Новосъздадената Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции – новият играч в световната финансова система

Емил Асемиров

През последните години съотношението на силите между държавите в световните икономически и финансови отношения се промени твърде забележително. През последните месеци  СБ, МВФ и такава мощна регионална финансова институция като Азиатската банка за развитие са изправени пред реалната ситуация да изгубят монополното си положение като кредитор от последна инстанция и безспорни лидери в глобалната финансова система.

Няколко години новата световна икономическа свръхсила Китай се опитваше безуспешно да предоговори условията за участието си в МВФ и СБ – чрез увеличаване на своя дялов капитал в тях и съответно на тежестта на своя глас при вземане на решенията. Това не се случи поради упорития отказ на големите акционери основатели на тези институции – на първо място САЩ и техните традиционни съюзници – Великобритания, Франция, Япония и т. н. Ограниченото право на глас и на влияние в СБ и МВФ не можеше повече да удовлетворява Китай при положение, че той в момента категорично е втората икономическа сила в света (с перспектива да изпревари САЩ в близко бъдеще).

Подобно беше  положението и в Азиатската банка за развитие (АБР). Тази регионална банка, основана през 1966 г. и контролирана фактически от японското правителство и едър бизнес, предлага  помощи (грантове) и заеми с лихви под пазарните на страните от Азиатско-Тиохокеанския регион (АТР)  с нисък и среден доход. Япония и САЩ имат в нея дялове от по 15,6%, докато Китай има само 6,5%.

На икономическия форум за Азия в гр. Боао на остров Хайнан (наричан „китайския Давос”) през април 2014 г. премиерът на КНР Ли Кецян в своята реч обяви намерението на страната да създаде заедно с други партньори от Азия и извън нея нова азиатска банка за инфраструктурни инвестиции.

Като основни цели на банката бяха обявени насърчаването на финансовото сътрудничество в Азиатско-тихоокеанския регион чрез финансирането на инфраструктурни проекти в Азия – строеж на пътища и летища, телекомуникационни антени, жилища за хора със скромни доходи и много други подобни. Институтът на Азиатската банка за развитие в своя доклад от 2010 г. оценява нуждите на региона  от инвестиции в инфраструктурата на осем  трилиона долара за периода 2010 – 2020 г., за да се гарантира неговото устойчиво развитие.

През юни 2014 г. Китай предложи първоначално обявения уставен капитал на банката от 50 млрд. дол. да се увеличи на 100 млрд. дол. и покани Индия да се включи в проекта.

На 24 октомври на официална церемония в Пекин в присъствието на президента Си Цзинпин беше подписано споразумението за създаване на Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) от 21 държави: Китай, Индия, Тайланд, Малайзия, Сингапур, Филипините, Пакистан, Бангладеш, Бруней, Камбоджа, Казахстан, Кувейт, Лаос, Мианма, Монголия, Непал, Оман, Катар, Шри Ланка, Узбекистан, и Виетнам. Първоначално се предвиждаше седалището на банката да се разположи в зоната за свободна търговия в икономическата столица на Китай Шанхай, но след това все пак за седалище беше избран Пекин. Китайският президент е смятан за неофициалният основател и покровител на новата банка. Над 50 % от началния капитал на банката беше внесен от Китай, с по-малки дялове се включиха Пакистан, Индия, Сингапур и Виетнам.

Беше даден краен срок до 31 март 2015 г. на желаещите държави да подадат своите кандидатури за членове-учредители на банката с привилегировано право на глас. Банката трябва да приключи учредителните процедури и да започне работа до края на 2015 г.

Китай разполага с достатъчно свободни капитали, с които би могъл да се включи в икономическото развитие на региона и да ги използва за увеличаване на своето политическо и икономическо влияние. Създаването на тази нова финансова институция отразява нарастващата политическа и икономическа сила на Пекин и новото му самочувствие, че старите световни играчи вече ще трябва да се съобразяват с него. След като досегашните международни финансови институции не отразяват променените реалности в света, то Китай е в състояние да създаде нови институции, които по-адекватно ще защитават неговите интереси и ще му позволят да играе решаваща роля в управлението и насочването на процесите в желана от него посока.

САЩ положиха големи усилия да отклонят своите съюзници от членство в АБИИ. В крайна сметка те се провалиха в този процес и вероятно един ден това ще бъде отчетено като един от големите външнополитически провали на администрацията на Б. Обама.

Близките съюзници на САЩ се оказаха изправени пред дилемата какъв стратегически избор да направят в този случай, когато Китай отправя такова сериозно предизвикателство пред стожерите на световния (не само) финансов ред, установен от Вашингтон.

В началото на март т. г. Великобритания беше първата голяма западна държава, която обяви, че също желае да се включи в работата на АБИИ. Администрацията на Обама изрази съжаление, че това решение не е било консултирано със САЩ. Британското правителство обаче отговори, че този въпрос е бил обсъждан преди месеци между американския и британския финансови министри. Лондон смятал, че присъединяването към банката като учредител ще му позволи да влияе върху развитието на институцията в правилна посока. Като насърчи китайските инвестиции в ново поколение ядрени електроцентрали британският финансов министър обяви, че Лондон ще бъде първият град извън Азия, в който ще се създаде клирингова къща за разплащания в юани. Южна Корея също обяви, че вижда в АБИИ възможност за увеличаване на своето влияние в международното банкиране като член учредител и така ще създаде условия корейските фирми да печелят по-лесно финансиране за проектите си в чужбина.

