения. Не бяха малко случаите на нападения срещу етнически руснаци, на насилие срещу социално мислещи граждани, опълчили се на експанзията на МВФ. Дори се чуха гласове за окончателна разправа с каноничната Православна църква, подчинена на Московската патриаршия, с което се нарушава свободата на вероизповедание, също важен принцип в международните отношения и международното право. След провеждане на референдум в Донецк и Луганск Киев изпрати войски в тези региони, а на 13 април 2014 г. бе взето решение за провеждане на антитерористична операция с участието на украинската армия и Националната гвардия, което е нарушение на украинското законодателство.Опиянени от успехите си новите властници в Украйна се самозабравиха дотам, че решиха да доведат докрай процесите на дерусификация в страната. Всичко това дискриминира множество граждани, определящи се за руснаци и говорещи руски език. Каква е гаранцията, че всичко това нямаше да се случи и в Крим ? Ами много просто – никаква! Именно това оправдава присъединяването му към Русия. Това беше желанието на жителите на полуострова, а самия акт бе осъществен по реда на най-демократичният правен институт – националният референдум, проведен в пълно съответствие с международното право и подкрепен от решението на Международния съд през 2010г. за Косово.

В най-новата история има и друг международен прецедент на завземане на съседна чужда територия, която се счита за стратегическа зона – секторът Газа, завладян от Израел. И тук обаче срещу Израел не се прилагат международни санкции и заплахи от НАТО, поради което с убеденост може да твърдим, че т.нар „демократични ценности” се прилагат избирателно. И една последна подробност. Със случая „Косово” западните държави създадоха прецедент в международното право, който може да се използва както справедливо, така и като сепарации в държави с етнически проблеми – регионите с кюрдско население в Турция, палестинските територии в Израел, автономните области Осетия и Абхазия в Грузия и пр.

Неминуемо темата „Крим” ще се превърне в дългогодишен казус. Едва ли някой високопоставен европейски политик или анализатор официално ще си признае, че Европа е допуснала фундаментални грешки в периода преди присъединяването на Крим към Русия. Не биха си признали, че табуирането на темата „Одеса” е най-ужасяващата брънка във веригата от премълчани факти в Украйна.  А такива вече станаха хиляди. Само от началото на 2015 година вече бяха открити мъртвите тела на общо шест украински политици, станали неудобни за властта. Хиляди граждани са изчезнали, свободите биват брутално  потъпкани, правдата – ограничена.За реалното човешко съзнание този факт няма реални контури. Той е толкова ужасен, че не може да бъде друго освен абстракция.Европа е опозорена от безмерното си лицемерие! В „незаконно анексирания” Крим обаче нещата стоят другояче. Една година след присъединяването на Крим към Русия над 80% от неговото население продължава да одобрява това, което Западът нарича шовинизъм. Шовинисти ли са гражданите на Крим? Или просто искат свобода, равенство и братство. Прочее – европейски символ, ознаменувал Великата Френска Революция. Днес т.нар „европейци” отхвърлят това символ-верую на борбата с тиранизма и потисничеството. Защо ? Кому е нужно ?