Въпреки силния американски политически натиск близките им съюзници в АТР Австралия и Ю. Корея подадоха заявки за членство в АБИИ в края на март, малко преди изтичането на крайния срок.

През последните две седмици на март доста европейски и азиатски държави изразиха желание за членство и подадоха официално кандидатурите си. Така в АБИИ бяха приети финансовите центрове Великобритания и Швейцария – на 28 март, банковия рай Люксембург - на 27 март. Германия ги последва на  1 април,  Франция и Италия на 2 април,  а до 13 април в АБИИ бяха приети Малта, Испания, Австрия,  Австралия, Бразилия, Дания, Холандия и Финландия. Кандидати в момента са Унгария, Исландия, Израел, Норвегия, Полша, Португалия и Швеция.

САЩ и Япония (Азиатската банка за развитие)  изразиха загриженост дали АБИИ ще може да покрива международните стандарти за добро управление,  опазване на околната среда и условията на труд. Президентът на АБР японецът Такехико Накао не пропусна да констатира, че ще има припокриване между целите и дейността на двете регионални азиатски супербанки. Все пак той призна, че нуждите от инвестиции в региона не са по силите само на неговата банка и обеща, че ще обсъдят възможностите за сътрудничество след като АБИИ започне да работи.

Фокусът върху инфраструктурните проекти е най-съществената отлика в дейността на АБИИ и АБР или Световната банка.

Потребностите от финансиране на проекти са практически безгранични, ще има възможности за всички играчи на пазара на финансиращите институции. Големите обекти за милиарди долари се строят със синдикирани заеми от банкови консорциуми, а не само от една банка.

Засега Япония и САЩ твърдо отказват да се присъединят към АБИИ.

Северна Корея получи отказ на кандидатурата си за членство от Китай поради това, че не изпълнява основния принцип да предоставя пълна информация за финансовите и икономически пазарни условия в страната.

Русия обяви официално кандидатурата си на 28 март, подаде документите си на 30 март (заедно с Финландия) – ден преди крайния срок, а на 14 април беше обявена официално за член учредител на АБИИ. Руският вицепремиер Игор Шувалов побърза да заяви, че АБИИ няма да се конкурира със СБ, а ще допълва световната финансова архитектура. На икономическия форум в Боао в края на март т. г. той заяви, че целта на новата банка не е да бъде алтернатива на СБ,  и да противодейства на МВФ. На съвещание при президента на Руската федерация подробно било обсъждано как ще съществуват успоредно с АБИИ вече предвидените Банка за развитие на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Банка за развитие на БРИКС и Евразийската банка за развитие с основни акционери РФ и Казахстан. Решено е към  последната банка като акционер да бъде привлечен и Китай. Надделяло е мнението, че всички тези формати за финансиране на региона няма да се конкурират за проекти и няма взаимно да си пречат. Новата банка ще създава допълнителни възможности за развитие и просперитет. Дяловото участие на Руската федерация ще се уточнява допълнително, то, както и участието на други държави ще се изчислява като процентен дял от БВП.

През 2012-2014 г. азиатските страни са най-големите инвеститори в руската икономика: Китай – 27% от всички чужди инвестиции, Ю. Корея – 15%, Япония – 13%, Хонконг -10%, Виетнам – 8%, Тайван – 6%, Тайланд – 6%, Малайзия и Сингапур – по 5%, Индонезия – 3%, Филипините – 2%.

На 2 април в Пекин китайският външен министър Ван И на среща с монголския си колега Лунденгийн Пуревсурен предложи да се изгради „Китайско-монголско-руски икономически коридор”, който да се превърне в нова платформа за развитие на трите държави. Според Ван И коридорът ще съдейства за развитието и на трети страни и ще се превърне в нов мощен тласък за развитието на цяла Евразия.

През 2013 г. китайският президент Си Цзинпин предложи идеята да се изгради нов Път на коприната от Китай до Европа и да се укрепи сътрудничеството на Китай със страните от Азия и Африка. Според Ван И изграждането на тристранния коридор означавало обединяване на китайската идея за изграждане на икономически пояс по Пътя на коприната „Един пояс – един път”, монголската идея за „Степния път” и издигнатата от Русия идея за „Трансевразийски коридор”. Реализацията на тази идея „Един пояс – един път”, обявена за стратегически фокус на китайската външна политика през 2015 г. ще допринесе за „пълното възраждане на Евразия”. Очевидно създаването на АБИИ се вписва отлично в цялостната китайска стратегия за промяна на световния ред и мястото на Китай в него.

Като последица от всичко това в близко- и средносрочна перспектива се очертава засилване на китайското влияние и „мека сила” в Азиатско-тихоокеанския регион, отслабване позициите на САЩ и все по-явно изпадане на РФ под пряка и най-вероятно необратима икономическа и политическа зависимост от Пекин. Ще отслабва влиянието на долара като световна валута, може да се очаква и преминаване към разплащане в национални валути или в юани при търговски сделки между Китай и някои негови партньори от АТР или от Евразия, разбира се, ако Китай прецени, че това е по-изгодно за него, отколкото търговията да минава през курса на долара. Планове за преминаване към разплащания 50% в национални валути например вече се обсъждаха между Китай и Русия.